РЕШЕНИЕ
№……………
гр.София, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Данаилова търговско дело № 2307 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „С.55 ЕООД, ЕИК ********, с предходно
наименование С.Б.– 1 ЕООД срещу Отказ № 20201103125100/17.11.2020 г. на
длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по
заявление на дружеството с образец Б7 с вх. № 20201103125100 за вписване, на осн.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, по партидата на „Софийска вода“ АД на негови действителни
собственици.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен,
тъй като е неправилен изводът на длъжностното лице, че следва да се постанови
отказ, тъй като не са посочени действителните собственици – физически лица, тъй
като действителен собственик се явява публично дружество, по отношение на което
няма изискване за установяване на действителни собственици, поради което и
счита, че с посочването на публичното дружество, в случая С.Т.АД, се изпълнява изискването за обявяване на
действителен собственик. Допълнително излага аргументи, че такова вписване и
извършено по отношение на множество други дъщерни дружества на същото публично
дружество такива вписвания са извършени.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със Заявление по образец Б7 с вх. № 20201103125100/03.11.2020
г. е поискано вписване по партидата на „С.Б.– 1 ЕООД, с настоящо наименование „С.55
ЕООД, ЕИК ******** заличаване на
вписаните до момента на подаване на
заявлението данни относно Е.С.Е.Ф.ЕАД в поле 538 „Юридическо
лице или друго правно образувание , чрез което непряко се упражнява контрол,
както и заличаването на вписаните в поле 550 „Действителни собственици -
физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството на данните за физическите лица О.И.Д.и В.С.С.и вписването в това поле на С.Т.АД. Представеното в
изпратената от Агенция по вписвания преписка по жалбата заявление не отговоря
на съдържащото се в делото на търговеца заявление в частта кои данни са заявени
за заличаване и кои за ново вписване, като в него всички данни са посочени
общо.
Към
заявлението са приложени декларация относно истинността на заявените за
вписване обстоятелства и нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП от законния представител В.М.,
в която са попълнени данни за подателя В.М., качеството му на законен
представител на С.Б.– 1 ЕООД, в раздел І , последният пункт „друго“, в който е
посочено, че С.Б.-1 ЕОООД е дъщерно дружество на Р.Б.ЕООД, което е дъщерно
дружество на Е.С.Е.Ф.ЕАД, което е дъщерно дружество на С.Т.АД – публично
дружество, в раздел ІІ , буква А „Юридически лица правни образувание, чрез
които пряко се упражнява контрол е посочено Р.Б.ЕООД с адрес по седалище и
законен представител; документ
за внесена държавна такса;
По
заявлението е постановен обжалвания
отказ, с който длъжностното лице е приело, че целта на законодателя е да се
преодолее анонимността на юридическото лице и да се установят физическите лица,
които пряко или непряко го притежават или го контролират. Съгласно § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП когато, след като са изчерпани всички
възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице
съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица
не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита
физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване
на действителния собственик по ал. 1. В поле №550 „действителни
собственици – физически лица“ се посочват индивидуализиращите данни за
физическите лица – действителни собственици.
Жалбата е подадена в преклузивния
седем дневен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ
за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация
проверка по чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва
да провери дали заявеното за вписване обстоятелство подлежи на вписване и дали
не е вписано.
Съгласно чл.
50а, ал. 1 и 2
от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба №
1) подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се
посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои
от две части: Част I. Обстоятелства по чл.
63, ал. 1 и
и Част
II. Обстоятелства по чл.
6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата,
регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях
лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта,
съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон.
В зависимост от заявените за вписване
обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП; 2. документ, установяващ съществуването на дружество,
регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ
лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите,
установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания,
чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално
заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл.
63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП; 5. други документи съгласно изискванията на закон.
Съдът споделя изводите на длъжностното лице
при АВ в обжалвания отказ, че в заявлението в поле 550 „Действителни
собственици“ от група „Действителни собственици - физически лица“ не се заявява
за вписване физическо/и лице/а, а юридическо такова.
Съгласно разпоредбата на ЗМИП
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да
получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. Според чл.
63, ал. 1 от същия закон информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват
по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица
и други правни образувания в ТРРЮЛНЦ и в регистър БУЛСТАТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните
търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако
действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в
регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични
собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост
юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на
Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни
образувания не са учредени на територията на Република България.
В § 2,
ал. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието „Действителен
собственик“. Това е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от
условията, посочени в т. 1 - т. 3: Съгласно т. 1. по отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава
акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго
правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко
25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго
правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание,
което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на
множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са
под контрола на едно и също физическо лице/лица.
Съгласно ал. 5 на § 2 ДР на ЗМИП, когато,
след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма
основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице
съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица
не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита
физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
При анализ на нормативната регламентация
и систематично и граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗМИП, може да се
направи извод за това, че изключението по § 2, ал. 1, т. 1 касае единствено
само част от кумулативните предпоставки за наличие на хипотезата на
действителен собственик що се отнася до корпоративните юридически лица и други
правни образувания. При всички положения, обаче, нормата на § 2, ал. 1, както
по отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на
категориите, визирани от т. 2 и т. 3, изисква
като краен резултат данни и информация за физическо лице/лица. Именно в
този смисъл е и формулирана разпоредбата на чл. 63 ЗМИП, а и образецът от Декларацията
– Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП съдържа
полета, единствено относно данните на физически лица като действителни
собственици на юридическо лице/правно образувание. В същият смисъл е
налице и практика на Софийски апелативен
съд – решение № 2231/11.10.2019 г., постановено по т.д. № 4597/2019 г. по описа
на САС, ТО, 11 състав, решение № 2597 от 26.11.2019 г. по т. д. № 5149/2019 г.,
решение № 997 от 12.05.2020 г. по т. д. № 1333/2020 г. и др.
В настоящия случай, дори и да се
възприеме тезата на жалбоподателя, която съдът не споделя, а именно, че
допустимо изключение от правилото за посочване на физически лица като
действителни собственици и като такива може да се посочи публично
дружество, то следва да се отбележи, че
след подаване на заявлението, по което е постановен обжалвания отказ и след
подаване на жалбата, по партидата на жалбоподателя са вписани промени по
отношение наименованието и едноличния собственик, който вече не е Р.Б.ЕООД, с
което са обосновани заявените за вписване данни по заявлението от 03.11.2020
г., поради което и очевидно, че декларираните данни относно лицата, чрез които
се упражнява контрол, вече не съответстват на действителността или поне не в
посочената взаимовръзка на факти.
Считано от 22.01.2021 г. едноличният
собственик на дружеството жалбоподател, което е вече с наименование С.55 ЕООД,
е С.60 ЕООД, чиито едноличен собственик е С.63 ЕООД, което на свой ред се
представлява от С.Т.АД, които обстоятелства следват от вписванията в търговския
регистър, в който случай законът изключва задължение за обявяване на
действителен собственик, а С.Т.АД е публично дружество, по отношение на което
не се прилагат правилата за обявяване на действителни собственици – физически
лица.
Предвид изложеното, съдът намира, че
подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
съответно - постановеният отказ следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.55 ЕООД, ЕИК ********, с
предходно наименование С.Б.– 1 ЕООД, срещу Отказ № 20201103125100/17.11.2020 г.
на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по
заявление на дружеството с образец Б7 с вх. № 20201103125100 за вписване, на осн.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, по партидата на „Софийска вода“ АД на негови
действителни собственици.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Решението да се връчи на жалбоподателя.
СЪДИЯ: