№ 66869
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110109774 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Б.И.Б., чрез
пълномощника й адв. Ю.В. Й., АК - Р.. Процесуалният представител на заявителя иска да
бъде издадена заповед за изпълнение против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителя Ц.Д.П., за сумата от 1 997,10 лв. (хиляда
деветстотин деветдесет и седем лева и десет стотинки) – главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 179,88 лв. (сто седемдесет и
девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски
за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар.
Твърди се в заявлението, че претендираното вземане представлява незаплатена цена
по неформален договор за търговска продажба на стоки, за осчетоводяването на който са
издадени фактури с № № 1701 от 12.11.2021 г. и 1702 от 15.11.2021 г.
Със заявлението са представени пълномощно, квитанция за платена държавна такса и
писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... - Р. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 от ГПК. Седалището и адреса на управление на дружеството, срещу което се иска
издаване на заповед за изпълнение според справка в Търговския регистър са в гр. София, т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
1
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса.
Според изложеното в заявлението длъжникът има седалище на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че търговското дружество не
е с място на дейност на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... - Р. - София
против ... - София. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от управителя Б.И.Б., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано
от управителя Ц.Д.П., за сумата от 1 997,10 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и седем лева
и десет стотинки) – главница, представляваща незаплатена цена по неформален договор за
търговска продажба на стоки, за осчетоводяването на който са издадени фактури с № №
1701 от 12.11.2021 г. и 1702 от 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 24.02.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 179,88 лв. (сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса
и адвокатски хонорар.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2