Р Е Ш Е Н И Е
№ 1434 02.12.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на десети ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.НЕЛИ СТОЯНОВА
2.КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
секретар: Вяра
Стоянова
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 1393 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по две касационни жалби против Решение № 535/26.04.2022г,
постановено по адм. дело № 1993 по описа Административен съд – Бургас за 2021г.
Касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) оспорва решението в осъдителната
му част, с която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца И.П. сумата от 150.00 лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за периода 11.08.2021г. - 08.10.2021г. Касаторът И.Г.П.,
ЕГН **********, оспорва посоченото решение в частта, с която е отхвърлена
исковата му претенция за сумата от 150.00 лв. до пълния размер на
претендираното обезщетение от 300.00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 11.08.2021г.
- 08.10.2021г.
Касаторът П. счита, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция
за сумата от 150.00 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от
300.00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 11.08.2021г.
- 08.10.2021г., е необосновано. Не споделя изводите на съда, обосновали частично
отхвърляне на исковата му претенция. Основните възражения са свързани с наличието на насекоми в спалните
помещения в затвора, като се оспорва извода на съда, че за процесния период в
затвора са били предприети мерки за обезпаразитяване. На следващо място излага
възражения относно невъзможността за получаване на колетни пратки и
незаконосъобразна конфискация на 20 лв. лични средства от страна на служители
на ГД „ИН“. Излагат се твърдения за недостатъчна и нискокалорична храна в
менюто на лишените от свобода и липса на адекватна медицинска помощ. Възразява срещу невъзможността да се ползва душ с
топла вода повече от два пъти седмично, както и за поддържане на чистотата на
спалното бельо. Иска
отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част, с която е отхвърлена исковата му претенция за сумата
от 150.00 лв. и моли да бъде уважен
предявеният от него иск срещу ГД "ИН" до пълния размер на
претендираното обезщетение от 300.00 лв.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ счита, че първоинстанционното
решение в осъдителната му част, с която
ГДИН е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 150.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода 11.08.2021г. - 08.10.2021г., е
необосновано и неправилно. Излагат се твърдения, че макар и търсенето на контакт с
надзорно-охранителния състав от страна на лишените от свобода да се осъществява
посредством почукване по вратите, то тази практика не представлява посоченото
от съда нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието, тъй като няма
специална регламентация за това как да се осъществява този контакт. Твърди се, че
създавания в резултат на почукването по вратите шум не създава патологичен
шумов фон. Излагат се доводи, че предвид краткия времеви обхват на претенцията,
дори да се приеме, че П. е търпял известни неудобства, същите не могат да се
квалифицират като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството“. Счита, че
от страна на ищеца не е доказано каква е била честотата и продължителността на
въздействие на неблагоприятните условия, чиято обезвреда се търси. Иска се
отмяна на решението в оспорената осъдителна част. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът и ответник, И.Г.П. редовно и своевременно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Развива подробни доводи относно условията в Затвора – Бургас. Не изразява
становище по касационната жалба,
подадена от ГДИН. Моли за отмяна на решението в оспорената част и решаване на
делото по същество.
Касаторът и ответник Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по касационната жалба,
подадена от И.П..
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и
обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, всяка от тях подадена от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледани по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбите за неоснователни по следните съображения:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по искова
молба на И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Затвора –
Бургас към датата на предявяване на исковата молба, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на
правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лв., настъпили поради наличието на насекоми - дървеници и хлебарки в
помещението на Бургаски затвор, обитавано от него, невъзможността да се ползва
душ с топла вода повече от два пъти седмично; невъзможността да се получават
колетни пратки и да се използва интернет – връзка; отнемането („конфискацията“)
от администрацията на затвора на сумата от 20 лева – лични средства на ищеца;
унищожаването от хлебарките на радиоприемник, собственост на ищеца;
несъблюдаването на изискванията за спазване на тишина в сградата на затвора
(„перманентен шум и крясъци“); отсъствието на адекватна медицинска помощ;
количеството и калорийността на храната в Бургаски затвор; състоянието на
спалното бельо – чаршафи и калъфка за възглавница, използвано от него;
забраната да се пренася радиоапарат и телевизор „при пътуване за участие в
съдебно заседание в друго населено място“; невъзможността за използване на
отпуск за лечение на „тежка телесна повреда“ – луксация на лява лакътна
става; извършването на обиски при излизането
от сградата на затвора. Ищецът поискал да се уважи претенцията му и да му се
присъди претендираното обезщетение.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е
изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е оставил без разглеждане
исковата молба в частта, в която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на твърдяна забрана да се пренася радиоапарат и телевизор „при
пътуване за участие в съдебно заседание в друго населено място“, както и поради
извършването на обиски при влизането и излизането от сградата на затвора. В
тази част решението подлежи на отделна касационна проверка и не е предмет на
настоящото производство.
На следващо място административният съд е уважил частично предявения иск за
сума в размер на 150 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 300 лева като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че исковата претенция е частично основателна по
отношение на твърденията за нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието, тъй като е прието
за безспорно установено, че в Затвора - Бургас се създава нежелан шумов фон и напрежение, увреждащо
спокойствието на ищеца и другите затворници в различни часове от денонощието,
включително и в предназначените за почивка. Прието е, че това обстоятелство
представлява поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, по смисъла на чл.3
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС, за изтърпяване на мярката за неотклонение
„задържане под стража“, с която той е настанен в затвора – в това число и през
процесния период от август 2021г. до октомври 2021г. Останалите
възражения на ищеца във връзка с битовите условия в Затвора – Бургас, съдът е
възприел като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат, съдът
е приел, че кумулативното въздействие на посочените обстоятелства, не сочи за
процесния период ищецът да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите твърдения, за да
се приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. Прието е, че
неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното
наказание и не водят до понасяне на страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието
„лишаване от свобода“, респ. мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Изложени са доводи, че данните по делото не сочат незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация Бургас,
обуславящо като пряка и непосредствена последица твърдените от ищеца неимуществени
вреди.
Решението на Административен съд - Бургас
е правилно.
Съдът е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в
случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвора – Бургас, свързани с нарушаване на правилата за тишина и ред през
денонощието. Съгласно т.9 от Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври
2017 г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях
(2015/2062(INI)) - парламентът призовава държавите членки да осигурят на
затворниците балансирана програма от дейности и да им позволят да прекарват
навън толкова часове, колкото са необходими за поддържането на подходящо
равнище на човешко и социално взаимодействие, и за намаляване на чувството на
потиснатост и на насилието; подчертава, че настаняването, осигурено за
затворниците, и по-специално условията за сън, трябва да зачитат човешкото
достойнство, неприкосновеността на личния живот и да отговарят на здравните и
хигиенните изисквания, като се обръща надлежно внимание на климатичните условия
и особено на подовото пространство, обема въздух, осветлението, избягването на високи равнища на шум,
отоплението и вентилацията. В случая, от доказателствата по делото, в частност
свидетелските показания на свидетеля Тонев, безспорно се е доказало поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца П., над нормално присъщите на лишаването от
свобода, свързани с незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора
по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на мярката за
неотклонение, което осъществява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.
Несъстоятелно
е твърдяното в касационна жалба на ГД "ИН", че решението е
необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
Неоснователни
са и наведените с касационна жалба на ГД "ИН" възражения, че предвид краткия
времеви обхват на претенцията, дори да се приеме, че П. е търпял известни
неудобства, същите не могат да се квалифицират като „причиняващи страдание и
унижаващи достойнството“. Настоящият състав счита, че доколкото исковият период
обхваща два месеца, то житейски и логично оправдано е невъзможността през този
период за нормален сън и почивка от една страна и постоянен нежелан шумов фон
от друга, да води до сериозен дискомфорт и страдание у ищеца. От свидетелските
показания пред административния съд безспорно е установено, а и от ответника не
се оспорва, че комуникацията между затворниците и служителите на Затвора –
Бургас се осъществява чрез тропане и викане. В този смисъл правилен е извода на
административния съд, че е нарушена забраната, въведена с чл.3 от ЗИНЗС.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка в отхвърлителната част на оспореното решение, че в случая не са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди по останалите точки от исковата молба. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави доказателства от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно доказателствата е
приел за недоказани твърдените в исковата молба факти.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения по
посочените в исковата молба основания, в следствие на което да са претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
По делото
е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че обитаваното от
ищеца помещение отговаря на изискванията за изискуема минимална жилищна площ на
един обитател, както и на изискванията на чл.21 от ППЗИНЗС за обзавеждане.
Ищецът е имал неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при
оптимални условия за хигиенизиране с подаване на топла вода, два пъти седмично
по график, каквато е организацията на водоподаването на цялата територия на
затвора. Касационният състав намира, че тази организация е съответна на
изискването на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, съгласно който на лишените от свобода се
създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите,
спалното и личното бельо, с оглед на което не е налице твърдяното бездействие
на служителите на ответника ГД“ИН“.
Правилен
е изводът на административния съд по отношение на твърдението за незаконно
отнемане от администрацията на затвора на сумата от 20 лева – лични средства на
ищеца. Както изчерпателно е посочено в оспореното решение, предвид законовата
регламентация, установена в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, парични средства в банкноти не са
разрешени за притежаване от лишените от свобода и от задържаните под стража. В
този смисъл, собствеността върху процесната сума от 20 лева е била отнета
законосъобразно въз основа на влязъл в сила административен акт - Заповед №
192/12.04.2021г. на главен инспектор, изпълняващ правомощията на началник на
затвора, неоспорена от ищеца.
Въз
основа на доказателствата, правилно Административен съд – Бургас е приел, че
твърденията за ограничения, налагани от затворническата администрация относно
възможностите и начините за комуникация, кореспонденция и колетни пратки, са
недоказани. Касационният състав споделя извода, че по делото няма
доказателства, въз основа на които да се приеме наличие на незаконосъобразни
действия и/или бездействия на ответника по отношение на И.П. с цел отказ за
изпращане, предаване или получаване на кореспонденция или колетна пратка.
Правилно съдът е приел за доказано, че на лишените от свобода било разрешено да
комуникират толкова често, колкото желаят чрез писма, телефонни разговори или други
форми на комуникация със семействата си, други лица или представители на външни
организации, както и да имат свиждания с тях. С изрична заповед на началника на
затвора, предвид извънредното положение обявено в страната поради епидемията от
COVID-19, за запазване на социалните контакти на лишените от свобода била
предоставена възможност за видеоконферентна връзка „SKYPE“ по график утвърден
от началника на затвора.
Касационната
инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора П. във връзка с
медицинското обслужване. В мястото за лишаване от свобода, където е изтърпявал
наказанието си касаторът, е организирано медицинско обслужване. Спрямо него е
извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на
медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение, т. е. своевременно са му
предоставени адекватни медицински грижи и медицинска помощ, и няма никакви
доказателства да му е отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени
медицински предписания.
По делото
няма да данни, въз основа на които да се направи извод, че по отношение на
медицинското обслужване в затвора има неглижиране или пропуски. Съдът е приел и
кредитирал медицинската справка за здравословното състояние на ищеца.
Доказан
бил медицински преглед при специалист ортопед-травматолог с поставена диагноза
– изкълчване на лакътна става, за която травма анамнезата сочи, че е получена
преди осем години, не е лекувана, като е дадено мнение за оперативно лечение в
планов порядък. Като недоказано, съдът приел твърдението, че планова операция
не била насрочвана, а единствено бил извършен преглед, приключил с мнение за
оперативно лечение. По тези съображения правилно съдът е съобразил, че не е
налице твърдяното бездействие на затворническата администрация да изведе ищеца
за провеждане на оперативно лечение, след като такова не е било назначавано
посредством медицинско направление.
На
следващо място, за неоснователни съдът счете и оплакванията на касатора П. относно
липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в Затвора
- Бургас. В първоинстанционното производство е безспорно установено, че тази
дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не е налице твърдяното
бездействие, а дали тези действия остават неефективни, както твърдят свидетелят
и ищецът, не обосновава извод за бездействие.
Неоснователни
са възраженията на касатора П. във връзка с количеството и качеството на
предоставяната храна. По делото не се установява да е нарушена разпоредбата на
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Ответникът е представил справка за
начина, по който е организирано храненето в затворническото общежитие, както и
начина, по който е определено количеството храна, предоставяно на лишените от
свобода. Без да са
подкрепени с доказателства по делото, твърденията на ищеца съдът цени като
израз на субективни възприятия и заявеното от него, че храната не е достатъчна,
е оценка, обусловена от индивидуалните му хранителни навици и предпочитания.
При липса
на една от материалноправните предпоставки по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът
правилно е отхвърлен в посочените части като неоснователен от
първоинстанционния съд.
При
извършената служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установиха
касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
При този резултат от касационното обжалване,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е неоснователно.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 535/26.04.2022г, постановено по адм. дело №
1993 по описа Административен съд – Бургас за 2021г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.