Р Е Ш Е Н И Е №1283
08.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 15.10.2019г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа докладваното от
съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1722 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба, подадена от Х.Й.Х., ЕГН: **********,***, чрез назначения
му по делото особен представител адв. М.Н.,
против Решение № 670 от 19.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 9142/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХІ гр.с., с което е
признато за установено,
че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 417, 46 лева , представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“ № 143, вх. В, ет. 6, ап. 14, ИТН: 1925090, за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017г., сумата от
43, 03 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.07.2016г. – 06.02.2018г., законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 07.02.2018г. до окончателното плащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1349/08.02.2018 г. по частно гр. дело №
2123/2018г. на ПРС, VI-ти гр. с-в. В
жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното решение, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответната
страна по жалбата-
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по
делото юрк. Ивелина Добрева, в
писмен отговор на
същата иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено с присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, против Х.Й.Х., ЕГН: **********, за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 417, 46 лева , представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за обект на потребление, находящ се
в гр. Пловдив, ж.к. „***“ № ***, вх. В,
ет. 6, ап. 14, ИТН: 1925090, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017г., сумата от 43, 03 лева– обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.07.2016г. – 06.02.2018г.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.02.2018г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1349/08.02.2018 г. по частно гр. дело № 2123/2018г. на ПРС, VI-ти гр. с-в.
С обжалваното
решение съдът е
приел, че ответникът е съсобственик на жилище, находящо
се в гр. Пловдив, ж.к. „****“ № ***, вх. В, ет. 6, което е
топлофицирано, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ същият има
качеството на клиент на топлинна
енергия, а между страните
съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ са
налице договорни отношения при общи условия
по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Приел
е въз основа
на заключенията на
изготвените съдебно- техническа и
съдебно- счетоводна
експертизи, че за процесния период- 01.05.2016г.- 30.04.2017г. в
жилището на ответника ищцовото дружество
е доставило и
е била ползвана
топлинна енергия на обща
стойност 417,46 лв., която не
е била заплатена
от него. Изложил е съображения , че е
без значение за изхода на спора обстоятелството,
че имотът е съсобствен, тъй като в
отношенията с доставчика ответникът, на чието име е открита партидата /видно от
всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените
суми, а отношенията между съсобствениците се уреждат с вътрешни уговорки между
тях.Въз основа на така изложените съображения е уважил исковите претенции на
ищеца в пълния заявен с исковата молба размер.
При
извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
въззивният съд намери,
че същото е
валидно и допустимо.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите
и правни изводи
на първоинстанционния съд,
поради което и на
основание чл.272 от ГПК следва
да се препрати
към тях. Изложените
във въззивната жалба
доводи за неправилност
на решението са
неоснователни.
Неоснователни
са възраженията на
ответника, че не дължи
на ищцовото дружество стойността
на потребената топлинна енергия,
тъй като не бил
единствен собственик на
имота, в който тя е била
доставена. Задължението за
заплащане стойността на
доставената за имота топлинна
енергия възниква за
лицето- собственик или
съсобственик, с което е
сключен договора, а отношенията
между него и останалите собственици
на имота подлежат
на уреждане помежду
им, но не касаят топлопреносното предприятие,
черпещо правата си
от сключения договор.
В случая не
се спори между страните, че
партидата за процесния
имот в ищцовото
дружество е открита
на името на
ответника като негов
съсобственик, който в това си
качество е договорно
обвързан за заплащане
на доставената за имота
топлинна енергия и дължи
пълната й стойност,
а в случай, че
в имота за
процесния период е
живял и съответно- ползвал топлинна енергия друг
съсобственик, то ответникът
следва да насочи
претенциите си за
заплащане на стойността
й към него. При това положение следва да се приеме,
че договорно обвързан с ищеца относно заплащането на доставената за
съсобственото жилище топлинна енергия е единствено ответника, поради което
дължи пълната й стойност.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че
търговското дружество не е изпълнило задълженията си по чл.31
от ОУ да изпраща на потребителя
ежемесечно фактура с цената на
доставената топлинна енергия , както и допълнителна информация за формирането
на сметката на купувача.
Неполучаването на фактури (писма и т.н.) или
несвоевременното им изготвяне би могло в най-добрия случай да се приеме като
административно нарушение, подлежащо на санкция от съответния контролен орган,
но не е основание да се счете, че ако е ползвана топлинна енергия, то нейната
цена не се дължи. Общо известно е, че цената на всички енергийни и водни услуги
се дължи веднъж в месеца, а това изрично е предвидено и в ОУ. Налице е срок, а
срокът кани длъжника(чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД). Освен това цената на стоката
се дължи не заради това, че е съставена фактурата, а заради това, че стоката или услугата е доставена на
потребителя , поради което неиздаването
на фактури не е основание за неплащане на задължението.
В случая е установена и стойността на топлинните единици, ползвани
от ответника от неоспорените и приети заключения по
допуснатите СТЕ и ССЕ,които съда кредитира и в чиято компетентност и
безпристрастност на експертите няма
основание да се съмнява.
Обсъденото обосновава извода за основателност на предявените
установителни претенции в пълните им размери, поради което решението на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По довода на жалбоподателя за неправилност на
първоинстанционното решение в частта за разноските е постановено по реда на чл.248 от ГПК определение
по в.гр.д.№2103/2019г. по описа на ОС-Пловдив, влязло в законна сила на
07.07.2019г., поради което настоящия състав на съда не дължи повторно
произнасяне.
При
този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
направените от “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
разноски в размер от 100
лева-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП/.
Настоящият съдебен състав констатира, че е пропуснал да определи
възнаграждение за особения представител на ответника във въззивното
производство, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
на особения представител на ответника по делото , съдът определя в размер от 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение подлежи на заплащане
винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а и предвид
трайната съдебна практика – напр. Определение № 882 от
13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 783 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 594
от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др. С оглед изхода на делото и доколкото за ищцовото
дружество така определената сума представлява разноски същите следва на общо
основание да бъдат възмездени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК. В тази връзка
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 300
лева-разноски за адвокатско възнаграждение за назначения му особен представител,
предвид неоснователността на въззивната
жалба. Същевременно доколкото съгласно изричните указания в Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на присъждане по реда на чл. 78 от ГПК подлежат
единствено разноски, чието извършване е доказано от правоимащата страна, то
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца посочената сума следва да
бъде поставено под условие в зависимост от представянето от страна на ищцовото
дружество на надлежни доказателства, че определеното възнаграждение за особен
представител е действително заплатено на последния.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 670 от 19.02.2019г., постановено по
гр.д. № 9142/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХІ гр.с.,
с което е
признато за установено,
че Х.Й.Х., ЕГН: **********,***, дължи
на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 417, 46 лева ,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. гр. Пловдив, ж.к. „***“ № ***, вх. В, ет. 6, ап. 14, ИТН:
1925090, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017г., сумата от 43, 03 лева– обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.07.2016г. – 06.02.2018г., законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.02.2018г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1349/08.02.2018 г. по частно гр. дело №
2123/2018г. на ПРС, VI-ти
гр. с-в.
ОСЪЖДА Х.Й.Х.,
ЕГН: **********,***, да заплати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, да заплати на адвокат М.С.Н.,***, вписана под №
7207 в Националния регистър за правната помощ, възнаграждение за особен
представител по в.гр.д.№ 1722/2019г. по описа на ОС-Пловдив, в размер на 300
лева.
ОСЪЖДА Х.Й.Х.,
ЕГН: **********,***, да заплати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, сумата от
300 лева, представляваща разноски –
възнаграждение за особен представител в производството по в.гр.д.№ 1722/2019г.
по описа на ОС-Пловдив , при условие, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
представи доказателства по делото за
заплащането на сумата от 300 лева в полза на М.С.Н.,*** за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.