РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1816
гр. Пловдив, 10.08.2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в съдебно заседание на десети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА -ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2201 по описа за 2017 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен адрес: гр. ***, представлявано
от управителя Е.С.Е., чрез адв. П.,***, офис 7,
против Ревизионен акт /РА/ № 16001616007651-091-001/12.05.2017г., издаден от Н.К.-
началник сектор, възложил ревизията, и С.Й.- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 426/19.07.2017г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 109 335,43лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 25 906,02лв., лихви за
несвоевременно внесен ДДС за внасяне по справка – декларация за м. 11.2015г. в
размер на 165,52лв., допълнително установени дължими суми за корпоративен данък
за 2013г. в размер на 3 399,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 075,96лв., за 2014г. в размер на 11 575,02лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 2 487,63лв. и за 2015г. в размер на 14 683,21лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 625,65лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Според пълномощника му издаденият при повторното ревизионно
производство РА е незаконосъобразен, тъй като неправомерно е разширен обхватът
на ревизията, в частта относно корпоративния данък, като е добавен периодът от
01.01.2013г. до 08.07.2013г. Възразява да са налице
предпоставките по чл. 122 от ДОПК, като се акцентира на обстоятелството, че
дори да е имало изтривания на записи от внедрения софтуер за отчитане на
приходите, не може да се направи еднозначен извод, че се касае за укрити
продажби. В част от случаите се касае за предлагани от ресторанта промоции,
данните за които са първоначално въвеждани и след това променяни.
На следващо
място, се възразява по отношение неправилния подход при сравнение на периоди на
физическо наблюдение от 18.05.2016г. до 20.05.2016г. с предходни периоди от
18.05.2015г. до 20.05.2015г. и от 11.05.2016г. до 13.05.2016г., като не е
отчетено обстоятелството, че се касае за сравняване на стойности в оборота,
реализиран в почивни дни от седмицата със стойности на оборота, реализиран в
работни дни от седмицата, които са завишени. Не са съобразени обстоятелствата
за дефлационни процеси през годините, които оказват
пряко въздействие върху реализирания оборот, както и наличието на промоции под
формата на намалени цени на определени ястия от менюто. Не е съобразено и
обстоятелството, че периодът на физическо наблюдение обхваща дати, на които се
провеждат абитуриентски балове, което предполага наличие на повече клиенти и
съответно завишени обороти спрямо съпоставения предходен на наблюдавания период
– 11.05.2016г. – 13.05.2016г.
Иска отмяна
на обжалвания ревизионен акт и присъждане на направените по делото разноски,
съобразно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. П..
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр.
П., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа съображенията, изложени в обжалвания РА и решението на горестоящия административен орган. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт
е обжалван в предвидения за това срок,
пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил . Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" - гр.
Пловдив, резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното
производство се явява повторно такова, след като с решение № 736 от
28.10.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен
първоначално издаденият РА № 16001616000754-091-001/12.08.2016г. и на основание
чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил
ревизията, за издаване на нов ревизионен акт.
Началото на повторната ревизия е сложено със
заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 160016160007651-020-001/03.11.2016г.,
издадена от Н.К.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, която обхваща
установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. и за данък върху добавената
стойност за периода от 22.10.2013г. до 31.12.2015г. и е определен срок за
приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което
е сторено по електронен път на 08.11.2016г. Със ЗВР за изменение на ЗВР № 160016160007651-020-002/07.02.2017г.,
издадена от същия орган по приходите, е определен нов краен срок за приключване
на ревизионното производство – до 07.04.2017г. Заповедта е връчена по
електронен път на ревизираното лице на 16.02.2017г.
В хода на
производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 16001616007651-092-001
от 19.04.2017г., против констатациите в който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 70-00-5042/03.05.2017г., без приложени към
него документи.
Впоследствие,
на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК е издаден и оспореният РА №
16001616007651-091-001/12.05.2017г., въз основа на констатациите в РД, като
направените от ревизираното лице възражения са обсъдени от ревизиращия екип и
са намерени за неоснователни. Резултатът е обжалван, като с Решение № 426 от 19.07.2017г. директорът на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е потвърдил РА в обжалваната част, предмет на
настоящото съдебно производство.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото Заповед №№ РД-09-1400/04.10.2016г. и
РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, ведно с
Приложение № 1 към тях (л. 5 – 10).
Не се
констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна
на атакувания РА.
Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
По отношение
твърдението за неправомерно разширяване обхвата на ревизионното производство, в
частта, касаеща установяване на данъчните задължения
за корпоративен данък за 2013г., следва да бъде съобразено следното:
действително, съгласно ЗВР № Р-16001616000754-020-001/05.02.2016г., с която е
възложено първоначалното ревизионно производство и издадените ЗВР за изменение на
ЗВР №№ Р-16001616000754-020-002/12.05.2016г. и
Р-16001616000754-020-003/26.05.2016г. (л. 538 – 542) е посочен период на
проверка на задължението за корпоративен данък от 08.07.2013г. до 31.12.2014г.
и от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. Началният момент на
ревизията е съобразен с факта на регистрацията на дружеството в търговския
регистър – на 08.07.2013г., но съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗКПО
данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година.
При
определяне обхвата на първоначалното ревизионно производство органът по
приходите, възложил ревизията, е съобразил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която за
новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от
датата на учредяването им до края на годината. Това обстоятелство не е
съобразено при възлагането на повторната ревизия, но допуснатото нарушение не е
съществено и не води до незаконосъобразност на обжалвания РА само на това
основание, доколкото „Ф.Е.“ ЕООД е започнала икономическата си дейност по
стопанисване на търговски обект – ресторант, считано от 12.07.2013г., когато е
сключен договор за наем на ползваното помещение. Наред с това, съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът действа като инстанция по
същество, т.е. се произнася по спорните въпроси за дължимостта
на съответния данък, акцесорните задължения за лихви
и техните размери. Правомощието, което упражнява съдът, като инстанция по
същество, се състои от цялостна или частична отмяна на ревизионния акт,
изменянето му или отхвърлянето на жалбата против него като неоснователна.
В хода на ревизията се
установява следното:
През ревизирания период дружеството е извършвало дейност в търговски
обект ресторант „М. при б. Ж.“,
находящ се в гр. ***, нает, считано от 13.07.2013г., от
наемодателя „О.Б.“ ООД, с месечен наем в размер на 3 000 лв. за всички
месеци на годината, с изключение на месеците юли и август, за които наемът е в
размер на 2 500лв.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, като са представени част от изисканите документи - справки по
образец за наличните недвижими имоти, МПС, машини и оборудване, стоки и стопански
инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции и вземания от трети лица.
Извършен е анализ на данните от
програмния продукт „Детелина“, отчитащи продажбите в обекта ресторант „М. при
б. Ж.“. С Протокол № Р-16001616007651-П73-001/19.01.2017г. са присъединени
доказателства, събрани в хода на предходната ревизия, завършила с издаването на
отменения
при обжалване по административен ред РА №
Р-16001616000754-091-001/12.08.2016г., в т.ч. и
Протокол №
П-16001615127105-073-001/15.01.2016г. и следните доказателства, приложения към
него: Протокол за извършена проверка Обр. Кд-78 сер. АА № 0204973/28.05.2015г. за извършена проверка в
обекта на дружеството и Протокол за извършена проверка Обр.
Кд-75 сер. АА № 003001/28.05.2015г. за предприети
действия за обезпечаване на доказателства, в който са описани действията за
обезпечаване на доказателства и 3 бр. диска.
Съгласно данните в протоколите за
отчитане на продажбите в обекта на „Ф.Е.“ ЕООД -
ресторант „М. при б. Ж.“, се използва програмен продукт „Детелина“. В обекта
има 1 сървър, 3 работни станции и един компютър за контрол на видеонаблюдението. Със съгласието на Елена Николова -
управител на проверяваното дружество, е копирана информация от използваните
програмни продукти за извършените продажби в обекта. Информацията представлява
текуща база данни и планови архиви и е копирана върху 3 бр. финализирани
оптични носители (CD-R) - един за представителя на проверяваното лице и два за органите по приходите в ТД на НАП –
гр. Пловдив. За всеки от копираните файлове е описано накратко съдържанието на
файла, неговата големина и са генерирани контролни суми MD5 и SHA256 /файл „
md5sha256.tht“/, които са описани подробно в
приложение № 1 към Протокол № 003001/28.05.2015г. и са неразделна част от него.
Присъстващото лице Николова е запозната със същността на контролните суми MD5 и
SHA256.
При извършен анализ на текуща база данни, обект на същия са били
таблица SALES_BON, в която се съхранява информация за извършените продажби,
таблица SALES_PLUES, в която се съхранява информация за позициите по всеки бон
за извършена продажба (приключена сметка) и таблица EVENTS, в които се
съхранява информация за регистрирани системни събития.
В таблица SALES_BON се съхранява информация за извършените
продажби (приключени сметки). При проверката е установено, че в таблицата
SALES_BON се съдържат 22 673 записа от № 1 до № 22 673, като всеки запис
съответства на една извършена продажба. От наличната информация се установява,
че записи с номера от № 1 до № 22 673 са извършени за периода от 19:11ч. на
10.07.2013г. до 10:37ч. на 28.05.2015г. При извършения анализ на данните от
таблица SALES_BON се установява, че номерата на полето (SELL_ID) Пореден номер
на продажбата не са последователни /Таблица липсващи бонове/, т.е. установени
са липсващи номера на записи, поради което може да се направи обосновано
предположение, че има изтривани записи, съдържащи информация за извършените
продажби. Това дава основание на проверяващия екип да констатира, че
информацията в базата данни не съдържа всички регистрирани продажби от компютър
посредством програмния продукт „Детелина“, използван за отчитане на продажбите
в търговския обект за посочения период.
При анализа на данните се установява, че общо сума на отчетените
продажби за периода от № 1 до № 22 673 са извършени за периода от 19:11ч. на
10.07.2013г. до 10:37ч. на 28.05.2015г., отговарящи на колона с наименование
(SELL_ID) - Пореден номер на приключените сметки, а са отчетени общо 20 104бр.
или с 2 569бр. по-малко. Отчетеният и фискализиран
оборот от продажби за този период са продажби в общ размер на
751 856,12лв.
Таблицата SALES_PLUES съдържа 214 302 записа от № 1 до № 214 302.
От наличната информация в таблицата се установява, че записи с номера от № 1 до
№ 214 302 са за периода от 10.07.2013г. до 28.05.2015г., отговарящи на колона с
наименование (SPLU_ID) - Пореден номер на приключените сметки по видове
артикули, а са отчетени общо 162 862бр., или с 51 440бр. по-малко (25,4%).
В таблицата в полето (SPLU_NAME) са посочени маркираните артикули. В този
диапазон са установени липсващи номера на записи, от което обстоятелство може
да се направи обосновано предположение, че има изтривани записи, съдържащи
информация за продадените артикули. Тези констатации са онагледени в Таблицата
SALES_PLUES на изтритите бонове - неразделна част от Протокол № 003001/28.05.2015г.
Обобщена информация за продадените артикули по видове и количества
е изведена в справка, където SPLU_NAME е наименованието на артикула,
SPLU_SOLDQUANT е продаденото количество и БРОЙ е броят на извършените продажби
(издадени бонове).
Информация за събитията на програмен продукт „Детелина“ се
съхраняват в таблица EVENTS, неразделна част от присъединения протокол. Таблицата
представлява хронология на всички събития на програмния продукт „Детелина“,
като съгласно данните от нея системата работи от 10.07.2013г. до 28.05.2015г. и
за този период има регистрирани 22 621 събития.
При анализиране на данните се открива запис „изтриване на ПОС
продажби (Желаете ли да изтриете на нефискализираните
бележки, за всички складове, от всички терминали, за целия интервал на
работа?)“. Това означава, че данните за извършените нефискализирани
продажби са изтривани периодично. След филтриране на горното е установено, че
за периода от 10.07.2013г. до 28.05.2015г. данните за нефискализираните
продажби са изтривани, видно от Приложение № 6, неразделна част от протокол № 003001//28.05.2015г. Чрез
посоченото действие периодично са изтривани данни за извършените нефискализирани продажби, генериращи се в таблици SALES_BON
и SALES_PLUES.
За гарантиране на автентичността на базите данни и резултатите от
анализа са изчислени контролни суми MD5 и SHA256 за всеки файл. След извършения
анализ на програмният продукт, използван в обекта на дружеството е установено,
че не са отчитани 11,3% от фискалните бонове, отговарящи съответно на 25,4%
по-малко от броя на маркираните видове артикули, което води до извода за
неотчетени приходи от дружеството за периода от 10.07.2013г. до 28.05.2015г.
Въз основа на наличната информация в базата е направен извод, че „информацията
за извършените продажби, приключените клиентски сметки и историята на
клиентските сметки целенасочено и системно е била изтривана“.
В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ от ревизираното лице са изискани
справки, декларации за осъществявана дейност, за търговски обекти, притежавани
касови апарати, банкови сметки, притежавани лицензи и др. В отговор са
представени исканите документи, към които е приложен диск със съдържание –
копие на файл с база данни от ПП „Детелина“, използван за отчитане на
продажбите в търговски обект ресторант „М. при б. Ж.“, находящ
се в гр. Пловдив. В писмено обяснение представителят на дружеството посочва, че
неправилно при предходната ревизия не е взето предвид обстоятелството, че всеки
един запис, отнасящ се до работата на заведението, заема елемент /запис/ от
базата. Такива записи са нови рецепти, ревизии, въвеждане на нови добавки към
ястията. Всяка една добавка, всяка една промяна в грамажа й или в цената й,
както и всяка една промяна в съществуващ артикул от менюто заема такъв елемент.
Ако всички тези елементи стоят в базата данни и не се изтриват периодично, за
да останат само актуалните такива, базата ще се препълни и сервитьорите няма да
бъдат в състояние да изберат правилния артикул при маркиране на поръчките в
програмата. Динамиката на стопанския оборот изисква ежедневни промоции,
комбинации от различни артикули – различни всеки ден, които се предлагат на
различни цени – всички тези събития се въвеждат в системата, за да бъдат избирани
и маркирани на съответните дни, когато са валидни. Въз основа на гореизложеното
ревизираното лице е посочило, че именно такива са изтритите записи, които ревизиращият
екип е приел за „изтрити“ продажби.
Извършен е анализ на базата данни, получена от дружеството, който
установява, че информацията, предоставена от лицето е идентична с информацията,
копирана, свалена и анализирана при предходната и настояща ревизия.
Предоставените данни от дружеството само потвърждават установените факти и
обстоятелства, анализирани от свалената база данни от ПП „Детелина“ и наличието
на изтривани записи и по-конкретно изтривани ПОС продажби.
Във връзка със съдържанието на писмените обяснения за изтривани
артикули, промоции и други, при преглед на базата данни от ПП „Детелина“, ревизиращият
екип е направил констатация, че изтритите записи касаят частта от базата, в
която се записват единствено продажбите, а не артикули и други.
Наред с това, при ревизията е констатирано, че през ревизирания
период дружеството се явява получател по фактури за закупени стоки, които не са
отразени в счетоводството му. По отношение на това обстоятелство е депозирано
писмено обяснение със съдържание, че доставките са за лично ползване на
собствениците на дружеството и на неговия персонал. Доставчиците издават
фактура на името на фирмата, тъй като заявката е направена чрез телефон на
дружеството, но реално стоката се използва от персонала или за консумация на
персонала, за техни лични тържества и др. подобни. Във връзка с така
представените писмени обяснения не са представени справки за стойностите на
покупките по години и месеци, които са ползвани от персонала на дружеството.
Същевременно, на 18.05.2016г., 19.05.2016г. и 20.05.2016г. е
извършено физическо наблюдение в търговския обект на дружеството - ресторант „М.
при б. Ж.“, находящ се на адрес гр. Пловдив, бул. ***от органи по приходите,
за резултатите от което са изготвени съответни протоколи по реда на ДОПК. За
периода на наблюдението е установен оборот в размер на 3 218,26лв., като
разчетеният оборот за наблюдавания период е сравнен с оборота за същия период
на предходната година, който възлиза на 1 833,75лв. При съпоставката на оборота за двата периода е
установено, че за периода на наблюдението спрямо периода от предходната година
оборотът се е увеличил със 75,50%. Разчетеният оборот за наблюдавания период е
сравнен с оборота за същия период на предходната седмица /11, 12 и 13.05.2016
г./ в размер на 1 251,33лв., при което е установено, че за периода на
наблюдението оборотът се е увеличил със 157,18%. Не са установени обективни
причини за увеличението в оборотите за всеки един от трите дни на наблюдавания
период в сравнение с оборотите през същите дни от предходната седмица.
Въз
основа на горепосочено е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи за периода 08.07.2013г. – 31.12.2015г. На
ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е изискано попълването на декларации по чл.
124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните отчетни периоди. Изисканите декларации по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК, с попълнени в тях данни, са представени на ревизиращия
екип.
Размерът
на неотчетените приходи е определен като съотношение на оборота за наблюдавания
период спрямо оборота за ненаблюдавания период – 3 218,26лв./1 833,75лв. =
1,755 (таблица на л. 72 – 72 гръб). Тъй като при сравнение на данните от
наблюдението с тези от предходни периоди се наблюдава ръст на оборота в
стопанисвания от дружеството търговски обект (когато има присъствие на органи по
приходите) ревизиращият екип счита, че
дружеството не отчита реалните обороти от търговска дейност и с получения
коефициент следва да се коригира оборотът, разчетен от ФУ за периода
11.07.2013г. – 31.12.2015 г., за да се получи реалният реализиран оборот от
търговския обект на дружеството (таблица на л. 72 гръб – 73 гръб).
При
определяне основата за облагане с преки и косвени данъци за съответните периоди
е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като в констативната част на
издадения ревизионен доклад подробно са описани относимите
към ревизираното лице обстоятелства, визирани в текста на РД. Въз основа на
анализа са направени следните изводи:
По
ЗДДС
Определената
основа по чл. 122 от ДОПК, с оглед облагането с косвен данък е помесечно, предвид факта, че отчетният период по ЗДДС е
календарния месец. Данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за периода от 22.10.2013г. до 31.12.2015г. е изчислена като сбор от
декларираната от дружеството данъчна основа за съответния месец и установена от
ревизията данъчна основа от неосчетоводени продажби (таблица на л. 87 – 87
гръб). Върху данъчната основа в общ размер на 546 677,19лв. (колона 3, ред
последен от таблицата на л. 87 – 87 гръб) е начислен на основание чл. 82, ал. 1
от ЗДДС косвен данък в общ размер на 109 335,43лв., дължим ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 25 906,02лв.
По ЗКПО
Определена
е основа за облагане с корпоративен данък за 2013г. в размер на
48 368,01лв., за 2014г. в размер на 140 485,19лв. и за 2015г. – 184 332,08лв., като разлика между
установения размер на приходите и разходите, като са взети предвид
декларираните от лицето корекции на счетоводния финансов резултат. Установените
от ревизията приходи са определени като към декларираните приходи са прибавени
укритите такива съответно за 2013г. в размер на 116 094,27лв., за 2014 г.
– 228 214,07лв. и за 2015г. – 252 160,21лв. Във връзка с определяне
на сумата на разходите, съответстващи на недекларираните приходи за 2013г.,
2014г. и 2015г., за целите на облагане с корпоративен данък, при ревизията е
определено съотношение между декларираните от дружеството разходи и
декларираните приходи (таблица на л. 73 гръб)
За
целта органите по приходите са ползвали данни от отчета за приходите и разходи
и оборотните ведомости за разглежданите периоди, като се вземат предвид нетните
приходи от продажби и балансовата стойност на продадените активи. Установените
разходи са определени като сбор от декларираните разходи и разходите, съответстващи
на укритите приходи (таблица на л. 74).
Изчислени
са допълнително корпоративен данък за 2013г., 2014г. и 2015г. като към
определените по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчни основи в размер на
48 368,01лв., 140 485,19лв. и 184 332,08лв. е приложена данъчна
ставка от 10%. След приспадане на декларирания в ГДД и внесен корпоративен
данък се изчисляват дължими суми за корпоративен данък, ведно с прилежащите
лихви, както следва: за 2013г. - 3 399,24лв. и лихви – 1 075,96лв.,
за 2014г. – 11 575,02лв. и лихви – 2 487,63лв. и за 2015г. –
14 683,21лв. и лихви – 1 625,65лв.
При
ревизията е установено, че за данъчен период м. 11.2015г. ревизираното лице е
декларирало резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 650,75лв., от
който са внесени 499,71лв. Остатъкът от дължимата сума в размер на
1 151,04лв. е вменен като задължение за внасяне, ведно с лихви за забава в
размер на 165,52лв.
В хода на съдебното обжалване са приети писмени доказателства: меню на
ресторанта за 2015г. и 2016г. (л. 641 – 644), назначени са съдебно – техническа
и съдебно – статистическа експертиза и са депозирани свидетелски показания.
По делото са приети без възражения от страните основно и допълнително
заключения по СТЕ, изготвени от вещото лице Л.Д., с анализирани данни, записани
на 2бр. оптични носители (на л. 637 и на л. 729). В основното заключение вещото
лице е посочило, че не може да даде отговор на поставените задачи, тъй като
генерираният файл ELTRADEBACKOFFICE.GBD не е
представен за анализ. Алгоритъмът SHA256 е надежден и се използва от
ДУУ съгласно изискванията на Наредбата за изискванията и алгоритмите за
създаване и проверка на квалифициран електронен подпис. Възможно е липсващите
поредни номера в базата данни да се получат при стандартната, добросъвестна
работа с програмния продукт.
В съдебното заседание на 16.03.2018г. по повод приемане на заключението
вещото лице е направило пояснения по него (л. 645 гръб – 646).
В допълнителното заключение вещото лице е дало отговор на поставените
задачи след анализ на данните в оптичен носител на л. 729, представляващ копие
от оригинален диск ППДОД сер. АА №
0003001/28.05.2015г. При анализа на базата данни, извършен в протокол №
П-16001615127105-073-001/15.01.2016г. (л. 274) не се съдържат данни да са
разглеждани конкретните свойства на базата данни и дали те отговарят на
спецификацията от писмото на Е.от 08.08.2013г. Не
може да се даде еднозначен отговор дали резултатът, който се наблюдава като
липсващи поредни номера в базата данни, може да се получи и при стандартната
добросъвестна работа с програмния продукт.
Част от изтриванията на данни в базата данни се дължат на нормалната
функционалност на фискалните устройства да разпечатват „нефискални“ бонове.
Тези нефискални бонове не отразяват сделки и не се обработват счетоводно,
поради което могат да се изтриват от базата данни с цел намаляване на обем.
Дали има изтривания с друга цел не може да се даде еднозначен отговор от
наличните по делото данни и доказателства.
В разпита си в съдебното заседание на 10.07.2018г. вещото лице е
направило уточнения и пояснения във връзка със заключението. Потвърден е
направеният експертен извод в основното и допълнително заключение, че липсата
на поредност в номерацията на записи в базата данни
на използвания от жалбоподателя програмен продукт не може да се обвърже с
неотразени от него продажби. Няма данни за манипулиране на фискални операции.
В съдебното заседание на 19.04.2018г. е прието заключение по назначената
съдебно – статистическа експертиза, изготвено от вещото лице М.Р., без
направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по
делото доказателства вещото лице е дало следните отговори на поставените
задачи:
-адекватна информация по отношение на обичайните приходи на търговеца
може да се получи чрез няколко основни групи показатели, характерни за
динамичните редове, каквито данни са налице в конкретния случай. В зависимост
от същността на показателите могат да се използват и различни по
продължителност периоди и съответстващи на тях данни;
-за периода на наблюдението липсват циклични колебания, като подобни
колебания не са отчетени и при анализа на данни по отделни календарни години и
месеци. В процесния случай се наблюдават силно
изразени сезонни колебания за групата от дни петък срещу събота (сезонен фактор
146,9%) и събота срещу неделя (сезонен фактор 157,3%). За анализирания период
се наблюдават много слаби трайни закономерни промени в нивото на дневните
обороти;
-в ресторантьорския бранш за периода 2015г. –
2016г. не са налице дефлационни процеси за всички
стокови групи, кореспондиращи с наблюдаваните ценови изменения в съответствие с
получените от „Ф.Е.“ ЕООД данни. Равнището на цените за двете календарни години
за почти всички стокови групи и подгрупи не намалява, а нараства. През
изследвания период се наблюдава инфлация, при която цените на стоките и
услугите се повишават;
-не се наблюдава статистически значима разлика между стойностите на
потреблението в заведението по време на абитуриентските балове и извън него. До
този извод се достига след сравнителен анализ на динамиката на оборотите на
фирмата за всеки един от календарните месеци от периода 2013г. – 2016г. Налице
са слаби, почти незначителни закономерни промени, както и сезонни колебания в
стойностите на оборотите за дните четвъртък срещу петък, петък
срещу събота и събота срещу неделя.
Към заключението са приложени данни от статистическа информация (л. 659 –
719).
В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото
лице е направило уточнения и пояснения. Потвърден е експертният извод, че
подходът на органите по приходите за сравнение на стойности на средни величини
е правилен, чрез коректно сравнение на данните.
В съдебното заседание на 24.11.2017г. е разпитан свидетелят Г. Н.Н.. Съгласно показанията му е работил във „Ф.Е.“ ЕООД в
периода от края на 2015г. до лятото (месец юли) 2016г. като готвач. Ресторантът
се намира в ЖК „***. Когато е работел в ресторанта е имало тържества по
абитуриентски вечери, в периода от 17 – 18 до 25-ти май, по-точно от 18-ти до
21-ви май 2016г. Според него в периода от 11-ти до 13-май не се организирали
абитуриентски тържества в ресторанта. Свидетелят е наясно за това, тъй като
когато има семейни тържества се работи обикновено по „фиксирани“ менюта, има
повече направени резервации и „се готви повече“.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Законът за счетоводството и
материалните данъчни закони определят точно и конкретно счетоводните документи,
в които данъчно задължените субекти следва да обективират
всеобхватно и достоверно (съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗСч. (отм.,
действал за процесния период)) данните, които са от
значение за определяне на задълженията им към бюджета така, както съответният
закон е предвидил това. В изпълнение на тези изисквания всички факти и
обстоятелства, въведени в хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се свеждат до
несъставянето, липсата, повреждането, неосигуряването или отказът на достъп до
документите, които според съответния материален закон, следва да съдържат
данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци. Именно това е наложило необходимостта да се установи особеният ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. При условията, когато е налице
едно противоправно развитие на данъчните
правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите,
възведени в чл. 122 ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на
ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират
онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които биха определили
такава данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението, т.е. при надлежното съставяне и представяне на съответния
счетоводен документ или декларация.
Търси се обективност като се спазват максимално основните принципи на
облагане, прогласени в материалните закони. Извършването на облагане по аналог
се извършва като се намират и анализират най-верните и обективни данни за
ревизираното лице във връзка с упражняваната от него дейност. Принципът на
законност, прогласен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, изисква приходните органи да прилагат законите точно
и еднакво спрямо всички лица, а това изисква неизменно и прилагенето
на еднакви критерий при еднакви хипотези.
С
оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на
приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити
(в смисъл на неотчетени) приходи, реализирани от стопанската дейност на
ревизираното лице „Ф.Е.” ЕООД за процесните отчетни
периоди в съответните размери.
В тази насока данните, съдържащи се
в приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства,
данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч и данните относно
свалените (снетите) информационни файлове от база данни на програмните продукти
в проверения търговски обект - ресторант, според настоящия съдебен състав
налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани
периоди на 2013г. - 2015г. жалбоподателят
е реализирал приходи от продажби в посочения обект, които не са намерили надлежно
счетоводно отражение в Отчета за приходи и разходи и Справки – декларации по
ЗДДС за съответните отчетни периоди, съгласно определения в съответните нормативни
актове ред.
Установява се по безпротиворечив
начин от приобщените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства, в т.ч и протокола, обективиращ
действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на информационни
файлове от база данни на програмния продукт в проверения търговки обект, съставени
по установения ред и форма, съгласно чл. 50 от ДОПК и чл. 54, ал. 4 от ДОПК, че
жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на стоки в търговския си обект
ресторант, които не са намерили съответното счетоводно отражение в Отчетите за
приходи и разходи и в Справки - декларации по ЗДДС за съответните отчетни
периоди, нито в отчетите на наличните в обекта фискални устройства.
Констатациите на органите по приходите в обсъжданата насока са обосновани с
годни доказателствени средства – протокол, съставен
при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ
действията на органите по приходите по сваляне (снемане) на данни от
информационните файлове на програмния продукт “Детелина“ в проверения търговки
обект - ресторант, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по
установения ред и форма. Протоколът е съставен в присъствието на служител на дружеството – жалбоподател, който
е присъствал през цялото време на съответно извършваната проверка и го е
подписал без заявени резерви и възражения. В случая, протоколите за извършена
проверка на органите по приходите в проверявания търговски обект са официални
документи, съставени по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, измежду които е бил и служител от отдел „ИС“ в ТД на
НАП – гр. Пловдив, притежаващ необходимата квалификация във връзка с
информационните технологии и системи, възражения по която компетентност не е
и заявен в хода на процеса, които протоколи, доколкото не са оспорени и
опровергани по съответния ред, съставляват пълно доказателство за извършените
от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
В случая събраните при проверките
данни от технически носители, съдържащи се в програмния продукт, наличен в
компютъра, намиращ се в търговския обект, където ревизираното лице упражнява
дейността си, противно на твърденията в жалбата се обхващат от хипотезата на
чл. 54 от ДОПК. Без всякакво съмнение се касае за данни, получени на технически
носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на
информация от ревизирания субект, съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК, които като
такива, съставляват годно доказателствено средство. В
тази насока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се
съдържат специални правила относно доказателствената
стойност на данните от технически и електронни носители на информация и
компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти,
които в случая са спазени, поради което и съставените протоколи и получените
данни от технически и електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени средства, обосноваващи констатациите в процесния ревизионен акт.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на оспорващия, че не е изследван механизмът на работа на програмата,
не са посочени никакви спецификации и особености на тази програма, не е
изяснена функционалността на същата, за да може програмният продукт на
приходната администрация за извличане и анализ на процесната
информация да може да предостави коректни резултати. В този смисъл,
по-конкретни възражения са изложени във връзка с липсата на идентичност между
констатираните изтрити записи в базата данни на програмния продукт, инсталиран
за отчитане на продажбите в търговския обект и неотчетени продажби. Според депозираните
пред ревизиращия екип от представител на дружеството, в който смисъл е и
поддържаната защитна теза, се касае за изтриване от базата данни на
„непродажбени“ записвания: рецепти, ревизии на персонала, въвеждането на нови
добавки към ястия, като при неизтриване на тези данни периодично базата „ще се
препълни“ и ще възникнат затруднения за сервитьорите при избор на правилния
артикул при маркирането на поръчките на клиентите. Следва да се има предвид, че
са предлагани различни промоции, включително комбинации от различни артикули,
които иначе са на различни от промоционалните цени.
Предвид именно поддържаната защитна теза са поставени задачите на вещото лице
по СТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице
по СТЕ, за гарантиране автентичността на информацията по Протокол сер. АА № 0003001 от 28.05.2015г., на единия компютър в
обекта са формирани контролни суми MD5 и
SHA256 за файловете, подлежащи на копиране, а изчисляването на
контролните суми се е извършвало посредством инсталирана програма на устройство
с преносима памет, прехвърлени са на оптичен носител, на който с перманентен
маркер са били изписани номерата и датата на протокола. Вещото лице прави
изрична констатация в заключението, че генерирането на контролна сума SHA256 за файловете, които се копират, гарантира, че те ще
останат непроменени от компютъра в обекта до записа им на оптични носители,
поради което и няма пречка да се приеме, че стореният анализ е достоверен и
обективен. Отделно от това, следва да се подчертае и фактът, че всякакви последващи манипулации в информацията, снета в хода на
проверката са изключени, което е потвърдено в разпита на вещото лице,
изготвило основното и допълнително заключение по СТЕ, приети без направени
възражения от страните по делото.
Съдът намира възраженията за
неоснователни, предвид следните аргументи: изводите на вещото лице по СТЕ не са
категорични, а са направени под условие, като от една страна са „критикувани“
действията на органите по приходите, извършили обезпечаване на доказателствата,
чрез копиране на база данни в търговския обект и генериране на контролни
стойности, без на място да бъдат уточнени параметрите на използвания софтуер
„Детелина“ за отчитане на продажбите. Според вещото лице представеното писмо от
фирма „Е.“, изготвила и поддържаща програмния продукт „Детелина“ не съдържа
достатъчно данни за параметрите на работа с програмата, поради което може да се
направи предположение, че изтритите записи се дължат на „нормално“ използване
на програмния продукт в търговския обект, именно по начина, по който се твърди
в жалбата.
Основното и допълнителното
заключение на вещите лица не следва да бъдат кредитирани, доколкото в тях не се
съдържат експертни изводи, основани на обоснован анализ на приложените по
делото доказателства. Вещото лице е посочило изводът на ревизиращия екип за
еднозначност на изтритите в базата данни записи с неосчетоводени продажби в
търговския обект за неправилен, но не е дало и отговор в обратен смисъл, че
изтритите записи в базата данни не влияят върху отчитаните продажби и са
извършени именно по посочените от жалбоподателя причини. В заключението не се
съдържа констатация относно записа „изтриване на ПОС продажби“ („Желаете ли да
изтриете нефискалните бележки за всички складове, от всички терминали, за целия
интервал на работа“?) и отражението му върху данните, генериращи се в таблици SALES_BON и SALES_PLUS.
В приложение № 6 към протокол № 003001/28.05.2015г., след анализ на данните,
ревизиращите органи по приходите са констатирани продължаващо за целия времеви
период от 10.07.2013г. до 28.05.2015г. изтриване на данните за нефискализираните продажби (л. 319 – 325). В следствие на
това, е направена констатация, че не са отчитани 11,3% от фискалните бонове,
отговарящи съответно на 25,4% по-малко от броя на маркираните видове артикули.
Наред с това, не са ангажирани
доказателства, опровергаващи констатацията на ревизиращия екип, че са наблюдава
завишение на оборота на ресторанта в дните на извършено физическо наблюдение от
органи по приходите. Завишението на оборота за едни и същи дни от 2015г.,
когато не е проведено физическо наблюдение, и 2016г., когато е проведено такова
е със 75,5%, в абсолютна сума – 1 384,48лв. Спрямо периодът на предходните
дни от седмицата, през която е извършено физическото наблюдение, също е налице завишаване
на оборота със 157,18%, в абсолютна сума – 1 966,84лв.
При съдебното обжалване е направен
опит това завишение на оборота да се обясни с наличие на провеждани тържества
по повод абитуриентски балове, при които се наблюдава завишен брой на
резервациите, съответно завишена обща консумация. Показанията, обаче, изхождат
от лице, работило по трудово правоотношение във „Ф.Е.“ ЕООД, предвид на което
следва да бъдат обсъдени съвкупно с целия събран по делото доказателствен
материал. По делото е прието без възражение заключение на съдебно –
статистическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и даващо пълен
отговор на поставените задачи.
В заключението се съдържа експертен
извод, че не се забелязва статистически значима разлика между стойностите на
потреблението в заведението по време на абитуриентските балове и извън него.
Наблюдава се завишение на оборота за групата от дни петък срещу събота и събота
срещу неделя, но същевременно се наблюдават много слаби трайни закономерни
промени в нивото на дневните обороти.
При разпита си в съдебното заседание
по приемане на заключението вещото лице е посочило, че ревизиращите органи по
приходите коректно са използвали данните, като са сравнявали периоди чрез
средни стойности. Това означава, че неподкрепено с доказателства е твърдението,
че за периода от 18-ти до 20-ти май 2016г. оборотът е завишен в следствие
завишена консумация в заведението и провеждане на тържества на абитуриенти.
Това означава, че при непроменени цени на основните артикули не следва да се
наблюдава такова съществено завишение на оборота спрямо същите дни на 2015г.,
когато също е имало тържества по завършване на абитуриенти, но не е извършвано
физическо наблюдение от органи по приходите. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че през ревизирания период се наблюдава приблизително еднакъв
брой на наетите лица, работили в търговския обект, което означава, че не са
налице обективни условия, водещи до увеличение на отчитания в търговския обект
оборот, който е значително завишен именно когато в него е осъществявано
физическо наблюдение. В тази връзка, съдът намира за правилен и законосъобразен
изводът на ревизиращия екип, че са налице данни за укрити приходи в ресторанта,
в следствие на систематично изтриване от базата данни на информация за маркираните
от персонала продажби и отчетените суми.
Следователно, правният извод, който
се налага е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с процесните преки и косвени данъци по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК. Именно, наличието на несъмнени данни за реализирани приходи от
продажби в търговския обект ресторант, стопанисван от жалбоподателя през процесните ревизирани периоди, установени по надлежния ред
в хода на проведеното ревизионно производство, които не са отчетени в Отчета за
приходи и разходи, в подадените Годишни данъчни декларации за облагане по ЗКПО
и Справки – декларации по ЗДДС, и за тях не са начислени следващите се преки и
косвени данъци, е наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е
налице едно противоправно развитие на данъчните
правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени
в нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на
ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират
онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като
целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално
развитие на правоотношението.Това в никакъв случай не означава, че следва да
бъдат напълно игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в
съответния материален закон.
В конкретният казус, се констатира,
че органите на приходната администрация са съобразили основните правила за
облагане по ЗДДС и по ЗКПО и при наличието на предпоставките, предвидени в
нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.
122, ал. 2, тт. 1-16 от ДОПК, и по този начин са
определили основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от
казаните отчетни периоди.
Съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в тт. 1-16 от ал. 1 на
чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и разгледа
всички критерии, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи онези от
тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най
- достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В
случая органите по приходите са сторили именно това, като са извършили
изискуемия анализ на обстоятелствата по ал. 2 и са определили данъчната основа
по възможно най - достоверния начин спрямо ревизирания субект, съобразявайки относимите критерии,
съгласно т. 1 - т. 16 по отношение на
конкретния ревизиран субект. Механизмът за определяне на облагаемата основа, от
страна на ревизиращите органи, е съобразен с действителното фактическо и
правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните
обстоятелства по ал. 2, които са способствали за определяне на облагаемата
основа по начин, доближаващ се в максимална степен до обективно осъществения
фактически състав. В случая подходът, възприет от ревизиращите органи при
определяне на облагаемата основа, несъмнено е максимално обективен и
способства за формиране на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по
възможно най- достоверният начин спрямо ревизирания субект.
Неминуемо, така определената
облагаема основа по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или
друга степен от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е
резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че в
разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са регламентирани критериите за
определяне на облагаемата основа, като по този начин различието се свежда до
минимум. Задълженото лице обаче разполага с процесуална възможност, в хода на
производството по обжалване на ревизионния акт, да опровергае истинността на
установените фактически констатации.
В случая без всякакво съмнение е
приложимо и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в
производството по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена
ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило
ясно и точно указва, кому лежи доказателствената
тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на
ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава
отнапред установена материална доказателствена сила
на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации, когато те са
надлежно обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства.
Или съгласно презумпцията за вярност
на фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по правилата на чл.
122 от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода
на процеса.
Съобразно
изложеното по-горе, следва да се приеме, че данните от приобщените в хода на
ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч. и данните относно
свалените /снетите/ информационни файлове от базата данни на програмния продукт
в проверения търговки обект, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди жалбоподателят е реализирал
приходи от продажби в посочения обект ресторант, които не са намерили надлежно
счетоводно отражение в Отчета за приходи и разходи, и в подадените Годишни
данъчни декларации по ЗКПО и Справки - декларации по ЗДДС за съответните отчетни
периоди, нито дори в отчетите на наличното в обекта фискално устройство.
Съдът
намира за принципно правилни констатациите в решението на горестоящия
административен орган по отношение действията на три лица – Е.Е., управител и собственик на капитала на „Ф.Е.“ ЕООД към
ревизирания период и Елена и Г. Николови, работещи по трудови правоотношения в
дружеството, като Елена Николова е предишен собственик на капитала.
Обстоятелството, че Е. и Николов са работили по трудови правоотношения в
предходен момент в друго дружество, стопанисвало същия търговски обект в
предходен период, по отношение на което е установено същото обстоятелство на
укриване на продажби чрез изтриване на записи в базата данни на програмния
продукт е само косвено доказателство, че са налице неправомерни действия от
тези лица.
Независимо
от това, по изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че
правилно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, при констатирано
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По делото не се формира спор
между страните относно данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК
за облагане с преки и косвени данъци, както и техния размер, ведно с прилежащите
лихви. Доколкото по делото не е ангажирано заключение на вещо лице с такава
задача, съдът намира допълнително установените дължими суми на данъчни
задължения по ЗДДС и по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви, за математически
точни.
Предвид
на това, жалбата против РА, в тази му част, е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По
отношение направената констатация за неразчетена с бюджета сума на ДДС за
внасяне за данъчен период м. 11.2015г. и начислените лихви, в жалбата не се
излагат конкретни твърдения и не се ангажират доказателства. Съдът намира, че
жалбата против РА, в тази му част , също е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно
заявената претенция на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
26.10.2016г.) същото възлиза на 5 142,66лв. (пет хиляди сто четиридесет и
два лева и шестдесет и шест стотинки).
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с
посочен адрес: гр. ***, представлявано от управителя Е.С.Е., чрез адв. П.,***, офис *, против Ревизионен акт /РА/ № 16001616007651-091-001/12.05.2017г., издаден от Н.К.-
началник сектор, възложил ревизията, и С.Й.- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 426/19.07.2017г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 109 335,43лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 25 906,02лв., лихви за
несвоевременно внесен ДДС за внасяне по справка – декларация за м. 11.2015г. в
размер на 165,52лв., допълнително установени дължими суми за корпоративен данък
за 2013г. в размер на 3 399,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 075,96лв., за 2014г. в размер на 11 575,02лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 2 487,63лв. и за 2015г. в размер на 14 683,21лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 625,65лв.
ОСЪЖДА „Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с
посочен адрес: гр. ***, представлявано от управителя Е.С.Е. да заплати на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив сумата от 5 142,66лв.
(пет хиляди сто четиридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: