Р Е Ш
Е Н И Е №
1410
гр.Пловдив, 29. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 1223/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр.
с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл.11,
ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В, против Решение № 1081/20.03.2019г. на ПдРС – V гр.с. по гр.д.№ 11723/2018г., с което са отхвърлени предявените от
дружеството искове срещу А.А.А., ЕГН - **********,*** за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 775,35
лв.- главница по договор за потребителски кредит № ********** /08.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5830/2018 г. по описа на ПдРС. Моли да бъде отменено
изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените
искови претенции. При условията на евентуалност,
ако въззивната инстанция приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена на длъжника, то тогава дружеството прави искане да бъде присъден сборът
от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания. Претендира да бъдат
присъдени и направените разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна А.А.А., ЕГН - **********,***, не депозира писмен отговор и не взима становище по делото.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред РС- Пловдив от „Профи кредит България” ЕООД против А.А.А. е заведена искова
молба, с която посочва, че ответникът дължи на дружеството сумата от 1447, 47
лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение на длъжника по Договор за
револвиращ заем № ********** от 08.05.2014
г., формирана, както следва от 775,35 лв.- главница по договора за заем
и 672,12 лв.- договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 5830/2018 г. на ПРС - V бр. с-в. С влязло в сила на 15.11.2018 г.
определение производството е частично прекратено по отношение на претенцията за
установяване на дължимост на сумата от 672,12 лв.- договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като издадената заповед за изпълнение в тази част е
обезсилена.
Ищцовото дружество
изтъква, че на 08.05.2014 г. в качеството
на заемодател е сключил Договор за заем с ответника в качеството на заемател,
по силата на който на последния е предоставена сумата в размер от 1 000 лв.,
които А. е следвало да върне в срок от 48 месеца, ведно с договорно възнаграждение
в размер от 3032 лв., предварително определено в погасителния план. Ответникът
е платил обща сума в размер от 2584,53 лв., като е останала дължима сума в
размер от 1 447,47 лв., разпределена както следва: сумата от 775,35 лв.-
главница и сумата от 672,12 лв.- договорно възнаграждение. Застъпва, че поради неизпълнение на
задълженията по договора, той е обявен за предсрочно изискуем. Депозирано е
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1447,47 лв.-
главница, ведно със законна лихва, което е уважено и са присъдени разноски. Тъй
като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, възникнал интерес от
установителни искове за съществуване на вземанията.
Към исковата молба са приложени всички
горецитирани документи.
Ответникът А.А.А. не депозира Писмен отговор
по чл.131 от ГПК и не взима становище по делото.
С обжалваното решение са отхвърлени
изцяло предявените искове.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото основно възражение се
отнася срещу извода на Районния съд, че договорът е недействителен поради липса
на императивно определено съдържание. Поддържа, че в чл.6 от Договора са
посочени сумата на кредита, срокът, за който се отпуска, размерът на месечната
вноска, общото задължение по кредита, както и падежната дата на вноските – 5-то
число на месеца. Отново в чл.6 са посочени ГЛП, ГПР и лихвеният процент на ден.
Длъжникът се е запознал с условията на договора и се е съгласил с тях, като се
подписал. В Общите условия са описани процедурите, които са приложими спрямо
правоотношението възникнало между страните. Нормата на чл.147а от ЗЗП и нормата
на чл.11 ал.2 от ЗПК, изискващи общите условия да са подписани на всяка
страница от страните по договора, са нови и за ЗЗП са в сила от 25.07.2014г.
/ДВ, бр. 61/25.07.2014г./ и за ЗПК от 23.07.2014г./ДВ, бр.35/2014г./. Поради
това, жалбоподателят възразява, че е неправилен извода на съда, че договорът не
отговарял на нормативната уредба. На следващо място, нямало изискване в закона
в Договора за потребителски кредит да е посочено как се формира ГЛП, а по
отношение на ГПР общите условия препращат към Приложение №1 на ЗПК – чл.5.3 от
Общите условия. След като длъжникът е престанал да изпълнява своите задължения,
на осн. чл.12.3 от ОУ договорът е прекратен едностранно от дружеството и
обявена неговата предсрочна изискуемост и тя е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Затова, ако предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, счита, че следвада бъде присъден сборът от непогасените вноски с
настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания. Следващото
основно възражение, направено с въззивната
жалба е срещу извода на Районния съд, че уговореното в процесния договор
договорно възнаграждение съставлява неравноправна клауза, противоречаща на
добрите нрави. Поддържа, че с оглед на принципа
на свобода на договаряне, длъжникът се е съгласил с формираната цена на кредита,
която е определена предвид, че паричният ресурс на небанковите институции е
многократно по-скъп от този на банките. Затова меродавна е пазарната цена на
кредита, а не законната лихва, която е ограничена с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че следва да се има предвид и обстоятелството, че сключеният
договор за потребителски кредит има характеристика на търговска сделка и
приложимата разпоредба за случая е нормата на чл.430 ал.2 от ТЗ.
Въззивната инстанция намира за
основателно възражението относно наложения извод за недействителност на осн.
чл.11 ал.2 от ЗПК на договора поради неподписване на общите условия. Това е
така, тъй като тази разпоредба е в сила от 23.07.2014г. и е приложима само
занапред „ex nunc“ във времето, като законодателят не й е предал изрично
обратно действие „ex
tunc“, за да може да бъде относима и
към Договора, подписан на 08.05.2014г. Независимо от това, така или иначе,
правилни са останалите правни изводи на Районния съд за недействителност на
договора на осн. чл. 11, ал.1, т. 10 и т.
11 от ЗПК.
Съгл. чл.11 ал.1 от ЗПК – Договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.10 – годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се вземат предвид допускания,
използвани при изчисляване годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. В конкретния обследван Договор от 08.05.2014г. е записано,
че Годишният процент на разходите /ГПР/
на заема е в размер на 157,75 %,
Годишният лихвен процент /ГПЛ/е 98,52 %, сума на кредита 1 000лв., общо
задължение 4 032 лв., размер на вноската 84 лв., лихвен процент на ден
0,27 %.
Същите данни съставляват един краен дължим резултат,
който обаче не отговаря на изискванията на закона - да се посочи какви суми се
включват в този общ сбор от 4 032 лв. и отделно, не е ясно как е формиран
определения годишен процент на разходите. В
договора за потребителски кредит не се съдържат конкретни параметри на
общата дължима сума. Това условие за посочване на всички елементи/компоненти,
формиращи общата дължима сума е имплицитно въведено в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК
/тоест присъства, без да е явно словесно изразено/ и се извежда по тълкувателен
път. Отделно от това условията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК се разглеждат и в
контекста на дадената дефиниция в §1 т.2 от ЗПК, че – „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
Относно прилагането от
Районния съд на нормата на чл.11 ал.1 т.11 във вр. с чл.22 от ЗПК. Въззивната
инстанция намира за правилни изводите, че доколкото отделен погасителен план поначало не
подписван, то в обследвания Договор от 08.05.2014г. също липсва и
инкорпориран такъв погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, който погасителен план да е подписан от
двете страни по договора. По отношение на въпроса за неравноправни клаузи, то
за тях съдът следи
служебно и
затова Районният съд е приел, че в тежест на ищцовото дружество е било да докаже спазването на повелителните норми по ЗПК, както и че клаузите на договора, касаещи
основните му параметри са индивидуално договорени, което не е било сторено от ищеца/сега
жалбоподател/. Досежно въведените доводи, свързани с предсрочната изискуемост
следва да се посочи, че същите са неотносими към спора по делото, тъй като нито
в подписания договор е налице подобна клауза, нито „Профи кредит България” ЕООД
е банкова институция, за да са приложими нормите на чл.430 от ТЗ и чл.60 ал.2
от ЗКИ. Процесният договор се подчинява на разпоредбите на ЗПК, даващи
съответната закрила на страната, имаща качество на потребител и липсва изобщо
регламентация за възможност за уговорка за предварителна изискуемост.
Решението се явява законосъобразно
и подлежи на потвърждаване изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И:
Потвърждава
Решение № 1081/20.03.2019г. на ПдРС – V гр.с. по гр.д.№ 11723/2018г.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: