Решение по дело №1268/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния представител юрисконсулт С. С.- Г.против Решение № 676 от 14.05.2024г. на Районен съд гр. Пловдив,Х - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330201049 по описа на съда за 2024г., с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „Р. И Р. СИН” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отменения с него електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – „Р. И Р. СИН” ЕООД” чрез процесуалния си представител адвокат М. М.-М. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение.

Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Р. И Р.СИН” ЕООД” против Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „Р.И Р.СИН” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в електронния фиш фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 13.12.2020 г. в 11,00 часа е установено нарушение, с ППС влекач Скания Р 410 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1, км.107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 107+663.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издадения електронен фиш. За да постанови посочения резултат, Съдът, е приел че са налице множество съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, които представляват основания за отмяна на същия. В тази насока на първо място, съдът е приел, че към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. На следващо място е приел за основателно възражението на жалбоподателя относно липсата на надлежно приложение на изискването на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Приел е, че макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл.10б ал.7 – 9 от ЗП да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие (съгласно чл. 288 от ДФЕС), то и обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с реда, предвиден в Регламента за изпълнение. В тази връзка е приел, че доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминатото разстояние, е следвало да уведоми жалбоподателя, като ползвател на ППС, относно неправилно декларираните данни и за доброволно заплащане на остатъчната дължима тол такса за процесния сегмент/ за каквото липсват данни да е било сторено/, и едва след установяване на такова уведомяване и последвало бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи и към ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Наред с гореизложеното, първоинстанционният съд е приел и, че в случая е изтекъл давностния срок за административнонаказателно преследване, съгласно предвиденото препращане към чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

IV.За правото :

8. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В случая спорен е приложимият ред за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението/23.12.2020 г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на нарушението/13.12.2020 г., не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

9. Наред с гореизложеното, в случая следва да се посочи, че достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т.нар. „принцип на пропорционалност“. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C 210/10, EU:C:2012:64, т. 41), както е и в случая. В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ правилно е бил отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V. За разноските :

11. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство в размер на 550 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, тридесет и първи касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 676 от 14.05.2024г. на Районен съд гр. Пловдив,Х - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20245330201049 по описа на съда за 2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], да заплати на „Р.И Р.СИН” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.