Определение по дело №59525/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2024 г.
Съдия: Гюлсевер Сали
Дело: 20231110159525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46138
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20231110159525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. №139485/26.04.2024 г. от В. Т. за допълване на
определение от 20.04.2024 г., постановено по настоящото дело. Към същата са
приложени списък за разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ и
разписка.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Я. Т. със становище
за неоснователност на молбата и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и материалите по
делото, намира за установено следното:
Съгласно чл. 248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В настоящия случай подадената молба е процесуално допустима –
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК и
от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като се иска допълване (а не
изменение) на съдебния акт в частта за разноските, не е необходимо да е
представен списък на разноските, като процесуална предпоставка за
допустимостта на искането (т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
В настоящия случай направеното искане е частично основателно.
На съда е служебно известна практиката на Съда на Европейския съюз
по дело C‑438/22, с която изцяло е съобразена и практиката на Върховния
касационен съд, съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
1
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда
/Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС/.
Съдът, като взе предвид горното, както и липсата на правната и
фактическа сложност по делото, процесуалния момент, в който е прекратено
делото, и обема на предприетите от ответника процесуални действия, намира,
че претендираният размер е прекомерен, и следва да бъде намален на
основание чл. 78,ал. 5 ГПК до справедливия размер от 300 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 17155/20.04.2024 г., постановено по гр.
дело №59525/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.4 ГПК, Я. Д. Т., ЕГН ********** да
заплати на В. П. Т., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. дело
№59525/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 80-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на уведомяването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2