РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Враца, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 13.06.2023г. /тринадесети
юни, две хиляди двадесет и трета
година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН
дело № 235 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК /Административно-процесуален
кодекс/ във вр. чл. 63в ЗАНН /Закон за
административните нарушения и наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на АПИ /Агенция „Пътна Инфраструктура“/
депозирана чрез процесуален представител * К.М., против РЕШЕНИЕ № 86/25.02.2023г.,
постановено по АНД № 585/2022г. на
Районен съд Враца, с което е отменен ЕФ /Електронен фиш/ № **********, издаден
от МРРБ, Агенция “Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция в
размер на 2 500 лева на „А.“ ЕООД ***. В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато нарушение
на материалния закон. Посочва се, че при издаване на ЕФ е направено точно
описание на мястото, където е установено нарушението. В самия ЕФ с точност е
описано мястото на извършване на нарушението, а именно по път I-1, км.8+849 на
обходен път на гр.Враца, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на който
километър е позиционирана стационарна контролна точка, което се потвърждава и
от представените по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на ЕФ, като законосъобразен.
В с.з. касаторът АПИ
София се представлява от * К. М., като жалбата се поддържа по изложените в нея
съображения. Претендират се разноски.
Ответникът „А.“ ЕООД ***.,
чрез пълномощника * Н.Й.*** и в
представен писмен отговор развива съображения за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на решението. Посочва се, че от събраните доказателства и самия ЕФ е видно, че като място на
нарушението е посочен участък с координати, който съответства на част от пътя в
област Видин, докато в случая е констатирано нарушение на територията на област
Враца. Претендират се разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно
и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го
остави в сила.
В
настоящото производство от касатора не
са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания. От ответника са представени писмени доказателства с депозирания
писмен отговор.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи,
изразените от страните съображения и становища, доказателствата и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата
е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 86/25.02.2023г, постановено по
АНД № 585/2022г. на
Районен съд Враца, с което е
отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция “Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл.102,ал.2, вр. чл.187а, ал.2,т.3, вр.
чл.179, ал.3б ЗДвП на „А.“ ЕООД *** е
наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. ЕФ е издаден за това, че на 02.09.2021г. в
10.43 часа е установено пътно превозно средство влекач МАН ТГС 18.440 БЛС с
рег.№ **, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси - 2,
собственост на „А.“ ЕООД, *** за движение
по път I-1, при км.8+849, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 ЗП, тъй
като за посоченото ППС няма валидна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
За да
отмени оспорения ЕФ, въззивният съд е приел в решението, че в ЕФ е налице пълно
разминаване по отношение на мястото на нарушението и действително
установяващото се по делото място, на което е заснето превоз-ното средство от
техническото средство и на което се твърди да е управлявано без съответната тол
декларация за преминаването или маршрутна карта. Изложени са подробни мотиви по
отношение на мястото на нарушението, като е прието, че неправилно посочване на
мястото на нарушението или посочване на различни места на нарушението е
съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелно основание на
санкционния акт в цялост. Отделно от това съдът е изложили доводи по същество
на спора, като е приел че нарушението е осъществено, но с оглед допуснато
съществено процесуално нарушение по отношение на мястото на нарушението е
отменил ЕФ, като незаконосъобразен с оспореното решение. Предвид изхода на
спора на дружеството са присъдени и разноски по делото с решението.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на процесуалния и материалния закон. Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност. Правилно е прието, че е налице разминаване по отношение
на мястото на нарушението посочено в ЕФ и действително установеното място на
нарушението по делото, на което е
заснето превозното средство и на което се твърди, че е управлявано без съответната тол декларация
за преминаването или маршрутна карта. Този факт се потвърждава и от
представените по делото писмени доказателства. Същото представлява съществено
процесуално нарушение и обуславя отмяна на ЕФ само на това основание, без да е
необходимо да се разглежда спора по същество. В тази насока възражението на
касатора по отношение на точно и ясно описано място на нарушението в ЕФ е
неоснователно. Видно от съдържанието на ЕФ същото е неясно и не сочи точно къде
е извършено нарушението, тъй като от данните по делото е видно, че посочения
път и км. попадат в област Видин, както
е приел и РС.
Пред настоящата
инстанция от страна на касатора не са представени нови писмени доказателства,
които да обосноват различни констатации от тези отразени в ЕФ по отношение на
мястото на нарушението, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС
водещи до отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен. Не са представени
доказателства, че посоченото в ЕФ място на нарушение попада в обхода на
гр.Враца, а не в област Видин. Твърдението на касатора за това, че същото е на
обходен път на гр.Враца не се подкрепя от доказател-ствата по делото. Некоректно
се сочи съдебна практика по КАНД № 63 и № 102 по описа за 2023г. на АдмС Враца,
тъй като по тези дела изрично в НП е било посочено мястото - път „Обход Враца“,
което не е посочено в ЕФ.
При осъществения
контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
спора и с оглед поисканите в срок разноски от процесуалния представител на
ответника по касация и представените в тази насока писмени доказателства, на
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноските на ответника за касационната инстанция в размер на 486 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева/,
за
адвокатско възнаграждение, като същото не е прекомерно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 86/25.02.2023г, постановено по АНД №
585/2022г. по описа на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София да заплати на „А.“ ЕООД *** разноски по делото за адвокатски хонорар в
размер на 486 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.