Определение по дело №98/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 105
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20201500600098
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Определение № 105/26.02.2020 г.

 

П Р О Т О К О Л

 

  гр.  Кюстендил, 26.02.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

  ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                                                                    

при участието на секретар: Р. С.

и прокурора: Бисер Любенов

сложи за разглеждане: ВЧНД №98/2020 г.

докладвано от: съдия Богоева

На именното повикване в 14.45 часа се явиха:

 

 

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След тайно съвещание съдът постанови определението си.

Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Протестирано е определение на ДнРС, с което искането на Районна прокуратура гр. Дупница за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обв. Н.Г.П. е оставено без уважение, а на същия му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200 лв.

Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил заявява, че не поддържа протеста в частта, касаеща протестиране на определението в отхвърлителната му част, като се иска определяне на по-висока по размер парична гаранция.

Служебният защитник на обвиняемия изразява становище относно правилността на обжалвания съдебен акт и иска да бъде потвърден.

Обвиняемият Н.Г.П. не изразява становище, допълващо това на служебният му защитник или различно от него.

На обвиняемия П. е повдигнато едно обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като това престъпление представлява тежко умишлено такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.  От събраните до момента материали е видно, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на обосновано предположение обвиняемият да е извършил деянието, с което е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е правилен. Производството по делото е на твърде ранен етап от развитието си, като ДП е образувано на 18.02.2020 г., а мярката за неотклонение е взета с определение, постановено на 21.02.2020 г. Въпреки това, събраните до момента доказателства са достатъчни, за да обосноват категоричен извод за това, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен.

Настоящата инстанция счита за правилен и изводът на първата инстанция за липсата на останалите две предпоставки, а именно: реална опасност както от извършване на друго престъпление, така и от укриване на обвиняемия. Същият е с чисто съдебно минало, не е осъждан за престъпления от горепосочения вид и не са налице по делото данни, обуславящи извод за това, че има реална опасност да извърши и други престъпления. Съдът не споделя доводите, изложени в частния протест, тъй като същите почиват на хипотетични предположения, т.е. липсва конкретика, поради което съдът не ги споделя. Обвиняемият е възрастен човек, на **** години, с редица установени хронични заболявания, включително и такива, ******,*******, заболявания на опорно-двигателния апарат и най-вече такива, сочещи ****.

По делото липсват данни и доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за това, че е налице реална опасност от укриване на обвиняемия. При него е установена една уседналост, свързана с постоянно обитаване за продължителен и много дълъг период от време на адреса, посочен по делото, на който се намира и къщата, в която е неговото жилище и което единствено той обитава.

Предвид изложеното, следва се приеме за правилен изводът на първоинстанционния съд за липсата на реална опасност от извършване на друго престъпление и от укриване.

Изложеното налага извода, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража” е правилно и за неоснователност на частния протест.

Настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е определил като мярка за неотклонение „парична гаранция”, а също така правилно е определен и нейният размер от 200 лв. С така определената гаранция би следвало да се гарантира нормалното протичане на ДП, без от страна на обвиняемия да бъдат създавани пречки за провеждане на отделните следствени действия в производството. По делото има категорични доказателства, че обвиняемият П. получава месечен доход от пенсия в общ размер на **** лв., която сума се формира от сумата от *** лв. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и добавка в размер на *** лв., представляваща добавка по чл. 46, ал. 4 от Закона за пенсиите (отм.). Съобразно така получавания от него месечен доход и материално положение,  настоящата инстанция намира, че размерът на паричната гаранция от 200 лв. не е занижен, респ. не са налице основания същият да бъде увеличаван. С получаваните доходи обвиняемият покрива екзистенциалните си нужди от храна и най-необходимите неща, жизнено необходими. Предвид обстоятелството за влошеното му здравословно състояние от редица хронични заболявания, същият има и разходи за закупуване на медикаменти, с оглед провежданото от него лечение.

Предвид изложеното, определението на ДнРС, предмет на обжалване, следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/21.02.2020 г., постановено по ЧНД № 178/2020 г. на Районен съд гр. Дупница, с което е оставено без уважение искането на Районна прокуратура - Дупница за  вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Н.Г.П.,***, неосъждан, ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство вх. № 334/2020 год., ДП-125/2020 г. по описа на ДнРП, ДП-84/2020 г. по описа на РУ-МВР гр. Дупница, като е взета по отношение на същия мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                         2/

                        Заседанието по делото приключи в 15.30 часа.

                        Протоколът се написа в съдебно заседание.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 СЪД. СЕКРЕТАР: