Р Е Ш Е Н И Е
№...
25.03.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 13.03.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №712 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422
ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД.
Искът е предявен от “И.А.М.” АД гр.С. срещу К.М.Д. ***. С исковата молба се
твърди, че на 27.01.2017г. е сключен Договор за
поръчка, изработка и реклама №112-5/27.01.2017г. между страните, по силата на
който ответницата се задължила срещу съответно заплащане да рекламира заемните
продукти на ищеца, да търси и набира клиенти, да сключва договори за паричен
заем с потребители от името на ищеца, да следи за спазване на сроковете за
изпълнение на договорите, да събира вземания в полза на ищеца. На 04.07.2018г. ответницата е
отправила уведомление за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие. От 04.08.2018г. договорът е
прекратен. В изпълнение на задълженията си по договора
ответницата е трябвало да предостави информация на ищеца за клиентите, които е
имала, договорите, по които е имало дължими задължения. Това е трябвало да стане чрез описване на всички активни клиенти на
ищеца и предаване на информацията с приемо-предавателен протокол за всеки
отделен случай. Ответницата е трябвало да запознае
новия кредитен консултант с всеки от клиентите си, което също е трябвало да
стане с протокол. Тези задължения са предвидени в
договора между страните и неизпълнението им е свързано с възникване на
задължение за плащане на неустойка. Чл.13, ал.3, т.1 от договора
предвижда неустойка в размер на 2000,00лв. Ищецът изпратил покана на ответницата за заплащане на сумата, но
същата не се отзовала. За дължимата сума за неустойка
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.дело №532/2018г. по описа на
РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил
срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за
ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума в размер на
2000,00лв. – главница, представляваща договорна неустойка
по Договор за поръчка, изработка и реклама №112-5/27.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Ответницата в срока за
писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като не
било налице идентичност между вземането, за което било образувано производство
по чл.410 ГПК и вземането, което се претендира в настоящото производство. В заявлението и в
исковата молба били наведени различни факти. Самото
заявление по чл.410 ГПК било нередовно и изобщо не можело да бъде основание за
издаване на заповед за изпълнение. Нередовността на
заявлението обуславяло недопустимостта на предявения установителен иск.
Счита иска за
неоснователен и недоказан.
Не оспорва сключения договор между страните, прекратен с
едностранно предизвестие от 04.08.2017г. Оспорва
всички други факти изложени в исковата молба. Твърди,
че е изпълнила всички свои задължения предвидени в договора между страните.
При сключването на договора по отношение на ответницата не е
било осъществено такова предаване на клиенти, каквото сега ищецът претендира да
бъде направено. Ответницата представяла на ищеца
ежемесечни доклади за резултатите от дейността си като кредитен консултант и
предавал съответните суми. Клиентите на дружеството
намалявали и през месец юли 2017г. такива вече
нямало поради това ответницата предпочела да прекрати договора. След като подала уведомление до ищеца, предала всички вещи и
документи във връзка с дейността й. Останала на разположение на ищеца за
указване на съдействие, но такова не й е било поискано. Между страните бил сключен договор за кредит, като суми по договора
били погасявани чрез прихващане с дължимото на ответницата възнаграждение по
процесния договор за поръчка. Ответницата твърди, че
не е налице неизпълнение на договорно задължение от нейна страна, тъй като към
монета на прекратяване на договора не са били налице активни клиенти с
действащи договори за кредит с ищеца. Тази информация
е известна на ищеца от представените ежемесечни справки. Освен това ответницата счита, че клаузата за неустойка е нищожна,
тъй като накърнява добрите нрави и представлява злоупотреба с право. Предвидената в договора клауза за неустойка няма присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а водела единствено до
неоснователно обогатяване на възложителя. Същият
разполагал с цялата информация за сключените договори за кредит от кредитния
консултант и същевременно санкционира кредитния консултант за непредоставяне на
същата информация. Освен това ответницата счита, че
клаузата за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона. Била предвидена възможност за прихващане на задължения на
ответницата по договора за кредит с дължимото й възнаграждение по договора за
поръчка, а върху забавените задължения се начислявала лихва за забава. С клаузата за неустойка се уговаряло едно допълнително задължение
за ответницата, което се кумулирало със задължението за мораторна лихва.
В случай, че съдът не приеме, че клаузата за неустойка е
нищожна, твърди, че уговорената неустойка е прекомерна. Вреди за ищеца не са настъпили и размерът на неустойката е
неадекватен.
В съдебно заседание
ответницата твърди, че е изпълнила всички свои задължения по договора, като в
деня на подаване на уведомлението до ищеца за прекратяване на договора, е
предала цялата документация и информация във връзка с работата си. Бил е съставен протокол
подписан от Р.Е.М., работеща като мениджър при ищеца, като копие от такъв
протокол ответницата не е получила и същият следва да се съхранява само при
ищеца. Ответницата твърди, че е съдействала на новия
кредитен консултант, който е бил за същия район, при извършване на неговата
дейност и при предаването на клиентите. Здравословното
състояние на неин близък не е позволило да присъства заедно с новия кредитен
консултант във всяка среща с клиент така, както е било по договора. Въпреки това обаче, новият кредитен консултант не е бил затруднен
по никакъв начин при осъществяване на дейността му.
Моли предявения иск да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №532/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2000,00лв. – главница, представляваща
договорна неустойка по Договор за поръчка, изработка и реклама №112-5/27.01.2017г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по
делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение
№332/07.09.2018г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение
в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника. Това обуславя за
ищеца правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Налице е пълна
идентичност между претенцията на заявителя в заповедното производство и на
ищеца в настоящото производство, както и на изложените факти в подкрепа на
претенцията, поради което съдът намира възражението на ответницата за
недопустимост на предявения иск за неоснователно.
От представеното и прието като
писмено доказателство копие на Договор
за поръчка, изработка и реклама №112-5/27.01.2017г. се установява, че страните са
били в договорни отношения, като ответницата е изпълнявала функциите на
кредитен консултант на ищеца. Ответницата е имала задължението да представя
продуктите на ищеца, да ги рекламира, да набира клиенти, да сключва договори за
кредит от името на ищеца и да събира погасителните вноски по тези договори за
кредит, както и регулярно да се отчита на ищеца. Срещу изпълнението на тези
задължения ищецът дължи на ответницата съответно възнаграждение. В договора са
уредени предпоставките и реда за прекратяването му. Видно от приетото като
писмено доказателство копие на Уведомление
от 04.07.2018г.,
ответницата е подала писмено уведомление за едностранно прекратяване на
договора и страните не спорят, че договорът между тях е прекратен считано от
04.08.2018г.
В отговор на възраженията на
ответницата, че към момента на прекратяване на договора не е имала активни
клиенти, ищецът представи и съдът прие като писмени доказателства копия на Справка относно броя и размера на активните
кредити по Договор за поръчка, изработка и реклама №772-189/26.06.2017г. към 24.07.2018г.; Справка относно броя и размера на
активните кредити по Договор за поръчка, изработка и реклама
№772-189/26.06.2017г. към 04.08.2018г.; копие на
Договор за паричен заем №3258647/26.06.2018г.; копие на Договор за паричен заем
№3235021/28.05.2018г.; копие на Договор за паричен заем №3255541/22.06.2018г.;
копие на Договор за паричен заем №3254000/21.06.2018г. и копие на Договор за
паричен заем №3261240/28.06.2018г., от които се установява, че към 24.07.2018г., т.е. след
подаване на уведомлението за прекратяване на договора, ответницата е имала
сключени и непогасени кредити общо 76 броя, за общо отпусната главница в размер
на 49150,00лв. и общо дължими суми по тези кредити в размер на 68467,00лв. Към
датата на прекратяване на договора – 04.08.2018г. броят на активните кредити е
бил 64, за отпусната главница в общ размер 29750,00лв. и общо дължими суми в
размер на 36573,00лв. Фактът, че ответницата е имала активни клиенти към
момента на прекратяване на договорното правоотношение между страните се
установява от представените на случаен принцип договор с ищеца, в които като
негов е представител са записани именно имената на ответницата. Този факт се
призна и от ответницата чрез личното й изявление в съдебно заседание.
Спорен между страните е фактът в
какво се състои предаването на активни клиенти и дали ответницата е отказала да
изпълни задължението си по договора за предаването на активните клиенти на
новия кредитен консултант или не. За установяване на този факт съдът допусна
гласни доказателства. От показанията на свидетелката Р.Е.М. – организатор спомагателни
дейности, мениджър развитие при ищеца, се установява, че същата е била пряк
ръководител на ответницата в периода на действие на договора. Свидетелката
разясни процеса на работа на кредитните консултанти, каквато е била
ответницата. Кредитните консултанти са имали личен контакт с всеки един клиент,
който е сключвал чрез тях договор за кредит. Кредитният консултант е посещавал
клиента в дома му, като клиентът е имал възможност да предава сумите на
погасителните вноски директно на кредитния консултант, а не в офис на ищеца или
по банков път. Това е било улеснение на клиентите на ищеца, предвидено в
договорите за кредит, за които не е било удобно да посещават офис на кредитора
или са искали да запазят в тайна вземането на кредит. Когато кредитният консултант
напусне, било от изключителна важност за ищеца да се извърши предаването на
клиенти. Това ставало като старият кредитен консултант и новият кредитен
консултант в присъствието на свидетелката отивали при всеки един клиент, който
към момента имал непогасен кредит, и старият консултант запознавал новия с
клиента и съответно на клиента се обяснявало, че вече няма право да плаща
погасителните си вноски на стария консултант, а само на новия. Освен това за
всеки клиент и в негово присъствие се уточнявали погасените и непогасените суми
по съответния договор за кредит. По този начин се избягвала възможността
клиентът да продължи да плаща на стария консултант, а също и да се укрият или
присвоят погасителни вноски от кредитния консултант. Тази процедура била изключително
важна за клиентите, които живеели по селата, където нямало ясни адреси, не било
удобно да се търсят клиентите като се питат съседите заради дължимата на
клиентите дискретност. Свидетелката заяви, че ответницата е решила да прекрати
договора с ищеца, защото вече работела на трудов договор с друга финансова
институция. Поради това подала предизвестие и предала всички материали, които й
били предоставени във връзка с упражняване на дейността й като кредитен
консултант. За времето на предизвестието е трябвало да стане предаването на
клиенти от страна на ответницата на новия консултант, но въпреки многократните
молби на свидетелката, ответницата е отказала да ходи с новия консултант по
адресите на клиентите. Свидетелката обясни, че с новия консултант са били
склонни това предаване на клиенти да се случи в извънработното време на
ответницата и въобще по всяко удобно за нея време, но тя е отказала. Поради
тази причина свидетелката и нейният ръководител са връчили на ответницата
покана за изпълнение на задълженията й за предаване на клиентите като са й
поставили срок, но ответницата не е спазила този срок. Тъй като предаването на клиентите
не се е случило, приемо-предавателен протокол не е бил съставен. Вследствие
действията на ответницата, свидетелката и новия кредитен консултант са ходили
сами да издирват клиентите на ответницата, при което са срещнали трудности, тъй
като голяма част от телефонните им номера, посочени в договорите за кредит, не
били актуални. На свидетелката не били известни обективни причини, поради които
ответницата да е била възпрепятствана да предаде клиентите си по описания
начин. Свидетелката знаела, че майката на ответницата била болна, но тя била
болна от много време и това не пречело на ответницата да ходи на работа, а и на
почивки. Свидетелката разбрала, че ответницата се опитала да привлече някои от
клиентите си, които е имала като кредитен консултант на ищеца, към новата
финансова институция, в която започнала работа.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката, макар същата да е служител на ищеца, тъй като
същите са логични, отразяват нейни непосредствени впечатления и именно работата
й при ищеца й дава възможност да възприеме фактите, които възпроизвежда.
Показанията на свидетелката се потвърждават и от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения Договор за поръчка, изработка и реклама. В чл.10, т.23 от договора е предвидено
задължение на кредитния консултант „При прекратяване на настоящия договор,
независимо от основанието за това, Изпълнителят се задължава да върне на
Възложителя поверените му парични средства, материални ценности и документи, а
също така и да опише активните към този момент клиенти на Възложителя, които
обслужва. Това се удостоверява със съставянето на предавателно-приемателен
протокол, подписан от Изпълнителя и служител/представител на Възложителя,
най-късно в деня на прекратяване на договора. Изпълнителят се задължава също
така да запознае лично определеният от Възложителя нов Изпълнител за обслужване
на съответните активни клиенти, които Изпълнителят по този договор обслужва към
момента на прекратяването му. Изпълнението на това задължение се удостоверява
от Изпълнителя по този договор и определеният от Възложителя нов Изпълнител,
като двамата подписват двустранен протокол, най-късно в 5-дневен срок от датата
на прекратяване на настоящия договор.”
Категорично се установи по
делото, че процедурата по предаване на клиенти от страна на ответницата на
новия кредитен консултант не се е осъществила по вина на ответницата. Същата е
имала достатъчно дълъг срок да изпълни задължението си – срокът на
предизвестието от един месец, както и допълнително предоставен й срок с Покана за приемо-предаване с
изх.№80/03.08.2018г. Ответницата не е изпълнила задължението си по договора, което тя самата не
отрича. Съдът споделя наведените доводи от страна на ищеца за важността на това
прехвърляне на клиенти за упражняването на дейността на ищеца. Ищецът не е
банкова институция и не събира погасителните вноски по предоставените от него
кредити по банков път от банкови сметки на клиентите си. Погасителните вноски
по кредитите се събират преимуществено в брой, на ръка от кредитните
консултанти в домовете на клиентите. Поради тази причина е изключително важно
консултантът да познава лично клиента и да има контакт с него, а и клиентът да
познава консултанта, за да му се довери и да му предаде сумата пари за
погасителната си вноска. В противен случай клиентите на ищеца рискуват забава в
плащанията и негативни последици от това, плащания на неоторизирано лице, а
ищецът рискува финансови загуби и загуба на клиенти поради понижено доверие.
Страните са предвидили клауза за неустойка при неспазване на задължението,
визирано в чл.10, т.23 от договора, цитирано по-горе. В чл.13, ал.3, т.1 от
договора е предвидена неустойка от 2000,00лв.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.”
Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.
Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В конкретния случай съдът намира,
че цитираната кауза за неустойка в процесния договор не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Тя цели да обезщети възложителя по договора и
ищец по настоящото производство за вредите, които той може да претърпи поради
неизпълнението на задължението за предаване на активните клиенти от изпълнителя
на новия изпълнител. Клаузата не е нищожна и поради заобикаляне на закона,
каквото твърдение наведе процесуалният представител на ответницата. По никакъв
начин клаузата за неустойка не е свързана с договора за кредит, който самата
ответница е сключила с ищеца. Неустойката по договора за поръчка, изработка и реклама не обезпечава вземането по
договора за кредит. Показателен за този извод е и фактът, че договорът за поръчка, изработка и реклама, в който е предвидена
неустойката е сключен между страните на 27.01.2017г., а договорът за кредит
между страните е от 20.11.2017г. Т.е. клаузата за неустойка е била договорена
между страните много преди същите да се договорят и за предоставяне на кредит.
Съдът намира и, че размерът на
предвидената в договора неустойка не е прекомерен с оглед размера на евентуалните
вреди, които ищецът би могъл да претърпи. Установено бе, че сумите, които
клиентите на ответницата са дължали на ищеца към момента на подаването на
предизвестието от нейна страна за прекратяване на договора са възлизали на
близо 70000,00лв., в какъвто размер биха били и евентуалните вреди за ищеца в
случай на неплащане на дължимите погасителни вноски поради непредаване на
клиентите на новия кредитен консултант. Поради това и неустойка в размер на
2000,00лв. е адекватен за функцията на неустойката по договора
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 40,00лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса и 150лв., представляващи
платеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК,
във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №332/07.09.2018г., в размер на 25,00лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Д., ЕГН **********,*** дължи на “И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.*“,
бул.“Д.Н.“ №**, АТЦ „С.ц.“,
ет.*, офис ***, представляван от С.К.К.– изпълнителен директор, изпълнение на парично
задължение в размер на 2000,00лв. /две хиляди лева/ – главница, представляваща
договорна неустойка по Договор за поръчка, изработка и реклама
№112-5/27.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.09.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №332/07.09.2018г. по ч.гр.дело №532/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.
ОСЪЖДА К.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на
“И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.*“, бул.“Д.Н.“
№**, АТЦ „С.ц.“, ет.*, офис ***, представляван от С.К.К.– изпълнителен директор, направените разноски по делото
в размер на 190,00лв. /сто и деветдесет лева/, представляващи платената от ищеца
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на “И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.*“,
бул.“Д.Н.“ №**, АТЦ „С.ц.“,
ет.*, офис ***, представляван от С.К.К.– изпълнителен директор, направените разноски по
заповедното производство в размер на общо 90,00лв. /деветдесет лева/, представляващи
платената от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №332/07.09.2018г. по ч.гр.дело №532/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: