№ 4
гр. Провадия, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101063 по описа за 2021 година
Ищецът „Енерго-про продажби“ АД предявява срещу АТ. П. ЯН. положителни
установителни искове при условията на кумулативност за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания:
Главница в размер на 1269,55 (хиляда двеста шестдесет и девет лева и 55 ст.)
представляваща главница за незаплатена ел.енергия, потребена за периода от 03.01.2020 г.
до 01.06.2020 г. по фактури издадени за период от 19.02.2020 г. до 19.06.2020 г. за обект с
абонатен номер 2102 203222 и адрес: ******* и с клиентски № **********;
Мораторна лихва в размер на 35,23 лв. (тридесет и пет лева и 23 ст.), начислена за
периода от 11.03.2020 г. до 14.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда-03.06.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението;
Ищецът навежда твърдения в исковата молба, че ответникът е потребил енергия за
периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г. на обща стойност 1269.55 лева за обект, находящ се
в ******* и с клиентски № **********. Твърди, че тази сума не е заплатена до момента от
ответника. По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество гореописаните вземания. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
Ответникът депозира писмен отговор в срок. Оспорва исковете. Не оспорва
счетоводните записвания на ищеца на фактурираните вземания, както и техническата
изправно на електромера, но счита същите за неоснователни, поради това, че в процесния
1
период на начисление на процесната ел.енергия не е собственик на имота, поради което не
дължи заплащането й. В тази връзка моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира се писмено
становище, с което се поддържа предявените искове, като се моли за уважаването им.
Ответникът не се явява лично, представлява се от упълномощения от него процесуален
представител, които поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковите
претениции.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Законът за енергетика регламентира правоотношението за продажба на електрическа
енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. За
уреждане на отношенията между потребителите на електрическа енергия и доставчика на
ел.енергия Енерго-про продажби“ АД са приети от КЕВР Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби” АД (наричани за краткост
ОУ). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби” АД. Потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и лице, за
което собственикът или титулярът на вещното право на ползване е дал съгласие в
нотариално заверена форма да бъде потребител за определен срок – например наемател на
електроснабдявания имот. Страна в договорното правоотношение с „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД е потребителя на ел.енергия, като всички фактури се издаване на негово име
– арг. от чл. 6, ал. 4 от ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема пълно и главно, че
ответникът няма качеството на „потребител“ нито по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ, нито по
чл. 6, ал. 2 от ОУ. Този правен извод на съда следва пряко от представените от ответника
два нотариални акта № 46, том III, дело № 960/1991 г. от 02.10.1991 г. и № 200, том II, дело
№ 653/1994 г. от 03.06.1994 г., от които се установява, че ответникът не е собственик на
имота, находящ се на *******, който е заведен при ищеца с аб. № **********.
Съдържанието на нотариалните актове не се оспорва от ищеца, поради което съдът ги
кредитира изцяло и приема, че имотът, предмет на тези сделки, е идентичен с процесния
имот, находящ се на *******. По-конкретно от обективираните в нотариалните актове
сделки, ценени на ред с акт за женитба № 13/07.05.1960 г. и Решение от 24.10.1984 г. за
развод между А.З. Я.а и АТ. П. ЯН., се установява, че процесният имот никога не е бил
собственост на ответника. Първоначално имотът се закупува на 02.10.1991 г. от бившата
вече съпруга на ответника А.З. Я.а и синът му П.А.П.. След това на 03.06.1994 г. П.А.П.
дарява своята ½ ид.ч. на майката си А.З. Я., която става едноличен собственик на имота. По
делото остава неясна причина, поради което ответникът се вписва като титуляр на
2
абонатната партида.
Предвид липсата на данни ответникът да е собственик или титуляр на ограничено
вещно право на ползване или друго лице по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ОУ, следва правния
извод, че ответникът не е потребител на електрическа енергия и следователно не е страна по
облигационното правоотношение с доставчика „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. Това е така,
тъй като законът за енергетиката и ОУ обвързват качеството „потребител на ел.енергия“ с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния
снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот – арг. от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС. Без значение за
основателността на исковете е, че ответникът е титуляр на партидата, водена от доставчика.
Неизпълненото задължението да се съобщи на крайния снабдител за промените в
собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия) може да породи
единствено вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от
ОУ не квалифицира ответникът като длъжник на вземането за цена на доставената в имота
електроенергия – вж. Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. по описа на ВКС.
Предвид горното съдът намира, че в полза на ищеца не възниква вземане към
ответника за заплащане на претендираната в настоящия процес ел.енергия на стойност
1269.55 лева за периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г., предмет на фактури №№
**********, **********, **********, **********, **********.
Искът за главница е неоснователен, което има за последица и неоснователност на
иска за лихва. Предявените два иска следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Съдът намира същото за основателно. Видно от представеното
решение на ТЕЛК от 05.05.2017 г. ответникът е със 100 % степен на увреждане без
възможност за самостоятелно обслужване, от което следва, че ищецът основанието, на което
ищецът следва да заплати възнаграждение е предвидено в чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. Размерът на възнаграждението съдът определя съобразно материалният интерес от
1304.78 лева, което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Възнаградението, се равнява на 391.44 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-про продажби“ АД ЕИК:********* срещу АТ.
П. ЯН., ЕГН:********** положителни установителни искове при условията на
кумулативност за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните парични вземания: главница в размер на 1269,55 (хиляда двеста
3
шестдесет и девет лева и 55 ст.) представляваща главница за незаплатена ел.енергия,
потребена за периода от 03.01.2020 г. до 01.06.2020 г. по фактури издадени за период от
19.02.2020 г. до 19.06.2020 г. за обект с абонатен номер ********** и адрес: ******* и с
клиентски № **********; Мораторна лихва в размер на 35,23 лв. (тридесет и пет лева и 23
ст.), начислена за периода от 11.03.2020 г. до 14.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-03.06.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 416 за
изпълнение на парични задължение от 04.06.2021 г., поправено с разпореждане №
2430/07.09.2021 г. по гр.д. № 619/2021 г. по описа на РС-Провадия, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ адв. Р.Г. И.-
ВАК, ЕГН: ********** сумата от 391.44 (триста деветдесет и един лева и 44 ст.) лева
адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4