№ 473
*** 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430104451 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от ***,
гражданин ***, личен номер *** и ***, гражданин на ***, личен номер ***,
чрез адв. Р.Д., личен номер в САК ***, преупълномощена от ***” рег. на
осн чл. 52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009 г. БУЛСТАТ *** на основание
пълномощно с рег. № 7197 на Нотариус ***, вписан в РНК под N0 432, район
на района на РС *** и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен ***
адрес за призоваване: ***. град ***, *** против В. П. СТ., с ЕГН **********,
с ИТН ***, с адрес: ***, в която се твърди следното : *** се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***, които са
общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Съгласно тях Доверителят им е изпълнил задължението си
за доставка на електрическа енергия за периода 21.03.2020 г. до 18.05.2020г..
От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати
1
доставената ел.енергия по издадени от Доверителя ми фактури.
Ищецът *** е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на В. П. СТ., е ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в *** с ИТН *** ел.енергия за периода от
21.03.2020 г. до 18.05.2020г., за което е издало отделни фактури. В тях са
посочени конкретно дължими суми, а именно: Фактура No *** от
28.04.2020г. на стойност 213.65 (двеста и тринадесет лв. и шестдесет и пет
ст.) лева за периода 21.03.2020 - 17.04.2020, Фактура No *** от
28.05.2020г. на стойност 105.14 (сто и пет лв. и четиринадесет ст.) лева за
периода 18.04.2020 - 18.05.2020, Фактура N0 *** от 30.06.2020г. на стойност 0
(нула лв.) лева за периода 18.04.2020 - 18.05.2020
Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на ***, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19,
ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
На основание чл.107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в Районен съд ***, по което е образувано ч.гр.дело ***г., 10
с-в. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде
Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора.
С подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед за
изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва да бъдат
установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да
може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и
въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесиите вземания.
Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва да се има предвид,
2
че същата представлява доказателство за предявен иск относно вземането по
смисъла на чл.415 ал.1 ГПК и следователно за Доверителя ми е налице
задължение само да довнесе дължимата държавна такса и следователно
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата следва
да бъде приета датата на подаване на Заявлението с произтичащите от това
законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство Ищецът има право и е
начислил на лихвата за процесния период, както следва : 12.11 (дванадесет лв.
и единадесет ст.) лева за периода от 22.05.2020 - 15.12.2020г. за фактура N0
***; 5.06 (пет лв. и шест ст.) лева за периода от 23.06.2020 - 15.12.2020г. за
фактура N0 ***; 0 (нула лв.) лева за периода от 00000000 - 00000000г. за
фактура № 0***.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на В. П. СТ., с ЕГН
**********, възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - на 318.79 - главница по неплатени фактури - 17.17
лева законна лихва за забава, считано от 22.05.2020 г. до 15.1 2.2020г.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да установи
със сила на присъдено нещо и да признаете за установено, че длъжникът В. П.
СТ., ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в *** ИТН *** по
издадената Заповед за изпълнение дължи на *** следните суми : сумата от
318.79 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 21.03.2020г..до 18.05.2020г.; сумата от 17.17 лева - законна лихва
за забава, считано от 22.05.2020 г. до 15.12.2020г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения; законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство.
Искането по доказателствата на ищеца за назначаване на
ССЧЕкспертиза не следва да се уважава, т.к. вземането не се оспорва от
3
ответната страна,чрез назначения особен представител, по размер, а по
основание. В тази връзка ищецът не е направил искания по доказателствата,
а тежестта на доказване е негова.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответника в хода на делото – адв.Р., която изцяло оспорва
иска. Заявява, че за да е налице основателност на предявения иск следва да е
доказано, че между ищеца и ответника са съществували в исковия период
облигационни отношения за имота, находящ се в гр.***, *** - заявява, че
ищецът следва докаже твърденията си, като представи нотариален акт за
собственост на имота, или за учредено в полза на ответника право на
ползване, или договор за наличие на наемни отношения за този имот.
Позовава се на чл.4 ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „*** - „Потребител“ на ел.енергия за битови нужди е
физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. На следващо място
заявява, че по делото липсват доказателства ответникът да е собственик на
електроснабдения имот в гр.*** на ***. Няма данни ответникът да е
потребител при условията на ал.3-та от същия чл.4 на Общите условия, и
оттам да е третиран като абонат по смисъла на ЗЕ.
Моли съда да отхвърли иска.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява. Депозирано е писмено становище от пълномощника-
адвокат.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от
особения представител адв.Е.Р., която моли съда да постанови решение
съобразно доказателствата по делото, поддържайки възраженията си в
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №***г. по описа на *** се установява, че на
29.12.2019год. ищецът е депозирал в *** заявление срещу ответника за
4
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва : 318,79
лева, лихва в размер на 17,17 лева за периода 22.05.2020 г. до 15.12.2020 г. и
законната лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до изплащането на
вземането, както и сумата 25 лева за внесена държавна такса и 67 лева
адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича
от следните обстоятелства: дължима сума за ползвана ел. енергия за периода:
21.03.2020 г. до 18.05.2020 г. В заповедта не е посочено това задължение за
кой имот се отнася. Но от друга страна, по този въпрос страните не спорят,
поради което съдът приема, че вземането на заявителя и на ищеца в двете
производства е идентично.
Имотът, за който е налице задължение за консумирана, но
незаплатена ел. енергия се намира в гр.***, ***, с ИТН ***. Действително по
делото е прието като доказателство заявление, подадено от ответника до
ищеца на 10.11.2016год. във вр. с незаплатено задължение за консумирана ел.
енергия за процесния имот, но за период през 2016год. Сключено е и
съответно споразумение, касаещо отново друго задължение – за периода от
18.11.2015год. до 18.09.2016год. Основно възражение на ответника, чрез
назначения особен представител, за недължимост на вземането е, че по
делото липсват доказателства ответникът да е собственик или ползвател на
процесния имот за периода на задължението, предмет в настоящото исково
производство, за да следва да отговаря по предявения иск. С това възражение
ищцовата страна е запозната и е направено искане за попълване на делото с
доказателства, уважено от съда. В предпоследното проведено о.с.з. съдът е
приел, че не следва да се назначава съдебно-техническа експертиза, като се е
мотивирал, а ищецът се е запознал със съдебния протокол. Следва да се
отбележи, че експертизата не е способ за доказване собственост върху
процесния имот. От постъпилото писмено изявление на **** при Община ***
/л.91 от делото/ се установява, че за процесния период 21.03.2020год. –
18.05.2020год. няма декларирана собственост върху процесния имот. С
постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение съдът е разяснил
доказателствената тежест на страните, а в последното проведено о.с.з. /и в
предходните/ представител на ищеца не се е явил и не е направил искания за
попълване на делото с други доказателства. При това положение, предявеният
иск следва да се отхвърли, т.к. не са налице доказателства за това през
5
процесния период от време ответникът да е бил собственик или ползвател на
същия.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, със седалище и адрес на управление:
***, ЕИК ***, против В. П. СТ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес : гр.***, *** представляван по делото от особен представител адв.Е.Р.
от ***, иск на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.107 от ЗЕ за
признаване за установено да дължи сумите 318.79 лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.03.2020г..до
18.05.2020г. и сумата от 17.17 лева - законна лихва за забава, считано от
22.05.2020 г. до 15.12.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №***год. по описа на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва чрез ***ски районен съд пред ***ски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6