№………./ .3.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.03).2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 410 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез юрк. И срещу решение №70/08.1.2019г.,
постановено по гр.д.18423/17г. по описа на ВРС, 25 с-в, в частта, с която е бил отхвърлен иска му за
установяване на дължимостта на главница,
удостоверена като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение до
размер на 1741,05лв и съединения с него осъдителен иск за присъждане на възнаградителна лихва в размер
на 2204,82лв, уговорена за ползване на същия потребителски кредит.
Жалбата вх.№8383/04.2.19г.
е депозирана с пратка, приета от куриер в рамките на преклузивния срок(отчитан от
връчване на акта на 18.1.19г.) и е редовна:
съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Насрещните страни се представляват от надлежно упълномощени
представители с права за всички инстанции( л. 7 и 52 от делото на първа
инстанция). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба
срещу решение, с което е отхвърлена претенцията му. Съдът приема, че въззивното производството
е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана.
При формулиране на
искането си по същество обаче, въззивникът е описал вземане, което не
кореспондира на двете части на обжалвания акт, чиято отмяна се иска. На
жалбоподателя следва да се даде указание да съобрази искането си с уточнението
на претенцията, прието от първата инстанция по молба вх.№ 7670/02.02.2018г,
съответно на разграничените по основания вземания за главница и лихва(невключена
в оспорената заповед).
Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез пълномощника си сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в необоснованост
на извода за недействителност на уговорка за възнаградителна лихва по
потребителски кредит. Сочи игнориране от първата инстанция на обстоятелствата
по договаряне с небанкова кредитна институция, предлагаща на пазара услугите си
на лица с ниска кредитоспособност. Позовава се нормативната уредба, позволяваща
свободно договаряне без нормативен лимит и съществуващите при договарянето
обществени условия, наложили се в пазарна среда на небанково кредитиране преди
въвеждане на максималния размер на разходите с изменение на ЗПК от 2014г. Излага
се довод за търговски характер на сделката, предпоставящ възмездност и
изричното уреждане на възнаграждение на потребителския кредит, поради което и решаващия
извод за пълно отричане на уговорката за възнаградителната лихва не е съобразен
със закона.
Пълномощникът на въззиваемата
насрещна страна оспорва жалбата с доводи за недействителност на кредитния
договор поради противоречието му със специалните изисквания на ЗПК относно
необходимото съдържание на писмения текст на съглашението, евентуално се
позовава на нищожност на клаузата за договорната лихва като неравноправно
договорена клауза в ущърб на потребителя. Счита за правилни изводите на първата
инстанция относно договаряне на лихвен процент в размер значително надхвърлящ
законната лихва като неморално облагодетелстване на икономически по-слабия
участник в оборота.
Доводите на
страните относно приложимия закон и възраженията по действителността на
клаузите и договора като цяло са били докладвани и разгледани от първата
инстанция. При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че
предоставянето на кредит на потребител е сделка, попадаща в приложното поле на
ЗПК като е приложил служебно правилата, отричащи валидност на сделки, чийто
предмет противоречи на морала, тъй като се уговоря несправедливо висок размер
на възнаграждението на кредитора. Въззивният съд има същите правомощия (т. 1 от
ТРОСГТК 1/2013 ВКС). Приложимостта на императивните правила на ЗПК и чл. 26 ЗЗД
изрично е посочена в оплакванията на въззивника, поради което не се налага
допълнително оповестяване на тези норми.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, чрез юрк. И срещу решение №70/08.1.2019г.,
постановено по гр.д.18423/17г. по описа на ВРС, 25 с-в, в частта, с която е бил отхвърлен иска му за
установяване на дължимостта на главница,
удостоверена като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение до
размер на 1741,05лв и съединения с него осъдителен иск за присъждане на възнаградителна лихва в размер
на 2204,82лв, уговорена за ползване на същия потребителски кредит.
На осн. чл. 101 ГПК
УКАЗВА на въззивника, че искане за установяване на вземане в размер на
3945,87лв не е разглеждано в обжалвания акт, като ЗАДЪЛЖАВА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД най –късно в откритото съдебно заседание да ПОЯСНИ искането си по
същество, отправено до въззвиният съд за постановяване на решение по спора след
исканата от тази страна отмяна на незаконосъобразна част от обжалването решение,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение ще счита,
че така заявеното искане във въззивната жалба не е направено.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 08.05.2019г от 14.00 часа.
Да се призоват страните чрез пълномощниците (юрк. И и адв. Христов).
Препис от
настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да
се приложи преписа от отговора по жалбата (наличен към корица).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.