Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V –122
Година
2020, 07.01
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти
въззивен състав
На четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 689 по описа за 2019
година
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№52038/18.12.2019г., подадена от „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“ ЕАД,
ЕИК200732803 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Стефан
Стамболов“ №126, представлявано от управителя Ивайло Дражев Атанасов, ответник
в първоинстанционното производство, срещу Решение № 2120/26.10.2018г. по
гр.д.№5677/2014 по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е осъдил ответното дружество по иска на
„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД („ПРО“ ЕАД) да заплати на ищцовото дружество
сумата от 1000,00 лв. предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер от 521 000,00 лв. и
съставляваща сумите както следва: 1. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.303 по КККР
на гр. Приморско, 2. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.304 по КККР на гр. Приморско, 3.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.305 по КККР на гр. Приморско, 4. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.312 по КККР
на гр. Приморско, 5. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.313 по КККР на гр. Приморско, 6.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.314 по КККР на гр. Приморско, 7. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.316 по КККР
на гр. Приморско, 8. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.317 по
КККР на гр. Приморско, 9. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.319 по КККР на гр. Приморско, 10.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.322 по КККР на гр. Приморско, 11. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.323 по КККР
на гр. Приморско, 12. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.324 по КККР на гр. Приморско, 13.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.325 по КККР на гр. Приморско, 14. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.326 по КККР
на гр. Приморско, 15. сумата от 266,66 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 138933,34 лева
за имот с идентификатор 58356.503.326.1
по КККР на гр. Приморско, 16. сумата от 266,66 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 138933,33 лева за имот с идентификатор 58356.503.326.2 по
КККР на гр. Приморско, 17. сумата от 266,66 лева, предявена като частичен иск
от вземане в пълен размер на 138933,33 лева
за имот с идентификатор 58356.503.326.3 по КККР на гр. Приморско, 18.
сумата от 16,66 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
8683,33 лева за имот с идентификатор
58356.503.326.4 по КККР на гр. Приморско, 19. сумата от 16,67 лева, предявена
като частичен иск от вземане в пълен размер на 8683,33 лева за имот с идентификатор 58356.503.326.6. по
КККР на гр. Приморско, 20. сумата от 16,67 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 8683,34 лева
за имот с идентификатор 58356.503.326.10 по КККР на гр. Приморско, 21.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.332 по КККР на гр. Приморско,
22. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер
на 3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.333 по КККР на гр. Приморско, 23. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.334 по КККР
на гр. Приморско, 24. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.447 по КККР на гр. Приморско, 25.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.448 по КККР на гр. Приморско, 26. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.449 по КККР
на гр. Премарско, 27. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.450 по КККР на гр. Приморско, 28.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот със стар пл.№ 629,
без данни за нов кадастрален номер, 29. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот със стар пл.№ 633, без данни за нов
кадастрален номер и 30. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот със стар пл.№ 638, без данни за нов кадастрален номер, ведно със
законната лихва начиная предявяване на исковете – 20.03.2014г. до окончателното
плащане.
С
въззивната жалба се изразява несъгласие с решението в неговата цялост. Посочва
се, че съдът е формирал неправилни изводи относно принадлежността на правото на
собственост върху имотите за лишаване от ползване на които се търси обезщетение.
Излага доводи, че ДФ „Социален отдих“ не
е станал собственик на имотите, както и че не е настъпило правоприемството
между ДФ „Социален отдих“ и „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. Счита,
че в доказателствата, въз основа на които съдът е направил тези изводи процесните
имоти не са индивидуализирани.
На
следващо място възразява по отношение на определения размер на обезщетение.
Посочва, че заключението на ВЛ, въз основа на което съдът е формира извода си
почива на оценка на заведение за обществено хранене, както и че липсва оценка
на незастроените терени, каквито представляват по-голямата част от имотите.
Също така излага доводи, че експертизата не е определила пазарния наем на
хотелските сгради, описани от ищеца. Цитира съдебна практика, съгласно която
неоснователното обогатяване се изразява в облагодетелстване със спестен наем,
който би заплащал за ползването на
имота, а не с получения от него по-нисък наем като граждански плодове при
преотдаване на трето лице. Счита, че решението противоречи на цитираната
съдебна практика.
Моли
за отмяна на обжалваното решение като вместо това бъде постановено ново, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за
двете инстанции.
След
постановяване на обжалваното решение по
молба на ищцовото дружество на основание
чл.248 и чл.250 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение №1071
от 06.02.2019г. по гр.д.№5677/2014г. Подадени са две частни
жалби-вх.№9597/01.02.2019г. и вх.№13051/22.03.2019г., по които е образувано
ч.гр.д.№690/2019 по описа на БОС. Въззивният съд е констатирал, че жалбите не
са надлежно администрирани, прекратил е производството и същите са върнати на
първоинстанционния съд за изпълнение на указанията. Впоследствие по така
подадените жалби е образувано ч.гр.№ 1170/2019г. по описа на БОС, присъединено
към в.гр.д.№ 689/2019г. с определение № 1495 от 08.09.2019г., постановено по
ч.гр.д.
.№ 1170/2019г. по описа на БОС.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Изразява се
становище за недопустимост на същата като подадена след преклузивния срок.
Излага подробни доводи. В случай, че бъде прието, че жалбата е допустима,
претендира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Въззивникът поддържа подадената
жалба.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт Тодоров, поддържа
подадения отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо като постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.
След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства
и разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правното основание на предявените
искове е чл.59 ЗЗД.
Ищецът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /„ПРО“ ЕАД/
е предявил пред районния съд първоначално иск за осъждане на ответното
дружество „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“ ЕАД, да му заплати обезщетение за
лишаване от право на ползване на собствения му недвижим имот, а именно:
Спортно-оздравителен комплекс „Черноморка“, представляващ имот с площ от 36
дка, находящ се в близост до гр.Приморско, но извън регулационните граници, в
размер на 1000,00 лв., предявен като частичен иск от обща сума в размер на 521 000,00
лв. Исковата молба е оставена без движение с указания да се посочат
идентификатори на отделните имоти, за които се претендира обезщетение, в
изпълнение на които, съдът е сезиран с искове
за осъждане на ответника да заплати обезщетение за лишаване от право на
ползване на следните недвижими имоти за
периода 19.03.2011г. –
19.03.2014г., както следва: 1. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.303 по КККР
на гр. Приморско, 2. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.304 по КККР на гр. Приморско, 3.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.305 по КККР на гр. Приморско, 4. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.312 по КККР
на гр. Приморско, 5. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.313 по КККР на гр. Приморско, 6.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.314 по КККР на гр. Приморско, 7. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.316 по КККР
на гр. Приморско, 8. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.317 по
КККР на гр. Приморско, 9. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.319 по КККР на гр. Приморско, 10.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.322 по КККР на гр. Приморско, 11. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.323 по КККР
на гр. Приморско, 12. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.324 по КККР на гр. Приморско, 13.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.325 по КККР на гр. Приморско, 14. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.326 по КККР
на гр. Приморско, 15. сумата от 266,66 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 138933,34 лева
за имот с идентификатор 58356.503.326.1
по КККР на гр. Приморско, 16. сумата от 266,66 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 138933,33 лева за имот с идентификатор 58356.503.326.2 по
КККР на гр. Приморско, 17. сумата от 266,66 лева, предявена като частичен иск
от вземане в пълен размер на 138933,33 лева
за имот с идентификатор 58356.503.326.3 по КККР на гр. Приморско, 18.
сумата от 16,66 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
8683,33 лева за имот с идентификатор
58356.503.326.4 по КККР на гр. Приморско, 19. сумата от 16,67 лева, предявена
като частичен иск от вземане в пълен размер на 8683,33 лева за имот с идентификатор 58356.503.326.6. по
КККР на гр. Приморско, 20. сумата от 16,67 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 8683,34 лева
за имот с идентификатор 58356.503.326.10 по КККР на гр. Приморско, 21.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.332 по КККР на гр. Приморско,
22. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер
на 3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.333 по КККР на гр. Приморско, 23. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.334 по КККР
на гр. Приморско, 24. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.447 по КККР на гр. Приморско, 25.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот с идентификатор
58356.503.448 по КККР на гр. Приморско, 26. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот с идентификатор 58356.503.449 по КККР
на гр. Приморско, 27. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот с идентификатор 58356.503.450 по КККР на гр. Приморско, 28.
сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от вземане в пълен размер на
3256,25 лева за имот със стар пл.№ 629,
без данни за нов кадастрален номер, 29. сумата от 6,25 лева, предявена като
частичен иск от вземане в пълен размер на 3256,25 лева за имот със стар пл.№ 633, без данни за нов
кадастрален номер и 30. сумата от 6,25 лева, предявена като частичен иск от
вземане в пълен размер на 3256,25 лева
за имот със стар пл.№ 638, без данни за нов кадастрален номер, ведно със
законната лихва, начиная от предявяване на исковете – 20.03.2014г. до
окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е правоприемник на ДФ
„Социален отдих“ Приморско, както и че
имотите са ползвани от ответника. Претендира разноски.
От страна на ответното дружество са оспорени доводите, че ищецът е собственик на
процесните имоти.
В подкрепа на твърденията си страните ангажират
доказателства.
Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка,
като същата съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, ищецът
при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните
предпоставки: наличие на обедняване от негова страна и точния му размер, наличие
на обогатяване от страна на ответник-увеличаване на имуществото му, както и
точния му размер, а също и, че посоченото имуществено разместване на блага
произтича от един и същ факт или група от факти.
Установява се по делото, че с решение на ИК на Приморски
народен съвет на Централния съвет на
Професионалните съюзи е отстъпен терен за строеж на младежки лагер /вж Протокол № 19 от от 12.09.1957 г./,
представляващ: „местото между шосето Бургас-Мичурин и „Корията“ обществен парк край
селото“, като „местата на собствениците бъдат заменени от ИК, а
трайните насаждения – заплатени от инвеститора“. С
решение от 28.12.1957 г., ИК на ОНС Бургас е дал съгласие да бъдат отредени за
изграждане на летовищни комплекси терени, между които – на ЦСПС – „теренът на
запад от шосето Бургас-Мичурин при разклона за с.Приморско, с граници: на север
и изток – шосето, на юг – гората при Дяволското блато, и на запад – частни
полски имоти, без да се ползва съществуващата гора за строителна площадка“.
С Разпореждане № 1/ 12.02.1988 г. на МС за преустройство на
дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха (ДВ, бр.19 от 1988
г.,), т. 6, б. “а“, на основата на Управление „Почивно дело и курортно лечение“
към ЦСБПС се образува като юридическо лице Обединение „Почивно дело и курортно
лечение“ – София, което поема активите и пасивите по баланса към 29 февруари
1988 г., както и другите права и задължения на Управление „Почивно дело и
курортно лечение“ към ЦСБПС.
Със Заповед № 36/26.03.1991 г. на Министъра на труда и социалните
грижи е взето решение за образуване на фирма с държавно имущество с
наименование „Социален отдих“, като процесния имот в гр.Приморско преминава за
стопанисване и управление към ДФ „Социален отдих“. С решение по ф.д.8013/91 г.
на СГС, е регистрирана ДФ „Социално осигуряване“.
С Решение от 10.10.1996 г. по ф.д.8013/1991 г. на СГС, ДФ „Социален отдих“ е прекратена. Съгласно §5
от ПЗР Закона за фонд „Обществено осигуряване“ (ДВ, бр.104 от 28.11.1995 г.)
собствеността върху почивната база на ДФ „Социален отдих“ се прехвърля на НОИ.
Видно от протокол № 7 от 11.03.1994г. на Общинско кметство
гр.Царево, Експертен съвет по комплексно изграждане на териториалните единици
(ЕСКИТЕ), почивна база „Черноморка“ Приморско ползва площ от 36 дка.
С АДС №
1327/16.11.1994 г. Държавата е удостоверила при условията на чл.6 и чл.79 ЗС, чл.81 от НДИ,
Протокол № 26 от 28.12.1957 г. на ОНС Бургас, Протокол № 7/11.03.1994 г. на
ЕСКИТЕ Царево, възникналото вече право на собственост върху следния имот - „Почивна база за 554 легла с изградена
инфраструктура, състояща се от Блок 1 с площ от 651 кв.м. -
пететажен, построен 1968 г.; Блок 2 с площ от 651 кв.м. - пететажен, построен 1968 г.; Блок 3 с площ от 605 кв.м. -
пететажен, построен 1968 г.; Кухня-столова от 1200 кв.м. - двуетажна,
построена 1968 г.; Гараж - 100 кв.м. - едноетажен, построен 1984 г.; Склад и пералня - 540 кв.м. -
двуетажна, построена 1982 г., с необходима прилежаща територия към почивната
база съгласно Протокол № 7/11.03.1994 г. на ЕСКИТЕ – Царево - 36 дка. Посочено
е, че имотът е Спортно оздравителен комплекс „Черноморка”, извън
регулацията гр.Приморско, на юг от кв.10 по плана на града, при съседи: изток -
улица, запад - улица, север - улица и юг – гора,
и че имотът е собственост на ДФ „Социален отдих“.
Съгласно т. 1 от Решение № 775 на МС от 01.08.1996 г. за
прехвърляне на имуществото на ДФ „Социален отдих“ на НОИ се „прехвърля на
Националния осигурителен институт имуществото на държавна фирма „Социален
отдих“ - почивна база, която се използва по предназначение, съгласно Приложение
№ 1“. В т.24.2. от Приложение № 1 към Решение № 775 на МС е посочено, че се
прехвърля почивната база на Почивен дом „Черноморка“ от Курортен комплекс
Приморско.
С имуществото, преминало в патримониума на НОИ съгласно §5
от ПЗР на ЗФОО, вкл.процесния имот в гр.Приморско, с Решение на Надзорния съвет
на НОИ от 10.12.1997 г. е учредено еднолично акционерно дружество
„Профилактика, рехабилитация и отдих“. С решение № 1 от 27.01.1998 г. по
ф.д.18429/1997 г. на СГС, „ПРО“ ЕАД е вписано в регистъра на търговските
дружества.
Отреждането на терена за изграждане на временния младежки
лагер на ЦСПС е извършено през 1958 г., при действието на ЗПИНМ (отм.), след
изменението на чл.39, ал.1 (Изв., бр.54 от 1956 г.) от същия закон. Съгласно
чл.17 и чл.42 ЗПИНМ (отм.), терените за обществени нужди се отреждат с
уличнорегулационния план. Съгласно чл.17, ал.2 ЗПИНМ (отм.), отчуждения за
мероприятия, които се осъществяват по градоустройствения план - могат да се
извършват само по реда на този закон. С оглед редакцията на чл.39, ал.1 ЗПИНМ
(отм.) след изменението от 1956 г., т.е.към момента на отреждането на терена,
недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за
мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закона.
Налага се извода, че изграждането на младежки лагер на ЦСПС
представлява мероприятие по смисъла на чл.39, ал.1 ЗПИНМ (отм.) и §36 от
ППЗПИНМ (отм.), предвид отреждането на терена за временен младежки лагер. По
отношение възражението във въззивната жалба, че по делото не са представени
доказателства за извършена замяна с
равностойни имоти или за извършено плащане на собствениците на имотите следва
да се има предвид, че ако собствениците не са били обезщетени за отчуждения
имот в 3-годишен срок, съгласно §144 ППЗПИНМ (отм.), те са могли да поискат
отмяна на отчуждаването, за което по делото данни няма.
С отчуждаването на имотите от физическите лица, теренът е
станал държавна собственост.
С оглед приетото за доказано обстоятелство, че държавата е
придобила собствеността върху описания терен вследствие извършеното отчуждаване
през 1958 г., съдът приема, че предоставянето на почивните станции за отдих и
туризъм на трудещите се, в т.ч. и процесния имот – почивната
база в Приморско на различни организации (ДСО „Отдих и туризъм“ с ПМС №
10/13.04.1973 г.; на ЦС на БПС, Обединение „Почивно дело и курортно лечение“ с
Разпореждане № 1 от 12.02.1988 г. на МС) е предоставен на ДФ „Социален отдих“,
след създаването и регистрирането й през 1991 г. С прехвърлянето на НОИ по
силата на §5, ал.2 от ПЗР на ЗФОО (отм.) на собствеността върху почивната база
на ДФ „Социален отдих", която се използва по предназначение, съгласно
т.24,2 от Приложение № 1 към Решение № 775 от 01.08.1996 на МС, собствеността
върху процесната почивна база – терен и сгради в гр.Приморско, която до този
момент е била на Държавата, е прехвърлена на НОИ.
Съдът приема, че след като по делото е доказано правото на
собственост на държавата върху имота и прехвърлянето на собствеността върху
имота на НОИ по силата на §5, ал.2 от ПЗР на ЗФОО (отм.), ищцовото дружество е
придобило процесния имот в резултат от апортирането на имота от едноличния
собственик на капитала му – НОИ, при учредяването на ищцовото дружество като
ЕАД, въз основа на Решение на НС на НОИ от 10.12.1997 г. и решение № 1 от
27.01.1998 г. по ф.д.18429/1997 г. на СГС.
Тук е мястото да се отбележи, че
първоначалната искова молба е предявена по отношение на имот Спортно-оздравителен
комплекс „Черноморка“, представляващ имот с площ от 36 дка, находящ се в
близост до гр.Приморско, но поради нередовност на същата във връзка с
конкретизацията на имота, е направено уточнението с отделните идентификатори за всеки отделен
имот с привеждането в съответствие с актуалните характеристики на имота по
действащата кадастрална карта.
По делото е представено и решение № 139 по в.гр.д.№ 937/2016г. на БОС по
предявн иск с правно основание чл.108 ЗС между „Булгарконтрола“ ЕООД и
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, което е влязло в сила и към което
като неразделна част са приложени Приложение № 1, Приложение № 2 (Координатен
регистър на подробни точки) и Приложение 3, от които е видно, че имотите, за
които се иска обезщетение за лишаване от ползване се намират в границите на
Спортно-оздравителен комплекс „Черноморка“ – лагер на ЦСПС от 1958г.
Съдът намира за доказана втората
предпоставка за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД – ответникът да е упражнявал
фактическа власт върху имотите.
Във връзка с твърдението на ответното дружество, че владее
имота на основание апортната вноска на процесните имоти, позовавайки се на
влязло в сила решение на БОС по т.д.№ 415/2009г. ,следва да се има предвид
следното:
От представените по делото съдебни актове се установява, че
между „ПРО“ ЕАД и „Булгарконтрола” ЕООД има сключен договор за продажба на
недвижим имот – обособена част от „ПРО“ ЕАД, описана в АДС№ 2189/03.07.2001г.
на Областна администрация Бургас, подписан на 17.11.2003 г. и прогласен за
нищожен поради липса на съгласие, с влязло в сила решение № 286 от 16.07.2010
г. по т.д.357/2008 г. на БОС, частично потвърдено в тази му част с решение № 36
от 18.05.2012 г. по гр.д.310/2011 г. по описа на БАС, последното – недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 491 от 03.07.2013 г. по т.д.2017/2013
г. на ВКС, ІІ-во т.о.
Установява се по делото, от
учредителен акт от 25.11,2008г., че е взето решение от „Булгарконтрола”
ЕООД за създаване на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕООД и за внасяне в
капитала на новоучреденото дружество чрез непарична вноска по реда на
чл.72 ТЗ на подробно описани недвижими имоти, вписан в Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията гр.Царево, на 02.12.2008 г. На 31.03.2009 г. „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕООД като
преобразуващо дружество на основание чл.264 ТЗ
е взел решение за преобразуване на дружеството „чрез промяна на правната форма в друг вид
(новоучредено дружество), а именно „Хотелски комплекс Черноморец - БС“ ЕАД“.
По делото е представено влязло в сила решение на БОС по
т.д.№ 415/2009г. , с което е отхвърлен иска на „ПРО“ ЕАД, против „Булгарконтрола“
ЕООД и „Хотелски комплекс Черноморец - БС“ ЕАД за приемане за установено
вписването на недействително обстоятелство – апортна вноска на „Булгарконтрола“
ЕООД в капитала на „Хотелски комплекс Черноморец - БС“ ЕАД. Основният довод,
въведен в производството е бил, че Булгарконтрола” ЕООД не е придобил
собствеността на имотите, предмет на апортната вноска, поради нищожност на
подписаният на 17.11.2003 г. между „ПРО“ ЕАД и „Булгарконтрола” ЕООД договор за
продажба на недвижим имот, поради и което непаричната вноска не е породила
целения вещно-правен ефект. Следва да се отбележи, че разпореждането с чужда
вещ, включително и чрез апортирането й не е нищожно, но то е непротивопоставимо
на действителния собственик. В настоящото производство, бе направен извод въз основа
на всички доказателства по делото, че ищецът е собственик на процесните имоти,
поради и което няма как ответното дружество да владее имотите на валидно
основание – апортната вноска на процесните имоти.
От показанията на свидетеля Г. се
установява, че имотът се ползва от фирми близки до Ивайло Дражев, управител на
ответното дружество. Свидетелят М.Я. посочва, че от 2008г. имотът се ползва от „Хотелски
комплекс Черноморец - БС“ ЕАД“. Същото се установява и от показанията на св.Б.,
която заявява, че имотите се владеят от ответника от 2009г.
В настоящото производство бе доказано, че ищецът е
собственик на процесните имоти, както и че ответникът държи без правно
основание чужда вещ. По силата на чл.59, ал.1 ЗЗД всякога се дължи на
собственика на вещта обезщетение за ползите, от които той е бил лишен, като
правноирелевантно е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и
получени ли са от това приходи. Такива държателят на чужда вещ без правно
основание лице винаги би могъл да получи, като я отдаде под наем, тъй като
правото на собственост не е условие за действителността на наемния договор.
Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен,
не може да бъде поставено в зависимост от волята на това лице дали да реализира
ли не доходи от държаната без основание чужда вещ /така в Решение № 88 от
28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на ВКС, 2-ро т. о/. Същественото за
основателността на иска е, че вещ на ищеца се е намирала в държане на ответника,
без той да има основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от
възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга
страна – ответникът е държал една чужда вещ, която е ползвал или е могъл да
ползва в зависимост единствено и само от волята си.
В практиката
се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без правно основание,
то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем,
който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в
същия размер – пазарния наем за процесния имот, който последният би получил за
спорния период.
По делото е изслушано заключението на вещото лице Златка
Иванова по назначената съдебно-техническа експертиза, според което средният
пазарен наем на Почивна станция Черноморец за периода от 01.01.2011г. до
20.03.2014г. е в размер на 55 723 лв. Представено е и второ заключение по
делото след поставяне на допълнителен въпрос към вещото лице, което съдът
кредитира. Според това заключение, средният пазарен наем за почивната станция е
в размер на 56 638 лв.
Основателно е оплакването, че вещото лице е изследвало и
наемна цена за столовата. Действително /след служебна справка в сайта на
Агенция по геодезия, картография и
кадастър/ сграда с идентификатор 58356.503.331.1, област Бургас, община
Приморско, гр. Приморско, с
предназначение сграда за обществено хранене, брой етажи 1, застроена
площ 1172 кв.м., не е предмет на настоящите претенции. Вещото лице е посочило,
че наемната цена за столовата е в размер на 27 732 лв, които е следва да
се имат предвид. Според заключението, наемната цена за останалата част от
почивния комплекс възлиза на 66 664 лв. От тях следва да се приспаднат
годишните разходи, които е посочено че възлизат на 40 % или сумата от
26 665,60 лв. Така средният пазарен наем възлиза на сумата от 39 998,40
лв., поради и което предявените частични искове за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за лишаване от ползване на имотите са основателни, което
налага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът следва да се произнесе и по подадените две частни
жалби, по които е образувано ч.гр.д. № 1170 по описа на БОС за 2019г.,
присъединено към настоящото дело.
Първата жалба е с вх.№9597/01.03.2013г., подадена от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, представлявано от прокуриста Христо
Рангелов, чрез юрисконсулт Тодоров, срещу Определение №1071 от 06.02.2019г. по гр.д.№5677/2014 по
описа на БРС, евентуално срещу протоколно определение от 19.09.2018г. на БРС.
Жалбоподателят счита, че Определение №1071 от 06.02.2019г. е недопустимо, както
и неправилно и иска същото да бъде отменено от съда. В случай, че
горепосоченото определение в валидно и правилно в частта, в която е оставена
без разглеждане молбата за допълване на постановеното решение, евентуално се обжалва определение от 19.09.2018г., с което е
оставено без уважение искането за изменение на исковата претенция, което според
жалбоподателя е обжалваемо. Несъгласие се изразява и с определените разноски в
полза на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, с твърдение, че съдът не се
е произнесъл за разликата от 150 лв., поискани от жалбоподателя, както и че
поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. е в съответствие с
Наредбата за заплащане на правната помощ, незаконосъобразно съдът го е намалил
на 300 лв.
От ответната страна - „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“
ЕАД е депозиран отговор на частната жалба, с който се изразява становище за
нейната неоснователност.
С атакуваното определение, съдът се е произнесъл по молба с
правно основание чл.248 и чл.250 ГПК, оставяйки без разглеждане молбата на
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за допълване на постановеното
решение, с която ищцовото дружество е считало, че съдът не се е произнесъл с
решението по цялото й искане предвид увеличението на исковата претенция. С
обжалваното определение съдът е счел за частично основателна и молбата по
чл.248 ГПК на ищцовото дружество, и е осъдил „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“
ЕАД да заплати сумата от 2005 лв. разноски по делото.
Ищецът по делото е отправил искане за увеличение на исковата
претенция, която да се счита предявена за сумата от 37 500 лв., като след
даване на указания от страна на съда, съдът е постановил протоколно определение
от 19.09.2018г., с което е оставил без уважение искането за изменение, като е
посочил още, че определението е необжалваемо.
С решението, постановено по делото, липсва произнасяне за
сумата над 1000 лв., и това е така, тъй като съдът не е увеличил размера на
предявените претенции, с оглед произнасянето с протоколно определение от
съдебно заседание на 19.09.2018г. В
настоящия случай увеличените претенциите, предявени от жалбоподателя не са били
приети за разглеждане от съда, съответно не са станали част от предмета на
делото, поради и което по отношение на тях липсва диспозитив в постановеното от
съда решение. Предвид гореизложеното не е налице непълнота на постановеното
решение.
Само за пълнота следва да се отбележи, че правилно съдът е
посочил, че определението от 19.09.2018г., с което е отказал да увеличи
исковата претенция, е необжалваемо. Това е така, доколкото в разясненията
дадени в т.7, б. „б“ от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013г., ОСГТК, е предвидена възможност за обжалване само на
определението на първоинстанционния съд, с което се отхвърля искане за
увеличение на иск, който не е предявен като частичен, тъй като прегражда
по-нататъшното развитие на делото за съответната част и страната не разполага с
възможност да предяви иск за разликата в отделно производство на основание
чл.126 и чл.296 и следващите ГПК. Силата на пресъдено нещо на постановеното
решение преклудира непредявения размер и представлява отрицателна процесуална
предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, с
която не е допуснато увеличението на размера на иска, който не е бил предявен
като частичен. По аргумент от противното, когато се касае за искане за
увеличаване на частичен иск, какъвто е конкретният случай, отказът на съда да
допусне исканото изменение чрез увеличение на размера не препятства
възможността жалбоподателят да заведе отделно производство за съответната част.
По отношение на разноските, съдът намира следното: с
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, ищцовото дружество е поискало
общо сумата от 6591,21 лв. разноски по делото, от които 4436,21 лв. –
командировъчни и пътни разходи, 1505 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за
експертиза и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Правилно
първоинстанционният съд е отказал присъждане на разходите за командировъчни и
пътни. Разходът за пътуване на юрисконсулта, респ.адвоката не съставляват
съдебноделоводни разноски по делото и не могат да се претендират на основание
чл. 78 ГПК, (в този смисъл съдебната практика, напр. определение № 51 от
08.02.2017 г. по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о. на ВКС). Действително направените разходи от ищеца са
в размер на 1500 лв. – платена държавна така, 5 лв. – държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, както и 200 лв. – депозит за назначената по
делото експертиза. Основателно е обаче оплакването
в жалбата по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, когато страната се представлява от
юрисконсулт, същата има право на възнаграждение, което се определя по реда на
чл.37 от ЗПП. Тази норма препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
според която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв.- чл.25, а според ал.2 на същата разпоредба, за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1. В настоящия случай са налице 30
обективно съединени искови претенции, с множество проведени открити съдебни
заседания, поради и което е приложима разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредбата,
и дължимото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 450 лв.
Горното налага с настоящото решение да бъде осъдено ответното дружество да
заплати сумата от още 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, над присъдените
вече 300 лв. с определение №1071 от 06.02.2019г. по гр.д.№5677/2014 по описа на
БРС.
Против определение
№1071 от 06.02.2019г. по гр.д.№5677/2014 по описа на БРС е постъпила и
частна жалба с вх.№ 13051/22.03.2019г. по описа на БРС, от „Хотелски Комплекс
Черноморец – БС“ ЕАД, чрез управителя Ивайло Дражев, с която се твърди, че присъдените
разноски с атакувания акт са прекомерни, както и че не са обосновани с подробни
разходни документи. Иска от съда определението да бъде отменено като
неправилно.
В законовия срок е депозиран отговор на жалбата от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, представлявано от прокуриста Христо
Рангелов, с който се изразява становище недопустимост и неоснователност на
частната жалба. Претендират се разноски.
Частната жалба е неоснователна. Съдът правилно е определил
размера на дължимите разноски, като по отношение искането на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, за осъждане на ответника да заплати командировъчни
и пътни разходи, то същото е оставено без уважение. Всички останали разноски са
определени въз основа на представени по делото доказателства, за тяхното реално
извършване и заплащане, което вече бе обсъдено в мотивите по повод
произнасянето по частната жалба на
Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД.
По отношение искането за присъждане на разноски, по повод
подадения отговор на частна жалба, приложима е разпоредбата на чл.25а, ал.3 от ЗПП, според която за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на
жалби или възражения възнаграждението е в размер от 50 до 120 лв.
Жалбоподателят „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството по
частна жалба с вх.№ 13051/22.03.2019г.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. По отношение на
искането за присъждане на сумата от 466,88 лв., - командировъчни и пътни
разходи, съдът намира искането за неоснователно. Разходът за пътуване и
командировъчни разходи не съставляват съдебноделоводни разноски по делото и не
могат да се претендират на основание чл. 78 ГПК.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №106/14.06.2019г. по
гр.д.№1226/2018 по описа на Бургаския районен
съд.
ОСЪЖДА „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“ ЕАД, ЕИК200732803 със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №126
представлявано от управителя Ивайло Дражев Атанасов да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“172-а“№ 11, сумата
от още 150 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ в останалата част частна жалба с
вх.№9597/01.03.2013г., подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД,
представлявано от прокуриста Христо Рангелов, чрез юрисконсулт Тодоров, срещу
определение №1071 от 06.02.2019г. по
гр.д.№5677/2014 по описа на БРС, евентуално срещу протоколно определение от
19.09.2018г. на БРС.
ОСЪЖДА „Хотелски Комплекс Черноморец – БС“ ЕАД, ЕИК200732803 със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №126
представлявано от управителя Ивайло Дражев Атанасов да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“172-а“№ 11, сумата
от общо 500 /петстотин/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.