Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
10.01.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………П. П.…………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 828 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1395 от 19.07.2019година.,
постановено по гр.д. № 2537/2019г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявения
от Й.Н.Й. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124
от ГПК, за признаване на установено, че не дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, сумите : 373.66 лв. – главница по
Договор за потребителски заем от 21.10.2004 г., възнаградителна лихва в размер
на 120.84 лв. за периода от 21.04.2005 г. до 22.09.2005 г., мораторна
лихва в размер на 285.76 лв. за периода от 12.05.2005 г. до 26.04.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 18.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 25.00 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 2404/19.5.2011г. и изп. лист от 05.07.2011г.
по ч.гр.д. № 3311/2011г. на ПлРС, и е образувано изп.дело №***** по описа на
ЧСИ Т. К., поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от
05.07.2011г. до 14.07.2017г., като неоснователен.Присъдил е на основание чл.
78, ал.3 и 8 от ГПК деловодни разноски в полза на ответника в размер на
100.00лв.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца Й.Н.Й.,
чрез пълномощникът му ад. С.Х. ***, с която се обжалва посоченото решение с
искане то да бъде отменено, а предявения иск – уважен, както и да му се
присъдят разноските за двете инстанции. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и в противоречие на утвърдената съдебна
практика. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата, като
най-същественото от тях е, че съдът неправилно е приел, че задължението не е
погасено по давност.
В срок е
депозиран отговор от въззиваемата страна „****“ЕАД,
представлявано от изп.директор Я. Й. О. и П. Я. П., чрез юрисконсулт К.К.Т.,
преупълномощена от прокуриста З. Н. Д., в който е взето становище, че въззивната
жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид наведените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Съгласно
чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като съгласно
ал.2 на същия текст искът на длъжника може да се основава само на факти
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че към момента на
подаване на исковата молба вземането на взискателя „*****“ЕАД, е било погасено по давност.
Безспорно е по делото, а
се установява и от приложеното ч.гр.д. 3311/2011г. на ПлРС, че на 18.05.2011г.
“****” ЕАД е подало в качеството на кредитор заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против Й.Н.Й., което е уважено и е
издадена Заповед за изпълнение № 2404/19.5.2011г. Безспорно е, че заповедта е
влязла в сила на 01.07.2011г. и на 05.07.2011г. е издаден изпълнителен лист, с
който ищецът е осъден да заплати на “*****” ЕАД сумите, както следва: 373.66
лв. – главница по Договор за потребителски заем от 21.10.2004 г.,
възнаградителна лихва в размер на 120.84 лв. за периода от 21.04.2005 г. до
22.09.2005 г., мораторна лихва в размер на 285.76 лв. за периода от 12.05.2005
г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 18.05.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер 25.00 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.На 21.11.2011г. по
молба на „****”ЕАД е образувано изп.дело № 2416/2011г. на ЧСИ Т. К., с рег.№***
с район на действие-Окръжен съд Плевен, като с молбата кредиторът е възложил на
ЧСИ извършването на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. ЧСИ е уведомил ТД на НАП град Плевен, изискал е
информация за банковите сметки на длъжника, декларираните от него движими и
недвижими имоти, адресите на регистрираните търговски обекти на длъжника, както
и информация за трудовата му заетост. На 11.05.2012г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до РУСО-Плевен за налагане на запор на пенсията на длъжника. На
19.05.2012г. е изпратено писмо от РУСО-Плевен с уведомление, че размерът на
получаваната пенсия е под размера на установената МРЗ за страната и не е
възможно да се предприеме изпълнение на запорното съобщение. На 18.03.2013г.
ЧСИ отново е изискал справка от ТД на НАП град Плевен за банковите сметки на
длъжника, декларираното имущество и възнаграждение. На 17.09.2015г. по
изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на нов взискател по
делото, а именно - ответникът в настоящото производство – „*****” ЕАД, в която
е посочено, че на 15.05.2015г. вземането на *** е цедирано и е изпратено
уведомление за цесията на длъжника. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на
съдебния изпълнител извършването на всички действия за нормалния ход на
изпълнителното производство. На 08.02.2016г. взискателят е направил искане за
справка за постоянния адрес на длъжника и получаваните от него пенсии и с писмо
от 11.02.2016г. такава е изискана от ТП на НОИ. На 05.06.2017г. взискателят е
поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.
Такава е насрочена от ЧСИ за 14.07.2017г., а на 12.07.2017г. длъжникът е
депозирал молба за отлагане действията на ЧСИ, поради постъпването му в
болница, за което е приложил удостоверение. С постановление за прекратяване на
изпълнително дело № ***/2011г. ЧСИ е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК принудителното изпълнение на 21.09.2018г.
Безспорно е, че по молба
от „****” ЕАД от 20.09.2018г. е образувано изпълнително дело № ***/2018г. по
описа на същия ЧСИ, като отново изрично са възложени на ЧСИ всички правомощия
по чл.18 от ЗЧСИ и отново е направена справка за имущественото състояние на
длъжника. На 15.10.2018г. му е изпратена покана за доброволно изпълнение. Наложен
е запор на банкови сметки и е насрочен опис на движими вещи в дома му на 05.11.2018г.
Тази *** е получена лично от длъжника на 30.10.2018г. На 15.10.2018г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение и до „****” ЕАД за налагане на запор върху сметката
на длъжника в тази банка. На 30.10.2018г. длъжникът е депозирал в
изпълнителното дело възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта, което видно от
приложеното ч.гр.д. №3311/2011г. на Плевенски районен съд, е върнато като
подадено след изтичане на законоустановения срок.
Спорно е погасено ли е
по давност вземането на кредитора „***” ЕАД спрямо ищеца Й.Н.Й., за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3311/2011г. на Плевенски районен съд.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното :
Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. В
конкретния случай правният интерес произтича от твърдението, че след издаване
на изпълнителния лист срещу длъжника, с изтичането на давностния срок, вземането
е погасено. Искът е допустим, а по отношение
на основателността му, съдът взе предвид следното: Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.Издадената срещу ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на 01.07.2011 г., като срока на
погасителната давност е започнал да тече от тази дата, от която кредиторът
е могъл да се
снабди с изпълнителен лист и да предприеме действия по събиране на вземането си и
да заведе изпълнително дело. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение.
След
приключване на ч.гр.д. № 3311/2011 г. по описа на PC – Плевен, по което е
издаден изпълнителния лист, първоначално е образувано изпълнително дело №***/2011г.
по описа на ЧСИ Т.К.. Изпълнителното
дело е било образувано на 21.11.2011г., а на 21.09.2018г. от ЧСИ е постановено
нарочно прекратяване, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради перемция. Ищецът
счита, че вземането на ответника е погасено по давност поради бездействие на
кредитора му през периода 05.07.2011г.-14.07.2017г. Този извод е незаконосъобразен
и неправилен. Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Започналата да тече на 01.07.2011г. погасителна
давност е била прекъсната на 21.11.2011г. с подадената молба за образуване на
изпълнителното дело и такава не е текла по време на изпълнителното производство
до прекратяването му. Изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД,
дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните, а съгласно това постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. В
двугодишния период от 11.05.2012г., когато е наложен запор върху пенсията на
длъжника, до 11.05.2014г. не е извършвано друго изпълнително действие спрямо
длъжника, който е основание за перемция. В конкретния случай с оглед датата, на
която е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, следва да се приеме, че изпълнителното
производство е било прекратено екс леге преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС, поради което и за
него не следва да намерят приложение дадените с това ТР разрешения.Следователно
започналата да тече на 01.07.2011г. погасителна давност е била прекъсната на
21.11.2011г. и такава не е текла по време на изпълнителното производство до
прекратяването му на 11.05.2014г. След прекратяването на изпълнителното
производство по силата на закона/чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК/ предприетите
по него изпълнителни действия, след 11.05.2014г. не са
прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното
изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици.
Започналата
да тече на 11.05.2014г. нова петгодишна погасителна давност е била прекъсната на 20.09.2018г. с молбата за образуване на новото изпълнително дело ***/2018г., по което кредиторът е възложил на
ЧСИ извършването на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, а впоследствие на
15.10.2018г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК и не е
изтекла към 22.04.2019г. - датата на депозиране на исковата молба. Съгласно
даденото в т. 10 от цитираното ТР задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското
действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което молбата на
взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва
погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ. Според другото становище в съдебната
практика, самото искане на взискателя за предприемане на определено
изпълнително действие прекъсва погасителната давност.В случая съдът приема,
че към момента на депозиране на 20.09.2018 г. на молбата за образуване на
изпълнително дело, съдържаща изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за извършване на
действия по принудително изпълнение от частния съдебен изпълнител, прекъсваща
давността, не е бил изтекъл изискуемия петгодишен давностен срок. Дори да се
приеме, че първото същинско изпълнително действие е предприето на 15.10.2018г.,
с налагане на запор на сметка на длъжника, то и този период от 11.05.2014г. до
15.10.2018г. е недостатъчен за да се счете, че вземането е погасено по
давност.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.Въззивният съд напълно споделя, при условията на чл.272 ГПК фактическите констатации и правни изводи на районния съд, в т.ч. и крайния извод, че правото на принудително изпълнение на въззиваемия не е погасено по давност и въззивника продължава да дължи сумите, за които е издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Решението е правилно и следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 1395 на Плевенския районен съд, постановено на 19.07.2019г. по гр.д. № 2537/2019г.
по описа на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и
8, вр. с чл.273 от ГПК, Й.Н.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати на „****“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № **, бизнес
център „***”, ет. **, деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 100.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: