МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29 от 03.08.2020г. по НОХД №
334/2020г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.
Р.п.Б.Т.Н. е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 304 – ЗМ - 322/2017г., пр. преписка вх. № 543/2017г. по описа на прокуратурата, против Я.С.Н.
за това, че за времето от 20.00 часа на 06.05.2017г. до 10.00 часа на
07.05.2017г., в с. Равда, от автосервиз „С. А.” ООД, находящ се в приземно
помещение на частен дом на ул. И. № 9, чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот - алуминиева врата, чрез използване на специално
техническо средство (кирка) и чрез използване на моторно превозно средство с
неустановени марка, модел и регистрационен номер, в съучастие като извършител с
неустановено лице, е отнел чужди движими вещи, собственост на „С. А.” ООД -
един брой метална каса с приблизителни размери 60/60/50 см. на стойност 453
лева, ведно с намиращата се в нея парична сума в размер на 8983 лева, от
владението на управителя на „С. А.” ООД - П.Д.С., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа внесения обвинителен акт. Сочи, че направеното
самопризнание напълно кореспондира с доказателствения материал по делото. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага да му бъде определено
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Счита, че такова
наказание ще въздейства върху поведението на подсъдимото лице и ще го възпира
от извършването на други противоправни деяния. Моли в тежест на подсъдимия да
бъдат възложени извършените в хода на ДП разноски. Предлага вещественото
доказателство - един брой кирка, да бъде унищожено, а останалите вещи - мобилен
телефон и три броя маратонки, да бъдат върнати на лицата, чиято собственост са.
Предлага гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът
на подсъдимия сочи, че фактите налагат правните изводи, изложени в обвинителния
акт. Намира, че има превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, трудова активност на подсъдимия. Сочи, че взломяването е
квалифициращ белег на обвинението, а не отегчаващо вината обстоятелство. Развива
съображения в насока, че не е отегчаващо вината извършването на деянието през
нощта - в почивните дни. Моли за определяне на наказание към възможния минимум,
като същото бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК. Моли изпълнението на това
наказание да бъде отложено за срок от три години. Счита, че гражданският иск е
основателен.
Подсъдимият
поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли за условна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава
двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, тъй като в съдебно заседание съдът след
извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото
да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на
подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се
установя следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Я.С.Н. е роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, със
средно образование, неосъждан, работи в строителството на частна практика, ЕГН **********.
Същият е освобождаван от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК с Решение № 197 от 20.05.2016г. по АНД № 470/2016г. по
описа на Районен съд Несебър.
В
с. Равда, ул. „И.” № 8, се намирал автосервиз, собственост на дружеството „С. А.”
ООД. Последното било със собственици физическите лица П.С. и Г.В. (свидетели по
делото). В помещение в сервиза собствениците монтирали метална каса, в която се
съхранявали оборотни средства и документи. На 06.05.2017г., при приключване на
работния ден, св. П.С. проверил паричните средства в касата, които възлизали на
8983 лв. След това той заключил вратата на сервиза и входната врата на къщата,
в която се намирал. Около 20 часа на същата дата подсъдимият Н. се намирал в
района на сервиза, който наблюдавал от известно време. Взел решение да опита да
влезе в сервиза с цел кражбата на парични средства. Той бил с маратонки Nike air и спортно облекло. Носел кирка с дължина на
дръжката около 40 см. и метална част с дължина 36 см. Доближил се до входната
врата на сградата, в която се намирал сервизът, убедил се, че никой не го
наблюдава, и започнал да нанася удари с кирката предимно в областта на
заключващия механизъм на вратата, изработена от ПВЦ материал. В резултат на
нанесените удари вратата се отворила, а „езикът” на бравата останал навън – в
заключено положение. След като влязъл в сградата Н. се насочил към стълбището,
водещо надолу към помещението на автосервиза. Стигнал до вратата му, която
отново била изработена от ПВЦ материал. С помощта на кирката разбил заключващия
механизъм и на тази врата и влязъл в помещението, в което се намирал сервизът.
Видял зелена каса с размери 60/60 см., захваната с анкерен болт за бетоновия
под. Използвайки кирката той успял да освободи касата от болта, взел касата и
се насочил към изхода. Тъй като същата била около 50 – 60 кг. подсъдимият я
пренесъл до съседна улица, където го чакали неустановени по делото лица, с
неустановен лек автомобил. Касата била натоварена в автомобила и Н. и
неустановените лица се отправили в неустановена посока. Впоследствие
подсъдимият отворил касата и установил сумата от 8983 лв.
На
07.05.2017г. бил извършен оглед на местопроизшествие, документиран с протокол
на л. 17 – л. 28 от том I от ДП. При огледа
били иззети трасологични следи от обувки и била установена сочената кирка,
която била иззета.
В
хода на разследването е извършено претърсване и изземване с разрешение на съдия
от 31.05.2017г. в апартамент, обитаван от подсъдимия, в гр. Несебър, ул. „Св.
Св. К.М.” № .., ет. 2 (на л. 41 – л. 50 от том I от ДП), при което били иззети телефон Самсунг с ИМЕИ 354603089035870 и 1
чифт маратонки, запечатани с лепка за ВД № А 1117. Било извършено претърсване и
изземване с разрешение на съдия от 31.05.2017г. (на л. 51 – л. 57 от том I от ДП) и в дома на брата на подсъдимия в гр. А., ул. „С.П.”
№ .., при което били иззети 1 чифт маратонки, запечатани в хартиен плик с лепка
ВД № А0121 и 1 чифт маратонки, запечатани с лепка ВД № А0123.
По
ДП бил изготвен протокол № 17/ДНК-108 от 22.05.2017г. от вещо лице – специалист
в областта на ДНК профилиране, от който се установило, че от направената
обтривка от вещественото доказателство – кирка, е определен ДНК профил на лице
от мъжки пол. Били взети сравнителни образци – епителни клетки от устната
кухина на подсъдимия (с протокол на л. 80 от том I
от ДП), като видно от изготвения протокол № 17/ДНК-119 от 02.06.2017г.
ДНК-профилът на Я.Н. показва пълно съвпадение с ДНК профила, определен с
протокол № 17/ДНК-108 от 22.05.2017г.
В
хода на разследването бил изготвен протокол № 28 от 06.06.2017г. от
трасологическа експертиза, според който четирите броя следи от подметка на
обувка, фиксирани и иззети при огледа на местопроизшествие, вероятно са
оставени от дясната и лявата подметка на предоставени за изследване чифт
спортни обувки „Еър Найк”, размер 43, представляващи ВД № 1117.
По
ДП бил изготвен протокол за извършена експертиза № 36 (на л. 2 – л. 17 от том II), с който се извършва анализ на записите от охранителни
камери от близки до процесния обект, предадени на разследващите органи.
Изготвена
е съдебно икономическа експертиза (на л. 96 от том II),
от която се установява, че стойността на касата е в размер на 453 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от самопризнанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния
акт, като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и
съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т.
2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана
в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от
подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно показанията на свидетелите П.С., Г.В., А.Р.,
А.В., Д.Н.. Фактическата обстановка се
подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на
фактите са допринесли и извършените оглед на местопроизшествие и извършените
претърсвания и изземвания, документирани с протоколи по досъдебното
производство. Фактическата обстановка се потвърждава категорично и от експертните
заключения на всички приобщени в хода на ДП експертизи. Всички посочени
доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с
признанията на подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК..
На
първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел
описаните в обвинителния акт метална каса и съдържащата се в нея парична сума в
размер на 8983 лв. от владението на ощетеното юридическо лице. Т.е. Н. е
прекъснал владението върху касата и паричните средства в нея, осъществявано от „С.
А.” ООД, чрез законния представител на дружеството – св. П.С. (в стопанисвания
търговски обекти - автосервиз), като е осъществил свое такова върху тях. Подсъдимият
е проникнал в помещението, където се е помещавал автосервизът и е взел процесните
вещи, като по този начин е прекъснал фактическата власт, която С. А.” ООД, чрез
законния представител, е осъществявало върху тези вещи и е установил своя
трайна фактическа власт върху тях – взел ги е със себе си и е напуснал местопрестъплението.
От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните вещи са
били чужди на подсъдимия (собственост на „С. А.” ООД) и не са му се следвали на
законно правно основание.
На
следващо място от обективна страна се установява, че Н. е извършил деянието
чрез използването на техническо средство - кирка. Самият той изрично признава
отразеното в обвинителния акт обстоятелство, че е проникнал в автосервиза с
помощта на кирка, с която разбил първо вратата на входа на сградата, а
впоследствие и вратата за входа на автосервиза. Техническо средство за
извършване на кражбата е всеки създаден от човека предмет, без използването на
който в конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или
довършването му би било затруднено. Съгласно т. 11 от Постановление № 6 от
26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г.), за да бъде осъществена кражба чрез техническо средство, е
необходимо да се установи, че при влизането или отключването на съответното
помещение е било използвано такова средство. С оглед посочените постановки по
делото безпротиворечиво се установява, че за извършване на деянието (чрез
влизане в помещението, където се е помещавал автосервизът), подсъдимият е
използвал предмет (кирка), с който е въздействал върху две различни врати и
това въздействие му е позволило да ги отвори. По този начин именно кирката е
направила възможно осъществяването на деянието. Ето защо съдът намира, че от
обективна страна деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК
– чрез използване на техническо средство.
На
следващо място от обективна страна се установява, че за отнемането на касата и
паричните средства в нея Н. е разрушил прегради, здраво направени за защита на
имот. Преграда, здраво направена за защита на лица или имот, е всяка вещ или
съоръжение, което е предназначено и е от естеството си да изключи или ограничи
достъпа на трети лица до вещи. От фактическа страна по делото се установява, че
вратата към сградата на ул. „И.” № 9 в с. Равда и вратата към помещението, в
което се е намирал сервизът, са били заключени. Установява се, че Н. е въздействал
с техническо средство и сила върху вратите и заключващите им механизми докато същите
не са се отворили. По този начин той е преодолял съответните заключващи механизми.
Следователно от обективна страна деянието е извършено чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот.
За
извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство. В т. 11 от Постановление
№ 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7
от 6.VII.1987 г. е прието, че кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, когато деецът е използвал моторно превозно средство за отнемане на вещите
или за превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да
установи трайна фактическа власт върху него. С оглед описаната в обвинителния
акт и призната от подсъдимия фактическа обстановка, отнетата каса е била
прекалено тежка, поради което за пренасянето й и отдалечаването от
местопроизшествието е било необходимо използването на моторно превозно
средство. От фактическа страна се установи, че такова е използвано от Н. и от
неустановени по делото лица, които са го чакали със съответното превозно
средство. Ето защо и този квалифициращ признак от деянието е налице.
От
обективна страна деянието е извършено при съучастие, като подсъдимият е
действал като извършител. Това е така, тъй като именно той е проникнал с взлом
в чуждия имот и е отнел касата, ведно с паричните средства в нея. От фактическа
страна се установи, че неустановени по делото лица са го чакали с автомобил, с
помощта на който всички са напуснали мястото на произшествието. Т.е. безспорно
и други лица са действали заедно с подсъдимия, като са спомогнали
осъществяването на фактическа власт върху касата с помощта на моторно превозно
средство. Налага се извод, че Н. е действал като съизвършител при осъществяване
на кражбата – по реда на чл. 20, ал. 2 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал, че процесните движими вещи не са негови, че не му
се следват и че установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки
волята на собственика им, като едновременно с това прекъсва упражняваната от него
фактическа власт. Извършените от подсъдимия фактически действия по отнемането
на процесните движими вещи безспорно обективират намерението му противозаконно
да ги присвои. Същият много добре е съзнавал, че в чужд имот се намират вещи,
които са собственост на друго лице, но въпреки това е влязъл с преодоляване на
прегради, направени за защита на имота и ги е отнел. В подкрепа на извода, че
деянието е извършено при пряк умисъл е и самопризнанието, направено в хода на
производството от подсъдимия. Той е имал пряк умисъл за всички елементи от
обективната страна на деянието, тъй като е целял да преодолее преградите (в
случая заключени врати), да използва за целта техническо средство – кирка и да
се отдалечи от мястото на престъплението с моторно превозно средство. Съзнавал
е, че действа със съучастието на други лица, които са го чакали при автомобила
и е целял да действа заедно с тях.
При
индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. .., съдът прилага само чл. ..,
ако е по-благоприятен за дееца.
В
настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл.
58а, ал. 4 вр. с чл. .. от НК. Съдебният състав счете, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия. На първо място следва да се има предвид, че степента на обществена
опасност на извършеното деяние не може да се определи като ниска, тъй като от
една страна е отнета сериозна парична сума от 8983 лв., а от друга страна
самият механизъм на извършване на деянието, съпроводено с използването на
техническо средство, на моторно превозно средство и разрушаване на две врати,
го характеризира като такова със сравнително висок интензитет. Всички тези
белези мотивират съдебния състав да приеме, че обществената опасност на
деянието е над ниската. Обществената опасност на дееца може да се определи като
сравнително ниска, макар да е имал известни престъпни прояви в миналото
(освободен е от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК). Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка
на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, който към момента на деянието, а и към настоящия момент, е
неосъждано лице. Описаните по-горе обстоятелства, влияещи на повишената
обществена опасност на деянието, могат да се определят като отегчаващи
отговорността. При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда
на чл. 54 НК, а не по този на чл. .. НК. Всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената опасност
на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е близо до минималния размер, предвиден в закона (с оглед наличието на
смекчаващи вината обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на
дееца). За извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от една
до десет години (арг. от чл. 195, ал. 1 НК). В тези рамки съдебният състав
достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на подсъдимия следва да се определи
наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода”. Както вече се
посочи анализът на всички относими обстоятелства води до извод, че наказанието
следва да е близо до предвидения в закона минимум, но същевременно трябва да се
отчете, че са налице и отегчаващи вината обстоятелства, а обществената опасност
на деянието не може да се определи като най-ниската. Ето защо съдебният състав
достигна до краен извод, че наказанието следва да бъде определено малко над минималния
размер, предвиден в чл. 195, ал. 1 НК. Съдебният състав счете, че с определяне
на наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите
на чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително
върху него и върху останалите членове на обществото. Фактът, че той е наказан
именно с това наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към
спазване на закона под заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено. Като
съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният състав достигна до
извод, че така определеното наказание (в размер 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода) следва да бъде редуцирано с една трета, т.е. на Н. следва да се наложи
наказание от 1 година лишаване от свобода.
Същевременно съдът
счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на
„условното осъждане” спрямо подсъдимия. Преди извършване на деянието не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Освен това
съдът е определи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода по
настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от свобода.
Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи без
отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има
предвид, че с оглед ниската обществена опасност на дееца и като се отчете
фактът, че няма данни за други негови осъждания, той по-лесно би могъл да се
превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това съдебният състав
достигна до извод, че следва да се определи четиригодишен срок на отлагане на
изпълнението (с оглед констатираната обществена опасност на самото деяние),
като с този срок целите на наказанието ще бъдат постигнати в пълна степен. Така
за един сравнително дълъг период от време подсъдимият ще е под страх от
извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността
да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го мотивира
допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към
настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат
постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание за срок от четири
години.
Като
взе предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, съдът достигна до извод,
че в полза на Държавата следва да бъде отнето вещественото доказателство - 1
бр. кирка с лепка ВД № А0101. Това е така, тъй като видно от фактическа страна
посочената кирка е послужила за извършване на деянието (същата представлява
техническо средство, с което са повредени вратите към помещенията). С оглед
незначителната й стойност съдебният състав разпореди след влизане на присъдата
в сила тази вещ да бъде унищожена.
Съдебният
състав на основание чл. 112, ал. 1 от НПК разпореди веществените доказателства
по делото - 1 чифт маратонки, находящ се в разкъсан хартиен плик с лепка ВД №
А0121 и 1 чифт маратонки, находящ се в хартиен плик, запечатан с лепка ВД №
А0123, да останат по делото, като в случай, че не бъдат потърсени от надлежен
собственик в срок от една година от приключване на наказателното производство
да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат като вещи на незначителна
стойност. Посоченото разпореждане е в унисон с разпоредбата на чл. 112, ал. 1
от НПК и с обстоятелството, че няма категорични доказателства за конкретния
собственик на посочените вещи.
На
основание чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства по делото - Телефон
Самсунг с ИМЕИ 354603089035870 и 1 чифт маратонки, находящи се в полиетиленов
чувал, запечатан с лепка за ВД № А 1117, като лепката е с нарушена цялост,
следва да бъдат върнати на подсъдимия, тъй като са негови вещи, иззети от
неговото владение. Същите не подлежат на отнемане в полза на Държавата, поради
което след приключване на наказателното производство следва да се върнат именно
на подсъдимото лице. Съдебният състав разпореди в случай, че не бъдат потърсени
от него в едногодишен срок от уведомяването му, да се отнемат в полза на
Държавата и да се унищожат като вещи на незначителна стойност - на основание
чл. ..2, ал. 2 от ПАС.
Съдът
постанови веществените доказателства по делото - 9 бр. DVD-R, Verbatim – да останат по делото
към експертизата в срока на съхранението му.
По отношение на предявения от „С. А.“
ООД граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане с определение от
разпоредително заседание от 03.08.2020г., съдебният състав намери следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъде уважен гражданския иск, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в причинна връзка с което са
настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимия за виновен,
е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Вследствие на това
деяние „С. А.“ ООД е претърпяло имуществени вреди, които съответстват на
стойността на отнетата вещ каса (453 лв.) и на размера на отнетата сума от 8983
лв. (общо 9436 лв.). Следователно гражданският иск е доказан по основание и
размер и поради тази причина беше уважен изцяло от съдебния състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.05.2017г. до окончателното изплащане.
С
оглед уважаването на гражданския иск и на основание чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдебният състав
определи държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 377,44 лв., като подсъдимият беше
осъден да я заплати по сметка на Районен съд Несебър.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 937,22 лв., които
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: