РЕШЕНИЕ
№ 3310
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н Б.
като разгледа докладваното от Н. Б. Административно наказателно дело №
20211110216216 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Р. С. Й. ЕГН ********** от ............, обжалва наказателно
постановление № 20-4332-003175 от 06.03.2020г., издадено от Г. В. Б. на
длъжност Началник група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с
което са наложени: глоба от 2 000 лева и две глоби от по 10 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца- за нарушения по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява,
изразява писмено становище, че поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
На 26.02.2020г., около 03:07 часа в град София, на ул.”Слатинска”, с
посока на движение от ул.”Гео Милев”към ул.”Боян Магесник” Р. СВ. Й.
управлявал лек автомобил”.........”с рег.№ .............., собственост на Р. М. И. и
при извършена полицейска проверка срещу Банка”ДСК” отказал да бъзе
изпробван с техническо средство-Алкотест ДРЕГЕР 7410,отказал да получи
талон за медицинско изследване № 0006182, не носел СУМПС и КТ към
него и не представил СРМПС.Преди водачът Й. да бъде спрян за проверка,
полицейски служители, които се движели със служебна кола, възприели
процесния автомобил, движещ се с висока скорост, като шофиран от мъж,
както и видяли, че спрял пред денонощен магазин, който мъжът посетил и
при излизането от който, носел бира в ръка.Едната ръка на Й. била гипсирана,
но това не препятствало управление на автомобила, с автоматични
скорости.В същият автомобил се намирала и жена, на пасажерското място –
С. С. С., която изрично заявила в сведение от 26.02.2020г., че не е
управлявала автомобил”.............”с рег.№ ............. и, че непосредствено преди
полицейската проверка същият е шофиран от приятелят й – Р., който преди
това употребил алкохол.По време на проверката, жалбоподателят се държал
агресивно, заканвал се, че ще се саморазправи с полицейските служители.
За констатираните нарушения, свидетелят А. Н. С. съставил АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното НП.АУАН е връчен при отказ,
удостоверен с подписа на свидетеля П. ЗДР. П..В показанията си, дадени в
о.с.з.свидетелят С. потвърждава, че жалбоподателят категорично отказал да
положи подпис при връчване на АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели- А. Н. С., П. С. П., Т. С. А. и П. З. П..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните гласни доказателства се установява по категоричен начин,
2
че жалбоподателят е ” отказал да бъзе изпробван с техническо средство-
Алкотест ДРЕГЕР 7410,отказал да получи талон за медицинско изследване
№ 0006182, не носел СУМПС и КТ към него и не представил СРМПС.В
показанията си, дадени в о.с.з.на 09.05.2022г.свидетелят П.
твърди”Поканихме го да бъде изпробван с техническо средство-дрегер....След
това той отказа да бъде тестван за алкохол и други вещества...В момента той
не носеше СУМПС”, свидетелят А. сочи:”...Той отказа да направи проба за
алкохол, отказа да си даде шофьорската книжка и твърдеше, че не я носи със
себе си...оказа се, че тази кола не е негова, нищо не е представил, нито
контролен талон”, свидетелят П. заявява”.....той отказа теста за
алкохол..Свидетелство за регистрация на МПС не е представил”.
По категоричен начин от показанията на свидетелите – очевидци П. и П.
се установява, че непосредствено преди да бъде спрян за извършване на
полицейска проверка водач на автомобил ”...........”с рег.№ ................ е бил
мъж, а не жена, както и, че това е бил жалбоподателят, чиято самоличност
била установена, след отвеждането му в полицейското управление-свидетелят
П. твърди”аз се движех след автомобила известно време и възприех, че мъжът
е зад волана.Колата беше автоматик, затова напълно беше възможно това,
което ние видяхме, а именно той да управлява автомобила”, свидетелят П.
сочи”Аз го видях, че той слезе от мястото на водача.”Следва извод, че
твърдения за обратното-а именно, че автомобилът не бил шофиран от Й., а от
спътницата му, са неверни и подчинени единствено на изграждане на защитна
версия за нарушителя.
По отношение на момента на извършване на нарушението, настоящият
съдебен състав счита за доказан факта, че е извършено на 26.02.2020г., в
какъвто смисъл са съдържащите се в административнонаказателната
преписка данни- в докладни записки и сведения(ключително в сведението от
С. С. С. – приятелка на жалбоподателя, която е пътувала на пасажерското
място).Именно тази дата е посочена и като дата на извършване на
нарушението в АУАН и НП и в този смисъл в същите е налице императивно
изискуемия реквизит по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
който е –дата, а не час на извършване на нрушението.
Относно отказа на нарушителя да подпише АУАН и да получи препис
от него, същият безспорно е удостоверен с подписа на свидетеля П. ЗДР. П.,
3
като текста под който се е подписал, включва посочване и на разписка,
относима към препис от АУАН.За отказа да положи подпис под АУАН или за
получаване на препис се съдържат данни и в дадените в о.с.з.показания от
свидетеля С., който твърди по отношение на жалбоподателя”...Абсолютно на
нищо не се разписа...”
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Н. С., П. С. П., Т. С. А.
и П. З. П. като ясни, логични, обективни, взаимно съответстващи си и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за водач, който отказва да се
подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици.
Безспорно е установено в случая от събраните доказателства, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест ДРЕГЕР 7410, издаден му е
талон за медицинско изследване, но той е отказал да го получи.
Съгл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължение на водача на МПС е да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, т.е. неизпълнението на това
задължение представлява нарушение и в случая се доказа по категоричен
начин, че Р.Й. не е представил нито един от двата документи, които водачите
на МПС имат задължение да носят.
Съгл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, но в случая се
установи по безспорен начин, че това изискване не е спазено от
жалбоподателя.
Нарушенията са доказани по безспорен начин, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност за тях. Същите са
извършени виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния характер на деянията си.
При съдебния контрол относно преценката за наличие на хипотезата
по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираното нарушение не
представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.
Наложените кумулативни наказания глоби и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с
4
правните разпоредби от ЗДвП, поради което съдът намери, че наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски по делото, с оглед на
което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) 20-4332-003175 от
06.03.2020г., издадено от Г. В. Б. на длъжност Началник група към СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Р. СВ. Й. ЕГН ********** от
............... са наложени: глоба от 2 000 лева и две глоби от по 10 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца- за нарушения по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5