Решение по дело №2329/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 461
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20205530202329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Стара Загора , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Милена Рибчева
Секретар:Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20205530202329 по описа за 2020 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 8245а-2375 от 31.08.2020 год., издадено
от началник на Второ РУ Стара Загора.
Жалбоподателката П. Б. Т. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното
с жалбата искане.
Въззиваемата страна Началник на Второ РУ Стара Загора, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА, бланков № 604431 от 26.07.2020 год.,
жалбоподателката е санкционирана на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД - Закон за закрила на
детето (“Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което
наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до
1000 лв.”) за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от същия закон (ал.3: “Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да
го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна
1
възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст”; ал.4: “Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст“), изразяващо се в това, че на
26.07.2020 год. около 00:30 часа в град Стара Загора, на ул.*** до блок № 4 в качеството
си на родител не е придружила на обществено място 16-годишната си дъщеря Ел. Д. Т., с
ЕГН ***, нито е осигурила пълнолетно дееспособно лице за нейн придружител след 22:00
часа.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентните
органи, но не съдържат необходимите реквизити, посочени в императивните норми на
чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Обвинението в съставения акт не е формулирано ясно и точно, а са цитирани както
словесно, така и с изписаната правна квалификация нарушенията на две отделни форми
на изпълнително деяние, визирани в текстовете на чл.8, ал.3 и на чл.8, ал.4 от ЗЗД. Така
описано, обвинението нарушава процесуалните права на подведеното под отговорност
лице да разбере естеството на деянието, което му се вменява и да организира защитата си.
Това е така, защото хипотезите на двете посочени разпоредби са обективирали две форми
на изпълнително деяние, на нарушение от такова естество, които обаче са възможни в
условията на алтернативност. За този правен извод е показателен текста на санкционната
норма на чл.45, ал.3 от ЗЗД, която гласи, че “Родител, настойник, попечител или друго
лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с
глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв”. Неясно индивидуализираното
обвинение от акта за установяване на нарушение, включило в описанието си съставите и
на двете възможни нарушения не е прецизирано при произнасянето на наказващия орган.
Напротив, в наказателното постановление въобще не се съдържа норма, която се счита за
нарушена и въз основа на която се налага административното наказание, което
възпрепятства индивидуализирането на вмененото на санкционираното лице деяние. Тази
неяснота само се потвърждава от посоченото като основание чл.45, ал.3 от ЗЗД (без да са
посочени предложенита), т.е. дали се говори за субект на нарушението “родител” или
става въпрос за първото възможно нарушение по чл.8, ал.3 от закона или пък за такова по
чл.8, ал.4 от нормативния акт, при положение, че и наказващият орган аналогично, при
словесното описание на деянието смесил белезите и на двете нарушения. Въз основа на
горното, съдът намира, че издаденото НП не отговаря на изискванията на разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, което е абсолютно и формално основание за отмяната му. За
пълнота само следва да се отбележи, че дори когато е възможно с едно деяние
нарушителят да осъществи съставите на две или повече административни нарушения,
съгласно императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, следва да се наложат съответния
2
брой наказания и същите да се изтърпят поотделно, защото
административнонаказателната отговорност не допуска кумулиране /определяне на едно
общо наказание/.
Макар, че по изложените съображения, обсъждане на други факти и обстоятелства
да е ненужно, тъй като е налице самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, за пълнота на изложеното и по съществото на деянието, следва да се
отбележи следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката била родител на детето Ел. Д. Т.. От
изслушаните показания на двамата свидетели- полицейски служители и поисканите от
защитата свидетели, присъствали по реме на извършане на процесната проверка стана
ясно, че по данни на детето и на неговата майка извикана впоследствие в полицейското
управление, детето се е намирало на открито на ул.*** до блок № 4, където слушали
музика, за което майката, в случая жалбоподателката е осигурила придружител на детето,
за което е представена и декларация от 13.03.2020 год. на пълнолетно лице Йо. Р. Йо.,
представена и в хода на проведеното съдебно следствие. Следователно за детето е бил
осигурен пълнолетен придружител на обществено място, заявено лично от разпитания
свидетел Йо. Йо.. Както е известно, за да е съставомерно въобще деянието, вменено на
жалбоподателя, непълнолетното или малолетното лице следва да са оставени без надзор
или придружител на обществено място. Следователно, не се доказа наличието на състав
на нарушението от субективна страна, тъй като само при установяване на всички
признаци от обективна и субективна страна би могло да се обоснове извод за виновно
поведение, осъществяващо белезите на такова административно нарушение. В случая, не
бе доказано по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна, поради което налагането на подобно наказание
противоречи и на нормите на материалния закон.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като с оглед на това, че жалобопдателката
беше защитавана в настоящото съдебно производство от защитник – упълномощен
адвокат, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № 8245а-2375 от 31.08.2020 год., издадено
от началник на Второ РУ Стара Загора, с което на П. Б. Т., с ЕГН ********** е наложено
3
административно наказание “глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на П. Б. Т. от град Стара Загора,
ул.“Сава Силов“ № 23, ет.2, ап.4, с ЕГН ********** сумата в размер на 300 (триста) лева,
представляваща направени разноски за един адвокат по а.н.дело № 2329/2020 год. по
описа на Старозагорския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4