Р Е Ш Е Н
И Е
№……………….…./…………………………2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка И.,
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 598 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 вр. чл. 258
и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх. № 10474/11.02.2019 г. на VII СУ „НАЙДЕН ГЕРОВ“ - гр. ВАРНА, БУЛСТАТ *********, представлявано от
М.И. Нестерова - Директор, адрес: ***,
срещу Решение № 307/28.01.2019г. по гр.д. № 17161/2018г. на ВРС, ХХХ-ти състав,
с което се призна
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на М.И.К.-Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, със Заповед № РД-10-1455/14.09.2018 г. на Директора на VII СУ „Найден Геров“-гр.Варна за незаконно и се
отменя; както и служителката К.-Ч. се възстановява на заеманата от нея длъжност преди
уволнението „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап, по БЕЛ“ в VII СУ „Найден Геров“ - гр. Варна, по реда и сроковете на чл. 345, ал.1 от КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и въззивникът е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 510 лв., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че основанието работодателят да подпише
допълнително споразумение е по инициатива на служителката, поради което не е
налице нарушение на правата й по трудовото правоотношение. Сочи, че
работодателят е действал добросъвестно при промяна срока на договора. Излага
се, че преназначаването за учебната 2017/2018 г. е за 12 месеца, поради което
същият законосъобразно е прекратен на 14.09.2018 г. на основание чл.325, т. 3
от КТ. Моли
се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. В открито съдебно
заседание въззивникът чрез процесуален представител адв. Д. поддържа въззивната
жалба и моли за отмяна на решението. Намира, че правата на въззиваемата не са
нарушени, доколкото сама е поискала промяна на трудовото правоотношение по
отношение срока на договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна М.К.-Ч., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Настоява се, че правилно е прието от съда, че не са били
налице законовите предпоставки за сключване на срочен трудов договор, поради
което на основание чл. 68, ал. 5 от КТ сключеният договор е безсрочен и не може
да прекратен на обективираното в заповедта за уволнение основание. Моли за
потвърждаване на решението. В открито съдебно
заседание чрез процесуалния
си представител адв. Гюров, въззиваемата оспорва жалбата. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Настоява, че не са налице предпоставките за
сключване на срочен трудов договор като работодателят е нарушил императивната
разпоредба на чл. 68, ал. 4 от КТ.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от М.К.-Ч. срещу VII СУ „НАЙДЕН ГЕРОВ“ - гр. ВАРНА искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 и т. 3 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че същата била назначена на длъжността „старши учител,
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, по БЕЛ“ при ответника.
Сочи, че със Заповед № РД-10-1455/14.09.2018 г.
на Директора на VII СУ „Найден Геров“ гр.Варна било прекратено
трудовото ѝ правоотношение, считано от
15.09.2018 г. на
основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ поради изтичане на уговорения срок, което
намира за незаконно. Настоява, че формално в Допълнително споразумение от 20.09.2017
г. към трудовия договор от 01.09.2017 г. било записано, че
срокът на договора е до 14.09.2018 г., но договорът е сключен
в нарушение на чл. 68, ал. 4 от КТ и на основание ал.5 от същия е сключен за
неопределено време. Намира, че не е налице „изключение“ по смисъла на чл.68,
ал.4 от КТ, което да обоснове възможност за прекратяване на договора, поради
което моли за отмяна на уволнението на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ като
незаконно и възстановяване на работа.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника, с който се оспорват изложените в исковата молба твърдения и се
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че ищцата
кандидатствала за обявеното свободно работно място за горепосочената длъжност и
след събеседване на 01.09.2017 г. бил подписан трудов
договор от 01.09.2017 г. на основание чл.70, ал.1 и чл.68, ал.1 т.2 от КТ и
ВПОРЗ. Твърди, че след сключване на договора ищцата е подала ново заявление до
директора на училището да бъде преназначена в учебното заведение като страши
учител по български език и литература за учебната
2017/2018 г.,
което довело до сключването на допълнително споразумение № РД-10-1489/14.09.2017 г. към трудов договор от 01.09.2017
г., на основание чл.119, чл.70, ал.1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КТ със
срок на договора до 14.09.2018 г. Настоява се, че по
искане на работника е променен срокът на договора за учебната
2017/2018 г. и е
станал срочен. Твърди се, че действията по прекратяване на трудовия договор от
страна на работодателя са законосъобразни и моли за отхвърляне на исковете.
ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че по
силата на сключен със директора на VII СУ „Найден Геров“ - гр.Варна трудов договор от № РД-10-1387/01.09.2017
г. на основание чл.70, ал. 1 и чл. 68, ал.1, т.2 от КТ и ВПОРЗ, страните са в
трудово правоотношение, като въззиваемата заема длъжността „старши учител,
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, по БЕЛ“.
От
депозираното от М.К.-Ч. заявление с вх. № 3090/14.09.2017 г., отправено до
директора на VII СУ „Найден Геров“ - гр. Варна се установява,
че същата е поискала преназначаване в училището като старши учител по български
език и литература 2017/2018 г., на което искане е поставена резолюция от
работодателя в положителен смисъл.
Липсва
спор между страните, че въз основа на оправеното от въззиваемата искане е
сключено допълнително споразумение № РД-10-1489/14.09.2017 г. към трудов договор № РД-10-1387/01.09.2017
г., на основание чл. 119, чл. 70, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КТ със
срок на договора до 14.09.2018 г.
Не е спорно, а и от Заповед № РД-10-1455/14.09.2018 г. на Директора на VII СУ „Найден Геров“-гр.Варна, се
установява, че трудовото правоотношение с Ч. е прекратено, считано от
15.09.2018 г. на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда - поради изтичане на
уговорения срок.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до наличието на предпоставките за сключване на
срочен трудов договор и прекратяването му, поради изтичане на срока на
договора.
Съгласно трайната съдебна практика, началното
сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи случаи,
уредени в чл.68, ал. 3 и 4 КТ, като първата група включва видовете работи, за
изпълнението на които се сключват срочните трудови договори (временни, сезонни
и краткотрайни), а както и такива с новопостъпващи работници и служители в
обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия, а втората група,
съобразно ал. 4 - срочнен договор може да се сключи да работи или дейности
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но се отнасят до основния
предмет на дейност на работодателя, но само по изключение, което е дефинирано в
§ 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение „изключение“ по смисъла
на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му. Приема се, че посочените разпоредби са императивни, поради което
следва да се приеме за задължително изискването на §1, т. 8 ДР на КТ
обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в
трудовия договор (в този смисъл решение № 889/29.10.2008 г.
по гр. д. № 1730/2006 г. на ВКС, IV г. о.;
решение № 359/6.04.2009 г. по гр. д. № 2012/2005 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 164/18.02.2010 г. по гр. д. № 4656/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 104/23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение № 176/15.03.2010 г. по гр. д. №
3022/2008 г. на ВКС, III г. о.; решение № 66/27.04.2016 г. по гр. д. №
4329/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 260/12.01.2017 г. по гр. д. №
1511/2016 г. на ВКС, IV г. о; решение №
302/17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение №
94/17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. на ВКС, IV г. о.).
В случая
не е спорно, че страните са в трудово правоотношение, което е прекратено с
атакуваната заповед РД-10-1455/14.09.2018 г. на Директора на VII СУ
„Найден Геров“ - гр. Варна на основание чл.
325, т. 3 от КТ.
Трудовият договор между работодателя VII СУ „Найден Геров“ -гр.Варна и М.К.-Ч. за длъжността „страши учител по български език и литература“ е сключен като срочен на основанието по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Допълнителното споразумение, сключено на
20.09.2017 г., е с посочено правно основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КТ,
със срок на договора до 14.09.2018 г., т.е. продължителността му е за времето
на първия и втория учебен срок на учебната 2017/2018 г. Нито в текста на
договора, нито в допълнителното споразумение към него се съдържат конкретни
причини, обуславящи сключването му като срочен. Както се
коментира по-горе в мотивите, условията, при които може да се сключи трудов
договор за определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби
на чл. 68 от КТ и страните са длъжни да се съобразяват с въведените с тях ограничения.
Съгласно разпоредбите на чл. 91 и 92 от
Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл. 2, чл. 3 и чл. 13
от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното
образование, училищното образование се организира в учебни години с
продължителност от 12 месеца, които започват на 15 септември и включват учебно
време, организирано в учебни срокове и неучебно време – официални празници и
ваканции. От изложеното следва, че работата в училищата се характеризира с последователност
и непрекъснатост, като условно е организирана в учебни години, но по същността
си е постоянна. Обособяването й в учебни години сочи единствено на цикличност в
непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа. В
тази връзка, съдът намира, че работата като учител в процесното училище няма
временен, случаен, краткотраен или сезонен характер, а е с постоянен такъв, т.е.
част от основната дейност на работодателя. Изпълняваната от въззиваемата длъжност
безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да
съществува и след изтичане на срока му. Липсата на
посочените в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КТ характеристики изключва
възможността за изпълнението на възложените на М.К.-Ч. трудови функции да бъде сключен срочен трудов договор по чл.
68, ал.1, т.1 от КТ.
На следващо място, следва да се обсъди дали е налице втората група
предпоставки за сключване на срочен договор, а именно че за работи и дейности,
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за
определен срок може да се сключи само по изключение по аргумент от чл. 68, ал.
4 от КТ. В § 1, т. 8 ДР КТ е дадено легална дефиниция на „изключение“ -
обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия
договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Тези причини трябва да са
конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия
договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор
следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради
конкретно условие, което да обуславя и срочността на договора, като в тежест на
работодателя е да установи съществуването му. В
случая не се установи наличието на подобно изключение. Обосноваване на същото
не е налице, както в първоначалния трудов договор, така и в допълнителното
споразумение. Депозираното от служителката искане за назначаване за конкретната
учебна година не променя нито вида, нито характера на работата, която същата
изпълнява, за да съставлява допустимо основание за сключване на срочен договор.
Посочване на срока на учебната година не съставлява „технологическа причина“ и
не може да обоснове наличието на изключението, предвидено в закона (така решение № 66/27.04.2016 г. по гр. д. № 4329/2015 г. на ВКС, III г. о.).
По тези съображения изложените в жалбата оплаквания, че трудовото
правоотношение е променено по волята на ищцата, сега въззиваема, и не са
накърнени правата й са неоснователни.
С оглед липсата на императивните условия на
чл. 68, ал. 3 от КТ и липса на конкретни причини, представляващи
„изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4
от КТ, договорът, както първоначалния такъв, така
и с допълнителното споразумение, следва да се смята сключен за неопределено
време на основание чл. 68, ал. 5 от КТ и не може да се прекрати на
предвидените за срочните трудови договори основания.
По изложените съображения съдът намира
заповедта за уволнение за незаконосъобразно постановена, поради което
следва да бъдат уважени като основателни
обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1 и т. 2 от КТ.
Като е достигнал до идентични правни изводи за основателността на
предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно отправеното искане,
представения списък по чл. 80 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
въззивната инстанция, срещу което е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 800 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, броя и вида на предявените искове, наличието на едно съдебно
заседание без събиране на доказателства, съдът преценява възражението за
прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за
основателно. Съдът като взе предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т.1 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира,
че в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 510 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 307/28.01.2019 г. по гр.д. №
17161/2018 г. на ВРС, ХХХ-ти състав.
ОСЪЖДА VII СУ „НАЙДЕН ГЕРОВ“ - гр. ВАРНА, БУЛСТАТ *********, представлявано от М.И.
Нестерова - директор, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К.-Ч., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 510 лева (петстотин и десет) лева,
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 25.04.2019 г. на
основание чл. 315 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: