№ 41467
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110170712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 105480/10.12.2021г. от [фирма], срещу М. Й. Б. за сумата от 600 лева главница, ведно със
законна лихва за период от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 44,36 лева,
представляваща договорна лихва за период от 12.10.2020 г. до 10.01.2021 г., сумата 57,05
лева, представляваща мораторна лихва за период от 13.10.2020 г. до 23.11.2021 г., сумата 60
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата
211,64 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), както
и разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от
датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да
отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под
същия номер и със същата дата със страни М. Й. Б. и [фирма2], действащо чрез [фирма3].
По силата на последния контракт [фирма2] поело задължение да обезпечи пред [фирма3]
задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплата
възнаграждение 211,64 лева, разсрочено на вноски от 52,91 лева, платими заедно с
месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от
[фирма3] в полза на [фирма2].
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на [фирма2] се
1
установява, че едноличен собственик на капитала на същото е [фирма3]. Основен предмет
на дейност на [фирма2] е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се
посочи, че печалбата на [фирма2], от извършената от него търговска дейност като поръчител
се разпределя в полза на едноличния собственик [фирма3].
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на [фирма3]. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с [фирма3], доколкото плащайки задължението на потребителя
в полза на [фирма3] кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението,
разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране
на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна
неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе
неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и
ап. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочената неустойка и такса за разходи. С оглед отхвърлената част от претенциите,
заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 18,02 лева за
държавна такса и над 36,04 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда
общ размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
105480/10.12.2021г. от [фирма], срещу М. Й. Б. В ЧАСТТА за възнаграждение по
гаранционна сделка в размер на 211,64 лв., разходи за извънсъдебно събиране на
2
задължението в размер на 60 лв. и за разноски над сумата от 18,02 лв. за държавна такса и
над 36,04 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3