Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Силистра, 27 ноември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и
девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 210 по описа за 2019 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „АДМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Серес“ № 3, ет, 3, ап. 7, срещу Заповед № 322-ФК
/ 02.09.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна
мярка, изразяваща се в запечатване и забрана за достъп за срок от 14 дни до
ползвания от жалбоподателя търговски обект – бистро „Карамел“, находящо се на
адрес: гр. Силистра, ул. „Янко Тодоров“ № 17.
В жалбата са изложени основно
доводи срещу допуснатото предварително изпълнение. Отделно от това се твърди,
че заповедта противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона.
Посочено е, че издаването й, преди да е налице издадено наказателно
постановление за установеното нарушение, е в противоречие на разпоредбата на
чл. 187, ал. 4 от Закона за ДДС. В приложената писмена защита се изтъква, че
касовата бележка е издадена с погрешно маркирана продажба от страна на
сервитьорката, за което по делото са приложени доказателства. Акцентира се, че
се касае за единичен случай, поради което не може да се презюмира извод за
системност и за поведение, насочено към нарушаване на финансовата дисциплина.
Ответникът по жалбата - началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - не изпраща представител в съдебно
заседание. Депозирал е писмени бележки, според които жалбата е неоснователна,
поради което моли за отхвърлянето ѝ и за потвърждаване на оспорената
заповед.
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „АДМ ГРУП” ЕООД гр. Силистра
стопанисва търговски обект – бистро „Карамел“, находящо се на адрес: гр.
Силистра, ул. „Янко Тодоров“ № 17. На 23. 08. 2019 г. в 19. 10 часа в обекта е
извършена проверка от органи по приходите с месторабота ГД "Фискален
контрол", сектор „Мобилни групи“ – гр. Варна. При проверката в резултат на
наблюдение е установено, че за извършена продажба на клиент на 1 бр. кафе и 1
бр. Кока-кола на стойност 2.80 лева, платени на място в брой в 18. 51 ч., не е
издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и
работещо фискално устройство. При съпоставка на наличността на парични средства
в касата 187. 50 и отчетените по фискален апарат средства 186.50 се установява
почти пълно съответствие. В протокола от проверката фигурират обясненията на сервитьорката,
която е описала, че касовата бележка е издадена с грешка, като са маркирани две
коли, вместо кола и кафе. Това е било обяснено на клиента и той е платил само
стойността на консумацията си. Към жалбата е приложено и копие от фискалния бон
(л. 12), издаден в 18. 48 ч., в който са маркирани 2 бр. Кока-кола на цена 3.
40 лева и на ръка е направена корекция, като едната напитка е поправена на кафе
и цената е намалена с 0. 60 лева. Приложени са и писмени обяснения от клиента
на заведението, чиято поръчка е била обект на наблюдение от проверяващите,
който потвърждава, че му е било обяснено за допуснатата грешка от
сервитьорката, но тъй като е бързал, е оставил парите и си е тръгнал. Поради неиздаването на касова бележка за
покупката на дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение - № F508048 / 13. 09. 2019 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 / 13. 12. 2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
За това нарушение органът по
приходите в условията на обвързана компетентност издава Заповед № 322-ФК / 02.
09. 2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване и
забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания от дружеството търговски обект.
Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото
производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходи
/ЗНАП/ са посочени органите по приходите,
като в т. 1 е посочено, че такъв е изпълнителният директор на НАП и неговите
заместници. Въз основа на Заповед № ЗДУ-ОПР-16
от 17. 05. 2018 г., приложена на л. 35 от делото и цитирана в обжалваната
заповед, изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е
предоставил правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"
в дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден в предвидената форма и
при спазване на процесуално правните норми за издаването му, но при допуснати
нарушения на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в
тежест на административния орган е установяването на съществуването на
посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на
законовите изисквания за издаването му. В настоящия случай установената по
делото фактическа обстановка се различава от тази, въз основа на която органът
е постановил своя акт. Опровергана беше констатацията, че за продажбата не е
била издадена касова бележка – видно е, че само три минути преди проверяващите
да видят, че клиента на заведението плаща без да получи насреща касова бележка,
такава е била издадена, но с допусната грешка. Този извод се налага както поради
почти пълното съответствие между отчетената касова и фактическата наличност в
търговския обект, така и поради краткия времеви интервал между издаването на
фискалния бон и времето на плащане. Тези две обстоятелства, преценени в
съвкупност, изключват възможността приложеният по делото фискален бон да касае
друга поръчка. Изясняването на фактическата обстановка в този смисъл
опровергава възприетата от органа хипотеза на поведение на търговеца, целящо
укриване на доходи и насочено срещу фискалната дисциплина, което следва да бъде
преустановено и коригирано посредством прилагане на ПАМ. Хипотезата на
неиздаден фискален бон за продажбата е различна от хипотезата на издаден
фискален бон с допусната операторска грешка. Докато последствията в първия
случай несъмнено предполагат укриване на доходи, във втория случай възниква
предпоставка за извършване на сторно операция, съгласно чл. 31 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която
съгласно ал. 4 на цитирания текст при
операторска грешка може да се извърши до 7-о число на месеца, следващ месеца, в
който е допусната грешката. В този смисъл обстоятелството, че сторно операцията
не е извършена веднага в присъствието на клиента, не може да носи
неблагоприятни последици за търговеца.
По изложените съображения оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде
отменена като издадена в нарушение на материалния закон.
Предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е основателно и следва да бъде уважено. Съобразно представените
доказателства за заплащане на държавна такса, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати разноски в размер на 50. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 322-ФК / 02.09.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за
прилагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване и
забрана за достъп за срок от 14 дни на следния търговски обект– бистро
„Карамел“, находящо се на адрес: гр. Силистра, ул. „Янко Тодоров“ № 17.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на „АДМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Серес“ № 3, ет, 3, ап. 7, направените по делото разноски в размер
на 50. 00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: