Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
Normal;за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на Х. К. М. против постановление на частния съдебен изпълнител Дияна Колева от 21.01.2013 година по изпълнително дело № 6 по описа за 2010година в частта му, с която е постановено разноските по изпълнението да останат за негова сметка, след като производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Неправилността на постановлението в обжалваната му част се обосновава с обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден по гражданско дело, касаещо трудов спор, поради което взискателят - работник, на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК, е освободен от такси и разноски, включително и по изпълнителното дело. Наред с това се сочи, че по тези дела авансовите такси са субсидирани от бюджета на окръжния съд и се възстановяват по бюджета на съда, след като са събрани от длъжника. Ответната страна по жалба „Отговор – А” Е. гр. В., в несъстоятелност, не заема становище по нея. Частният съдебен изпълнител излага, че изпълняемото право е вземане за трудово възнаграждение, заради което от взискателя не са събрани авансовите такси за образуване на производството и предприемане на посочените в него изпълнителни способи. Твърди обаче, че след прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, съобразно нормата чл. 79 ал. 1 ГПК, тези разноски са за сметка на взискателя, като тук е без значение характера на вземането, тъй като процесуалния закон не прави такова разграничение. Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното производство № 6/2010г. е образувано на 04.01.2010г. по молба на жалбоподателя въз основа на изпълнителен лист против „ОТГОВОР А” Е. гр. В., в несъстоятелност, за трудово възнаграждение ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Дължимите от взискателя авансови такси за извършване на съответните изпълнителни действия, доколкото се касае за вземане по трудово правоотношение са субсидирани по смисъла на закона и са изплатени от бюджета на Окръжен съд Велико Търново, за което по делото са налични доказателства. С постановление от 21.01.2013г., обективирано върху молбата на взискателя за издаване на удостоверение от същата дата, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, съдебният изпълнител е прекратил производството по делото и е посочил, че разноските остават за сметка на взискателя. В самото постановление размерът на разноските не е конкретизиран. На 06.02.2013година от жалбоподателя е получено съобщение за прекратяване на делото, в което е посочено, че размера на разноските възлиза на 180,20 лв. Жалбата е основателна. Разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи въпроса за таксите и разноските се съдържат в част първа от ГПК „Общи правила”, поради което намират приложение и в изпълнителния процес. По общото правило на чл. 79 ал. 1 при прекратяване на производството на някое от основанията на чл. 433 ал. 1 ГПК, извън споменатите в текста изключения, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. Според разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК, ищците - работници и служители по искове, произтичащи от трудови правоотношения не внасят такси и разноски в производството по тези дела. Това законово разрешение и за изпълнителното производство. В казуса жалбоподателят е освободен от внасянето на такси и разноски в изпълнителното производство, тъй като последното касае вземания по трудово правоотношение. В унисон с това са и разпоредбите на ЗЧСИ, съгласно които дължимите от взискателя авансовите такси за вземане по трудово правоотношение са субсидирани и се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд, като субсидираната такса се възстановяват на съда, след като бъде събрана от длъжника. Освобождаването на взискателя от внасянето такси и разноски, не следва да се разбира само като първоначално такова, а води до недопустимост същите да му се възлагат и при приключване на принудителното изпълнение, включително при прекратяването му на някое от основанията на чл. 433 ал. 1 ГПК. Това разбиране напълно отговаря на законодателната идея да бъде улеснен достъпа до правосъдие за определена група лица, които са в по – слаба икономическа и социална позиция и по този начин отнапред им се гарантира, че по силата на самия закон те са освободени и на тях не могат да се възлагат такси и разноски по производството. Ето защо тази специална уредба дерогира прилагането на общото правило по чл. 79 ал. 1 ГПК, и извършеното от съдебния изпълнител възлагане на разноските в тежест на взискателя е неправилно. Субсидираните разноски и всякакви други такси и разноски, извън такива за адвокатско възнаграждение, никога не могат да останат за сметка на взискателя – работник или служител, когато вземането му произтича от трудово правоотношение. Самия закон е посочил, че субсидираните такси се възстановяват на съда само след събирането им от длъжника. Доколкото в случая таксите и разноските не могат да бъдат събрани от него, същите ще останат за сметка на бюджета на съда. Водим от горното съдът Р Е Ш И : Отменя постановление на частен съдебен изпълнител Дияна Колева от 21.01.2013г. по изпълнително дело № 6 по описа за 2010 година, в частта, с която е постановено разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя Х. К. М., като незаконосъобразно. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |