Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3224 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът - Фонд „Н.и.”, твърди, че ответниците - Н.Б.У., Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД, кандидатствали с проект пред Фонд „Н.и.“ в национален конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области - 2012 г., като проектното им предложение е с наименование „Културно наследство и местно развитие по южната граница на България“. Посочва, че проектът е допуснат и класиран от временно-научна експертна комисия в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. Направено е предложение за финансиране на този проект, което е одобрено от Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.“. Въз основа на това между ищеца и ответниците е сключен договор № ДФНИ - М01/ 0016 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователския проект. Уговореният срок на действие на договора е 24 месеца, а размерът на предоставените средства възлиза на сумата от 350 000 лв. Ищецът твърди, че на 27.11.2012 г. превел по сметка на ответника Н.Б.У. сумата от 215 600 лв., представляваща авансово плащане по сключения договор, по сметка на ответника Р.Е.М.- гр. Пловдив сумата от 22 050 лв., представляваща авансово плащане по сключения договор и по сметка на ответника „К.“ ЕООД сумата от 7 350 лв., представляваща авансово плащане по сключения договор. Посочва, че впоследствие е извършена проверка на действията на ръководството на Фонд „Н.и.”, при която са констатирани допуснати нарушения по конкурсната процедура. С оглед на това на 11.02.2013 г., на основание чл. 99, ал. 1 АПК Министърът на образованието, младежта и науката е издал Заповед № РД-09-122/ 11.02.2013 г., с която е отменено утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от Фонд „Н.и.”, предложени от временно-научна експертна комисия в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. С отмяната на този административен акт, по силата на който е сключен договора между страните, породените от него правни последици са отпаднали с обратна сила, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и сумите, които ищецът е платил на ответниците въз основа на този договор, се явяват получени от последните на отпаднало основание и подлежат на връщане. Твърди, че ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от датата на изпадане в забава – 27.11.2012 г. до датата на подаване на исковата молба. Поради изложеното Фонд „Н.и.” моли ответникът Н.Б.У. да бъде осъден да му заплати сума в размер на 215 600 лв., представляваща такава получена на 27.11.2012 г. на отпаднало основание за това, както и сума в размер на 109 676, 20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.11.2012 г. до 27.11.2017 г., ответникът Р.Е.М.- гр. Пловдив да бъде осъден да му заплати сума в размер на 22 050 лв., представляваща такава получена на 27.11.2012 г. на отпаднало основание за това, както и сума в размер на 11 216, 88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.11.2012 г. до 27.11.2017 г. и ответникът „К.“ ЕООД да бъде осъден да му заплати сума в размер на 7 350 лв., представляваща такава получена на 27.11.2012 г. на отпаднало основание за това, както и сума в размер на 3 738, 96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.11.2012 г. до 27.11.2017 г. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът Н.Б.У. оспорва предявените искове.
Твърди, че отмяната на индивидуалния административен акт, с който е утвърдено
класирането на проекти в проведения конкурс, не води автоматично до прекратяване
на действието на сключения между страните договор. Той не е прекратен по волята
на някой от съдоговорителите, не е и развален поради неизпълнение, с оглед на
което запазва своето действие и обвързва страните по спора. Заявява, че е
изпълнил в уговорените срокове и обем задълженията си по този договор, като
заедно с останалите изпълнители са изработили Проект „Културно наследство и
местно развитие по южната граница на България” и са предали изработеното по
първи етап от сключения договор. Ищецът е този субект, който не е изпълнил
задълженията си по договора като не е приел изпълнението на работата по първи
етап от реализиране на проекта и не е отпуснал средства за финансиране изпълнението
по втория етап от проекта. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът Р.Е.М.- гр. Пловдив оспорва предявените искове. Твърди, че сключеният договор не е прекратен
от нито една от страните по него, поради което ги обвързва и е основание за
получаване на финансиране от ищеца. Заявява, че заповед № РД-09-122/ 11.02.2013
г., с която е отменен индивидуалния административен акт, с който е утвърдено
класирането на проекти в проведения конкурс, е нищожен акт и не поражда правни
последици. Счита, че отмяната на този административен акт не води автоматично
до прекратяване на действието на сключения между страните договор. Посочва, че
е изпълнил в уговорените срокове и обем задълженията си по този договор.
Твърди, че ищецът е този субект, който не е изпълнил задълженията си по сключения
договор като не е приел действията по изпълнение на първи етап от проекта и не
е отпуснал средства за финансиране на втория етап от неговото изпълнение.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът „К.“ ЕООД оспорва предявените
искове. Твърди, че е изпълнил точно и в срок своите задължения по сключения с
ищеца договор. Заявява, че е изпълнил в уговорените срокове и обем задълженията
си по този договор, като заедно с останалите изпълнители са извършили
уговорените действия от първия етап от изпълнение на Проект „Културно
наследство и местно развитие по южната граница на България” и са предали отчет
за изработеното на ищеца. Посочва, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
сключения договор като не е приел изпълнението по първи етап от проекта и не е
платил на изпълнителя целия размер от уговореното със сделката финансиране.
Твърди, че сключеният договор не е прекратен, поради което е запазил своето
действие. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл. 367 ГПК Н.Б.У. предявява насрещен иск срещу Фонд
„Н.и.”. Твърди, че за ответника по този иск по силата на чл. 20, ал. 2 от
договор № ДФНИ - М01/ 0016 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователския
проект, който е сключен между страните е възникнало задължение да се произнесе
по приемане на резултатите от изпълнението от Н.Б.У. на първи етап от проекта,
което е уговорено да бъде изпълнено в 60-дневен срок, а в случай на особена
сложност – в 90 дневен срок след предаването или отчитането на изпълнението на
проекта при условията на описаните в чл. 20, ал. 3 от договора хипотези.
Посочва, че с писмо с вх. № 100/16 от 13.12.2013 г. представил пред Фонд „Н.и.”
изработеното по първи етап от проекта, който е предмет на финансиране със
сключения договор, но от него не са предприети никакви действия в изпълнение на
задължението му по чл. 20, ал. 2 от договора. С оглед на това Н.Б.У. моли съдът
да осъди Фонд „Н.и.” да изпълни задължението си, поето с чл. 20, ал. 2 от
договор № ДФНИ - М01/ 0016 от 26.11.2012 г. за финансиране на
научноизследователския проект като се произнесе по приемане на резултатите от
изпълнения от ищеца първи етап от проекта, който е финансиран по силата на тази
сделка.
Ответникът по насрещния иск Фонд „Н.и.” го
оспорва. Твърди, че сключеният между страните договор № ДФНИ - М01/ 0016 от
26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователския проект не е действащ към
момента, тъй като индивидуалният административен акт въз основа на който той е
сключен е отменен с обратна сила, което е довело до отпадане на възникналото от
тези два юридически факта облигационно отношение. Посочва, че и уговореният в
договора срок на действие също е изтекъл.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
От приетите като доказателства по делото три броя платежни нареждания, издадени на 27.11.2012 г., се установява, че ищецът Фонд „Н.и.” е заплатил на ответника Н.Б.У. сумата от 215 600 лв., на ответника Р.Е.М.- гр. Пловдив сумата от 22 050 лв., и на ответника „К.“ ЕООД сумата от 7 350 лв. Доказването на тези факти в процеса означава, че е установено настъпването на първата от посочените две предпоставки, при които в полза на ищеца възникват парични вземания по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД срещу всеки един от тримата ответници.
В тези платежни документи като основание за извършване на плащанията на паричните суми в размер на 215 600 лв., в размер на 22 050 лв. и в размер на 7 350 лв. е записано, че те са в изпълнение на задължение за авансово плащане на първи етап, като е посочен и следния номер „ДФНИ – М01/16/2012”. От представените в производството писмени доказателства се установява, че този номер е идентичен с номера, поставен върху договора за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области”, който е сключен между страните по спора на 26.11.2012 г., поради което съдът приема, че сумите от 215 600 лв., от 22 050 лв. и от 7 350 лв. са заплатени от ищеца на ответниците за погасяване на парични задължения, които са възникнали в тежест на платеца точно по този договор.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Ето защо в случая съдът трябва да се произнесе по това дали е настъпил факт, който води до отпадане на действието на сключения между страните договор с обратна сила.
За да се отговори на този въпрос на първо място трябва да се съобрази това, че договорът, в изпълнение на който са престирани процесните парични суми, е такъв за отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания. Този договор се сключва след проведен конкурс по реда на Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/, между Фонд „Н.и.”, който е юридическо лице към министъра на образованието и науката, осъществяващо дейност по подкрепяне финансово на проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, и този правен субект, който е спечелил конкурса за отпускане на целево финансиране на изготвен от него проект.
В чл. 29 ЗННИ е регламентиран редът, при който се провежда конкурсната процедура, както и правомощията на всеки от органите, които участват в нея. Тя включва извършване на оценка на конкурсните проекти от национални и/или международни оценители /чл. 29, ал. 1 ЗННИ/, изготвяне на класиране на проектите съобразно получените оценки от временни научно-експертни комисии, което се представя на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” /чл. 29, ал. 2 ЗННИ/, издаване на решение от Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”, с което се определят проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства /чл. 29, ал. 3 ЗННИ/, сключване на договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти /чл. 29, ал. 2 ЗННИ/.
При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че облигационните отношения между страните по повод отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания възниква от смесен фактически състав, включващ административноправен елемент - решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”, с което се определя проекта, който ще бъдат финансиран, и размера на средствата, които се предоставят като финансиране /чл. 29, ал. 3 ЗННИ/, което има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като представлява волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения, и частноправен елемент - договор за финансиране, сключен между Фонд „Н.и.”, действащ чрез управителя си, и лицето, спечелило конкурсната процедура /чл. 29, ал. 4 ЗННИ/. С решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” се определя както едната от страните, така и съдържанието на част от основните задължения, които възникват за съдоговорителите по договора за финансиране, който се сключва по реда на ЗННИ, каквото е това, което възниква в тежест на Фонд „Н.и.” да предостави парични средства за финансиране на разходите по изпълнение на проекта на лицето, изготвило класиран в конкурсната процедура проект. Тези елементи от облигационната връзка, която възниква въз основа на сключения договор, не могат да бъдат предмет на постигната между страните по сделката уговорка, т.е. не подлежат на определяне от тяхната свободна воля, а се определят по административен ред.
От представените по делото доказателства се установява, че в случая е осъществен гражданскоправният елемент от сложния фактически състав, при който договорът за финансиране на Н.изследвания се счита за сключен и при който за ищеца възниква задължението за изплащане на средства за финансиране на изпълнителя на проекта, който е одобрен в проведения по ЗННИ конкурс – на 26.11.2012 г., между Фонд „Н.и.”, от една страна в качеството му на възложител, и ответниците Н.Б.У., Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД, от друга страна в качеството им на изпълнители, е сключен писмен договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области”, който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите.
От приетия като доказателство по делото протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” се установява, че на 09.11.2012 г. от този орган са приети решения за одобряване на класиране на проектните предложения в конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области” – 2012 г. и за определяне на това кои от класираните проекти да бъдат предложени за финансиране, като в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление” е взето решение да бъдат предложени за финансиране проектни предложения до пореден № 19 според класирането в приложение № 7, сред които под № 13 е посочено проектното предложение на ответника Н.Б.У. на тема „Културно наследство и местно развитие по южната граница на България”. Следователно към датата на подписване на договора е осъществен и административноправният елемент от сложния фактически състав, при който възникват процесните облигационни отношения. Установява се, обаче, че това решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”, което както се посочи има характер на индивидуален администартивен акт, е отменено по реда на чл. 99, т. 1 АПК, в частта, с която е одобрено класирането на проектните предложения за финансиране, изготвено от временните научно-експертни комисии по „Педагогика” и по „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление” съгласно приложение към заповедта, в което е включено и проектното предложение, направено от юридическите лица Н.Б.У., Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД. Това е станало със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката. Въпреки, че в диспозитива на самата заповед не е ясно посочено точно кой от всички актове, които се издават в производството по отпускане на финансиране по ЗННИ се отменя, съдът счита, че актът, който се отменя с нея е решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” по чл. 29, ал. 3 ЗННИ, което е това по определяне на проектите, които ще бъдат финансирани въз основа на направените предложения за класиране от временните научно-експертни комисии. Този извод се налага както при съобразяване на текста на диспозитива на заповедта, така и на факта, че индивидуалният административен акт, с който се утвърждава по окончателен начин класирането в конкурс, който е проведен по ЗННИ и с който се определя кои са лицата, които ще получат финансиране, т.е. от който се пораждат права за определен субект, е именно решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”. Такива права не се пораждат от нито един от останалите актове, които се издават от помощните органи, които участват в провеждането на това производство, каквито са например временните научно-експертните комисии. В закона не е предвидено решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” да подлежи на утвърждаване с акт на друг административен орган. Ето защо съдът счита, че решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения, които следва да бъдат финансирани, което е изготвено от временната научно-експертна комисия в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”, е този акт, който е отменен с издадената на 11.02.2013 г. заповед, като отмяната е станала по реда на чл. 99, т. 1 АПК от по-горестоящия административен орган, който е Министъра на образованието, младежта и науката. По въпроса кой точно индивидуален административен акт е отменен със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е налице и практика на Върховния административен съд, който се е в произнесъл в същия смисъл с Решение № 9912 от 02.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3378/2013 г. по описа на ВАС, VII отд. и Решение № 12875 от 07.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3826/2013 г. по описа на ВАС, VII отд.
Съдът счита, че възражението на ответника Р.Е.М.- Пловдив, че заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е нищожен административен акт е неоснователно.
Един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок, който е толкова тежък, че да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Такъв порок е налице при неспазване на изрично предвидени в закона условия за валидността му. Той е налице и когато при издаването на акта са нарушени някои от нормативно установените изисквания за законност на административните актове, а именно пороците, изброени в чл. 146 АПК, което нарушение обаче за да доведе до нищожност на акта, трябва да е съществено и тежко. Когато индивидуалният административен акт не страда от порок, който да е толкова съществен и тежък, то тогава същият не е нищожен, а незаконосъобразен /унищожаем/, и за да бъде отменен следва да бъде атакуван пред съда в предвидения за това преклузивен срок, като съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд, който разглежда спор между страни за права, породени от един индивидуален административен акт, не може да се произнася инцидентно по неговата законосъобразност когато той се противопоставя на страна, която е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
В случая се установява, че заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г., с която решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения, които следва да бъдат финансирани, което е изготвено от временната научно-експертна комисия в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”, е издадена от Министъра на образованието младежта и науката. Министърът на образованието младежта и науката е органът, който съгласно чл. 99 АПК е компетентен да отмени процесния влязъл в сила индивидуален административен акт по уредения в тази разпоредба извънреден способ за контрол, тъй като е непосредствено по-горестоящият административен орган, по отношения на органа, издал незаконосъобразния акт, който както се посочи е Изпълнителният съвет на Фонд „Н.и.”. Този извод следва при съобразяване на разпоредбите на ЗННИ, съгласно които Министърът на образованието младежта и науката е този държавен орган, който е определен в чл. 7, ал. 1 ЗННИ като такъв, отговорен за осъществяване на националната политика в областта на научните изследвания и в чл. 13, ал. 5 ЗННИ за такъв, който контролира дейността на Фонд „Н.и.”. След като Министърът на образованието младежта и науката е орган, който е натоварен по силата на закона с контролни правомощия спрямо Фонд „Н.и.”, то трябва да се приеме, че точно това е органът, който има качеството на горестоящ орган по отношение и на основния орган на фонда, който е Изпълнителният съвет и той е компетентен да отменя или изменя издадените от последния влезли в сила административни актове по реда на чл. 99 АПК. В този смисъл се е произнесъл и Върховния административен съд с цитираните решения - Решение № 9912 от 02.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3378/2013 г. по описа на ВАС, VII отд. и Решение № 12875 от 07.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3826/2013 г. по описа на ВАС, VII отд.
С оглед изложеното, трябва да се заключи, че заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е издадена от компетентен орган, както и при спазване на предвидената в закона форма, поради което не са налице пороци, които да водят до нищожността на този административен акт. Липсата на мотиви в издадената заповед, на което нарушение се позовава ответникът Р.Е.М.- Пловдив, представлява порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, а именно неспазване на установената в закона форма за издаване на този административен акт. Този порок, обаче, с оглед характера му не е такъв, който да е толкова тежък, че да прави оспорената заповед незаконосъобразен акт, но не и нищожен, поради което и доколкото всеки един от ответниците е страна в административното производство по нейното издаване, защото тя засяга придобити от тях права, породени от индивидуалния административен акт, който се отменя с нея, то съдът не може в рамките на настоящото производство да се произнася дали този порок е налице и да осъществява косвен контрол за законосъобразност на заповедта предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Същото се отнася и за твърденията за допуснати нарушения на съдопроизведствените правила за провеждане на производството по чл. 99 и сл. АПК, изразяващи се в неспазване на процесуалния срок за издаване на оспорената заповед, както и липса на възобновяване на производството, което е приключило с издаването на тази заповед. Тези пороци, дори и да се установи, че са налице, не са толкова тежки, поради което биха направили издадения административен акт незаконосъобразен, а не нищожен. Ето защо съдът не може да се произнася дали те са налице в рамките на образуваното исково производство.
Следователно по делото е установено, че със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката, която е валиден административен акт, е отменено по реда на чл. 99, т. 1 АПК решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения, които следва да бъдат финансирани, което е изготвено от временната научно-експертна комисия в област „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление”. С оглед на така осъществения факт съдът трябва да отговори на въпроса дали с отмяната на този административен акт отпадат последиците на възникналите въз основа на него и на сключения договор облигационни отношения, както и на въпроса какво е действието на акта за отмяна на влязъл в сила административен акт по отношение на породените с него преди отмяната правни последици – дали тази отмяна има обратно действие и породените от акта последици не се считат за настъпили от момента на издаването му или отмяната действа за в бъдеще и правните последици от акта отпадат занапред.
Уредената в чл. 99 АПК отмяната на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, когато е налице някое от изрично и изчерпателно изброените в тази норма основания, представлява регламентиран извънреден способ за контрол на един порочен административен акт. В чл. 105 АПК е предвидено изрично какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на трети добросъвестни лица, които са придобили права по него. В тази разпоредба е посочено, че отмяната или изменението на административния акт по реда на чл. 99 АПК не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица, което означава, че спрямо тази категория правни субекти отмяната действа занапред. По аргумент за противното от чл. 105 АПК и доколкото липсва изрична норма, с която да е уредено какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на страните в административното производство по издаване на акта, трябва да се приеме, че спрямо тази категория лица отмяната има обратно действие, т.е. действа от момента на издаването на акта.
Ответниците Н.Б.У., Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД са лица, които са
придобили права от решението от 09.11.2012 г. на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”
за одобряване на класирането на проектните предложения и определяне на проектите,
които ще бъдат финансирани по ЗННИ, поради което тези юридически лица са страни
в административното производство по издаване на този индивидуален
административен акт. Следователно по отношение на ответниците отмяната на този
акт по реда на чл. 99, т. 1 АПК има обратно действие и спрямо тях се счита, че той
никога не е пораждал своите правни последици, които са да определи правният
субект, с който да бъде сключен договора за финансиране, както и съдържанието
на едно от основните задължения по този договор, които възникват за Фонд „Н.и.”,
а именно това да предостави на лицето, изготвило избрания научноизследователски
проект, парични средства за финансиране на неговото изпълнение. Това означава,
че административноправният елемент, при наличие на който договорът, по силата
на който ищецът е престирал на ответниците процесните парични суми, се счита
сключен и при осъществяването на който се поражда задължението, в изпълнение на
което са направени процесните плащания, е отпаднал с обратна сила с отмяната на
решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” от по-горестоящия орган и се
приема, че той никога не е бил налице. С отпадане на административно-правния
елемент с обратна сила, цялото облигационно отношение също отпада с обратна
сила, тъй като без този елемент фактическият състав, при който то възниква, не
е осъществен. Съществуването на гражданскоправния елемент, който е сключеният договор,
без наличието на индивидуалния административен акт, сам по себе си не може да
породи никакви правни последици. Ето защо е без значение дали този договор е
развален поради неизпълнение по реда на ЗЗД или дали е прекратен по волята на
някоя от страните по него или по тяхно общо съгласие. Дори и тези факти да не
са се осъществили договорът няма самостоятелно значение и не може да създаде
никакви права и задължения за страните по него, ако липсва необходимия в случая
индивидуален административен акт по ЗННИ. С оглед на това съдът не обсъжда
съдържанието на писмо, съставено от Фонд „Н.и.” с изх. № 1002/16 от 07.07.2017
г. и изявленията на този правен субект за действие на сключения между страните
писмен договор от 26.11.2012 г., тъй като това дали съшият е прекратен или
развален е напълно ирелевантно за преценка дали в случая съществува правно
основание за престиране на процесните парични суми или не.
След като по делото се установи, че сумата от 215 600 лв.,
сумата от 22 050 лв. и сумата от 7 350 лв. са заплатени от Фонд „Н.и.” съответно
на Н.Б.У., на Р.Е.М.- гр. Пловдив и на „К.“
ЕООД в изпълнение на задължение, което е възникнало на правно основание, което
в своята съвкупност се счита отпаднало с обратна сила с отмяната на основание
чл. 99, т. 1 АПК на индивидуалния административен акт, който е част от неговия
фактически състав, то трябва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД и за обогатилите се лица, които са ответниците, е
възникнало задължение да върнат на Фонд „Н.и.” получените от всяко от тях парични
средства в пълен размер.
В производството не се представиха доказателства ответниците да са погасили възникналите в тяхна тежест парични задължения към ищеца. С оглед изложеното, се налага крайният извод, че предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са основателни и срещу тримата ответници и следва да се уважат в пълния заявен с исковата молба размер.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за връщане на получената без основание сума, възникнало по силата на закона в тежест на ответниците, е парично, поради което и последните дължат на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок, в който обогатилото се лице трябва да изпълни задължението си да върне полученото без основание, то ще изпадне в забава след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е отправил покана нито до Н.Б.У., нито до Р.Е.М.- гр. Пловдив, нито до „К.“ ЕООД да изпълнят възникнали в тежест на всяко от тези юридически лица по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД задължение да му върнат получената от всяко от тях на отпаднало правно основание сума. Такава покана не е направена с писмо, съставено от Фонд „Н.и.” с изх. № 1002/16 от 07.07.2017 г., което е адресирано до тримата ответници, тъй като от неговото съдържание е видно, че ищецът отправя покана до последните да се споразумеят за действието на договора и да изразяват обща воля за неговото прекратяване, но не заявява, че за него вече е възникнало вземане за неоснователно обогатяване предвид отмяната с обратна сила на индивидуалния административен акт, представляващ решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”, чието изпълнение търси от адресатите на писмото. Това означава, че ответниците не са поставени в забава преди завеждане на делото и предявените срещу тях акцесорни искове за присъждане на мораторна лихва са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Като правопораждащ факт по отношение на правото, което Н.Б.У. твърди, че има към Фонд „Н.и.” и чиято защита пред съда търси с предявения насрещен иск, се сочи наличието на сключен и действащ към момента договор за финансиране на научноизследователския проект № ДФНИ - М01/ 0016 от 26.11.2012 г., по силата на който се твърди, че в тежест на Фонд „Н.и.” е възникнало задължението да се произнесе по приемане на резултатите от изпълнения от ищеца първи етап от проекта, който е финансиран по силата на тази сделка. С оглед на това и за да се приеме, че това договорно задължение е възникнало за ответника, трябва да се докаже, че договорът за финансиране е сключен между страните по спора, както и че е породил правни последици за страните по него.
Както беше посочено в мотивите, изложени по основателността на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, договорът, по силата на който се твърди, че за Фонд „Н.и.” е възникнало задължение към Н.Б.У., се счита сключен при наличие на два елемента – индивидуален административен акт по чл. 29, ал. 3 ЗННИ, който е административноправният елемент от фактическия състав, при който възникват облигационните правоотношения, и съгласие на страните за сключване на договора, който е необходимият гражданскоправен елемент за възникване на тези отношения. В настоящото решение се изложиха мотиви за това, че административноправният елемент, при наличие на който договорът за финансиране на проект по ЗННИ се счита сключен, е отпаднал с отмяната по реда на чл. 99, т. 1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.” от по-горестоящия орган, като и че отмяната има обратно действие. С отмяната на индивидуалния административен акт по чл. 29, ал. 3 ЗННИ с обратно действие, се счита, че цялото облигационно отношение между страните по спора по договора от 26.11.2012 г. отпада с обратна сила, което означава, че в отношенията между тях се счита, че то никога не е пораждало правни последици, включително в тежест на нито един от субектите, които са подписали писмения договор от 26.11.2012 г., не е възникнало задължение със съдържание такова, каквото е посочено в някоя от клаузите от този договор. Следователно в тежест на Фонд „Н.и.” не е възниквало никога задължение съгласно уговорката на чл. 20, ал. 2 от писмения договор за финансиране, сключен на 26.11.2012 г., защото в отношенията между него и Н.Б.У. се приема, че тази сделка не е била сключвана и не е пораждала никакви правни последици. Това означава, че предявеният в процеса насрещен иск, с който се иска Фонд „Н.и.” да бъде осъден да изпълни това свое задължение е неоснователен и трябва да се отхвърли на предявеното в процеса договорно основание.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 23 657, 42 лв., от които 14 785, 28 лв. – платена държавна такса и 8 872, 14 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и на минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на размера на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 15 680, 64 лв.
Ответникът Р.Е.М.- Пловдив също е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски. По делото се доказаха направени от тази страна разходи за водене на делото в размер на 1 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете, съдът счита, че в полза на Р.Е.М.- Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 539, 49 лв.
Ответникът Н.Б.У. също е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски. По делото се доказаха направени от тази страна разходи за водене на делото в размер на 3 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете, съдът счита, че в полза на Н.Б.У. следва да се присъдят разноски в размер на 1 213, 84 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Б.У., с БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Фонд „Н.и.”, с БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 215
600 лв. /двеста и петнадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща заплатена на Н.Б.У., на 27.11.2012 г. на отпаднало основание сума съгласно
договор № ДФНИ - М01/ 0016 за
финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на
фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области”, сключен на
27.11.2012 г., между Фонд „Н.и.” и Н.Б.У., Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД, въз основа на Решение
на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”, обективирано в протокол № 11 от
заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”, проведено на 09.11.2012 г., което
решение в частта, касаеща изготвения от Н.Б.У., Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД научноизследователски
проект, е отменено на основание чл. 99, т. 1 АПК със заповед № РД09-122/
11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката, ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 28.11.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Р.Е.М.-
Пловдив, с БУЛСТАТ: ******, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Фонд „Н.и.”, с БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 22
050 лв. /двадесет и две хиляди и петдесет лева/, представляваща
заплатена на Р.Е.М.- Пловдив, на 27.11.2012 г. на отпаднало основание сума съгласно договор № ДФНИ - М01/ 0016 за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и
научноприложни изследвания в приоритетните области”, сключен на 27.11.2012 г.,
между Фонд „Н.и.” и Н.Б.У., Р.Е.М.- гр.
Пловдив и „К.“ ЕООД, въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”,
обективирано в протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”,
проведено на 09.11.2012 г., което решение в частта, касаеща изготвения от Н.Б.У.,
Р.Е.М.- гр. Пловдив и „К.“ ЕООД научноизследователски
проект, е отменено на основание чл. 99, т. 1 АПК със заповед № РД09-122/
11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката, ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 28.11.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „К.”
ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Фонд „Н.и.”, с БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 7
350 лв. /седем хиляди триста и петдесет лева/, представляваща
заплатена на „К.” ЕООД, на 27.11.2012 г. на отпаднало основание сума съгласно договор № ДФНИ - М01/ 0016 за финансиране на
научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и
научноприложни изследвания в приоритетните области”, сключен на 27.11.2012 г.,
между Фонд „Н.и.” и Н.Б.У., Р.Е.М.- гр.
Пловдив и „К.“ ЕООД, въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.”,
обективирано в протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Фонд
„Научни и.”, проведено на 09.11.2012 г., което решение в частта, касаеща
изготвения от Н.Б.У., Р.Е.М.- гр.
Пловдив и „К.“ ЕООД научноизследователски проект, е отменено на основание чл.
99, т. 1 АПК със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на
образованието младежта и науката, ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 28.11.2017 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фонд „Научни и.” срещу Н.Б.У. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 109 676, 20 лв. /сто и девет хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 215 600 лв., начислена за периода от 27.11.2012 г. до 27.11.2017
г., предявения от Фонд „Научни и.”
срещу Р.Е.М.- Пловдив иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 11 216,
88 лв. /единадесет хиляди двеста и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 22 050 лв.,
начислена за периода от 27.11.2012 г. до 27.11.2017 г., както и предявения
от Фонд „Научни и.” срещу „К.”
ЕООД иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3 738, 96 лв. /три хиляди
седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 7 350 лв., начислена за
периода от 27.11.2012 г. до 27.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Б.У.
срещу Фонд „Научни и.” насрещен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане Фонд
„Научни и.” да изпълни задължението, което е възникнало в негова тежест по чл.
20, ал. 2 от договор № ДФНИ - М01/ 0016 от 26.11.2012 г. за финансиране на
научноизследователския проект, да се произнесе по приемане на резултатите от
изпълнението от Н.Б.У. на първи етап от проекта, което е уговорено да бъде
изпълнено в 60-дневен срок, а в случай на особена сложност – в 90 дневен срок
след предаването или отчитането на изпълнението на проекта при условията на
описаните в чл. 20, ал. 3 от договора хипотези.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Б.У., Р.Е.М.- Пловдив и „К.“ ЕООД да заплатят на Фонд „Научни и.” сума в размер на 15 680, 64 лв. /петнадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Фонд „Научни и.” да заплати на Н.Б.У. сума в размер на 1 213, 84 лв. /хиляда двеста и тринадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по делото, както и на Р.Е.М.- Пловдив сума в размер на 539, 49 лв. /петстотин тридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: