Р Е Ш Е Н И Е № 8
Гр. Разград, 17 февруари 2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело №220 по
описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.64, ал.4 от
ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на Община Самуил против Решение
№BG05M9OP001-2.018-0045/23 от 11.11.2020г. на Заместник- министъра на
Министерството на труда и социалната политика, определен за Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020г.“ (РУО на ОПРЧР), с което е отказана верификация на разходи в размер
на 203 021, 15 лв. и разпоредено възстановяване на сума в размер на 26 344, 31 лв. по постъпила заявка
за окончателно плащане на обща стойност 275 018, 84 лв.
В жалбата и по същество се твърди, че административният акт е незаконосъобразен,
като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се
доводи, че необосновано и неправилно административният орган е приел, че
сключеното споразумение със Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ е било
прекратено и не е действало в периода на изпълнение на договора, поради което
не са били налице основания да се откаже плащане на заявените разходи, които са
реално извършени и надлежно отчетени. С оглед на това се иска от съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмено становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана. Твърди,
че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, като
постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон, при наличието на
фактическите и правни основания за това, поради което моли съда да отхвърли предявената
жалба. Претендира и за заплащане на разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законосустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е частично основателна
по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството доказателства установяват, че между Министерството
на труда и социалната политика, в качеството му на Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 г. (ОП РЧР), Изпълнителна агенция „Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. (ОП НОИР) и Община Самуил е сключен Административен
договор (АД) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) във връзка
с изпълнение на одобрен проект „Социално-икономическа интеграция и подобряване
на достъпа до образование на лица от уязвими групи в Община Самуил“ (л.34-л.60
от делото). Според този договор на бенефициента се предоставя БФП в общ размер от
849 480, 69 лв., от които 491 710, 15 лв. по ОП РЧР (водещата програма) и
357 770, 54 лв. по ОП НОИР със срок на действие 16 месеца, считано от
01.03.2019г. В чл.2.2 от него са определени основните дейности и по двете
програми, които жалбоподателят е следвало да изпълнява със своите партньори,
посочени в чл.3. 19, като сключеното с тях споразумение е неразделна част от
АД. Към проектното предложение кандидатът е приложил Споразумение между кандидат и партньори от
25.05.2018г. ( на ел.носител), одобрено на основание чл.61, ал.1 от ЗМСМА с
Решение №33.711 по Протокол №33 от 28.05.2018г. на Общински съвет Самуил (на
ел. носител). В него като партньор участва СНЦ „Център на неправителствените
организации в Разград“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Разград, ж.к. „Освобождение“ №34,
ет.1, представлявано от Г. М. В периода от изготвяне на проекта до сключване на
АД е сменено наименованието на този партньор на Сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“, поради което към договора е приложено и Споразумение
между кандидат и партньори от 06.02.2019г. (л.62- л.65), в което е отразена
тази промяна, но то е с идентично съдържание на споразумението от 25.05.2018г. При
тези данни съдът приема, че
споразумението за партньорство е от 25.05.2018г., а в последващото е отразена единствено и само
промяната в наименованието на сдружението. Този извод се потвърждава и от
кореспонденцията между бенефициента и управляващите органи от една страна и
между него и този партньор от друга страна, където жалбоподателят сочи
споразумението от 25.05.2018г. С оглед на това РУО не е допуснал нарушение, обсъждайки това
споразумение при постановяване на своя акт.
Административното производство е образувано по повод подадена на 08.12.2020г.
заявка за окончателно плащане ( на ел. носител) до РУО на ОП РЧР за периода от 23.08.2019г. до
01.07.2020г. Извършена е проверка на приложените към нея документи и на цялата
документация и кореспонденция, свързана с процесния АД, налична в Информационната
система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН). В срока на
изпълнение на договора са извършени и проверки на място, съответно на
19.11.2019 г. от представител на УО на ОП НОИР и на 17.12.2019 г. от екип на УО
на ОП РЧР, при които не е установено участието на партньора Сдружение „Център
за съзидателно правосъдие“ в проекта.
Кметът на Община Самуил, като представител на бенефициента, с Писмо с
изх.№1612/21.10.2019г. е изискал от Сдружение „Център за съзидателно
правосъдие“ в срок до 31.10.2019г. да депозира в деловодната система на Община
Самуил писмо, придружено с доказателства, че е стартирал изпълнението на
дейностите по проекта, за изпълнението на които е отговорен, като го е
предупредил, че непредставянето на доказателства ще се приеме „за едностранно волеизявление
на изправна страна по договор до неизправна, за разваляне на Споразумение между
кандидат и партньори от 25.05.2018г.“.
С писмо в ИСУН от 16.12.2019г. (на ел.
носител) до РУО на ОП РЧР и ОР НОИР бенефициентът ги е уведомил, че в посочения
срок партньорът не е депозирал отговор и доказателства, че сключеното
споразумение се изпълнява пълно и точно, поради което следва да се счита, че
партньорството между Община Самуил и „Център за съзидателно правосъдие“ е
прекратено. Това налагало избор на нов партньор- НПО, както и „замразяване“ (до
избора на нов партньор) на дейностите (от т.6 до т.12 по ОП РЧР), за които е
отговорна партниращата по проекта организация „Център за съзидателно
правосъдие“. С оглед на това е поискано да се предприемат навременни действия и
на основание чл.3.54.2 от АД да бъдат „замразени“ тези дейности.
В отговорите си (на ел. носител) РУО са изразили сходни становища. Според
тях съгласно раздел 10 „ Допустими партньори“ от Условията за кандидатстване по
процедурата, партньорството с поне една неправителствена организация е
задължително за дейностите и по двете оперативни програми. Неучастието на
неправителствена организация, като партньор и неизпълнението на поетите от него
отговорности, регламентирани в Споразумението между кандидат и партньори от
25.05.2018 г., би следвало да се счита като неспазване на условията на чл.2.4
от Административния договор, съгласно който конкретният бенефициент следва да
изпълнява проекта в съответствие с одобреното проектно предложение, в обема и
вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с Условията за
кандидатстване по процедурата и при спазване изискванията на чл. 3.27 от
Административния договор, съгласно който конкретният бенефициент следва да
изпълнява задълженията си самостоятелно или съвместно с един или повече
партньори, ако такива са посочени в описанието на проекта и в договора. Посочено
е също така, че според Ръководството за изпълнение на договорите по процесните
ОП промяна на партньор е допустима само по изключение, като например при
промяна на нормативната уредба или други обстоятелства, независещи от
бенефициента/ партньора. Указани са и правилата, по които следва да се извърши
смяна на партньора. В заключение искането на бенефициента да спре временно
изпълнението на дейностите, за които е отговорен партньора - сдружение „Център
за съзидателно правосъдие“, не е прието, тъй като временното спиране на
изпълнението на дейности не би имало положителен ефект, поради това, че щетите за проекта могат да възникнат както от
евентуални нарушения при реализацията им, така и от тяхното неизпълнение заради
по-късното им стартиране или от цялостното им неизпълнение поради
нестартирането им до края на проекта. Също така в искането си бенефициентът не
е формулирал конкретен срок в който следва да действа временното спиране на
дейностите за които е отговорен партньорът, както и конкретни мерки/план, съгласно
които срокът на замразяване на дейностите ще бъде минимизиран.
С писмо в ИСУН от 20.03.2020г. (на ел. носител) жалбоподателят е поискал от
УО на ОП РЧР да се сключи допълнително споразумение за изменение на АД с цел
удължаване на срока за изпълнение на проекта. В него е посочено, че въз основа
на Заповед №50/20.01.2020г. на Кмета на Община Самуил е организирал конкурс за
избор на нов партньор (НПО), като е публикувано обявление в местния печат и на
интернет страницата на общината, но в указаните срокове не са получени оферти
от потенциални кандидати, поради което процедурата е прекратена. Проведени са няколко
разговора със сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ относно реализацията
на проекта, след което е постигнато съгласие за продължаване на партньорството.
След кореспонденция в ИСУН е представено Споразумение от 06.04.2020г. (на
ел.носител), сключено между Община Самуил, в качеството на бенефициент и
Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ в качеството на Партньор1. Според
него „се възстановяват всички права и задължения между страните“, уредени със Споразумението
между кандидат и партньори от 25.05.2018г., но наред с това се договарят и
различни за страните права и задължения, които не се съдържат в основното
споразумение за партньорство. Същото е подписано само между посочените там
страни, без положени подписи от другите партньори, участващи в изпълнението на
проекта. Няма данни това споразумение да е одобрено с решение на ОБС Самуил по
реда и при условията на чл.61, ал.1 от ЗМСМА. След кореспонденция в ИСУН са представени
и допълнителни доказателства от Община Самуил ( на ел.носител) :
• Протокол от 31.01.2020г.,
според който на среща на екипа за управление на проекта с останалите партньори
е обсъдено възобновяване на разговорите със Сдружение „Център за съзидателно
правосъдие“ за активно участие в дейностите по проекта, поради липсата на
заявления по обявената процедура за избор на нов партньор съгласно Заповед №50
от 21.01.2020г. на Кмета на Община Самуил.
• Протокол от 19.03.2020г.,
според който ръководителят на проекта в присъствието на екипа за управление на
проекта е провел индивидуални телефонни разговори с всички партньори,
включително и Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ относно подготвяне и
изпращане на искане за сключване на допълнително споразумение с цел удължаване
на срока на проекта, съгласно текста предвижданите промени са съгласувани с
партньорите по проекта и Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ - описан
също като партньор.
• Протокол от 24.04.2020г.,
според който на проведена среща на екипа за управление на проекта и
представители на всички партньори, включително и Сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“, единодушно подкрепят идеята за подписване на
допълнително споразумение с цел удължаване срока на проекта. Към него са
приложени и декларации от седем от партньорите по проекта, в които с дата
24.04.2020г. декларират: 1. Дадено съгласие в телефонен разговор за сключване
на споразумение с Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ и изпращане на искане
за сключване на допълнително споразумение с цел удължаване на срока на проекта;
2. Съгласие със сключеното споразумение между Община Самуил и Сдружение „Център
за съзидателно правосъдие“ от 06.04.2020г.
След анализ на постъпилите документи и разменената кореспонденция между
страните РУО на ОП РЧР и РУО на ОП НОИР са издали Решение
BG05M90P001-2.018-0045/22 от 26.06.2020г. (на ел. носител), с което отказват да
се сключи допълнително споразумение към Административния договор с цел
удължаване на срока за изпълнението му. В мотивите към него е посочено, че
представените документи и кореспонденцията между страните по АД не дават
увереност, че след 31.10.2019 г. проектът е изпълняван с участието на Сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“. По отношение на приложеното Споразумение от
06.04.2020г. управляващите органи са посочили, че не може да бъде прието нито
като изменение на Споразумението от 25.05.2018г., което е приложение към
Административния договор, нито като ново споразумение за партньорство по проекта.
Изложени са подробни съображения за това. Решението не е оспорено от
бенефициента и е влязло в сила.
По аналогични съображения, с процесното Решение №BG05M9OP001-2.018-0045/23
от 11.11.2020 г. РУО на ОП РЧР е приел, че след 31.10.2019 г. при осъществяване
на дейностите по изпълнение на проекта не е участвала НПО и на основани чл.64,
ал.3 от ЗУСЕСИФ е отказал верифициране на средства в размер на 203 021, 15
лв. РУО на ОП РЧР е счел за недопустими всички дейности и съответстващите им
разходи по проекта, финансирани по ОП РЧР, извършени след 31.10.2019 г. тъй
като не отговарят на изискванията на чл. 2.4 и чл. 3.27 от Административния
договор и раздел 10
„Допустими партньори“ от Условията за кандидатстване по
процедурата. Посочено е също, че в представения от бенефициента заключителен
отчет е отчетено изпълнение само на дейности от 1 до 5 изпълнени от Община
Самуил, за дейности от 6 до 12 е представена информация, според която
партньорът Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ не е стартирал и не е изпълнил
тези дейности, за които той е бил отговорен. Това на практика се явява отпадане
на дейности и партньор, което е недопустимо съгласно т.5 от Ръководство за
конкретния бенефициент по процедура BG05M90P001-2.018.
По отношение на част от претендираните за подпомагане разходи е посочил, че
липсват необходимите изискуеми документи.
За отчитане на изпълнението на дейност 5 бенефициентът е представил Договор
282/11.09.2019г. и Договор 326/24.10.2019г, сключени след провеждане на
процедура за избор на изпълнител по реда на ЗОП с Медицински център „ЗДРАВЕ-
РАЗГРАД“ ООД.
По отношение на Договор 282/11.09.2019г. е отчетено е извършване на
гинекологични прегледи и изследвания на здравно неосигурени жени от уязвимите
групи по проекта. В първоначално представените документи не е имало информация
относно датата и мястото, на които всяко лице е получило услугата. В изпълнение
на процедурата по чл.63 от ЗУСЕСИФ, УО е поискал да се представи допълнителна документация,
заверена от Медицински център "ЗДРАВЕ-РАЗГРАД" ООД, която да сочи датата
и мястото на получаване на услугата за всяко едно лице. При преглед на
представените документите е установено, че 159 лица са преминали медицински
прегледи, от тях 92 в периода преди 31.10.2019г., като 19 лица са попълнили
Карта за участие и са вписани в Таблица „Микроданни с участници /ЕСФ/“, но за 11
лица Карта за участие и вписване в Таблица „Микроданни с участници /ЕСФ/“ са в
следствие на участието им в други дейности и с дата, следваща датата на медицинския
преглед. При тези данни РУО е верифицирал само средства за осем лица в размер
на 872, 00 лв. От представените документи за отчитане на изпълнението по Договор
326/24.10.2019г. е установено, че прегледите на лицата са били извършени в
периода 12.11.2019-21.01.2020г. (жени) и 04.02.2020-18.02.2020г. (мъже), т.е.
след 31.10.2019г. и разходите за тях се явяват недопустими.
УО е верифицирал стойности на индикаторите за напредък по проекта само за
лица, включени в дейности преди 31.10.2019г. От общо 86 лица, вписани в Таблица
„Микроданни с участници /ЕСФ/“ 38 лица са включени в дейностите преди
31.10.2019г., от които “Роми” – 23 лица и “Други хора в неравностойно положение” -15
лица.
В разпоредителната част на решението са посочени конкретните суми на неверифицираните
разходи и основанията за това както следва:
1. 16 435,10 лв., отчетени по
бюджетен ред 1.1.1 „Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения,
определени по реда на ЗДСл на физическите лица, ангажирани пряко с изпълнението
на финансираните преки дейности“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ,
във връзка с чл. 2.4 и чл. 3.27 от Административния договор, и на основание чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с раздел 10 „Допустими партньори“ от
Условията за кандидатстване по процедура BG05M90P001-2.018. Неверифицираната
сума представлява пълния размер на отчетените разходи за възнаграждения и
осигурителни вноски на лицата, наети на длъжности „Трудов медиатор“, „Мениджър
на случай“ и „Психолог“, за периода 01.11.2019 - 30.06.2020 г.;
2. 133 946,85 лв., отчетени по
бюджетен ред 1.1.3 „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ на всяко
лице, включено в субсидирана заетост до 12 месеца при работодател по
Направление I в размер на MP3“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с чл. 2.4 и чл. 3.27 от Административния договор, и на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 10 „Допустими партньори“ от
Условията за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-2.018. Неверифицираната
сума представлява пълния размер на отчетените разходи за възнаграждения и
осигурителни вноски на лицата, наети на длъжност „Общ работник“, за периода
01.11.2019 - 31.05.2020 г.;
3. 106,45 лв., отчетени по
бюджетен ред ІІ.3.1 „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение
на дейностите по проекта“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с чл. 2.4 и чл. 3.27 от Административния договор, и на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 10 „Допустими партньори“ от
Условията за кандидатстване по процедура BG05M90P001-2.018. Неверифицираната
сума представлява пълния размер на отчетените разходи по фактура № **********
от 13.11.2019 г., издадена от Кооперация Панда;
4. 16 351,00 лв., отчетени по
бюджетен ред V.12.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или
договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“, на основание чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2.4 и чл. 3.27 от Административния
договор, и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 10
„Допустими партньори“ от Условията за кандидатстване по процедура
BG05M90P001-2.018. Неверифицираната сума представлява недопустимите разходи за
медицински прегледи и изследвания на здравно неосигурени лица по договор №
282/11.09.2019 г. с изпълнител „Медицински център „Здраве-Разград“ ООД. По
договора са отчетени разходи в размер на 17 223,00 лв. УО верифицира разходите
за 8 лица по фактура № 628/09.12.2019 г., издадена от „Медицински център
„Здраве-Разград“ ООД в общ размер на 872,00 лв.;
5. 22 900 лв., отчетени по
бюджетен ред V.12.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или
договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“, на основание чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2.4 и чл. 3.27 от Административния
договор, и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 10
„Допустими партньори“ от Условията за кандидатстване по процедура
BG05M90P001-2.018. Неверифицираната сума представлява пълния размер на
отчетените разходи за медицински прегледи и изследвания на здравно неосигурени
лица по договор № 326/24.10.2019 г. с изпълнител „Медицински център
„Здраве-Разград“ ООД;
6. 13 281,75 лв. от бюджетен ред
VI.13.1 „Непреки разходи“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ УО
верифицира непреки разходи в размер на 7 на сто от отчетените допустими преки
разходи на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 8, ал. 1,
т. 1 от ПМС №189/ 28.07.2016 г., във връзка с чл. 68, б. (а) от Регламент
1303/2013, във връзка с раздел 12.3 „Допустими разходи по ОП РЧР“ от Условията
за кандидатстване по процедура BG05M90P001-2.018.
Определена е и сума за възстановяване към УО в размер на 26 344,31 лв.,
като от всички общо верифицирани разходи
по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (152 640, 88 лв.), се
приспадат извършените авансово и междинни плащания (178 985, 19 лв.).
В тази част решението е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство. То е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ ръководителят
на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в
искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ
е предвидено, че РУО е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. В
случая РУО е Министърът на труда и социалната политика, но той със своя Заповед
№РД01-268/04.04.2018г. (л.88 от делото) е възложил на издателя на акта З. Р. -
заместник-министър на труда и социалната политика да изпълнява функциите на
Ръководител на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020г.
Спазена е установената от закона форма. Актът е надлежно мотивиран, като в
него подробно, пълно, ясно и недвусмислено са изложени фактическите и правни
основания за издаването му. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Бенефициентът е
бил предупреден за последиците от неучастие на НПО при изпълнение на дейностите
по АД. Предоставена му е възможност в пълен обем да защити своите права, да
ангажира доказателства, да даде обяснения и да заяви своето становище.
Процесното решение е издадено и в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Основният спор между страните е дали след 31.10.2019г. дейностите по
проекта, финансирани от УО на ОП РЧР и ОП НОИР, са осъществени с участието на
партньор НПО. Това задължение произтича
от изискването, регламентирано в раздел 10 „Допустими партньори“ от Условията
за кандидатстване по процедура BG05M90P001-2.018, където е посочено, че
партньорството поне с една неправителствена организация е задължително. Изрично
е записано и изискването, че кандидатът (община или район на община) следва да
представи Решение на Общинския съвет за одобряване на споразумение за
сътрудничество с конкретния/те партньор/и по проекта, съгласно чл.59 и сл. от ЗМСМА Жалбоподателят е заявил в проектното си предложение, че ще изпълнява
дейностите с участието на партньори, сред които Сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“ е единствена НПО и е представил Споразумение между
кандидат и партньори от 25.05.2018г., одобрено на основание чл.61, ал.1 от ЗМСМА с Решение №33.711 по Протокол №33 от 28.05.2018г. на Общински съвет
Самуил. С оглед на това УО са приели, че предложението е допустимо за
финансиране и са го одобрили. Участието на партньори при изпълнение на проекта
е залегнало и в чл.3.19 и чл.3.27 от АД, като сключеното споразумение е станало
неразделна част от него. Съгласно чл.2.4 от
Административния договор бенефициентът следва да изпълнява проекта в
обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с условията
за кандидатстване, Ръководствата за изпълнение на проекти по ОП РЧР и ОП НОИР,
клаузите на настоящия договор и приложенията към него.
Събраните в хода на производството доказателства не установяват по
категоричен и безспорен начин, че дейностите след 31.10.2019г. са извършени с
участието на партньор НПО. В тежест на жалбоподателя беше да докаже
изпълнението на това условие, доколкото това е положителен факт, благоприятен
за него. Предприетите действия по прекратяване на споразумението със Сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“, провеждането на процедура за избор на нов
партньор НПО, резултатите от извършените проверки на място на 19.11.2019 г. от
представител на УО на ОП НОИР и на 17.12.2019 г. от екип на УО на ОП РЧР, постъпилата
кореспонденция от бенефициента обуславят извод, че сдружението не е участвало в
тези дейности. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че за дейности от 6
до 12 по ОП РЧР, за които е отговарял партньорът НПО не е отчетено изпълнение,
а според дадените обяснения на бенефициента пред РУО той изобщо не е стартирал изпълнението
им. За липсата на работещо партньорско
споразумение говорят и множеството искания, сигнали и пр., подадени от Сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“, както и приложеното адм. д. №304/2019г. по
описа на Разградския административен съд. То е образувано по жалба на Сдружение
„Съзидателно правосъдие“ против мълчаливия отказ на Кмета на Община Самуил да
предостави достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ по негово Заявление
вх. № 5697 от 05.12.2019г. относно няколко проекта, финансирани със средства на
ЕСИФ, включително и процесният.
С приложеното ново Споразумение от 06.04.2020г., сключено между
жалбоподателя и Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, не се установява
изпълнение на условието за участие на НПО при осъществяване на дейностите по
АД. От една страна с него се изразява волята на страните „ да се възстановяват всички права и
задължения между страните“, уредени със Споразумението между кандидат и
партньори от 25.05.2018г., което сочи, че до този момент те са били преустановени.
От друга страна това споразумение има действие занапред ( по арг. на чл.7, ал.1
от същото) и въз основа на него не се отстранява с обратна сила допуснатото преди това
неизпълнение на Условията за кандидатстване и АД. Също така то не отговаря и на
изискванията за форма, тъй като не е подписано от всички партньори и не е одобрено
с Решение на ОбС Самуил по реда на чл.61, ал.1 от ЗМСМА, каквото изискване е
залегнало и в Условията за кандидатстване.
На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че за изпълнение
на Условията за кандидатстване и АД не е достатъчно само формално подписано партньорско
споразумение, а е необходимо реално участие поне на един партньор НПО при
осъществяване на дейностите, предмет на финансиране. Доказателства в тази
насока не са представени както пред РУО, така и пред съда.
Производството по верификация на разходи е уредено в чл.60 - чл.68 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и
при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като се възстановяват
само допустими разходи. По правило допустими са разходите, които са реално
извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото европейско
законодателство и национално законодателство, на оперативната програма, на
условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните
изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно приложената разпоредба на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ за да
са допустими разходите, те следва да попадат във включени в документите по чл.
26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Безспорно Условията за
кандидатстване по процесната процедура съставляват документ, попадащ в обхвата
на чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ. В раздел т.10 „Допустими партньори“ от тях изрично и
безусловно е разписано, че по настоящата процедура чрез директно предоставяне
на БФП партньорството е задължително, в това число и задължението за партньорство
с поне една неправителствена организация. В казуса жалбоподателят не доказа, че
след 31.10.2019г. при изпълнение на одобрения проект е участвала поне една НПО,
поради което правилно и обосновано от РУО на ОП РЧР е прието, че претендираните
разходи за дейности, осъществени след тази дата се явяват недопустими за
верификация. С оглед на това постановеният отказ за верифициране на сумите,
посочени от т.2.1 до т.2.5 от процесното решение, се явява законосъобразен.
Правилно и законосъобразно РУО на ОП РЧР е определил и сумите по т.2.6
(неверифицирани непреки разходи) и т.3 (подлежаща на възстановяване сума),
доколкото те са обусловени и пряко зависят единствено и само от размера на
признатите за допустими разходи.
Представеното Решение №1002- 369/26.11.2020г. на РУО на ОП НОИР, с което са
приети за допустими и верифицирани разходи за изпълнение на дейности по
процесния АД, финансирани по тази оперативна програма, не опровергава
изложените изводи. РУО на ОП РЧР разполага с правомощията да извърши
самостоятелна проверка и преценка за допустимост на разходите, които се
финансират по ръководената от него оперативна програма и не е обвързан от
констатациите на РУО на ОП НОИР.
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че са били налице
фактическите и правни основания, обосновали РУО на ОП РЧР да постанови
процесния отказ за верификация на разходите, тъй като за тях не е потвърдена
допустимост. Оспореното решение се явява правилно и законосъобразно, поради
което подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. С
решението си съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Министерството
на труда и социалната политика юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв., определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Самуил против Решение №BG05M9OP001-2.018-0045/23 от
11.11.2020г. на Заместник- министъра на Министерството на труда и социалната
политика, определен за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.“ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Община Самуил да
заплати на Министерството на труда и социалната политика сума в размер на 200
(двеста) лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: /п/