Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на шести август две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 6715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, в която се
твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в решение от 18.06.2019
г. при изчислението на дължимото минимално адвокатско възнаграждение като
сумата 200 лева следва да се чете 240 лева с включен ДДС. Молителят посочва, че
в мотивите си съдът недвусмислено изтъква, че възнаграждението за адвокат
следва да бъде съобразено с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определил същото на
минимума, но е допуснал грешка, защото минималният размер в конкретния случай
възлиза на 240 лева с включен по закон ДДС. Предвид изложеното иска да се
допусне поправка на очевидна фактическа грешка.
С писмен отговор ЗАД „ОЗК – З.“ АД счита молбата за
неоснователна. Твърди, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.
247 ГПК, доколкото съдът не е направил грешка при изчисляването на дължимия се
в полза на взискателя възнаграждение, като не е налице разминаване между
приетото от съда в мотивите на постановеното решение и диспозитива на същото по
отношение на размера на разноските. Предвид изложеното счита, че в случая
насрещната страна е следвало да сезира съда с молба по чл. 248 ГПК, а не с
такава по реда на чл. 247 ГПК. При условията на евентуалност излага становище,
че молбата е неоснователна.
Съдът, при извършена проверка на делото, констатира,
че в решение от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 6715/2019 г. на СРС, не е допусната
очевидна фактическа грешка. В мотивите на акта е изложена ясно формирана воля
относно дължимия размер на адвокатския хонорар така, както е сезиран с частната
жалба, а именно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело –
200 лева, като в диспозитива на акта е отразена решаващата воля също по
отношение на сумата 200 лева. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК съдът по своя
инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки, които представляват несъответствия между волята на
съда, обективирана в мотивите на решението и изразяването й в решението. В разглеждания
случай такова несъответствие не е налице. Ето защо молбата следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. №
6715/2019 г. на СГС, VІ състав, допусната при изчислението на дължимото
минимално адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.