РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. Т
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20203110111398 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.*** срещу К. П. К., с ЕГН ********** и адрес гр***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№2163/29.05.2020г. по ч.гр.д.№ 5277/2020г. по описа на ВРС:
сумата 299.35 лева /двеста деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ -
главница, дължима поради неизпълнение на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***и Договор за лизинг към него от ***г. между К. П. К. и „***“ ЕАД, за която сума
са издадени фактури: № *** г.; №*** г.; № ***г.; както следва: неизплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.08.2018 г. до 04.11.2018 г. в размер на
165.55 лева и сумата 133.80 лева, дължима по договор за лизинг
и законната лихва от 28.05.2020 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги със срок до ***г. На същата дата страните сключили и договор за лизинг,
по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника за ползване мобилно
устройство *** период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 6.69 лева, с право ответникът след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 6.69 да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Потреблението на ползваните от ответника мобилни услуги било фактурирано под
клиентски номер на абоната ***.
За потребени от ответника услуги за периода от 05.08.2018г. до 04.11.2018г.
1
ищцовото дружество издало:
Фактура № ***г. за отчетен период на потребление от 05.08.2018г. до 04.09.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 64.31 лева, от които 41.64 лева /без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент, 6.69 лева за месечна лизингова вноска и потребление
извън месечния пакет в размер 8.54 лева;
Фактура № ***г. за отчетен период на потребление от 05.09.2018г. до 04.10.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 63.57 лева, от които 25.82 лева /без ДДС/ за
месечен абонамент, 6.69 лева за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния
пакет в размер на 20.83 лева /без ДДС/ и
Фактура № ***г. за отчетен период на потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 37.67 лева, от които 25.82 лева /без ДДС/ за
месечен абонамент и 6.69 лева за месечна лизингова вноска.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 165.55 лева,
фактурирани за три последователни отчетни месеца. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната – ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 165.55 лева ангажирало договорната отговорност на
абоната и ищцовото дружество прекратило едностранно индивидуалните договори на
ответника и на 05.01.2019г. издало крайна фактура.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите от абоната лизингови вноски били обявени за предсрочно
изискуеми. За предоставеното му мобилно устройство ответникът дължал цена в размер на
133.80 лева, представляваща 19 броя незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от
м. 01.2019г. до м. 07.2020г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 6.69 лева.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за
вземания за ползвани и незаплатени мобилни услуги, по което било образувано ч.гр.д.№
5277/2020г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, за което ищецът бил уведомен и
получил указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което
породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който се оспорват исковете по основание и по размер.
Оспорва се автентичността и верността на съдържанието на представените от
ищеца договори за мобилни услуги и за лизинг, като положените подписи под договорите не
принадлежали на ответника.
Договорите били неясни и объркани до степен на нищожност, като от тяхното
съдържание и от съдържанието на общите условия не можело да се извлече по
недвусмислен начин волята на страните и съществените елементи от условията на
договорите, включително и начина, по който се тарифират конкретни услуги и какви услуги
се предлагат.
В договорите и в общите условия към тях се съдържали неравноправни клаузи по
2
смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Нарушени били
потребителските права на ответника по чл.147а ЗЗП, поради което и договорите не го
обвързвали. Ответникът нямал възможност да се запознае с общите условия, не получил
екземпляр от тях и не се съгласил със същите. Ответникът се възползвал от правото си да се
откаже от договора, респ. да прекрати или развали същия, за което незаконосъобразно му
били създадени пречки.
От съдържанието на представените фактури не се установявало ползване на
мобилни услуги. Оспорва се верността и съдържанието на представените фактури,
приложения и известия към тях.
В отговора на исковата молба се излага също, че ищцовото дружество е неизправна
страна по договорите и се отправя изявление за разваляне на договорите поради
неизпълнение от страна на ищеца.
Алтернативно се твърди, че доколкото са възникнали реални задължения, то същите
са погасени от ответника чрез плащане.
По отношение на договора за лизинг, в случай, че се приемел за действителен, се
поддържа, че липсва правно основание за настъпване на твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост на всички лизингови вноски по договора. Ответникът не упражнил правото си
да изкупи предоставеното му за ползване мобилно устройство, поради което неоснователно
се претендирало заплащане на сумата за изкупуване.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове и се изразява становище по
направените в исковата молба искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С
писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски. Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
исковете и моли за тяхното отхвърляне.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил надлежно заверени за вярност копия от договор за мобилни
услуги от 17.08.2017г., договор за лизинг от същата дата, ведно с декларация съгласие към
същите и приложение ценова листа /л.11-16/.
С посочените документи съдържащи подписи положени за ответницата се твърди,
че са възникнали облигационни отношения между страните и процесните вземания в полза
на ищцовото дружество.
Документите са оспорени своевременно от назначения на ответника особен
представител, открито е производство по чл.193 ГПК за проверка на автентичността на
документите по отношение положените подписи и изписани имена за ответника, както и е
назначена съдебно-почеркова експертиза във връзка с това оспорване.
В заключението си вещото лице посочва, че подписите и имената на ответника в
процесните документи са изпълнени от соченото за техен автор лице – К. П. К..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, мотивирано и
неоспорено от страните по делото /л. 128-144/.
Към доказателствата по делото са приобщени общи условия на ищцовото
дружество за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги,
действали към процесния период /л.22-29/.
За установяване на твърденията си, че между страните са съществували
3
облигационни отношения по представените договори за мобилни услуги и ищцовото
дружество е предоставяло такива услуги, а ответника ги е ползвал в процесния период са
представени съставяните от ищеца фактури, съдържащи данни за потреблението във всеки
отделен месечен период /л. 17-21/.
Ответната страна е оспорила изрядността на ищцовото дружество при изпълнение
на задълженията му по договора, поради за изясняване на тези факти са ангажирани
специални знания посредством назначена съдебно-компютърна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че ответникът е имал достъп до услугите
по договора в периода от подписването на договора 17.08.2018г. до 26.09.2018г., като след
тази дата е бил със спрени интернет и изходящи разговори. В процесния период ответникът
е потребил 581.4 МВ интернет трафик и 74 минути разговори.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно мотивирано и
неоспорено от страните по делото /л.120-123/.
За изясняване в пълнота на фактите по делото и във връзка с направените с
отговора на исковата молба оспорване, по делото е назначена и съдебно-счетоводна
експертиза.
Вещото лице посочва, че за клиентски номер *** с титуляр К. П. К. към
05.01.2019г. са в общ размер на 299.35 лева, в която сума е включена и неустойка за лизинг
в общ размер на 133.80 лева.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, мотивирано е и няма
основание да не бъде кредитирано от съда /л.116-118/.
От ч.гр.д. № 5277/2020г. по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по
заявление от ищеца и на 29.05.2020г. е издадена заповед № 2163 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на
уведомление, на заявителя са дадени указания да предяви иск за установява дължимостта на
вземанията в едномесечен срок, в който срок са предявени настоящите искове.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предпоставка за допустимост на предявените искове бе ищеца да е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава и
заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Наличието на
посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК бе установено от ч.гр.д. № 5277/2020г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената
тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест
на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
описаните в исковата молба договор за мобилни услуги и договор за лизинг между
страните; изправността си по тези договори, включително предаването на мобилното
устройство описано в договора за лизинг; предоставянето на твърдените в исковата молба
телекомуникационни услуги в процесния период, както и размерите на претендираните
вземания.
В тежест на ответника бе да докаже твърденията, че се е възползвал от правото да се
откаже от договорите, но са му създадени пречки от страна на ищеца, както и че процесните
задължения са погасени чрез плащане.
4
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза,
съобразено с писмените доказателства за ползване и заплащане на мобилни услуги от
ответника след сключване на договорите следва да се приеме, че договорите между страните
са подписани от ответника, който е ползвал предоставяните от ищцовото дружество
мобилни услуги и е правил плащания за погасяване на задълженията си към ищеца.
Възникването на облигационните отношения между страните се установява от
представените от ищеца договори между страните, чиято истинност не бе опровергана в
настоящето производство, а и се установи изпълнението на задълженията на ищеца по тези
договори – предоставянето на мобилни услуги на ответника и предоставянето на мобилен
апарат съгласно договора за лизинг.
Изправността на ищеца по договора за мобилни услуги между страните се установява
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-компютърна експертиза.
Недоказани и опровергани от събраните по делото доказателства се явяват
възраженията в отговора на исковата молба за извършване на действия от ответника, с които
се е възползвал от правото си да се откаже от договора, но са му създадени пречки от страна
на ищеца, както и за погасяване на процесните задължения чрез плащане.
По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по основание.
Исковете са доказани и по размер и следва да бъдат уважени изцяло с оглед заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Размерът на задълженията се установя от процесните договори и представените
фактури съдържащи подробни данни за вида и стойността на предоставените на ответницата
услуги.
Предвид изхода от спора ищецът има право на поискани и доказано сторени
разноски. Размерът на направените от ищеца разноски е 205 лева в заповедното
производство и 1205 лева в исковото производство. Разноски в посочените размери следва
да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. К., с ЕГН ********** и адрес гр.***
ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** следните суми,
за които е издадена Заповед за изпълнение №2163/29.05.2020г. по ч.гр.д.№ 5277/2020г. по
описа на ВРС:
сумата 299.35 лева /двеста деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ -
главница, дължима поради неизпълнение на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***и Договор за лизинг към него от *** г. между К. П. К. и „***“ ЕАД, за която
сума са издадени фактури: № *** г.; № *** г.; № *** г.; както следва: неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.08.2018 г. до 04.11.2018 г. и
сумата 133.80 лева, дължима по договор за лизинг
и законната лихва от 28.05.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. П. К., с ЕГН ********** и адрес гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр*** сумата от 1205 /хиляда двеста и
пет/ лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни
5
разноски, както и сумата от 205 /двеста и пет/ лева, представляваща направени разноски в
заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6