№ 80
гр. Бургас, 20.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова
Наказателно дело за възобновяване № 20242000600098 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор С..
Осъденото лице Л. Г. Ф., се явява лично и с упълномощен защитник
адв. А. Ж. от САК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Имам съмнение за отвод, а именно, че съдия Канакиева е
участвала в едно определение, по което сме обжалвали една мярка по същото
дело. Правя искане за отвод, но съдът ще прецени. Другото е, не мога да
преценя, може да е съвпадение на фамилията, дали съдията, който участва в
настоящия състав не е роднина с районната прокурорка на Бургас, която е
разследвала – М.М..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма основание за отвод на член от
състава на съда и моля да не се приема това възражение, което беше
направено от защитата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание по направените искания от
упълномощения защитник адв. Ж..
След запознаване с материалите по делото намери, че същите са
1
неоснователни. При разглеждане на делото по същество от Бургаски районен
съд е участвала прокурор М.М., която няма роднински отношения с член на
настоящия съдебен състав - съдия Даниел Марков.
Искането за отвод на съдия Канакиева също се явява неоснователно,
тъй като участието на съдии в разглеждане на мерките за неотклонение, не е
основание за неучастие на същите при разглеждане на делото както по
същество, така и при възобновяване на наказателното производство. При
прегледа на постановеното определение № 254/23.11.2023 г., в което
производство по чл. 270 НПК е участвала съдия Галина Канакиева, Бургаски
апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата на подсъдимия Л. Ф.
против протоколно определение на Бургаски окръжен съд, с което е оставено
без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, тъй като е приел, че
жалбата е процесуално недопустима. Ето защо, съдът не е изложил
съображения по съществото на производството по чл. 270 НПК и не е изразил
конкретно становище относно наказателната отговорност на подсъдимия Ф..
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените искания от защитника
адв. Ж. за отвод на съдия Галина Канакиева и съдия Даниел Марков, поради
неоснователните изложени съображения.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
2
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането си за
възобновяване на основания подробно изложени мотиви в искането, че са
налице допуснати съществени нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК при
постановяването на присъдата, която не е проверена по касационен ред и са
допуснати множество нарушения, които попадат под тази хипотеза и са
основания за възобновяване на делото.
Лишен съм от участие в процеса като договорен защитник. Не ми е
дадена възможност да изготвя и въззивна жалба в защита на подсъдимия.
Всички действия са извършени от адвокат, който както съм записал, съгласно
закона и практиката, не е упълномощен писмено в съдебен протокол да
участва в процеса вместо договорния адвокат.
Наред с всички останали изложени мотиви за нарушения в
производството, както и при водене на протоколите и обявяване на присъдата,
участието на вещите лица, съдебните заседатели, които са заменени в хода на
делото, мисля че са налице множество основания да се възобнови делото и да
се отмени тази несправедлива присъда и съответно да бъде оправдан или да
бъде изменено наказанието на подсъдимия.
Поддържам аргументите и съображенията в искането за
възобновяване.
Съдът дава право на лична защита на осъденото лице.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам
становището на моя защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Искането за възобновяване е процесуално
допустимо, разгледано по същество с оглед очертаната в него аргументация, е
неоснователно.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете
съдебни инстанции, които да сочат на касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 2 НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.
При преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализа на различните доказателствени източници.
3
Несъстоятелно е съображението за неправилна оценка и превратно
тълкуване на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният и
второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени
източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и
прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се
констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на
процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК.
Доказателственият анализ изложен в техните съдебни актове е правилен,
обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената
дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ
на доказателствата и доказателствените материали преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил
крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
По отношение на нарушеното право на защита на осъденото лице Л.
Ф. следва да се отбележи, че изключително обстойно и подробно въззивният
съд в решението си е коментирал това възражение направено пред него, като е
посочил обилна европейска практика в тази насока. Действително, адв. Ж. е
участвал в началната фаза на процеса, като е присъствал на всички разпити на
свидетели и вещи лица в хода на съдебното следствие и му е била дадена
възможност да задава въпроси. Впоследствие, на заседание от 06.06.2023 г.
адв. Ж. е отказал да се яви, като е посочил, че са налице здравословни
проблеми, както и, че се отказва от защитата на подсъдимия Ф.. Последният
не се е отказал да бъде защитаван от адв. Ж., но е посочил, че желае да
упълномощи и адвокат К.Я.. Така няколкократно адв. Ж. е бил призоваван
предвид желанието на неговия подзащитен както по телефона, така и на
обявените адреси, но адв. Ж. не се е явявал, като е отказвал под различен
претекст, независимо от редовното му призоваване. Това е наложило да бъде
назначен служебен защитник в лицето на адв. С., като от страна на Ф.
изрично съгласие е дадено. Видно е, че от страна на първоинстанционния съд
е направено всички възможно в рамките на закона, за да бъде призован адв.
Ж. за насрочените съдебни заседания, като това е дало и повод, поради
неявяването му, същите да бъдат отлагани. Тази кратка фактология изнесена
пред Вас, въззивният съд в най-големи подробности е изложил и представил в
решението си.
4
Предвид изложеното е видно, че правата на осъденото лице Ф. в
разглежданото наказателно производство не са нарушени. Напротив, както
първата, така и втората инстанции са изпълнили задълженията си за
осигуряване на пълна защита на подсъдимото лице.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния
съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна,
по правната квалификация.
В случая, всички признаци от състава на престъплението са налице.
Чуждите граждани са преминавали страната Република България нелегално в
нарушение на закона. У тях не са намерени никакви лични документи както и
документи, които да им предоставят правото да преминат в Република
България. Преминаването на територията на страната не е станало след
разрешение на съответните гранични власти и въз основа на съответни
документи, а установените по делото чужди граждани са били подпомогнати
от подсъдимия да преминат през страната в нарушение, чрез управлявано от
него МПС.
Налице е квалифициращият признак по чл. 281, ал. 2, т. 1 НК, тъй
като деянието е извършено чрез използване на лек автомобил, както и
квалифициращият признак по чл. 281, ал. 2, т. 5 от НК, тъй като е
осъществено по отношение на повече от едно лице – в случая шест лица.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк
умисъл и с предвидената в закона специална цел. Същият е съзнавал, че
подпомага шестима чужденци, предвиждал е, че по този начин ще преминат в
страната в нарушение на закона, тъй като не разполагат с никакви документи
и пряко е целял това.
Не следва да бъде приета тезата на защитата, че Л. Ф. не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си предвид, че е *** болен. В тази насока, отново двете инстанции обстойно и
в пълнота са изложили аргументи за *** годност на Ф., още повече, че са
били назначавани множество експертизи в тази насока и всичките са
единодушни, че Ф. е *** и към момента на извършване на инкриминираното
деяние и впоследствие, и може да участва в наказателното производство и да
5
изтърпява присъда.
На последно място, по делото е установено, че подпомагането на
нелегалните мигранти е извършено с цел имотна облага. В България не се
установява на кого са платени пари, но подсъдимият е участвал в
превозването на чуждите граждани като предварително е било съгласувано с
каналджията къде трябва да се яви автомобилът и свидетелите са го очаквали.
Самите те посочват сумата, която е следвало да заплатят за преминаването им
през територията на страната.
Намирам, че актовете и на двете съдебни инстанции са правилни и
законосъобразни. В заключение считам, че така отмереният размер на
наказанието „лишаване от свобода“ се явява напълно справедливо и
адекватно на извършеното от Л. Ф. и в най-пълна степен ще съответства за
постигане на целите, залегнали в чл. 36 НК.
Ето защо намирам, че искането на осъдения Ф. е неоснователно
предвид, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело
и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявените искания,
поради което и съобразно правомощията Ви по чл. 425 НПК намирам, че
следва да ги оставите без уважение.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
РЕПЛИКА НА АДВ. Ж.: Правото на защита е нарушено, защото аз
съм бил болен за един кратък период, а съдията е назначавал датите въпреки,
че е имал доказателства за моето заболяване, умишлено по време на
заболяването ми, за да осуети защитата. Става дума за първоинстанционния
съд.
При сериозното състояние, в което съм бил, съдът е бил длъжен
поне за месец-два да насрочи по-късно заседанията, а не да ми налага глоби
по време на заболяването, въпреки, че са приложени медицински документи,
че съм потърсил спешна помощ в гр.Б., в поликлиниката. Аз считам, че са все
преднамерени действия в нарушение на защитата на подсъдимия, както и
фактът, че не ми е изпратена нито присъдата, въпреки, че правомощията ми
не са прекратени. Няма адресирано съобщение на адреса ми по кантора, който
е обявен в регистъра на адвокатурата. Има нарушения и те са явни и са в
6
кориците на делото. При всеки анализ на доказателствата ще стане ясно
здравословното ми състояние. Съдията не може да ме призовава и да ме
глобява по време на делото докато не се възстановя. В тази връзка, след като е
настоявал подсъдимият аз да го защитавам, е следвало да даде малко по-
продължителен период на заседанията.
Отделно, всички останали пороци – въобще не е установена
самоличността – дали това са афганистанци, дали са чужденци. Такива
доказателства липсват по делото освен това, че те са заявили някакви
обстоятелства с различни имена. Няма никаква идентификация по никакъв
начин установена, за какви лица става дума и дали не е ясно, дали са пресекли
през границата или са влезли по друг начин. Не е доказано нищо, нито от
полицията, на кое място е станало пресичането.
Считам, че нито има данни някой да е проверявал документите, дали
той е бил сигурен, че те са нелегални мигранти, за да им поиска документи.
Те не са казали някой да им е искал документи и той да е бил наясно какви са
тези хора и въобще кои са, след като полицията и до момента не може да
отговори със сигурност, кой е преминал през територията на България и то
легално, впоследствие като бежанец. Не са били арестувани за престъпления,
а е бил арестуван клиентът ми.
Моля да се възобнови делото, да бъде оправдан или да се намали
наказанието, поради смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът приключва изслушване на съдебните прения и дава последна
дума на осъденото лице.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да се
възобнови производството по делото и да ми се намали присъдата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8