Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр. Русе, 15.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на
29 септември 2021 г. в състав:
Председател:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в
присъствието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдията ДИМИТРОВА КАН дело № 229 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от „Каолин“ АД срещу Решение № 243/03.06.2021г.,
постановено по АНД №311/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0002233/10.12.2020г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което, за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и на
същото основание е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Наведени
са касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Претендира и присъждане на направените във въззивното и в касационното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Ответникът ангажира писмено становище по жалбата,
като я счита за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност
на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо, производството
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е събрал и обсъдил ангажираните от
страните доказателства, въз основа на които е установил фактическа обстановка,
по която страните не спорят. Видно от нея, посоченото в НП лице С.М.Г. на 24.02.2020г.
е бил преназначен от „оператор пресевна инсталация“, считано от 01.03.2020г. на
длъжност „ шофьор тежкотоварни автомобили“ , като първоначално е извършвал
превозване на инертни материали в кариерата на дружеството жалбоподател и
ремонтни дейности, като през това време за сметка на предприятието е посещавал
курсове за придобиване на квалификация на водач за извършване на превози на
товари, като на 25.07.2020г. му е била издадена карта за квалификация на водач
на база удостоверение за професионална компетентност № 1-082744/ 22.06.20г. и
без да се изменя трудовия му договор е започнал да извършва обществен превоз на
товари за собствена сметка. РРС е посочил, че при извършената комплексна
проверка от органите на ответната страна не са събирани доказателства дали
водачът е извършвал обществен превоз на товари преди датата на издаване на
карта за водача. Така съдът е приел, че след като е придобил всички необходими
документи, водачът е започнал и фактическото извършване на обществени превози
на товари, но тъй като не бил сключен нов трудов договор или негово изменение,
поради което е формирал извод, че още при преназначаването му във функциите е
влизало извършването на обществен превоз на товари, поради и което целта на преназначаването е била именно за
извършване на обществен превоз на товари и сключвайки такъв договор
работодателя и превозвач е осъществил признаците на вмененото нарушение по
чл.96 г ал.1 т.1 ЗАвтП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът не
констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН,
като приел, че акта и НП съдържат всички изискуеми реквизити, като е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Въз основа на това е формирал изводи за липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение
на материалния закон от наказващия орган.
Според въззивния съд в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид,като се е позовал, че и за още четири лица са констатирани
нарушения
Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
В касационната жалба се твърдят нарушения във
формата на АУАН и НП – не са посочени нарушените законови разпоредби, времето и
мястото на извършеното нарушение. Сочи се, че санкционната норма на чл. 96г, ал. 1
от ЗАвПр,
за чието нарушаване е ангажирана административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е бланкетна, а в АУАН и НП не е посочена нарушената
конкретна позитивна норма, която вменява на превозвачите задължение да назначават
и извършват превози само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация
на водача и за психологическа годност, липса на описание за какво е
назначаването - за управление на МПС за обществен превоз или за превоз за
собствена сметка или нещо друго. Сочи, че едва в оспореното съдебно решение е
посочена нарушената законова разпоредба на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, докато
описанието на нарушението сочи и на друга приложима като нарушена законова
разпоредба и други подзаконови такива. Твърди се липсата от обективна страна на нарушението
по чл.96г, ал.1 от ЗАвП, с оглед на мястото на работа „ Кариера Ветово-
технологични работници“ и с оглед приетото като фактическа обстановка на база
гласните и писмени доказателства, извършваната от преназначения като водач
дейност не попада в обхвата на закона. Оспорва се тезата на РРС, че посоченото
в НП лице е било назначено/преназначено/ за извършване на обществен превоз на
товари, тъй като впоследствие се е снабдил с изискуемите документи и е започнал
да извършва реално такава дейност без преназначаване. Акцентира, че не е налице
хипотезата на чл.118 ал.2 КТ. Подробно са развити и съображения за маловажност
по см. на чл.28 от ЗАНН.
Наведените касационни възражения са частично основателни.
Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на дружеството касационен жалбоподател, че не е посочено мястото
на извършване на нарушението. В случая, доколкото се касае именно за нарушение,
осъществено от дружество, във връзка със сключването на трудов договор, то
мястото на нарушението е именно седалището и адреса на управление на
дружеството и както в АУАН, така и в НП е посочено къде е седалището на
дружеството. Неоснователни са и доводите, че не е посочено времето на
извършеното нарушение. Изрично в НП е посочено, че за дата на нарушението е
приета датата на сключване на допълнителното споразумение към трудовия договор,
а не датата на която реално работника е започнал изпълнението му.
По останалите наведени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, в атакуваното
решение на РРС са изложени съображения, че посочването само на санкционната
норма ,вместо на нарушената ,формулираща правило за поведение норма, не е
съществено процесуално нарушение, тъй като не е попречила на наказания да
разбере за кое точно действие е наказан на база фактическото описание на
нарушението.
Настоящата инстанция не споделя напълно тези
изводи и намира за основателни възраженията на касатора.
Ответникът по жалбата е квалифицирал описаното
нарушение, като „транспортното предприятие е допуснало от длъжност …да назначи
на длъжност „ шофьор на тежкотоварен автомобил“ работникът..,който не
притежавал карта за квалификация на водач на МПС, видно от направена справка в
информационната система на ИА АА, както и удостоверение за психологическа
годност, също видно от направена справка в регистъра на психологическите
изследвания на водачите в информационната система на ИААА““, което квалифицирал
като нарушение на чл.96г,
ал.1, пр.1 от ЗАвП Съгласно цитираната санкционна норма, „Който назначи на
работа…. водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“ Видно е, че нормата е бланкетна
досежно конкретните условия, на които трябва да отговаря назначеното
за водач лице да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Съставомерен признак от
обективна страна са именно тези нарушени конкретни изисквания към назначените
водачи, както и дейността, която следва да извършват по повод назначаването им,
а именно да извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на
товари, съгласно легалните дефиниции на закона, ако обаче не са налице някои от
изключенията, предвидени в подзаконовите нормативни актове (Наредба № 36 от
15.05.2006 г., Наредба № 37 от 2.08.2002 г. и Наредба № 41 от 4.08.2008 г.),
уреждащи съответно условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство, реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, приети
въз основа на законовата делегация на чл.7 а и чл.7 б от ЗАвтП и европейската
правна рамка-Директива
2003/59/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г.
относно свидетелства за професионална компетентност,Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелствата за управление на превозни средства
Императивно изискване към
съдържанието на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, е в него да са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Когато санкционната разпоредба е
бланкетна, както е в случая, е необходимо в НП да бъде посочена не само тя, но
и запълващата я правна норма от същия или друг нормативен акт, която урежда
нарушеното позитивно правило за поведение и която следва да бъде
индивидуализирана чрез наименованието на съответния нормативен акт и цифровото
и словесно изражение на самата негова разпоредба.
ВАС в мотивите си към ТР
8/2021г. по т.д.1/2020г.изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно
която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не само за
действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. фактите, на които се
основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава, което
се явава основа на правото на защита и справедлив съдебен процес
В случая тези изисквания не
са изпълнени в пълнота- не са посочени нарушените законови разпоредби, които
вменяват задължение на касатора. От описанието на нарушението в НП касатора е
обвинен, че е „ допуснал да преназначи“/ каквато форма на изпълнително деяние
не е предвидена в посочената санкционна норма/ за водач лице, което не
притежава карта за квалификация на водач и удостоверение за психологическа
годност, без да е посочено дали преназначаването е свързано с извършване на
обществен превоз на товари или превоз за собствена сметка. Последното е от
съществено значение, тъй като е явен от санкционната норма обективен признак.
Всъщност едва въззивният съд
е дал квалификация на нарушената законова разпоредба, като е посочил тази на
чл.7 а ал.2 ЗАвтП вр.чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., относима към
психологическата годност ,макар че е коментирал липса на карта за квалификация
на водач, изискуема по силата на чл.7 б ал.2 от закона, и обощено дори в
съдебното решение не е посочена точно разпоредбата на закона, вменяваща
задължение към транспортното предприятие ,ако то е лицензиран превозвач или
извършва превоз на товари за собствена сметка. Т.е нито АНО е изпълнил
задълженията си по чл.57 ЗАНН досежно нарушената законова разпоредба, още
повече ,че освен липсваща карта на водача и посочил и липсващо удостоверение за
психологическа годност, което пък е изискуемо по чл.7 б ЗАвтП, нито в
отговорите по наведените възражения, въззивната инстанция е дала убедителен
довод за липса на съществени нарушения при издаването на НП
Както се посочи, в
оспореното и потвърдено от въззивната инстанция НП, като нарушена е посочена
единствено санкционната разпоредба на чл. 96г, ал.
1, пр. 1 от ЗАвПр,
но не и тази на чл.7 а ал.2 и 7 б ал.1 ЗАвтП в редакцията към датата на
нарушението, която именно урежда задължението на лицензирания превозвач за
извършване на обществен превоз на товари и на този, които извършва превоз на
товари за собствена сметка да извършва това/включително да назначава на работа/
само с водачи, които отговарят на изискването за психологическа годност и
квалификация на водача. Данните, фактите и обстоятелствата, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН съставляват мотивите - фактическите
и правни основания, като бланкетната норма следва да е попълнена с
корелативното позитивно правило за поведение, от които следва постановеният от
административно наказващия орган резултат. Значението на изискването за мотиви
според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане в наказателното постановление,
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Тук е мястото да се посочи,
че първичният документ, който пряко удостоверява придобитата от водача
квалификация, е удостоверението за професионална компетентност/ УПК/, а не
картата на водача. Това следва както от
нормата на чл.7б ал.2 ЗАвтП и чл.2 ал.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, така и от
съображение 7-мо и чл.6 на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи
на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета,където изрично е
предвидено, че "За да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява
своите задължения, държавите-членки трябва да издадат на водача на превозно
средство удостоверение за професионална компетентност, наричано по-долу
"УПК", което удостоверява неговата начална квалификация или
продължаващо обучение". Картата за квалификация на водача има вторична
удостоверителна функция, тъй като не удостоверява пряко квалификацията на
водача, а удостоверява, че същият притежава удостоверение за професионална
компетентност. В потвърденото от РРС НП липсва твърдение, че назначените лица
не притежават удостоверение за професионална компетентност, което е съставомерен
признак.
Удостоверението
за психологическа годност, в
допълнение към свидетелството си за управление на МПС съгласно Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за
управление на превозни средства определят условията за издаване, подновяване
или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни
средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа
годност. Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства
за управление, какъвто е и случая, които упражняват дейност като професионален
водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за
управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по
управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната
безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за
психологическа годност не може да разсее, и именно по повод допълнителните
изисквания от страна на ЗАвтП по отношение на удостоверението за психологическа
годност, ЕК е стартирала процедура срещу България , поради противоречие на
националното законодателство с рамките
на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, тъй като минималните и
по-строги национални норми им противоречат .
На следващо място липсата на „ карта за
квалификация на водача“,възприета от РРС като изискуема съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. , според която
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E,
C, CE, D1, D1E, D или D+E, когато
с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена
сметка, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория,несъмнено
се изисква, когато с ППС се извършва обществен превоз на товари или превози на
такива за собствена сметка. Аргумент в подкрепа на този извод е, че
съгласно чл. 2 б. ж и з от Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. и изключенията по Наредбата изрично от
приложното поле на директивата са изключени водачите на МПС, използвани
за нетърговски превоз на пътници или товари;както и такива превозващи
материали, оборудване или машини, които се използват от водача на превозно
средство по време на неговата работа, които съгласно легалните дефиниции на § 1, т. 4, б.
"а" от ДР на ЗАП са в обхвата на "превоз за собствена сметка",
но извън обхвата на Директивата и изключенията на Наредбата, което сочи на
основателност на направеното възражение. От анализа на посочените норми е явно,
че съставомерен признак на нарушение, наказуемо съгласно чл.96г ал.1 ЗАвтП за
неизпълнение на изискването на чл.7б ЗАвтП
е водача да е назначен именно , за
да и „ когато“ извършва обществени
превози, превози за собствена сметка на
товари, без да притежава УПК.
Все пак следва да се посочи, че в оспореното
решение при анализа на писмените и гласни доказателства безпротиворечиво е
прието , че считано от 01.03.2020г. преназначения на длъжност „ шофьор
тежкотоварни автомобили“ , първоначално е извършвал превозване на инертни
материали в кариерата на жалбоподателя и ремонтни дейности, като през това
време за сметка на предприятието е посещавал курсове за придобиване на
квалификация на водач за извършване на превози на товари, като след м.юли с.г.
на база издадена карта за квалификация на водач, е започнал да извършва
обществен превоз на товари за собствена сметка, т.е при назначаването е
извършвал нетърговски превоз на товари и превоз на материали, подадащи извън
обхвата на санкционната норма в рамките на мястото си на работа- кариерата.
Обобщено,
за да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да
съдържа отнапред определен в чл.
57 от ЗАНН
минимален, но задължителен обем информация, а в случая нито един от посочените
съставомерни обективни признаци, довели до приложението на бланкетната норма на
чл.96г ал.1 пр.1 ЗАвтП не е посочен в атакуваното пред РРС наказателно
постановление, а самостоятелно и на друго основание нарушенията не са безспорно
доказани, че покриват белезите на посоченото основание, като наказващият орган е
издал едно незаконосъобразно НП, без да са събрани и анализирани всички
доказателства във връзка с извършената проверка и без да е доказано по категоричен
начин извършването на конкретното нарушение. В случая наказанието е наложено въз основа на качеството
на лицензиран превозвач на касатора, както е посочено в установителната част на
НП, което е недопустимо.
Независимо, че посоченото по
– горе в настоящите мотиви е достатъчно за обосноваване на неправилността на
решението на РРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, все
пак АС – Русе намира, за необходимо да
се произнесе и по довода за маловажност , който е отхвърлен от АНО. Не може да
се отрече,че в кратки срокове, след преназначаването на работника на посочената
длъжност, транспортното предприятие организирало провеждането на курсове за
обучение и придобиване на начална квалификация, и изследване за психологическа
годност, като в крайна сметка, ти били успешно придобити и на същият били
издадени съответните удостоверителни документи, без не само да е установена, но
и да липсва втората форма на
изпълнително деяние. Дори с оглед на установените от РРС факти за липса на
доказателства за поведение от водача ,респ. на касатора за допускане на
управление на МПС в периода от назначаването , до придобиване на квалификация
за водач на МПС и удостоверение за психологическа годност, което сочи не само
на липса на други вредни последици от това иначе формално нарушение с оглед на
посочената санкционна норма, но и на липса на предпоставки за възникване на
такива.Т.е и възражението на неправилно приложение на материалния закон е
основателно изцяло
Последното сочи на допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съгласно чл. 348, ал. 1,т.1 и т. 2 НПК е отменително основание. Настоящият
състав, при служебната проверка от чл. 218, ал. 2 АПК установи, че оспореният съдебен акт
е валиден; постановен е в допустим процес, но при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила,при неправилно приложение на
материалния закон, поради което подлежи на отмяна.
В този контекст основателно
е искането на касатора за присъждане на разноски, каквито са удостоверени по
делото на база платежни нареждания за извършен превод по банков път на база
договор за правна защита и съдействие.Направените разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер общо на 1200лв. или по 600лв. за всяка една от
инстанциите , платени по банков път и се дължат въз основа на резултата в пълен
размер. Неоснователно е възражението за прекомерност на разноските.
Действително договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава малко определения минимум /440. 00 лв. / в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по силата на чл. 18, ал. 2 от същата наредба.В производството пред РРС са
проведени 2 съдебни заседания, ангажирани са доказателства от оспорващата
страна, не събрани своевременно от ответника, макар и наличното негово
задължение. В касационното производство са наведени подробни и допълнително
основания наведени пред РРС,но необсъдени подробно, водещи и до съпоставка на
европейското законодателство, което прави спора неелементарен от правна страна.
Съгласно правилото от чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдебните разноски се присъждат по
реда на АПК, което в ракурса на чл. 143, ал. 1 АПК означава, че същите следва да бъдат
възложени в тежест на бюджета на органа, който е способен да отговаря по
имуществени претенции, т. е. разпоредител с бюджет и в чиято структура е
административнонаказващият орган, издал процесното НП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (Обн. ДВ, бр. 272/13., посл.
изм. ДВ, бр. 7/20 г.) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към
МТИТС със седалище София и областни отдели във всички областни градове, а
според чл. 17, ал. 2 от същия правилник в специализираната администрация на
ИААА са включени и 8 /осем/ регионални дирекции "АА", вкл. в гр.
Русе, които, обаче не са разпоредители с бюджетни средства и не могат
самостоятелно да отговарят по имуществени претенции.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 243/03.06.2021г., постановено по АНД
№311/2021г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0002233/10.12.2020г. на Директор на
РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което, за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и на
същото основание е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на „
Каолин“ АД ,и вместо него постановява
ОТМЕНЯ НП № 38-0002233/10.12.2020г. на Директор на РД“Автомобилна администрация“-
гр.Русе, с което за нарушение по чл.96г,
ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от с.з. на „ Каолин“ АД е наложена административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" с административен адрес: гр. София-1000,
ул. "Ген. Й. В. Гурко" № 5, да заплати на "КАОЛИН" АД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Сеново , ул. "Дъбрава“ № 8,
сумата от 1200 лева - съдебни разноски
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.