Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*, 20.01.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. №1281 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане.
Ищцата М.С.Д. от гр.*, чрез
пълномощника си адв.Бл. З. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е потребител на
ел. енергия за недвижим имот, находящ се на адрес в *** и че за имота има
разкрита партида при ответника с клиентски
номер * и абонатен номер *. Ищецът оспорва да дължи начислената му по партидата
сума от 782, 36 лв. с фактура от 08.04.2019г. Оспорва за ответника да е налице
основание за извършването на корекция на сметката му, след отмяната на ПИКЕЕ и
изтъква, че процедурата по извършване на проверката е изцяло опорочена. В тази
връзка излага, че не е търсен да присъства на проверката, както и че тя е
извършена без участието на упълномощен от него представител. Допълва, че
понастоящем не е налице ред за съставяне на констативния протокол, след
отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ. Ищецът твърди още, че няма достъп до електромера и не
притежава специални знания, за да извърши каквито и да е манипулативни действия
по измервателната система на СТИ. Оспорва да е налице негово виновно поведение,
което да е основание за реализиране на договорната му отговорност. Смята, че по
аргумент от чл. 82 ЗЗД без доказано виновно поведение е недопустимо да се
коригира сметката му само въз основа на обективния факт на неточно отчитане на
ел. енергията. Оспорва едностранно начисленото количество ел. енергия да е
доставено и реално потребено от него. Моли съда, да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи
начислената като корекция за минал период сума за ел. енергия в размер на 782,
36 лв. с ДДС за процесния обект. Претендира съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си
адв.З. от ВТАК, поддържа предявеният иск. Оспорва истинността /верността/ на КП
№1502443/23.03.2019г. в частта относно констатациите по т.ІІ от същия, както и
автентичността му в частта относно авторството на подписите, положени от
свидетелите на проверка И.К.Д. и Д.Й.Ч., във връзка с което оспорване на
автентичността му и на основание чл.193 ал.2 от ГПК съдът с протоколно
определение от 15.07.2019г. е открил производство по оспорване автентичността
му. Ищцата оспорва истинността /верността/ на КП №1501616/08.02.2017г. за
монтаж на процесния СТИ на адреса на доставка в частта, в която са посочени
показанията по тарифите при монтажа на СТИ, както и автентичността му в частта
относно авторството на подписите, положени от всички, посочени в него лица, във
връзка с което оспорване на автентичността съдът на основание чл.193 ал.2 от ГПК с протоколно определение от 15.07.2019г. е открил производство по
оспорването му.
Ответникът "*" АД със
седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез адв. М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, депозира писмен отговор, с който заема становище за
процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на исковата сума, който оспорва изцяло и моли
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като основание на вземането
си за исковата сума сочи, че същата представлява стойност на ползвана и
незаплатена от ищцата ел. енергия за периода от 24.03.2018г. до 23.03.2019г.
Навежда спазване изискванията на чл.61 ал.2 от ОУ на "Е. П. М." /"ЕРП
С." АД/ за съставяне на КП №1502443/23.03.2019г. Навежда, че правното
основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между
страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, а фактическото
такова е установено при извършена метрологична проверка на електромера измерено
и съответно потребено количество ел енергия в скрития регистър на тарифа Т3. Във
връзка с откритото производство по реда на чл.193 ал.2 от ГПК моли оспорването
на истинността /автентичноста/ на оспорените документи да бъде отхвърлено, като
недоказано. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сезира съда с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за един адвокат, обосновано с ниска
фактическа и правна сложност на делото.
В СЗ ответникът, чрез адв.М. от ВТАК, поддържа
доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е
факта, че ищцата е потребител на ел. енергия на адрес на доставка в гр.*,
ул."* " №*, ап.*, кл. №*, аб.№*, по повод на който е в облигационно
правоотношение с ответника по доставка на ел. енергия при ОУ.
На 23.03.2019г. на основание чл.13 от ОУ на договорите
за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на "Е. П. М."АД
е извършена от оправомощени за това служители на "Е. П. М."АД
/понастоящем "*" АД/ техническа проверка на място на СТИ с фабр. №
1115 0315 0077 9813, измерващо ел. енергията на процесния адрес на потребление,
за която е съставен КП №1502443/23.03.2019г., видно от констатациите в т.ІІ от
който, СТИ е демонтиран за проверка на броячите в БИМ при следните показания по
тарифите: 1- 000857, 2 - 003084, 3 - 004022, 4-000000, обща 003941.Видно от КП
№1502443, демонтирания процесен СТИ е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана и пломбирана с пломба №483534, като на негово място е монтирано ново
изправно СТИ. Видно от КП №1502443, техн. проверка на СТИ е извършена в
отсъствие на потребителя - ищца, като отсъствието на клиента от проверката е
удостоверено с подписите на двама свидетели - И.Д. и Д.Ч..
По проведения разпит по делегация от РС - В. по
Чгр.д.№1247/2019г. по неговия опис на свидетеля И.Д. се установи, че името й и
подписа срещу него върху КП №1502443/23.03.2019г. са изписани от нея, че е
присъствала при съставянето на КП, попаднала е случайно по повод извършената
проверка, като излизайки от входа, служителите на ЕРП С. АД я поканили да
присъства на проверката - отваряне на таблото с електромерите на блока, в който
е живяла, но не знае какви са констатациите в КП.
Разпитан в СЗ свидетелят по КП №1502443/23.03.2019г. Д.Ч.
потвърди, че е изписал името си и подписа срещу него в предявения му КП
№1502443/23.03.2019г., както и че е бил помолен да се подпише от служителите на
ЕРП С. АВ в КП, затова, че данните от електромера съвпадат с данните от КП,
каквото съответствие е било налице, цифрите съвпадали, нямало други свидетели.
Разпитани в СЗ в качеството на свидетели А.Д. и П.П., извършили проверката техн. проверка на
СТИ на 23.03.2019г., потвърдиха констатациите в т.ІІ от КП №1502443, както и че
подписите върху същия са положени от тях, като КП №1502443 е съставен от
свидетеля Д., който установи, че при техн. проверка е установено при прочит на
процесния електромер с оптична глава наличие на ел. енергия, отчетена в
регистър, който не се визуализира на дисплея на електромера. Свидетелят Д.
установи, че е потърсил и намерил клиента - ищца по делото, жената излязла от
апартамента обяснили и причината за демонтажа на СТИ, показали й скрития
регистър на компютъра, същата се подписала на найлоновата торбичка, с която СТЕ
се изпраща за метрологична експертиза, но отказала да се подпише на съставения
КП, след което св.Д. съставил нов КП /процесния КП №1502443/, като анулирал
стария.
Във връзка с откритото производство по реда на чл.193
ал.2 от ГПК по оспорване истинността /автентичността/ на КП
№1501616/08.02.2017г. по делото са разпитани служителите на "ЕРП С."
АД, съставили го - Д.Д. и П.П., които потвърдиха, че подписите върху КП са
положени то тях, както и е разпитан само единия свидетеля по КП
№1501616/08.02.2017г. - П.П., която потвърди, че подписът върху КП е положен от
нея. Не е разпитан вторият свидетел по КП №1501616/08.02.2017г. /с нечетливо
име/, поради отказ от ответника от разпита му.
Въз основа на заявление вх.№АУ-000029-18639/27.03.2019г.
на "Е. П. М."АД процесния демонтиран СТИ е предаден в БИМ, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр.Р. за
метрологична експертиза, за извършването на която е съставен КП №498/29.03.2019г.,
видно от който процесният електромер е представен в запечатан найлонов плик,
пломбиран с пломба №483534.
Видно от КП №498/29.03.2019г. за метрологична
експертиза, е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията и на
клемите, на клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на
табелката на електромера; при извършените проверки на точността на електромера
по т.4.4. и по т.4.6. СТИ работи в класа си на точност с отчетена грешка, която
е в рамките на максимално допустимата. Видно от КП №498/29.03.2019г., В БИМ
проверката на показващото устройство е извършена по тарифа Т2. Видно от т.5 от
КП №498/29.03.2019г. за метрологична експертиза, при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия на тарифа Т3 - 004022,7 КвТч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергия. Електромерът не съответства на
технически характеристики. В БИМ не е извършено изследване на СТИ по скритата тарифа
Т3 и не са записани и показания по нея.
На основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, "ЕРП С."
АД е изготвило Становище от 05.04.2019г. за начисление на ел. енергия относно
КП №498/29.03.2019г., въз основа на което за аб.№ на ищцата следва да се
начисли посредством корекционна процедура общо допълнително количество ел.
енергия в размер на 4022 квТч.
На 08.04.2019г. ответникът издава процесната фактура
№**********/08.04.2019г. с получател ищцата по делото, с основание за издаване:
4022 кВтч. служебно начислена енергия за процесния обект на доставка за периода
от 24.03.2018г. до 23.03.2019г. на стойност в исковия размер от 782,36лв.
По делото са представени от ответника разписки за
изпращане на процесния адрес на доставка от "ЕРП С." АД на КП
№1502443 и от ответника на процесната фактура, които не са оформени като
връчени на ищцата.
Видно от Извлечение за фактури и плащания към
14.05.2019г. за клиентски №**********, исковата сума от 782,36лв. не е
заплатена.
Приета като писмено доказателство е и Справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца от 15.05.2019г. по кл.№ на ищцата.
По делото е назначена СТЕ, като видно от писменото
заключение на ВЛ инж.М., което съдът възприема изцяло като компетентно и
обосновано, при извършения от ВЛ по СТЕ софтуерен прочит от паметта на
процесния СТИ са установени следните показания: Т1 - нощна тарифа - 857,2
/визуализирана на екрана/, Т.2 - дневна тарифа - 3099,5 /визуализирана на
екрана/, Т.3 - допълнителна ненастроена за отчет тарифа - 4022,7, Т.4 -
допълнителна ненастроена за отчет тарифа -0, Сумарна електроенергия в права
посока - 3956,8, сумарна ел. енергия в обратна посока - 0. Видно от СТЕ,
процесният СТИ е произведен през 2015г., не е Смарт и софтуерно не притежава
възможност /технологично така е произведен/ за извличане на информация за
т.нар. "товарен график" /показания от самоотчета на СТИ по дни и по
тарифи за изминал период от време/, поради което не може да се установи
причината за регистрирани показания в тарифа Т3 и точния ден и час, от който са
регистрирани показания в тарифа Т3. При софтуерния прочит може да се извлече информация
само за текущото състояние на СТИ. Изслушано в СЗ ВЛ по СТЕ инж.М. установи, че
процесното СТИ към момента на начисляване на корекционната сума е било
метрологично годно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК е процесуално допустим, доколкото е налице правен
интерес у ищцата от предявяването му.
Разгледан по същество отрицателният установителен иск
се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Хронологично в мотивите преди произнасяне по същество
по иска, предмет на делото, съдът по реда на чл.194 ал.3 от ГПК следва да се произнесе
по оспорването от ищцата на истинността /автентичността/ на оспорените в
процеса частни свидетелстващи документи, за които е открито производство по
реда на чл.193 ал.2 от ГПК, доколкото оспорването им по същество съставлява
предявяване от ищцата на инцидентен установителен иск за установяване на
тяхната неистинност /неавтентичност/. КП №1502443/23.03.2019г. е оспорен като
неистински /неавтентичен/ от ищцата само досежно удостоверителното изявление,
материализирано върху КП от свидетелите на проверката И.Д. и Д.Ч. и доколкото в
процеса чрез допустимия за това, съгласно чл.194 ал.1 от ГПК, способ чрез
разпит на свидетели, а именно на И.Д., разпитана като свидетел по делегация, и свид.Д.Ч.
се установи, че подписите върху КП №1502443 срещу имената им са положени от
тях, т.е., че документът е подписан от лицата, които се сочат като негови
автори, то съдът следва да отхвърли оспорването като недоказано.
Досежно оспорения от ищцата като неистински
/неавтентичен/ КП №1501616/08.02.2017г. в процеса чрез разпита на свидетелите
Д.Д., П.П. и П.П. се установи, че подписите срещу имената им върху КП №1501616/08.02.2017г. са положени от тях,
то оспореният документ в тази му част изхожда от лицата, които се сочат като
негови автори и оспорването следва да бъде отхвърлено.
По делото ответникът, в чиято тежест е, съобразно
правилото на чл.194 ал.3 изр.2 от ГПК, не доказа чрез способите по чл.194 ал.1
от ГПК, че оспореният КП №1501616/08.02.2017г. в частта на материализираното
върху него удостоверително изявление от втори свидетел на проверката с
нечетливо име - под името на свидетеля П.П. и над представител на полицията, че
изхожда от лицето /с нечетливи имена/, което се сочи като негов автор, предвид
което оспореният документ КП №1501616 в тази му част следва да бъде признат за
неистински /неавтентичен/ и материализираното върху него удостоверително
изявление на втория свидетел на проверката с нечетливо име, изключено като
доказателство по делото с прилагане и на последиците по чл.194 ал.3 изр.2 от ГПК.
Безспорен между страните по делото е факта, че ищцата
е потребител на ел. енергия на процесния адрес на доставка в гр.В.Т., по повод
на който е в облигационно отношение с ответника по продажба на ел. енергия при
ОУ, вкл. и през исковия период.
Основанието за дължимост на исковата сума от ищцата,
поддържано от ответника в хода на процеса, е, че същата представлява стойност
на ползвана и незаплатена от нея ел. енергия през процесния период 24.03.2018г.
до 23.03.2019г. С оглед правната природа на предявеният отрицателен
установителен иск, ответникът носи доказателствената тежест при условията на
пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които
произтича оспореното му парично вземане и неговия размер. В тази връзка и по
повод твърденията на ответното дружество, същото следваше да установи в процеса,
че служебно начислената с процесната фактура на ищцата искова сума в размер на
782,36лв. в резултат на проведена корекционна процедура и служебно начислени от
ответника съставлява цена за реално доставени от ответника на ищцата 4022 кВтЧ
ел. енергия в процесния обект на потребление и потребени от ищцата именно в
рамките на исковия период 24.03.2018г. до 23.03.2019г., каквото пълно и главно
доказване не беше проведено от ответника, предвид което предявеният от ищцата
отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
С измененията на Закона за
енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена,
неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, с влизане в
сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.),
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките
на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия, но при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т.
3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр.
98 от 12.11.2013 г.), влезли в сила на 16.11.2013г. Разпоредбите на ПИКЕЕ (обн.
ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.) в цялост са в сила и имат действие до
06.02.2017г., считано от която дата са отменени, с изключение на чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, по силата на влязло в сила Решение №1500/06.02.2017г.
по адм.дело №2385/2016г. на ВАС, V членен състав - І колегия. Считано от
23.11.2018г. с обнародването му в ДВ бр.97/23.11.2018г. е влязло в сила решение
№2315/21.02.2018г. по адм.д. №3879/2017г. на ВАС, ІV отд., с което са отменени
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, оставено в сила с Решение
№13691/08.11.2018г. по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, V чл. състав, І колегия. Действащите
ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г./ са в сила от 04.05.2019г.
Корекционната процедура е сложен
фактически състав, който включва не само съставяне на КП за техническа проверка
на СТИ, изготвяне от "ЕРП С." АД на становище за начисление на
допълнителни количества ел. енергия на ищцата, издаване на корекционна фактура,
с връчване на която на потребителя - ищец / в случая с ИМ/ ФС се смята за
завършен. В процесният случай корекционната процедура, в резултат на която е
начислена исковата сума на ищцата е започнала със съставянето на КП
№1502443/23.03.2019г., проведена изцяло и завършила с издаването на корекционна
фактура от 08.04.2019г. след цялостната отмяна на ПИКЕЕ от 2013г., считано от
23.11.2018г. и преди влизане в сила на действащите ПИКЕЕ /обн.ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, т.е. корекционната сума е начислена
на ищцата при липса на нормативно основание за това, поради което правото на
корекция от ответника е упражнено незаконосъобразно, което обуславя изцяло
уважаване на отрицателния установителен иск за недължимост на исковата сума.
Доколкото за част от исковия период /от 24.03.2018г. до цялостната отмяна на
ПИКЕЕ от 2013г., считано от 23.11.2018г. е действал чл.50 от ПИКЕЕ от 2013г.,
макар и ответникът да не се позовава на приложимост на разпоредбата на чл.50 от
ПИКЕЕ от 2013г., за пълнота съдът излага, че в случая не е осъществен
фактическият й състав, доколкото, съобразно заявеното от ВЛ по СТЕ в СЗ, не е
налице измервателна група.
В случая КП №150243/23.03.2019г. е
съставен в отсъствие на ищцата, като при спазване чл.61 ал.2 от ОУ на "Е.
П. М."АД /"ЕРП С." АД/, е подписан от двама свидетели. По делото
не се установи от ответника пълно и главно, че двамата свидетели на техн.
проверка Д. и Ч. са присъствали по време на цялостното й извършване като
гаранция за достоверност на констатациите на КП, поради което КП
№1502443/23.03.2019г. не съставлява годно основание да породи правото на
ответника за извършване на процесната корекция.
Независимо от горното, от свидетелските
показания на извършилите техн. проверка на СТИ Д. и П., потвърждаващи
констатациите в КП №1502443/23.03.2019г. и от писменото заключение на ВЛ по СТЕ
безспорно по делото се установи наличието на цифров запис показания - 4022 КвТч
в скрита, невизуализирана на дисплея на електромера тарифа Т3, по която СТИ не
е настроено за отчет. По делото обаче ответникът, в чиято тежест е, не проведе
пълно и главно доказване, че този цифров запис показания в скритата тарифа на
електромера Т3 съставлява реално доставена на ищцата и потребена от нея и то
именно в рамките на исковия период ел. енергия, предвид което Д. не дължи на
ответника начислената й искова сума от 782,36лв. с ДДС за недоставена и
непотребена от нея ел. енергия за процесното място на доставка, предвид което
предявеният отрицателен установителен иск за нейната недължимост, като
основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
За пълнота на изложението съдът
излага, че установената в случая с протокола от БИМ за метрологична експертиза
№498/29.03.2019г. външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
показания от 004022,7 кВтч. в скрита, невизуализирана тарифа, в случая Т3 на
СТИ, не е за извършени пред органа, извършващ метрологичната експертиза
действия, поради което и КП №498/29.03.2019г. в частта по т.5 от същия няма
характер на официален свидетелстващ документ.
Както се е позовал и ответникът в
писмената защита, при отсъствие на специална нормативна уредба, какъвто е
настоящият случай, приложение следва да намерят общите правила на чл.183 ЗЗД,
според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на
доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята
отговорност. Така Решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІ
г.о. Непълнотата в разпоредбите следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. /Решение №124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. на ВКС, ІІІ отд.
на ГК/. Трайна е практиката, на която се позовава и ответника, че според общата
норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата.
В случая обаче ответникът не доказа,
че служебно начислените на ищцата 4022 кВтч. ел. енергия, за които съществува
запис в скритата тарифа Т3 на СТИ, съставляват реално доставена от ответника и
потребена от ищцата ел. енергия и то именно през исковия период. При
обосноваване на горният извод съдът съобрази писменото заключение на ВЛ по СТЕ,
че не може да се установи причината за регистриран цифров запис показания в
тарифа Т3, т.е. не се доказва същите да съставляват измерена от СТИ и реално доставена
от ответника на ищцата и потребена от нея през исковия период ел. енергия.
Горният извод се подкрепя и от обстоятелството, че процесния СТИ фабрично не
позволява извличането на т.нар. "товарен график" /показания от
самоотчета на СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време/, поради което
не може да се установи точния ден и час, от който са регистрирани показания в
тарифа Т3.
КП №1501616/08.02.2017г. съставлява
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти, поради което
оспорването от ищцата на неговата истинност /вярност/, както и истинността
/верността/ на КП №1502443/23.03.2019г. в оспорените части, не се свързва с
последиците по чл.193 от ГПК. Доколкото КП №1501616/08.02.2017г. е частен
свидетелстващ документ, то същият не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, вкл. и досежно констатациите относно показанията по
тарифите, при които СТИ е бил монтиран на адреса на доставка, в която част е
оспорен от ищцата, поради което и при липса на други събрани по делото доказателства,
в т.ч. и гласни такива, съдът приема, че по делото ответникът, в чиято тежест
е, не е доказал пълно и главно, че процесния СТИ е бил монтиран на адреса на
доставка на ищцата като нов, при все и че, същият, видно от СТЕ, е произведен
през 2015г., а, съгласно КП №1501616 е монтиран на адреса на ищцата едва две
години по-късно - на 08.02.2017г. Следва да се има предвид и че КП №1501616 е
съставен на 08.02.2017г., т.е. след отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ от 2013г., считано
от 06.02.2017г. с решение на ВАС, както и предвид признаването му от съда за
неистински /неавтентичен/ в частта относно удостоверителното изявление,
материализирано върху КП №1501616 от втория свидетел на проверката с нечетливо
име, изписано под свидетеля П.П. и преди представител на полицията, не отговаря
на изискванията на чл.61 ал.2 от ОУ на "Е. П. М."АД. Дори и по делото
да беше установено от ответника при пълно и главно доказване, че процесният СТИ
е монтиран на адреса на доставка като нов с нулеви показания по визуализираните
и невизуализирани на дисплея на СТИ тарифи /вкл. и по тарифа Т3/, то също не
може да бъде изведен безспорен и категоричен извод, че цифровия запис показания
в тарифа Т3 от 4022 квТч. е потребена от ищцата ел. енергия и то именно в
рамките на исковия период, доколкото от монтажа на СТИ на адреса 08.02.2017г.
до началото на исковия период 24.03.2018г. е изминал продължителен период от
повече от една година и един месец, при липсата на възможност и за извличане на
"товарен график" от паметта на СТИ.
На следващо място, при извършената в
БИМ метрологична експертиза, не е извършено изследване по скритата тарифа Т3 и
дали в режим на работа СТИ трупа показания по тази тарифа, дори не са записани
показанията по тарифа Т3, като е извършено изследване чрез проверка на
показващото устройство само по Т2 /дневна тарифа/, следователно недоказано е ответното
твърдение, че цифровите записи по скритата тарифа Т3 съставляват реално
потребена от ищцата ел. енергия и то точно в рамките на исковия период. При метрологичната експертиза СТИ работи в класа си на
точност, вкл. и при изследването по т.4.6 от КП №498/29.03.2019г., което е
извършено по тарифа Т2 - дневна.
В случая не може да бъде установено реалното потребление на електроенергия
от ищцата за исковия период. За да се счете, че отчетените в регистъра на
скритата тарифа Т3 показания са реално преминала през СТИ ел. енергия, следва
да съществуват данни кога е преминала тази ел. енергия като време, както и в
кои часови зони на денонощието. Т.е. за исковия период да има данни за СТИ по
отделни часове, за всички тарифи, които данни да установят точно кога и в кои
часови зони СТИ е отчитало по тарифа Т3, като само по този начин би могло да се
установи точното количество ел. енергия, чиято стойност би могла да се
претендира от ответника за исковия период. Липсата на техническа възможност да
се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви
периоди в рамките на исковия период, води след себе си и до невъзможност
правилно да се остойности допълнително начисленото количество ел. енергия. В
случая процесното СТИ е настроено за отчет само по тарифи - дневна и нощна, за
отчетените от които показания ответникът може да претендира от ищцата заплащане
на цена за доставена ел. енергия, респ. не може да претендира такава за записи
показания по скритата тарифа Т3, по която СТИ не е настроено за отчет и върху
показанията на която ищцата няма контрол.
Невъзможността в случая да се установи на какво се дължи наличието на
показанията по тарифа Т3, установена от СТЕ, както и да се установят данни за
това кога и по какъв начин са възникнали показанията по нея, водят до
единственият и категоричен извод, че по делото не е доказано безспорно, че
цифровият запис в скритата тарифа Т3 съставлява доставена на ищцата и реално
потребена от нея ел. енергия в рамките на исковия период, предвид което съдът приема за недоказано в случая както основанието,
така и размера на вземането, което ответникът поддържа, че има спрямо
потребителя - ищца, поради което предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума в размер на 782,36лв. с ДДС,
начислена с процесната фактура, следва да бъде уважен изцяло. С оглед доводите
на ответника съдът излага, че доколкото предявеният иск не е установен в своето
основание, то е изключено приложението от съда на нормата на чл.162 от ГПК. Не
на последно място, коригирането на сметките за доставена ел. енергия само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна ел.
енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя - ищец, каквото в случая по делото не е установено, препятствало правилното
отчитане.
Изходът на делото по главния иск и
нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност изцяло на претенцията на
ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер общо от 707лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ответното възражение по чл.78
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение
от 650лв. за един адвокат е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Действително искът е с цена под
1000лв., както и по спора, предмет на отрицателния установителен иск, е
формирана трайна съдебна практика. Това обстоятелство обаче не води до ниска
фактическа и правна сложност на делото, от една страна, с оглед големия брой
разпитани по делото свидетели, в т.ч. разпит на свидетел по делегация, изслушана
СТЕ, проведени четири СЗ, вкл. произнасяне от съда и във връзка с открито
производство по реда на чл.193 ал.2 от ГПК по оспорване истинност
/автентичност/ не на един, а на два частни свидетелстващи документа. Предвид
изложеното, съдът счита, че изплатеното от ищцата за един адвокат адв.
възнаграждение от 650лв., макар и да надхвърля минималното такова общо от
500лв., съобразно чл.7 ал.2 т.1 /300лв./ и чл.7 ал.8 /200лв. за дело с повече
от две СЗ - по 100лв. за трето и за четвърто СЗ/ от "Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
същото не се явява прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Изходът на делото обуславя неоснователност на
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, която следва да
бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл.194 ал.3 от ГПК ПРИЗНАВА, че оспорването
от ищцата М.С.Д. на истинността
/автентичността/ на КП
№1502443/23.03.2019г. в частта
относно авторството на подписите, положени върху КП от свидетелите на
проверката И.К.Д. и Д.Й.Ч., НЕ Е
ДОКАЗАНО.
На основание чл.194 ал.3 от ГПК ПРИЗНАВА, че оспорването
от ищцата М.С.Д. на истинността
/автентичността/ на КП
№1501616/08.02.2017г. В ЧАСТТА относно
авторството на подписите, положени върху КП от извършилите техническата
проверка на СТИ Д.С.Д., П.П.П. и свидетеля на проверката П.А.П., НЕ Е ДОКАЗАНО.
На основание чл.194 ал.3 от ГПК ПРИЗНАВА, че частен свидетелстващ документ - КП №1501616/08.02.2017г. е
неистински /неавтентичен/ В ЧАСТТА
относно удостоверителното изявление /подписа/, материализирано върху КП
№1501616/08.02.2017г. на втория свидетел на проверката с нечетливо име, изписано под свидетеля П.А.П. и над представител
на полицията и в тази му част го
ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по
делото.
На основание чл.194 ал.3 от ГПК, след влизане в
законна сила на съдебното решение в частта относно признатият за неистински
/неавтентичен/ документ, в която е с характер на определение, заверен препис от
документът, заедно с препис от решението, да се изпрати на ВТРП.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на "*" АД със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК *, че М.С.Д.
***, с ЕГН **********, не му дължи сума
в размер на 782,36 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща начислена по партида с кл.№*, за аб.№* за
недоставена и непотребена ел. енергия на адрес гр.*, ул."* " №*, ет.*,
ап.23.
ОСЪЖДА "*"
АД със седалище и адрес на управление
***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д. ***, с ЕГН **********, сума в
размер на 707 лв. /седемстотин и
седем лева /, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на "*"
АД със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................