МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ ПО АНД № 79/2018 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД –
КУБРАТ
Производството е по реда на чл.375 и
сл. от НПК.
Районна прокуратура гр.Кубрат е внесла материалите по Бързо производство
№ 290ЗМ - 34/2018 г. по описа на Районно управление на МВР гр.Кубрат срещу Р.Г.М. *** за това,
че на 27.12.2017 г. и на
15.01.2018 г. в с. Беловец, обл. Разград, действайки
в условията на продължавано престъпление, като родител е оставила малолетното
си дете С.Р.Г. – роден на *** г., намиращо се под нейни родителски грижи, без
надзор и достатъчно грижи (допуснала влошаване на здравословното му състояние и
хоспитализирането му в Детско отделение на МБАЛ гр. Кубрат, напуснала дома си и
го изоставила, не е изпълнявала задължението си да се грижи за здравословното
им състояние, не е изпълнявал родителските си задължения по отглеждане и
възпитание) и с това е създала опасност за неговото физическо, душевно и
морално развитие.
Внесено е и постановление от същата районна прокуратура, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на нарушителката Р.Г.М.
с налагане на административно наказание за извършеното от нея престъпление по чл.182, ал.1 от НК, при условията на чл.78а от НК.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Кубрат поддържа внесеното постановление, пледирайки, че са
налице материалноправните предпоставки за приложение
на чл.78а от НК, поради което моли съда да освободи М. от наказателна
отговорност като й наложи административно наказание глоба ориентирано около
минималния предвиден размер.
Подсъдимата Р.Г.М. както
на досъдебното производство, така и на съдебното следствие не се признава
виновна. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че описаната в
постановлението на районната прокуратура фактическа обстановка не отговаря на
действителността. Твърди, че от раждането на детето до момента, в който същото
е настанено в приемно семейство, е полагала грижи за отглеждането му. На въпрос
на съда отговаря, че не е посещавала С. и не е разговаряла с приемните родители
относно състоянието на сина си. Не е търсила и контакт със социален работник от
отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кубрат, за да
получи информация за детето си.
Съдът, след като прецени
на основание чл.378, ал.2 от НПК събраните по Бързо производство № 290ЗМ - 34/2018 г. по
описа на РУ на МВР гр.Кубрат
доказателства, приема за установено следното:
Нарушителката Р.Г.М. е 18-годишна,
с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с основно образование,
безработна.
Нарушителката М. не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Подс.Р.Г.М. и св.И.Б.И.заживели
на съпружески начала в дома на свидетеля в с.Долец, обл.Силистра.
От съвместното им съжителство на 21.06.2017 г. се родило детето С., който не
бил припознат от бащата и записан с имената на своята майка - С.Р.Г.. След изписването
им Г. с новороденото се прибрали в жилището на св.И..
Още от раждането подс.М. не желаела бебето, не се грижела адекватно за него,
не го хранела. Често пъти напускала дома и изоставяла новороденото. Когато бебето
било на шест месечна възраст (27.12.2017 г.), подс.М.
и св.И. отвели детето в с.Беловец, където живеела баба му - св.Г. М.. Още с
пристигането си подс.М. заявила, че не желае детето,
постоянно се карала на новороденото и дори на няколко пъти го хвърлила на
леглото, като казвала: „как не умря“. След като погостували на бабата, отишли
до дома на св.Р. М. - сестра на подсъдимата. Последната оставила бебето на
сестра си и казала, че излиза за малко. След известно време св.И. излязъл да я
търси, като установил, че М. се намира в съседна къща, при друг мъж. При
разговор с подсъдимата същата заявила, че не желае да се върне в дома им, както
и че не желае да полага грижи за сина им. Св.Р. М. телефонирала на св.А., който
живеел на семейни начала с бабата на бебето и му обяснила, че Р.М. е изоставила
бебето в дома им, че то е гладно, а няма нито храна, нито посуда,
в която да приготвят храна за възрастта му. Св.А. веднага посетил дома на св.Р.
М., взел бебето и го отвел в дома си. Там св.Г. М. изкъпала детето, нахранила
го и го приспала.Същата вечер здравословното състояние на детето се влошило,
като на место бил повикан екип на ЦСМП, който установил, че детето е във
влошено здравословно състояние и трябва да бъде транспортирано до МБАЛ
гр.Кубрат.
В болничното заведение в
гр.Кубрат бил повикан дежурният педиатър- св. д-р В., която извършила преглед и
установила, че детето е с двустранна бронхопневмония. С. бил приет в „Детско отделение“
с назначена антибиотична терапия. Бебето било
придружавано от бабата по майчина линия св.Г. М., която останала до самото му
изписване от болницата. Докато бебето било в здравното заведение, подс.М. нито веднъж не се поинтересувала за здравословното
състояние на сина си. Седем дни по късно бебето и баба му били изписани от
болницата. Поради това, че детето било придружавано само от бабата - св.Г. М.,
св.В. и св.А.сигнализирали отдел „Закрила на детето“, че С. се отглежда в
рискова, семейна среда.
На 02.01.2018г. веднага
след подадения сигнал за дете в риск, св.И.-социален работник в Отдел „Закрила
на детето“ към ДСП гр.Кубрат предприела мерки по изясняване и решаване на
проблема. Посетила адреса, на който живеело бебето в с.Беловец, като на место
провела разговор с бабата по майчина линия и мъжът, с който съжителствала –св.А..
От разговора установила, че действително майката Р.Г.М. не полага грижи за
детето и го оставила на грижите на баба му. След това открила подсъдимата и
провела разговор и с нея. Обяснила й, че детето следва да се отглежда от
майката, а не от бабата и дала срок от два дни, в който срок майката да реши ще
се грижи ли за сина си. Два дни по-късно Р. М. посетила св.И. на работното
място и заявила, че се събира да живее с биологичния баща и се прибират в
с.Долец. В така създалата се ситуация, св.И. изготвила доклад за затваряне на
сигнала и препратила документите по компетентност към Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Дулово, за продължаване
на работата по случая по преценка на служителите.
На 15.01.2018 г. отново
след влошаване на здравословното състояние на С., той бил приет за лечение в
същото отделение с диагноза „Бронхиолит“. Назначена
била отново антибиотична терапия, за седем дни, след
което бил изписан в подобрено състояние.
На 15.01.2018г. св.В. и
св.А.отново подали сигнал, че детето С.
е в риск. Ден по късно на 16.01.2018г. св.И. посетила детско отделение и
установила, че действително детето отново е прието за лечение в тежко
състояние. Заедно със св.Ц.-служител на РУ Кубрат посетили болничната стая на С.
и заварили там бабата Г.. След проведен разговор с нея, същата заявила, че подсъдимата
за пореден път е изоставила детето си и биологичния му баща, като отишла да
живее при друг мъж от село Беловец. Св.И. обяснила на св.Г. М., че детето ще
бъде изведено от семейната среда и ще бъде настанено в приемно семейство. И. се
обадила на подс.М. и и обяснила, че детето ще бъде
настанено в приемно семейство. Още същият ден подс.М.
посетила св.И. на работното място и заявила, че не желае бебето и не може да се
грижи за него. След това саморъчно написала декларация, в която записала, че
изоставя детето си. Изготвени били необходимите документи от страна на св.И. и
още същия ден при детето в болницата пристигнала приемната майка, която
останала и до самото изписване.
По делото е приложена
преписката, образувана в Отдел „Закрила на детето“ на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Кубрат, във връзка с подадените сигнали за детето С..
По
доказателствата:
Възприетата от
съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по
делото и преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, доказателства: показанията
на свидетелите Ц., А., Г. М., И., Р. М.,
А., В., С. и И., намиращи се по ДП, удостоверение за раждане на детето, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0343/27.06.2017 г. на Община Разград, социални
доклади по преписка на отдел „Закрила на детето“, заповеди за временно
настаняване на малолетното дете, справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
приобщени по реда на чл.283 от НПК към делото. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по
делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в
цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че нарушителката Р.Г.М. е осъществила състава на престъпление по чл.182,
ал.1 от НК.
От обективна страна пострадалото лице – С.Р.Г.,
малолетно, е било под грижите на своята родителка подс.Р.Г.М..
Изпълнителното деяние М. е осъществила чрез бездействие – оставила е без
достатъчна грижа пострадалия – неин низходящ. Това „оставяне” без грижа е
такова, че поставя детето в опасност. За съставомерността
на деянието не е необходимо да са настъпили други вредни последици, освен да е
възникнала опасност за физическото, душевното и моралното развитие на детето.
От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
майката изцяло се е дезинтересирала
от съдбата на своя малолетен син - не е изпълнявала задълженията си да се грижи
за здравословното му състояние, не е изпълнявала родителските си задължения по
отглеждане и възпитание, не е изпращала парични средства, в резултат на което е
поставила детето си в опасност.
От субективна страна е
извършила деянието умишлено – съзнавала е, че не полага необходимите грижи и че
от това възниква опасност за правилното развитие на лицето, чийто родител е, но
се отнесла безразлично към тази опасност. Подсъдимата е годен субект на престъплението
по чл.182, ал.1 от НК, тъй като е майка на С. и е била длъжна да полага грижи
за пострадалия свой низходящ.
По наказанието:
Съдът намери, че са налице условията на чл.78а от НК: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание,
нарушителката e пълнолетна и не е била в пияно състояние, не е
осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК, с деянието не са причинени
имуществени вреди.
Предвид горното съдът освободи Р.Г.М. от наказателна
отговорност за престъплението по чл.182,
ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК, й наложи административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 лева.
При индивидуализацията на наложеното наказание
съдът отчита, че липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало, имуществено състояние, поради което наложи наказанието
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума предвиден в
закона.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
решението си.
Председател: /П/ Ал. Великова