М
О Т И
В И :
Против подс.Т.М.М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това,че на 05.06.2015г. на главен
път I-3, гр.Бяла-гр.Ботевград, на км. **+992, , местност„***"
, близо до гр. Плевен , при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка
„*** ***" рег.№ ***, нарушил правила за движение
по пътищата, установени в Закона за движение по
пътищата , както следва:
-Чл.
21 ал.1 от Закон за движение по
пътищата:
При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч. : За пътно превозно
средство от категория „В”, извън населено място - 90км/ч.,
като управлявал посоченото МПС със скорост -120км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Г.В. от с. Г.,обл.Плевен.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия.
В хода на съдебното производство от
пострадалите Г.Д.В. и М.М.В. е постъпила молба с правно
основание чл.76 и сл.от НПК за конституирането им като частни обвинители.Същите
са конституирани като частни обвинители в производството.В с.з.повереникът им поддържа обвинението.
Подсъдимият
Т.М. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се
за виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V
на НПК.Заявява,че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Т.М.
е правоспособен водач от 05.08.2002г., придобил категории за правоуправление
на МПС-„В”, „М” и „АМ”. Като
водач е наказван за нарушения на
Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за периода 14.08.2002г.
до 10.06.14г.
с 29бр. Наказателни постановления,
както и с 6 бр. фиша за нарушения
извършени в периода 13.08.2010г.
– 14.04.2015г.
Към 05.06.2015г. подс. Т. М.
управлявал лек автомобил „***”, модел „***”
с peг. № ***, собственост
на майка му-Я.Г.М. от с.Мало
Конаре. Автомобилът още от закупуването се ползвал трайно от подс. Т.М..
Към 05.06.2015г. пострадалият-Д.Г.В.
от с.Г., обл.Плевен управлявал собственият си лек автомобил „**” модел ”**” с рег.№***.
Към
05.06.2015г. двамата водачи на моторни
превозни средства не се познавали.
На 05.06.2015г.
около 13,30ч. подс.
Т.М.М. управлявал л.а. „*** ***" рег.№ *** по
дясната (северна) лента на платното за движение на главен път I-3,
гр.Бяла-гр.Ботевград, на км. **+992, близо до гр. Плевен, местност„***".
Пътувал от гр.Левски,обл.Плевен към гр. София /посока от изток на запад / . С него пътували
св. М.И.С. , с която живеел във фактическо съжителство , св.Д.М.М. / негова
сестра / и св.М.Е.И./ родственица
на М. С./ .
По рано същият
ден пострадалият Д.Г.В. от с. Г., обл. Плевен управлявал личния си автомобил ** **, per. № ***. Спрял в отбивка на
пътя 1-3, Бяла - Ботевград, отдясно по посоката на движение за гр. София, на
км. **+992, в местността ***, край гр. Плевен. Мястото било на десен завой по
посока на движение гр. София и с ограничена видимост. Пострадалия накосил
трева. Натоварил я в лекия автомобил.
Метеорологичните условия за района на
местопроизшествието били следните: „През деня е облачно , духа слаб вятър с
променлива посока. В сутрешните часове отново започват валежи от дъжд, които
продължават до ранния следобед. Синоптична станция Плевен регистрира валежи от дъжд от 08,00ч. до
13,40ч. с променлива интензивност. Проливен дъжд вали от 10,00 до
10,45ч..Количеството измерен валеж за 24часа е 6,2литра на квадратен
метър.Видимостта е доб***20километра.Средноденощна темпуратура на
въздуха е 17,6градуса….Измерена темпуратура
на въздуха в 14часа е била 18,4градуса. ”- /справка НИМХ-стр.317/.
Около 13,30ч. пострадалия Д.Г.В. управлявал л.а. „** **" рег.№ *** в
дясно (северно) от платното за движение, където
бил спрял в уширение на пътя. Водача на л.а. „**
**" потеглил с намерение да извърши маневра „обратен завой", като със
скорост на движение 14км/ч. навлязъл на
платното за движене в посока от север на юг, от дясно на ляво пред л.а. „*** ***"
в момент, когато последния бил на около 78,18метра от мястото на удара. Обв. Т.М.М. управлявал л.а. „*** ***" с превишена
скорост-120 км/ч. в този пътен участък видимостта за него била повече от
100метр. Реагирал на опасността от удар в момента, в който л.а. „** **"
навлязъл на платното за движение пред него, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки
това след около 2,45секунди настъпил
удар. Обвиняемият не успял да спре или да пропусне автомобила ** , вследствие
на което ударил със скорост 96км/ч. л.а.
„** **". Удара настъпил в предната част на л.а. „*** ***"
и в лявата страна на л.а. „** **".
След удара л.а. „*** ***"
продължил движението си в западна посока, като едновременно с това
се завъртял наляво и около вертикалната
си ос в посока запад, след което се
установил на платното за движение с предна част обратно на посоката си
на движение/в посока гр.Русе/ и. След удара л.а. „** **" бил отблъснат и
преместен по посока на движение на л.а. „*** ***" с отклоняване косо наляво , гледано за
посока гр.София, като едновременно с това придобил и ъглова скорост , от което
последвало въртете около вертикалната ос /ротация/ по посока надясно ,след
което се установил на южен скат на 2метра от платното за движение с предната си
част , а задната си част на юг. В резултат на удара от действието на
центробежните сили при разрушената лява
странична част , при въртене на
автомобила „**” пострадалия Д.В. бил отхвърлен на ската след южния банкет и затиснат под задната част на
автомобила. Била му причинена комбинирана травма /шийна,
гръдна, механична асфикция от притискането на
снагата/ и смъртта му настъпила до
няколко минути.
С действията си
при предприемане на маневрата
„обратен завой” пострадалия нарушил правилата в Закона за движение по пътищата,
които го задължавали, чл.38 ал.1 - като
водач да извърши маневрата наляво от най-лявата пътна лента по посока на
движението , и чл.38 ал.2 , при
недостатъчна широчина на пътя преди изпълнение на маневрата да пропусне и попътно движещите се от лявата му
страна пътни превозни средства .
С действията си по същото време и на същото място обв. Т.М.М. управлявайки л.а. „*** ***" с превишена скорост-120
км/ч. нарушил разпоредбата на чл.21 от
Закона за движение по пътищата, тъй като за движение на пътно превозно средство
категория „В” извън населено място било забранено да превишава скорост от
90км/ч.
С избирането на скорост на
движение, която била в нарушение на максимално разрешената
от закона скорост обв. М. сам се поставил
положение, при което било невъзможно
да спре или
да пропусне автомобила ”** *”, водача на който
също извършил нарушение на правилата
за движение.
Обвиняемият съобщил на тел. 112 за
произшествието. За кратко време след
инцидента на местопроизшествието пристигнал полицейски екип и екип на Бърза
помощ,които констатирали смъртта на пострадалия.
В досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза
(стр.89-93). Съгласно заключението
й , смъртта на Д.Г.В.
, се дължи на дихателна
и сърдечно-съдова недостатъчност,
резултат от комбинирана травма /шийна, гръдна, механична асфикция от притискането на снагата/, за
което се съди по установеното при изследване на трупа, съответстващо
на предварителните сведения, настъпила е до няколко минути.
Уврежданията са резултат от тъпа
травма, в условията на станало ПТП/водач на лек
автомобил страничен удар от друг лек
автомобил, изпадане и затискане от автомобила,
могат да се обособят както
следва:
-Счупване на шийните прешлени
и сътресение на белите дробове най -вероятно са
получени при удара между двата
автомобили, от абнормалното инерционно движение, при рязка
промяна на скоростта и посоката на автомобила.
-счупване на костите на
гръдния кош е индиректно и най-вероятно е получено при притискане
на тялото на пострадалия между долната повърхност
на задницата на автомобила и земята.Механичната асфикция е резултат от притискане
на гръдния кош и корема.
-останалите увреждания- не е възможно конкретизиране на механизма за всяко
от тях, възможно
е да са получени
в различните фази на станалото ПТП- съответно при удара
вътре в автомобила , при изпадане от
него и приплъзване върху терена.Не са установени увреждания
,които да не могат да
се обяснят с коментираният механизъм.
В досъдебното производство са назначени тройна и допълнителна автотехническа експертиза /стр.102-127, стр.
141-147 / и повторна петорна и две допълнителни автотехнически експертизи /стр. 156-192; стр. 204-218 и стр. 219-234/.
Съгласно заключенията на вещите лица
от петорната и допълнителни експертизи механизма на произшествието
е следният:
Водача Т.М.М. е управлявал
л.а. „*** ***" рег.№ ***
1289-ВТ по дясната (северна) лента на платното за
движение на път I-
3, гр. Бяла - гр. Ботевград, обходен път на
гр. Плевен, местност
„***", в посока от изток на запад.
През това време водача Д.Г.В. е управлявал
л.а. „** *" рег.№ *** в дясно (северно) от платното
за движение, където е бил спрял
в намиращото се там уширение на
пътя. В един момент водача на
л.а. „** *"
е потеглил с намерение да извърши маневра
„обратен завой", при което е навлязъл
на платното за движене в посока
от север на юг, от
дясно на ляво пред л.а.
„*** ***" в момент, когато
последния е бил на около 78,18 m от мястото на
удара. Водача на л.а. „*** ***" е реагирал своевременно на опасността от
удар в момента, в който л.а. „** **" е навлязъл на платното
за движение пред него, като
екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това
след около 2,45 s е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Удара е настъпил в предната част на
л.а. „*** ***" и в лявата
страна на л.а. „** **". След удара л.а. „*** ***" е продължил движението си в западна посока,
като едновременно с това се е завъртял
в положителна посока, след което се
е установил на платното за движение
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед
и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
След удара л.а. „** **" се е придвижил на югозапад,
като едновременно с това се е завъртял
в положителна посока, след което се
е установил южно от платното за
движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни
от фотоалбума на местопроизшествието.
Техническите причини за настъпване на
произшествието са: Водача на л.а.
„** **" - Д.Г.В. е навлязъл на
платното за движение пред л.а.
„*** ***" на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно,
т.е. когато мястото на удара
е било на разстояние по-малко от дължината на
пълния спиране път на л.а.
„*** ***". Водача на л.а. „*** ***" - Т.М.М. се е
движел със скорост 120 км/ч., поради което е нямал техническа
възможност да избегне удара, тъй като при
движение със скорост 90 км/ч. той би имал
тази възможност .
Водача на л.а. „*** ***" ако се е движел със
скорост 90 км/ч. и е реагирал на същото място
и в същия момент, както при произшествието,
то тогава л.а. „*** ***" би пристигнал в мястото на удара по
късно с 1,52секунди,като
за това време
л.а. „** **" би изминал допълнителен път около 7,16 метра, при което ако
л.а. „*** ***" се е движел със скорост
км/ч., , водача би имал техническа възможност да избегне удара,
като пропусне л.а. „** **".
Техническите причини за възникването
на ПТП са: Водача на л.а. „** **"
- Д.Г.В. е навлязъл на платното за движение
пред л.а. „*** ***" на място, по
начин и в момент, когато това не
е било безопасно т.е. когато мястото
на удара е било на разстояние
по-малко от дължината на пълния
спирачен път на л.а. „*** ***". Водача на л.а.
„*** ***" - Т.М.М. се е движел
със скорост 120 км/ч., поради което
е нямал техническа възможност да избегне
удара, тъй като при скорост
90 км/ч. той би имал тази
възможност.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанието
на подсъдимия,направено в производството по чл.370 и сл.от НПК,което се
подкрепя от останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства
и се ползва от съда при постановяване на присъдата без да се събират
доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,в съответствие с разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянието си
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“,във вр.с чл.
343, ал. 1, б. „в”,във вр.с чл. 342, ал.1 от НК, като на 05.06.2015 година на
главен път I-3, град Бяла - град Ботевград,
на км. **+992, , местност„***" , близо до град Плевен, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „*** ***" рег.№ **,
нарушил правила за движение по пътищата, установени в Закона за движение
по пътищата , както следва:
-
Чл. 21 ал.1 от Закон за движение по пътищата:
При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч.: За пътно превозно средство от категория „В”, извън населено място -
90км/ч., като управлявал посоченото МПС
със скорост – 120 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Г.В. от село
Г., област Плевен, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина небрежност-той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Бил е длъжен защото е
нарушил пряко разпоредба ограничаваща скоростта на движение.Могъл е да ги
предвиди защото за него като правоспособен водач на МПС е било ясно,че
управлявайки автомобила в нарушение на правилата осигуряващи безопасност на
движението по пътищата създава опасност за себе си и останалите участници в
движението.
Причина
за извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с правилата
за безопасност на движението по пътищата.
В конкретния случай настоящия
състав приема,че след деянието извършителят е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия.Безспорно е установено,че той е телефонирал на
тел.112 и е съобщил за инцидента и нуждата от оказване на медицинска помощ на
пострадалия.От една страна предвид състоянието на последния и неговото
положение след настъпване на ПТП,а от друга с оглед възможностите на дееца-той
не е лице с медицинско образование се налага извода че подсъдимият е направил
максималното което е можел за да помогне на пострадалия.Възражението на
прокурора,че сигнализирането за настъпилото ПТП на тел.112 и пристигането на
екип на спешна помощ обективно не са можели да предотвратят смъртта на
пострадалия,която е настъпила в кратко време след инцидента са извън
обективните и субективни възможности на дееца.Той не е разполагал със специални
знания даващи му възможност да оцени състоянието на пострадалия като
безнадеждно и да не сигнализира за настъпилото ПТП с оглед невъзможността за
оказване на навременна медицинска помощ,която да предотврати леталния изход
/което прочее освен незаконно е и неморално/,а напротив-предприел е действия
които са социално,правно и етично адекватни и въпреки това не е могъл да
повлияе на общественоопасния резултат,което обаче е
обективен факт,който не е можел да бъде предотвратен нито от подсъдимия нито от
други лица.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която
изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна
присъда,трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Това
налага да бъдат преценени отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства ,за да се направи извода,коя от хипотезите на посочената
разпоредба трябва да се приложи.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се имат предвид множеството
административни наказания наложени на дееца за нарушения от ЗДП,което е индиция за пренебрежителното му отношение към правилата
осигуряващи безопасност на движението по пътищата.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят чистото съдебно
минало на извършителя,добрите му характеристични данни-същият се занимава със
собствен бизнес,баща е на четири деца,за които полага грижи.Изключително важно
в случая е обстоятелството,че вина за настъпилото ПТП има основно
пострадалия,който е навлязъл на пътното платно в участък с ограничена видимост
и е предприел незаконосъобразна маневра.
Съобразявайки описаните
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към предвидения от закона
минимум.Според настоящата инстанция за настоящия казус морално и правно
адекватно е наказание една година лишаване от свобода,което на осн.чл.58а,ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3,т.е.на осем
месеца лишаване от свобода.
Наложеното
на извършителя наказание „Лишаване от свобода“ обаче не следва да бъде
изтърпявано реално от подсъдимия.В конкретния случай са налице всички условия
предвидени в разпоредбата на чл.66 от НК за прилагане на института на условното
осъждане.Според настоящата инстанция целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без фактическото му изпълнение.Чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни определят извършителя като лице с ниска степен на
обществена опасност.Престъплението, предмет на настоящето производство, е
случаен и изолиран факт в живота му,а не резултат от персистиращо
антисоциално поведение.Ето защо изпълнението на наказанието следва да бъде
отложено с минималния /предвид превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства/ тригодишен изпитателен срок,считано от влизане на присъдата в
сила.
С оглед
наличието на гореизброените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства
на подсъдимия следва да се наложи кумулативно предвиденото от закона наказание
„Лишаване от право на управление на МПС” за срок близък до минималния-в
конкретния случай осем месеца.
След влизане на присъдата в сила,
вещественото доказателство лек автомобил марка „*** ***" рег.№ ** следва
да се върне на подсъдимия, а вещественото доказателство лек автомобил марка „**
**“ с рег.№ *** да се върне на частните обвинители.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
деловодни разноски,както следва:
-по сметка на
ОД на МВР – гр. Плевен сумата 5 648,28 лева,
-на частния обвинител Г.Д.В.-сумата
500 лв.
и на частния обвинител М. М.В.-сумата
500 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: