МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 431/13г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда
срещу подсъдимия А.Р. АНАСТАСОВ за
деяния наказуеми по чл. 257, ал.1, пр. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1, пр.2
/отм./, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
В процеса е
конституиран като гр. ищец Министъра на финансите на Р. България и приет за
съвместно разглеждане предявения, чрез пълномощнк гр. иск за обезщетение на
претърпените от държавата в резултат на деянията имуществени вреди в размер на 26
233.42 лв., ведно със законните лихви, считано от момента на настъпване на
увреждането, в резултат на деянието, считано от 15.10.2003 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
пледоарията си по
съществото на делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка
такава, каквато е описана в ОА. С оглед данните за личността предлага съда да
наложи на подс. Анастасов наказание в предвидения минимум, редуцирано по чл.
58а от НК и 5 с приложение на чл. 66 от НК, както и кумулативно предвиденото
наказание глаба, под предвидения минимум.
Предлага кумулиране на наказанието с такова по предходна присъда с
определяне на общо. Намира гр.иск за основателен, който следва да бъде уважен
изцяло.
Повереника
на гр. ищец моли да
бъде уважен изцяло гр. иск в предявения размер.
Защитата в съдебно заседание намира обвинението
за доказано по категоричен и безспорен начин. Изтъква съображения, за приложение
на чл.55 от НК, с оглед значителния времеви период от извършване на деянията.
Счита, че наказание под минимума с
приложение на чл.66 ал.1 от НК, с подходящ изпитателен срок би било
достатъчно, като тежест и за постигане целите на чл. 36 от НК. Намира, че
глобата следва да бъде в минимален размер, като счита гр. иск за основателен, но предоставя на съда
преценка дали да бъде присъден в така предявения размер.
В
последната си дума
подсъдимият моли за минимална присъда , като заявява, че ще се поправи и ще
възстанови щетите.
Съдът, като прецени събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, съобразно разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А. и
Христина Димитрова създали ДЗЗД „Елдорадо 2001" на 07.08.2001 г.
Дружеството получило регистрация по ЗДДС на 19.03.2003 г., като малко повече от
година по-късно, на 01.06.2004 г. било дерегистрирано.
В периода на
регистрацията по ЗДДС чрез дружеството били извършени данъчни престъпления, за
част от които се води настоящото наказателно производство.
За периода на
регистрацията по ЗДДС на дружеството била извършена ревизия, като констатациите
й били отразени в ДРА № 335/28.09.2004 г. Заради различни нарушения не бил
признат данъчен кредит в особено големи размери.
В рамките на
настоящото дело, съобразно заключението на графологическата експертиза,
обвинението е конструирано за само два данъчни периода - юли 2003 г. и
септември 2003 г. В тях от обективна страна са изпълнени критериите за
осъществен състав на данъчно престъпление с оглед размера на укритите данъчни
задължения, както и с оглед обстоятелството, че съответните справки декларации
по ЗДДС и съпътстващите ги дневници за покупки и за продажби са били попълвани
от подсъдимия А..
Невъзможността да се
установи автора на останалите СД и съответни дневници, независимо от
заключението на счетоводната експертиза
за неправомерно ползван данъчен кредит, налага редуциране на обвинението до
посочените периоди.
На 14.08.2003 г.
подс. А. подписал СД по ЗДДС и съпътстващите я дневник за покупките и дневник
за продажбите през м. юли 2003 г. В първия дневник отразил сделки с фирмите ЕТ
"Роси - Николай Николов", фактура №561/31.07.2003г.,
"Актуал" ЕООД, фактура № 284/31.07.2003г., "Бохеми" ДЗЗД,
фактура №163/25.07.2003г., ЕТ "Химпекс - Христо Иванов", фактура №
352/02.07.2003 г. и "Ромео 2003" ЕООД, фактура № 129/16.07.2003 г.,
истинността на които е предмет на настоящото разследване.
По делото били
разпитани в качеството на свидетели представители на посочените фирми - Николай
Ангелов Николов (т.1 л. 39-42 и 62-65), Ванко Дошев (т.1 л.47-49), Николай Г.
Николов (т.1.л.50-53), Добри Добрев (т.1 л.36), Христо Михайлов (т.1 л.38),
Мартин Михайлов (т.1 л.54-55) и Пламен Радулов (т. 1 л. 60). Всички те отрекли под една или друга форма да
са познавали и търгували с подс. А. и неговата фирма. Единствено свидетелят
Николай Ангелов Николов първоначално отказал да даде показания, предвид
неясната според него формулировка на образуване на делото срещу „Виновното
лице", за да не се окажел той или негови близки това „виновно лице",
но впоследствие заявил, че сам не е извършвал никаква дейност с фирмата си, а с
нея се занимавала някаква жена, чието име не помнел. Част от свидетелите
заявили, че са им били дадени пари, за да придобият на свое име фирмите си -
класическа схема на създаване на търговски субекти с единствена цел източване
на ДДС. Добри Добрев например бил собственик последователно и на „Бохеми"
ДЗЗД и на „Елдорадо 2001" ДЗЗД и с нито едно от посочените дружества не
извършвал търговска дейност.
Посочените сделки не
били признати от органите по приходите в хода на цитираното ревизионно
производство. Преценени от счетоводната експертиза по настоящото дело, те били
определени като фиктивни предвид липсата на необходима съпътстваща счетоводна
документация, освен цитираните дневници и справки декларации. Следва да се
отбележи и че фактурата от ЕТ „Химпекс -Христо Иванов" не била дори
отразена в неговия дневник за продажбите - друго основание за установяване
фиктивност на осчетоводената с нея сделка.
Укритите по този
начин данъчни задължения били в размер на 17500,92 лв. - особено големи размери
по смисъла на чл. 93 т.14 от НК.
На 14.10.2003 г.
подс. А. подписал СД по ЗДДС с вх. № 610829/14.10.2003 г. и съпътстващите я
дневник за покупките и дневник за продажбите през м. септември 2003 г. В първия
дневник отразил сделки с фирма "Икар - Митев и сие" СД, фактури с
номера: № 6/25.09.2003 г., № 7/25.09.2003 г., № 8/26.09.2003 г., № 9
/26.09.2003 г., № 10/26.09.2003 г., № 11/27.09.2003 г., № 12/28.09.2003 г., №
13/29.09.2003 г., № 14/29.09.2003 г. и № 15/30.09.2003 г.
По делото били
разпитани представители на посочената фирма - свидетелите Стоян Стоянов (т.1
л.37) и Стефан Проданов (т.1 л. 61). Те отрекли да са търгували с подс. А. или
с дружеството му. Това обстоятелство, както и констатираната от счетоводната
експертиза липса на каквито и да е други документи, установяващи реалността на
осчетоводените сделки, освен цитираните СД и дневник на покупките, дават
основание на обвинението да възприеме същите като фиктивни. Това заключение е в
унисон със заключенията на органите по приходите в цитираното ревизионно
производство и на счетоводната експертиза по настоящото дело.
Укритите по този
начин данъчни задължения били в размер на 8732,50 лв. - големи размери по
смисъла на чл. 93 т.14 от НК.
Доколкото е налице
продължавана престъпна дейност, за формулиране на обвинението е приет сумарният
финансов резултат от действията на обвиняемия и укритите от доказаното му
престъпление данъци са в особено големи размери - 24 433.42 лв.
Фактическата
обстановка се установява по
категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал,
приобщен по реда на чл. 283 от НПК, като същият изцяло подкрепя самопризнанията
на подсъдимата. Доказателствата по делото – установени от гласни, писмени и
веществени доказателствени средства, надлежно събрани и проверени в хода на
досъдебното производство установяват по несъмнен начин фактите, които са
очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия Анастасов, като се
подкрепят и допълват.
Съдът прие, че
в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, призна подсъдимия А.Р. АНАСТАСОВ / с
установена фамилия и документално коригирана след проверка /
- роден на *** ***,
общ. Девня, обл. Варна, български гражданин, с основно образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода
14.08.2003 г. - 14.10.2003 г., в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, за два данъчни периода, в качеството си на съдружник на „Елдорадо
2001” ДЗЗД, избегнал плащане на данъчни задължения - ДДС в особено големи
размери – 26 233.42 лв., като
потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС на фирма „Елдорадо 2001” ДЗЗД,
подадени на 14.08.2003 г. и 14.10.2003 г.
за данъчни периоди съответно 01.07.2003 г. - 31.07.2003 г. и 01.09.2003
- 30.09.2003 г. относно несъществуващо право на
данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „Роси - Николай Николов” по фактура №
561/31.07.2003 г.; „Актуал” ЕООД по фактура № 284/31.07.2003 г.; „Бохеми” ДЗЗД
по фактура № 163/25.07.2003 г.; „Химпекс-Христо Иванов” ЕТ по фактура №
352/02.07.2003 г. „Ромео 2003” ЕООД по
фактура № 129/16.07.2003 г.; „Икар Митев и сие” СД по фактури с номера: №
6/25.09.2003 г., № 7/25.09.2003
г., № 8/26.09.2003 г., № 9 /26.09.2003 г., № 10/26.09.2003 г., № 11/27.09.2003 г., № 12/28.09.2003 г., № 13/29.09.2003
г., № 14/29.09.2003 г. и № 15/30.09.2003 година.
С описаното
по-горе деяние подс. Анастасов е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 257, ал.1, пр. 1
/отм./, вр. чл. 255, ал.1, пр.2 /отм./,
вр. чл.26, ал.1 от НК. С деянието са укрити данъчни
задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК.
До момента не
е внесено в бюджета неплатеното данъчно задължение и дължимите лихви от ДЗЛ, с
оглед на което за подсъдимия не е приложим привилегирования състав на чл. 255
ал. 4 от НК.
От обективна страна: изпълнителното деяние
по чл. 257, ал.1, пр.1/отм./,
вр. чл. 255, ал.1, пр.2/отм./, вр. чл.26, ал.1 от НК е
осъществено, чрез действия.
От субективна страна: Деянията са извършени
от подсъдимия при условията на пряк умисъл и специална цел, като е разбирал
свойството на извършеното и целял настъпването на престъпния резултат.
При определяне вида и размера на
наказанието, което
следва да се наложи на подс. Анастасов съдът прецени принципите на чл. 54 НК,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите за извършване на престъпленията, така и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираното
деяние разкрива сравнително висока степен на обществена опасност с оглед
характера на засегнатите отношения. За подс. Анастасов обаче, това е първо пренебрегване
на задълженията и като данъчен и осигурителен субект. Същият е осъждан. Съдът
отчита като смекчаващо вината признанието по чл. 371, т. 2 от НПК, съставляващо
елемент на цялостното, обективно проявено от него при досъдебното разследване
процесуално поведение, действително спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението, изразеното съжаление и най - вече изминалият голям период от
времето на извършването на престъпленията – 2003г., до решаване на въпроса с
отговорността за тях /съобразно съдебната практика обуславящ смекчаващи вината
обстоятелства/, прецени и отегчаващите обстоятелства – упоритостта в умисъла,
изключително големия размер на предмета на деянието, при липса на данни за
внесено в бюджета неплатеното данъчно задължение. Съобразно това и в
заключение, съдът е задължен да наложи наказание по силата на императивната
разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК.
Предвид това
изискване и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.
Анастасов обстоятелства, определи наказание по реда на чл.58а ал.4, тъй като са
налице едновременно и условията на чл.55 НК с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, явяващо се по-благоприятно за дееца. В този смисъл прие едновременно, че
адекватно на степента на обществената опасност на дееца и деянията е наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2 500 лева.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал.1 от НК ГРУПИРА така наложеното
наказание на подс. Анастасов с
наказанието по влязла на 24.06.2011 г. в сила присъда по НОХД №352/2011 г. на
ВОС – лишаване от свобода за срок от три
месеца, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години, като му наложи най - тежкото
от тях, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.
Съдът на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното най -
тежко наказание присъедини
наказанието глоба.
Съдът
намира, че за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК спрямо
подс. А. са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане
по чл. 66, ал. 1 от НК. Той няма
обременено съдебно минало, поради което и следва да му бъде дадена възможност в
един отлагателен срок да демонстрира, че наказанието му е подействало
предупредително, възпиращо, поправително и възпитателно с възможност да
възстанови задължението си към държавата. В този смисъл изтърпяването на
наказанието му бе отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
С
такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на
специалната и генерална превенция на наказателната отговорност.
По
отношение на гр. иск:
Съдът намира, че предявеният гр. иск в
размер на 26 233.42 лв, във връзка с виновното поведение на подсъдимия и в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат за Републиканския бюджет
на държавата за доказан, по основание и размер.
Посоченият размер произтича от данъчно
задължение по ЗДДС във връзка с дейността на ДЗЛ.
Подсъдимият е осъден за извършено
престъпление по чл. 257, ал.1,
пр. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1, пр.2
/отм./, вр. чл.26, ал.1 от НК. Следователно, след като
основанието на гр.иск в наказателното производство е деянието на подс.
Анастасов предмет на обвинението, което съставлява престъпление и е извършено виновно
от него, за което не се спори, а от същото са настъпили вреди, за които
отговорност носят ф. л., които са ги причинили, то съобразно изискванията на
чл.45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване. Ето защо с престъпно укритите данъци в
резултат на извършеното от подс. Анастасов престъпление е причинена щета на
фиска, в размер на 26 233.42 лв., ( претендирана като обезщетение от държавата
чрез Министъра на финансите, попадащ в категорията лица, визирани в чл. 74, ал.
1 НПК процесуално легитимирани да предявят гр. иск, и предявил такъв за
нанесената в резултат на престъпленията имуществена вреда ), чиято сума, все
още не е събирана по реда на ДОПК, вкл., не е внесена в бюджета до приключване
на съдебното следствие и която щета следва да бъде възмездена. В този смисъл на
основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди подс. Анастасов да заплати на държавата,
представлявана от Министъра на финансите обезщетения за причинените й
имуществени вреди, в размер на укритите данъци общо 26 233.42 лв., предмет на
престъпленията срещу финансовата и данъчната и осигурителната системи, ведно със законната лихва от момента
на увреждането – 15.10.2003 г, до влизане в сила на присъдата.
С присъдата подсъдимият е осъден да
заплати направените разноски по делото, и д. т. върху уважения гр.иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: