Р Е Ш Е Н И
Е № 439
гр. Видин 08.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: НИНА НИКОЛОВА
при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова
гр. дело №185 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ,т. 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството се разглежда по реда на чл.310, ал.1, т.1 ГПК .
Подадена е искова молба от Н.А.Н. ***, ЕГН: ********* против „Д.М.В.- К. „ АД, със седалище с.А., общ.Видин с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване
незаконосъобразността на уволнение и отмяна на издадената заповед за
прекратяване на трудово правоотношение , за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение, предявен частично за периода три месеца и
размер 3000.00 лева, ведно със законната лихва ,считано от предявяване на иска
до окончателното издължаване. Сочи се от ищеца, че е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „Оператор сигурност“.
Правоотношението е прекратено със Заповед ЗАП -662/ 08.12.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение на основание чл.190, ал.1,т.4 вр. с чл.187,
ал.1,т.1,3 и 8 от КТ.
Излага се, че уволнението е
незаконно, поради нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, като не е проведена процедурата предшестваща издаването на заповед.
Сочи се, че заповедта е неясна, фактическите обстоятелства не отговарят на
посочените текстове на закона, посочени
са две нарушения и три правни основания, като последните съдържат повече от
един фактически състав. Деянието не
представлява нарушение, тъй като не е забранено от трудовия договор, длъжностната
характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред, като последният и не е
доведен до знанието на служителите. Лицата, които са допуснати не са получили
информация, още повече - поверителна. Моли да бъдат уважени претенциите и
присъдени разноските.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор и е
посочил доказателства. Излага се, че
заповедта е законосъобразно издадена, не страда от пороци. Служителят е
запознат с трудов договор, длъжностна характеристика и правилника, в които са
описани трудовите задължения, разяснени са използваните в документите термини,
ищецът е инструктиран, знае какво означава поверителна информация и
задължението да не я разкрива.Същият е подписал декларация за запознатост,
както и декларации за неразгласяване на информация, и свързаната с това дисциплинарна
отговорност, декларация за правила за безопасност на труда. Нарушил е чл.6.3.3
от ПВТР .Ищецът е наказван и за други дисциплинарни нарушения със Заповед от
09.03.2020г. с предупреждение за
уволнение. Сочи се, че за извършените нарушения на 06.11.2020г и на
16.11.2020г. са поискани обяснения от ищеца, и той е дал такива. Сочи се още,
че ищецът знае за кои нарушения са поискани обясненията, че е нарушил т.6.3.2,
т.16 , 6.3.2, т.3 , 6.4.1, б“в“ , 6.4.1, б.“ж“, 6.4.1, б.“а“от ПВТР, Заповед
ЗАП 590 от 13.03.2020г. Оспорва се по
основание и размер и искът за присъждане на обезщетение.
В
производството са събрани писмени и гласни доказателства, назначени са съдебно
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, по които са изслушани заключенията
на вещо лице.
От събраните по делото доказателства,
Съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че страните са
били в трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността “оператор сигурност” при
ответника, съгласно представен трудов договор №00000077/11.05.2016г., изменен с
допълнително споразумение от 19.09. 2016г.,с което са променени длъжността и
мястото на работа на ищеца, изменен с допълнително споразумение от
20.10.2016г., с което отново е променена длъжността на ищеца, като същият е
преместен на предишната длъжност. С допълнително споразумение от 01.01.2020г. увеличено трудовото възнаграждение на ищеца. На
18.12.2020г. правоотношението е прекратено с процесната
заповед. Не е спорно , и че с последната
, на основание чл.190, ,ал.1, т.4 във вр. с чл.187,
ал.1, 3 и 8 КТ, ищецът е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“, за нарушения,
обосновани от фактическа страна с обстоятелството, че на 06.11.2020г. допуснал
в стаята за видеонаблюдение на дружеството
присъствието на две лица: неидентифициран румънски граничен полицай и още едно
цивилно неизвестно лице и им показва записи от камерите за видеонаблюдение
на дружеството, с което нарушил чл.6.3.2,т.16 от Правилника за вътрешния трудов
ред /ПВТР/, постановяваща , че всички служители на дружеството са длъжни да
пазят поверителната информация на работодателя, станала им известна по повод
извършваната от тях работа. Нарушението е било докладвано на изпълнителния директор Л.Н. от директора на
клона на дружеството в Р.- Т. М..
Посочено е още в заповедта, че освен гореописаното, от
камерите за видеонаблюдение на дружеството е видно,
че ищецът допускал в стаята за видеонаблюдение
редовно да влизат външни за структурата на дружеството лице, с които пие кафе
не по време на регламентираните му почивки, с което е нарушил правилата на
чл.6.3.2 от ПВТР да уплътнява цялото си работно време само с изпълнение на
възложената работа.
В частта на т. 2 Мотиви за налагане на наказанието в
заповедта е посочено още, че освен гореописаното, всички оператори сигурност са
инструктирани за допълнителните ограничения за допускане на външни лица до
помещенията на дружеството по време на критичната епидемиологична обстановка,
причинена от Ковид -19, с което е нарушил устните
инструкции на прекия си ръководител.
Видно от длъжностната характеристика, в която липсва
дата и подпис за утвърждаване от работодател, основните задължения на оператор сигурност е да упражнява
видео-контрол върху платната за обработка на преминаващите ППС и периферията на
ГПКК, както и върху работата на служителите на касите към дружеството; да
наблюдава потока от ППС и своевременно да информира за евентуални нередности и
инциденти; да заснема с помощта на видеонаблюдението
всички инциденти с МПС и хора или действия на такива, застрашаващи сигурността
на мостовото съоръжение; С декларация за запознатост от 11.05.2016г. ищецът е
декларирал, че е запознат с длъжностната характеристика, ПВТР и задължението да
го спазва, с Правилник за безопасност на труда в предприятието и задължението
да го спазва, със Заповедта на
работодателя , която посочва фактите и сведенията, които представляват фирмена
и търговска тайна на предприятието, и задължението да не ги разпространява пред
трети лица. На 25.05.2018г. /след
връщане на ищеца на длъжността оператор сигурност / на ищеца е връчена
длъжностната характеристика.
Съгласно чл.6.3.2.т.16 от ПВТР задължение на
служителите и работниците в дружеството е да пазят в тайна поверителната
информация на работодателя, станала им известна по повод извършваната от тях
работа, съгласно индивидуалния трудов договор. Посочено е в текста, че
поверителна информация означава всички технически и други данни, формули, скици,
финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска
документация, списъците на миналите, настоящите и потенциални клиенти и делови
партньори, документация на проекти, маркетингови доклади,списъците на
работниците и служителите и данни относно тях, сключени договори, договорни
отношения,типови договори, политика и процедури, ценообразуване, информация,
която е свързана с процеси, технологии или теории, финансова информация, ноу-хау или всякаква друга информация, която може да бъде разкрита
от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на
работника или служителя, или информация, до която работникът/служителят има
достъп , предоставена му е от работодателя или такава, която му е станала
известна по друг начин, във връзка с изпълнението на трудовия му договор, или
която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията
на работника/служителя по трудовия му договор.
В чл.6.3.2. т.3 от ПВТР е регламентирано правото на
работниците и служителите на безопасни и здравословни условия на труд.
ПВТР е одобрен с решение на №9от Протокол
1/12.06.2013г.на УС на дружеството и е в сила от същата дата. Представен е и
ПВТР , одобрен с решение на № 3 от Протокол 145/08.10.2020г.на УС на
дружеството , в сила от 01.10.2020г.,
като посочените разпоредби, предмет на процесната
заповед не са променяни.
Не е спорно по
делото, и че със Заповед за започване на дисциплинарно производство и налагане
на дисциплинарно наказание,рег.№ ЗАП-588/10.03.2020г.на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание Предупреждение за уволнение. Заповедта е връчена на
ищеца, не е обжалвана и е влязла в сила.
На 09.11.2020г. ръководител отдел Експлоатация и
видеоконтрол –М.Д. с докладна записка от същата дата уведомява изпълнителния
директор на дружеството, че по време на дневната му смяна на 06.11.2020г.ищецът
е допуснал в стаята за видеонаблюдениеприсъствието на
две външни за структурата на дружеството лица- неидинтифициран
румънски полицай и още едно неизвестно лице и им показва записи от камерите за видеонаблюдение от таза дата на дружеството, което е било
лично видяно от директора на клона в Р. М.. Със Заповед ЗАП № 335.1/16.11.2020г. е започнало
дисциплинарно производство, като е посочено посоченото нарушение , както и това
,че на 16.11.2020г. от камерите за видеонаблюдение е видно, че ищецът допуска в стаята за видонаблюдение редовно да влизат външни за структурата
лица, с които пие кафе не по време на регламентрираните
му почивки, с което нарушил чл.6.3., т.3 от ПВТР. Със заповед рег. № ЗАП
657/16.11.2020г. на основание заповед №РД-01-124/03.03.2020г.
, е забранен достъпът на външни лица в служебните помещения на дружеството.В
централния офис и Транспортен център да се допускат само външни лица, за които
е потвърдена необходимостта от посещение от отговорно длъжностно лице. При
необходимост контактите с длъжностни лица в ГКПП се осъществяват извън
помещенията ползвани от дружеството. Ищецът е запознат със заповедта, видно от
списък и саморъчен подпис на гърба и.
Видно от Заповед ,рег.№ ЗАП 55/09.03.2015г. на ИД на
дружеството, забранява се даването на каквато и да е информация на външни лица от „оператори сигурност“,
включително по телефона.
Видно от писмено доказателство/ стр.84 от делото/ до
ищеца е направено искане да даде обяснения защо на 16.11.2020г. допуска
следните нарушения: Защо за времето от 08:17:43ч. на 06.11.2020г. допуска
румънски граничен полицай и неизвестно лице, вероятно шофьор, да преглеждат
видеозаписи без съответно разрешение; Защо допуска външни лица да влизат без
маски и без служебна необходимост в залата за видеонаблюдение.
Защо допуска служителите на Гранична полиция –А.П. –началник смяна на
16.11.2020г. от 08:59 до 09:05 и няколко пъти след това , и Тихомир Станков-
зам.началник на ГКПП от 11:18:40 до 11:43 да влизат при его да си пият кафето и
на приказки. На същата дата ищецът е дал писмени обяснения, рег.№ вх-0168 от
21.11.2020г. В същите се посочва, че никой не е уведомил ищеца за забрана , не
му е връчвана заповед, от началото на месеца дава дежурства на касите и
колегите не са му обяснили как да показва записи на граничните полицаи , ако се
наложи.
На 08.12.2020г. е издадена процесната
заповед за уволнение на ищеца, връчена на 18.12.2020г.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението в размер на 1443.84 лева, както и размера на дължимото нетно
обезщетение за периода 08.12.2020г. до 08.03.2021г. – 3 868.16 лева. От
представен препис на трудова книжка на ищеца се установява, че същият не е
полагал труд по трудово правоотношение след прекратяването на процесното,С разпореждане от 07.01.2021г. на ТД на НОИ
Видин на ищеца е е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода 19.12.2020г. до 18.04.2021г.в размер на 12.00 лева
дневно.
По делото са разпитани свидетелите Д.,Б.,В. и М.. С
оглед обстоятелството, че в процесната заповед е
описано само нарушение, извършено на 06.11.2020г., съдът обсъжда относимите към това нарушение свидетелски показания.
Свидетелят Д. сочи, че работи в дружеството от
създаването му и е ръководител на отдел Експлоатация и видеоконтрол.Сочи, че на
06.11.2020г. сутринта отишъл на работа, в офиса, който е в сграда в подстъпите
на моста, вършил рутинна работа, Н. го попитал дали е разговарял с Титу М., казал му да прегледа камерите, което той направил.
Видял, че около 8.15 ч. в залата за видеонаблюдение
са били 2 външни за дружеството лица- единият с униформа на граничен
полицай от Р. и цивилно лице. В сградата
на ГКПП са разположени българска гранична полиция, румънска гранична полиция и
ответното дружество. Системата за видеонаблюдение
обхваща двата бряга и моста. Написал
докладна до Н. за случая, написал
въпросите към ищеца, после получил обясненията на последния. Свидетелката Б. сочи, че е офис –мениджър в
ответното дружество от 10.2018г., като офиса и е в Транспортен център до с.А. и
ГКПП Видин - К.. Изготвя графици за работа и отпуск на пряко подчинените и служители-оператор
сигурност и касиери. Преглежда ежедневно
записите от камерите. Излага, че има забрана за достъп на външни лица до стаите
за видеонаблюдение, още преди тя да постъпи на
работа, има и надписи на вратите. Издадена е и
заповед , която забранява оператор сигурност да дават каквато и да е информация
на външни лица. Това ставало чрез официално писмо и разрешение на изпълнителния директор на дружеството.Същата свидетелства
за нарушение , извършено от ищеца на 16.11.2020г., но тъй като такова не е
описано в заповедта и не е предмет на иска, съдът не обсъжда свидетелските
показания. Свидетелката В. сочи, че заема длъжност касиер в дружеството от
основаването му . В момента е главен касиер на смяна, като част от задълженията
и се състоят в това да организира и ръководи работата на касиерите от смяна. От
2013 и е вменено и задължението да провежда инструктажи по безопасни условия на
труд- първоначални и последващи. Сочи , че от 2014г.
има заповед, която разпорежда на операторите сигурност в стаите за видеонаблюдение да не се допускат външни лица , освен
служителите, които поддържат системите и главния касиер, тъй като главната каса
се намира в същата стая.Тази заповед била поставена в залата за видеонаблюдение и била там до 2019г. Сочи, че няма практика
за допускане на външни лица в помещението, ако се е случвало е било в нарушение
на заповедите. На 06.11.2020г. когато отстъпвала от нощна смяна и при предаване
на тази каса, която е в помещението за видеонаблюдение
видяла, че при ищеца има румънски граничен полицай и шофьор, на които Н. бил
пуснал някакъв запис.
Свидетелят М. сочи, че от 2013г. е Директор на клона н
адружеството в Калафат, Р..
Най- общо задълженията му са да съблюдава задълженията на служителитте
на служителите на дружеството. На 06.11.2020г. преди обяд слязъл от офиса си на
партера и видял в стаята за видонаблюдение двама
души- полицай от румънска гранична полиция и едно цивилно лице, обадил се на
изпълнителния директор да вземе мерки. Сочи, че на територията на сградата
достъпът на външни лица е строго забранен и са поставени табели на български,
румънски и английски език.Ако от различни институции се иска достъп до записите
от видеонаблюдението , следва да е с писмо до
свидетеля, който го изпраща до изпълнителния директор за разрешение.
По отношение на представените веществени доказателства
– записи от 03.03.2020 и 16.11.2020г. и приложени на
хартиен носител кадри от тези записи, установи се от назначената
съдебно-техническа експертиза, че същите датата и часовия диапазон са същите и
не са манипулирани. Видеозаписите са от Камера 4, която заснема оператор сигурност докато е на смяна в помещението за видеонаблюдение, както и всичко в това помещение.Няма данни
за промени в записа, както и данни за манипулиране на файла, не са добавяни или
изрязвани сцени.Копието, представено по делото отговаря на първичния записан файл.
С оглед така установените факти и обстоятелства Съдът намира, че искът
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е доказан в
основанието си.
Видно от визираните в т.4 на чл.190 от КТ виновни
правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, налице са две
хипотези, при осъществяване на фактическия състав на които работодателят има
право да прекрати трудовото правоотношение със служителя, и те са злоупотреба с
доверието на работодателя или второто основание- разпространяване на поверителни за него сведения.
В случая трудовото правоотношение е
прекратено като в заповедта не е посочено правното основание на коя от
хипотезите , поради което Съдът приема, че е посочено кумулативното наличие и
на двете хипотези,
които са различни по своето съдържание и следва да бъдат обосновани в
обстоятелствената част на заповедта по различен начин.
В заповедта обаче, липсва обстоятелствена част която
да отговаря на основанието злоупотреба
с доверието на работодателя. По отношение на основанието разпространяване на поверителни за него сведения , установи се
по безспорен начин и не се отрича, че на 06.11.2020г. в стаята за видеонаблюдение и в смяната на ищеца са били допуснати
граничен румънски полицай и шофьор, видно от свидетелските показания на В..
По отношението на другите описани в заповедта деяния
същите не са конкретизирани по начина, по който разпорежда чл.195, ал.1 от КТ, поради което в тази част заповедта е
незаконосъобразно само на това основание и не следва да бъдат обсъждани
нарушенията , изложени във втората част
на т.1 от заповедта. Не е посочен задължителен реквизит на заповедта-
кога е извършено нарушението.
В т.2 на заповедта , като мотиви за налагане на
наказанието са посочени нарушения на разпоредбите на чл.187, ал.1 ,т.1, 3 и 8,
като всяка точка съдържа поне два фактически състава, представляващи различни
правни основания за налагане на дисциплинарно наказание, описващи нарушения на
трудовата дисциплина.Същите не кореспондират с обстоятелствената част, с изключение
на чл.187, т.8, предл.последно- разпространяване на
поверителни сведения.
За да бъде изпълнен фактическия състав на това
нарушение, следва да е установено, че са разпространени сведения, и че тези
сведения са поверителни. В чл.6.3.2.т.16 от Правилника за вътрешния трудов ред
е посочено коя информация е поверителна за работодателя, като изброяването не е
изчерпателно. Посочени са примерно множество видове информация, която е
поверителна за ответника.
Не е посочено в заповедта обаче от фактическа страна ,
каква информация е разпространена, видяна от граничния румънски полицай и
шофьора, за да се прецени дали същата е поверителна, и отговаря на критериите
на посочения текст. Не е посочено от коя камера, кой видеозапис е видян , какво
е съдържал, за да бъде мотивирано наложеното най –тежко наказание за
разпространение на поверителна информация.
Видно от Заповед от 16.11.2020г., с която се забранява
достъпът на външни лица в служебните помещения, същата е с дата след
извършеното нарушение на 06.11.2020г.Заповед
от 09.03.2015г. относно подаване на служебна информация към външни лица
пък е издадена преди сключване на
трудовия договор с ищеца, и няма данни за уведомяването на ищеца с подпис на същия, предвид посоченото в
заповедта – да се сведе до знанието на всички оператори сигурност. Тези
заповеди за прецизност следва да се отбележи, а и с оглед обясненията на ищеца,
че не е уведомен и не е чел и подписвал заповеди за забрана на достъпа, че се
отнасят до достъпа до помещението, не до
разпространение на поверителна информация.
Следва да се
отбележи още, че при искането на обяснения за извършените нарушения, също е
допуснато неясно формулиране на времето на нарушенията , като са поискани
обяснения от ищеца защо на 16.11.2020г. е допуснал нарушение 1. за времето от 08:17:43 на 06.11.2020г. /
не е посочено и докога/; 2. Защо допуска външни за дружеството лица без маски/
като не е посочено кога/; 3. Защо допуска служители на гранична полиция на
16.11.2020г. /което не е посочено като нарушение в заповедта/.
Всички тези установени пороци на заповедта водят до
неяснота извършено ли е нарушение, и
наложено ли е съответно наказание. Заповедта е неясна , немотивирана , която я
прави незаконосъобразна, и следва да бъде отменена. Поради това,
основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност.
Искът за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, вследствие на незаконното
уволнение също се доказа в основанието и размера си. Ищецът не е полагал труд
по трудово правоотношение за процесния период, видно
от трудова книжка.
Относно размера на обезщетението,
вещото лице е представило заключение, поддържано и в съдебно заседание, че за
периода от 08.12.2020 до 08.03.2021г обезщетението, изчислено на база трудовото възнаграждение на ищеца възлиза на 3 868.16 лева.
На осн. чл. 81, във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати следващата се ДТ за съединените искове в размер на 214.72
лева и разноските за възнаграждение на вещо лице в размер на 337.00 лева. На
адвокат пълномощника на ищеца следва да се присъди възнаграждение при условия и
размери на чл.38 ЗА и чл.7, ал.1,т.1 и ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горните съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА,
че уволнението на Н.А.Н. ***Л. К. №34 с
ЕГН:**********, извършено със Заповед №ЗАП 662 / 08.12.2020г. на работодателя
на основание чл.190, а.1, т.4 КТ, вр. с чл.187, ал.1,
т.1, 3 и 8 КТ е незаконно и ОТМЕНЯ същата
заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.А.Н. *** на заеманата
преди уволнението длъжност ” оператор сигурност” .
ОСЪЖДА „Д.М.Видин- К.“ АД ЕИК *********
със седалище с . А., общ.Видин да заплатят на Н.А.Н. с ЕГН:********** обезщетение за причинени
имуществени вреди за времето 08.12.2020 до 08.03.2021г , през което е останал без работа поради
незаконното уволнение в размер 3 868.16 лева.
лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска 01.02.2021г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Д.М.Видин- К.“ АД ЕИК **********
със седалище с . А., общ.Видин да заплати на адв.Л.И.И. от ВАК сумата 1150.76 лева.
ОСЪЖДА „Д.М.Видин- К.“ АД ЕИК **********
със седалище с . А., общ.Видин да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС Д.Т. в размер на 214.72 лева и 337.00 лева разноски по делото за
възнаграждения на вещи лица.
Решението
в може да бъде обжалвано по реда на въззивното
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
обявяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : П
Вярно с оригинала
Секретар: