РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Разград, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело
№ 20243330101802 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Б. К. Х. за признаване за установено, че ищецът има
вземане към ответника за сумите: 1 692,34 лева, дължима главница по Договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № VC347*** от 28.06.2022 г. за периода от 08.03.2023 г.
до 17.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното
погасяване на задължението, 168,08 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от
08.03.2023 г. до 22.08.2023 г., 357,35 лева, дължима мораторна лихва за периода от
08.03.2023 г. до 17.10.2023 г., както и разноските в заповедното производство – държавна
такса в размер на 44,36 лева и адвокатски хонорар в размер на 493,07 лева с вкл. ДДС, за
които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1840/2023 г. по
описа на Районен съд Разград. Претендира разноски и за настоящото производство.
Твърди, че ответникът е ползвал кредит, съгласно сключен с „Юробанк България“ АД
Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC347*** от 28.06.2022 г.
Съгласно договора, на кредитополучателя бил предоставен кредитен лимит в размер на 5500
лв., като същият можел да бъде усвояван чрез извършването на транзакции с предоставената
му кредитна карта-пластика. При използване на кредитния лимит на кредитополучателя се
издавало месечно извлечение, в което било описано каква сума е използвана, както и в какъв
срок и по какъв начин следва да заплати минимална месечна вноска. На 08.03.2023 г.
кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва,
като изпаднал в забава и от тази дата било допуснато просрочие на дължимите по кредита
вноски за главница и за лихва. С оглед формираното просрочие, банката направила кредита
изцяло и предсрочно изискуем на 22.08.2023 г. с връчена покана до длъжника, в която бил
даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по
кредита. Към датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 417 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. 1840/2023 г. по описа на Районен съд Разград и към датата на
предявяване на исковата молба, длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви,
главница, такси и разноски по договора, което обуславяло правния интерес на банката от
предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от
посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване
1
на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни
разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен ДДС.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в срока по
чл. 131 от ГПК е подал отговор, чрез назначения му особен представител, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради недължимост
на сумите и в тази връзка оспорва изцяло исковата претенция, като прави искане за
отхвърляне изцяло на предявения иск. Счита, че приложеният договор за кредитен лимит за
издаване на кредитна карта № VC347***/28.06.2022 г. не е подкрепен с доказателства,
относно твърденията на ищеца. Не били представени доказателства, че ответникът в
качеството си на кредитополучател е получавал месечни извлечения с посочване на размера
на ползваната от него сума и срока, в който следва да се заплати минималната месечна
вноска, както и че същият от 08.03.2023 г. е преустановил плащанията си по договора.
Твърди, че липсват доказателства, удостоверяващи периода, през който ответникът е
извършвал плащания, липсвали доказателства и относно периода, през който е
преустановено плащането на дължимите вноски, в резултат на което не били налице данни,
обуславящи претендирания размер както по отношение на главницата, така и по отношение
на лихвата.
Оспорва истинността на извлечението от счетоводните книги, приложено към исковата
молба като доказателство, установяващо претендирания размер на дължимите суми и което
не съставлявало документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като същото не било
подписано.
В съдебно заседание въвежда доводи за нищожност на сключения договор за
потребителски кредит като твърди по-конкретно недействителност на клаузата за годишния
лихвен процент, който бил уговорен в размер на 18.90 %. Към датата на сключване на
договора обективен критерий за преценка дали с тази клауза бил нарушен принципа на
справедливост, следвало да се съобрази размерът на законната лихва към момента, без да се
приема като максимален размер. Договорената между страните годишна лихва в размер на
18.90 % надхвърляла значително размера на законната такава от 10 % при определения от
БНБ основен лихвен процент за 2022 г., който бил 0 % и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречала на добрите нрави и била нищожна. Договорът противоречал и на
Закона за потребителският кредит, за което съдът следвало служебно да се произнесе.
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като за претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение.
Като съобрази становищата на страните, ангажираните в хода на производството
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC347*** от 28.06.2022 г., по силата на
който банката предоставила на Б. К. Х. револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 5 500 лева, като издала персонална кредитна карта Visa Classic и
допълнителна кредитна карта Visa Classic, като средство за отдалечен достъп до средствата
по кредитния лимит. Страните постигнали съгласие, че кредиторът има право да променя
размера на разрешения кредитен лимит, съобразно реда и начина, посочени в общите
условия. В договора е посочено, че приложимите ОУ са налични на дълготраен носител – на
интернет страницата на банката, както и във всеки неин офис. Общите условия
регламентират реда и начина на предаване кредитните карти, ползването им и обслужването
на кредита; възнагражденията; таксите; прекратяването на договорните отношения и др.
Кредитополучателят подписал декларация към договора за издаване на кредитна карта, с
която декларирал получаването и запознаването с общите условия на банката за издаване и
използване на персонални кредитни карти, като същите му били предоставени във вид на
разбираем текст и достъпна форма на български език, на хартиен носител, разбрал е същите
и е дал съгласие да се прилагат в отношенията му с банката по повод подписания договор.
Освен ОУ, неразделна част от договора за издаване на кредитна карта било и
заявлението за издаване на кредитна карта (чл. 2 от договора), в което кредитополучателят е
посочил, че желае да получава месечните извлечения на email, като посочил и конкретния
имейл адрес, на който да бъдат изпращани.
На 22.08.2023 г. ищецът изпратил покана за изпълнение до кредитополучателя, с която
го уведомил за формираните просрочия и предоставил срок за погасяване на задълженията.
2
Поканата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение № 981/26.10.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1***/2023 г.
по описа на РС Разград и изпълнителен лист срещу Б. К. Х. за сумите: 1692,34 лева –
главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 28.06.2022 г., ведно
със законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане; 168,08 лева –
възнаградителна лихва за периода 08.03.2023 г. – 22.08.2023 г.; 357,35 лева – мораторна
лихва за периода 08.03.2023 г. – 17.10.2023 г.; 44,36 лева – разноски за държавна такса и
493,07 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед което съдът,
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото е назначена и приета, неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено. Вещото лице след запознаване с материалите по делото и справка в счетоводството
на ищеца е констатирало, че към 17.10.2023 г. (датата на издаване на извлечението от
счетоводните книги на банката) задължението на ответника възлиза на 2 217,77 лева,
формирано от следните суми: 1 692,34 лева – главница, 168,08 лева – договорна лихва и
357,35 лева – мораторна лихва. Експертът е установил, че ответникът е пропуснал
плащанията по 7 бр. месечни извлечения за периода м. февруари 2023 г. – м. август 2023 г.,
като няма данни за направени вноски по процесния кредит след 17.10.2023 г. (датата на
издаване на извлечението от счетоводните книги). В съдебно заседание пояснява, че от
02.02.2023 г. ответникът само е теглил суми от кредитната карта и нищо не е внасял, а на
03.02.2023 г. изтеглил големите суми и затова до 2023 г. му начислявали лихвите. Вещото
лице пояснява и принципа на всички кредитни карти – когато лицето внесе част от сумата по
карта, се намалява неговото задължение. В случая, за месец септември 2022 г. имало
начислена лихва от 0.31 лв., която била върху сумата 72,38 лв. Това била лихва върху
изтеглената сума. Лихвата се начислявала само върху ползваната сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът е
квалифицирал правно предявения иск по чл. 422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът следва да установи, че ответникът му дължи сумите:
1692,34 лева, дължима главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна
карта № VC347*** от 28.06.2022 г. за периода от 08.03.2023 г. до 17.10.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване на
задължението, 168,08 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 08.03.2023 г. до
22.08.2023 г., 357,35 лева, дължима мораторна лихва за периода от 08.03.2023 г. до
17.10.2023 г., за които суми е издадена заповед № 981/26.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1***/2023 г. по описа на
РС Разград.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело № 1840/2023 г. по описа
на РС Разград е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с
оглед което заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като са му указани последиците
при непредявяване на иска. Съдът счита претенцията за допустима, като предявена в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието на заповедта
за изпълнение.
Съдът намира за неоснователни аргументите на ответната страна, относно
недължимост на сумите, предмет на заповедното и настоящото исково производство, тъй
като не били представени доказателства, че ответникът е получавал месечни извлечения с
посочване размера на ползваната от него сума и срока, в който следва да заплати
минималната месечна вноска. С молба по даване ход на делото и с оглед разпределената
доказателствена тежест, ищецът е представил месечни извлечения, издадени в периода от
11.03.2023 г. до 14.07.2023 г., в които е посочена дължимата сума заедно със съответните
лихви, минимално дължимата сума и срокът за плащане. Със заявлението за издаване на
кредитна карта, което е неразделна част от договора за издаване на кредитна карта,
ответникът е посочил, че желае да получава извлеченията на посочения от него имейл адрес,
поради което съдът приема, че същите са му изпратени по предпочетения от него начин.
3
Неоснователно се явява и оспорването истинността на извлечението от счетоводните
книги, тъй като не съставлявало документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради
неподписването му. Извлечението от счетоводните книги, представено в копие към исковата
молба, се съдържа в оригинал, подписано от упълномощени от банката лица, по
приложеното ч. гр. д. № 1***/2023 г. по описа на РС Разград.
Неоснователно е и възражението, че ответникът от 08.03.2023 г. е преустановил
плащанията по договора. От представените писмени доказателства по несъмнен начин се
доказва, че между страните е сключен валиден договор за издаване на кредитна карта от
28.06.2022 г., по който ответникът-кредитополучател е изпаднал в забава на 08.03.2023 г.,
което дало повод на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на 22.08.2023 г. От
приетата съдебно-счетоводна експертиза се доказва наличието както на забава, така и
размерът и основание на претендираните с исковата молба суми.
Що се касае до въведеното възражение за нищожност на сключения договор за
потребителски кредит, поради недействителност на клаузата за годишния лихвен процент,
уговорен в размер на 18.90 %, с което се надхвърлял значително размерът на законната лихва
от 10 % при определения от БНБ основен лихвен процент за 2022 г., това възражение също е
неоснователно. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява
насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че
последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва
представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да
компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума,
предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка
на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и
като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката се
приема, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а когато
лихвата е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В процесния договор за кредит няма данни да е уговорено обезпечение на
задълженията, следователно размерът на договорената лихва от 18,90 % не е прекомерен и
клаузата не противоречи на добрите нрави, поради което не е нищожна.
Освен това, по смисъла на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП уговорките, които определят основния
предмет на договора не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и
разбираеми. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на
договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, ако цената
е посочена ясно от граматическа гледна точка, от съдържанието му може точно да бъде
разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в
разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора. В случая съдържанието на процесния договор недвусмислено и
ясно посочва като цифрова величина размера на лихвения процент, който се съдържа и в
месечните извлечения. Посочен е и начинът на изчисляване на дължимата лихва – чл. 4, ал. 3
от договора за кредитен лимит. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че клаузите в
договора ясно сочат размера на приложимата по кредитното правоотношение
възнаградителна лихва, поради което не са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Предявеният иск е основателен. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти:
сключване на договора за кредитна карта между дружеството – кредитор и ответника,
изпадане на ответника в забава и преустановяване на плащанията, превръщане на кредита в
предсрочно изискуем. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на
дължимите суми по договора, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по Договор за издаване на
кредитна карта № VC347*** от 28.06.2022 г., по силата на който Б. Х. е имал възможност и е
ползвал издадената от „Юробанк България“ АД кредитна карта Visa Classic с кредитен лимит
5 500 лева.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, чието
заключение съдът намира за пълно, безпристрастно и обективно, поради което кредитира
същото с доверие. Вещото лице установява, че ответникът е усвоявал отпуснатата заемна
сума и към 17.10.2023 г. – датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги,
непогасеното задължение възлиза на: 1 692,34 лева – главница, 168,08 лева – договорна
4
лихва и 357,35 лева – мораторна лихва.
Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за
връщане на ползваните по кредитната карта суми, поради което претенцията в посочените
размери следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат разноските,
сторени от ищеца. Съгласно т. 12 от тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
537,43 лева, от които държавна такса 44,36 лв. и адвокатско възнаграждение 493,07. В
исковото производство, ищецът е доказал разноски в общ размер на 1 369,46 лева, от които
123,33 лева заплатена държавна такса, 626,13 лева адвокатски хонорар, 350 лева
възнаграждение за вещо лице и 270 лева възнаграждение за особен представител.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Б. К. Х. с ЕГН
********** от гр. Р, ул. „В Т“ № *, вх. *, ет. *, ап. **дължи на „Юробанк България“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Шумаров – изпълнителен директор и Петя
Николова Димитрова – изпълнителен директор, сумите: 1 692,34 лева – главница по Договор
за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC347*** от 28.06.2022 г. за периода от
08.03.2023 г. до 17.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 25.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 168,08 лева, дължима
възнаградителна лихва за периода от 08.03.2023 г. до 22.08.2023 г. и 357,35 лева, дължима
мораторна лихва за периода от 08.03.2023 г. до 17.10.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
981/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1840/2023 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Б. К. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК
*********, сумата 537,43 лева разноски по ч. гр. д. № 1***/2023 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Б. К. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК
*********, сумата 1 369,46 лева разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5