№ 9094
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110165742 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
401270/10.12.2024 г./ на М. С. К. срещу „***********“ ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: за сумата от 13 900
лв., получена на отпаднало основание – по развален Договор за строително-монтажни
работи от 07.03.2022 г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното
плащане; за сумата от 3 200 лв. – неустойка за забава по чл. 15 от Договор за строително-
монтажни работи от 07.03.2022 г. за периода от 30.06.2022 г. до 05.11.2024 г. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за строително-монтажни работи от
07.03.2022 г. с предмет основен ремонт на апартамент, находящ се в гр. ***********, срещу
възнаграждение в размер на 16 000 лв., включващо съгласно чл. 2, ал. 2 и доставката на
материали, като строително-монтажните работи следвало да бъдат изпълнени в срок до
31.05.2022 г. Сочи, че на 01.05.2022 г. била постигната между страните устна уговорка за
удължаване на срока до 30.06.2022 г. Твърди, че по искания на управителя на ответното
дружество му заплатил на 05.05.2022 г. аванс за труд и материали в размер на 13 000 лв., а
на 03.06.2022 г. заплатил и сумата от 900 лв. за покупка на още материали, като и за двете
плащания били съставени разходни касови ордери, подписани от управителя. Излага, че на
10.06.2022 г. извършил оглед на обекта, при който установил, че дружеството нито е
започнало ремонта, нито има закупени материали, като в крайна сметка договорът не бил
изпълнен в уговорения срок, нито след това. Посочва, че направил многократно безуспешни
опити да се свърже с изпълнителя, поради което му изпратил покана за доброволно
изпълнение, с която поискал в 7-дневен срок да му бъде заплатена мораторна неустойка по
чл. 15 от договора и да му бъде възстановена авансово платената сума от 13 900 лв.,
подлежаща на връщане поради неизпълнението, но сумите не му били платени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане от ответника на получената от него по развален
договор парична сума и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за мораторна неустойка.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на получено без
основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че между
страните е имало разменена имуществена престация. Предвид изложените твърдения в
исковата молба съдът намира, че в случая във връзка с претенцията си за сумата от 13 900
лв. ищецът се позовава на последния от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а
именно претендира връщане на паричната сума, предоставена от него на ответника и
получена от последния на отпаднало основание – по развален Договор за строително-
монтажни работи от 07.03.2022 г.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал на ответника парична
сума в общ размер на 13 900 лв. по Договор за строително-монтажни работи от 07.03.2022 г.
и отпадане на основанието за това имуществено разместване, което в случая предполага да
установи, че надлежно е упражнил правото на разваляне на договора, а в тежест на
ответника е да докаже наличието на основание за задържане на процесната сума, което
предполага да установи точно изпълнение на задълженията му по Договор за строително-
монтажни работи от 07.03.2022 г.
От писменото доказателство на л. 5 – 8 се установява сключването между ищеца в
качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител на Договор за възлагане
изпълнението на СМР от 07.03.2022 г. Според чл. 1, ал. 1 предмет на договора е основен
ремонт на апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Симеон Радев“ 63, бл.
136, вх. Б, ап. 13, като изпълнителят се задължава да извърши всички СМР във вид и
срокове съгласно условията на договора и приетите от страните спецификации и цени, а
съгласно ал. 2 възложителят възлага, а изпълнителят приема в свое задължение да изпълни
работите със свои ресурси и материали качествено и възмездно съобразно условията и
сроковете, определени в договора и възлагателните писма към него. В чл. 8, ал. 1 е
уговорено, че изпълнителят се задължава да завърши строително-монтажните дейности на
31.05.2022 г. Съгласно чл. 5 количествата на действително извършените работи се доказват с
подробна ведомост. Според чл. 9 изпълнителят ще предаде изпълнението чрез съставянето
на приемо-предавателен протокол, подписан от възложителя и него, а в чл. 4 е уговорено, че
приемането на извършената работа става въз основа на двустранно подписан приемо-
предавателен протокол за извършените СМР. Съгласно чл. 2 общата стойност на договора е
16 000 лв. с ДДС, като в ал. 2 са посочени видовете работи, включени в цената, а именно:
демонтажни работи и изхвърляне на строителни отпадъци – плочки баня и тоалетна,
тухлена зидария в кухня и кабинет, водопроводни тръби баня, тоалетна, мокро и кухня;
доставка и монтаж замазка във всички помещения на апартамента без двете тераси;
доставка и направа зидария на врата към кухненски бокс; доставка и направа гипсова
шпакловка във всички помещения; доставка и монтаж на китайски гранит по стъпала, чела и
первази стълби към горен етаж; доставка и монтаж на водопровод в баня, тоалетна, мокро и
кухня от ППР тръби; преработка канализация в баня, тоалетна, мокро и кухня; монтаж
фаянс и теракота в баня, тоалетна и мокро; монтаж гранитогрес – коридор, кухненски бокс и
трапезария; доставка и монтаж на подпрозоречни врачански камък и под парапет тераси;
доставка и направа латекс по стени и тавани в цвят, одобрен от възложителя; доставка и
направа окачен таван баня и тоалетна – гипскартон влагоустойчив; почистване преди
издаване. В чл. 6 е уговорено, че възложителят заплаща извършените СМР въз основа на
протокол за приемане на извършените СМР в срок от 5 календарни дни от издаването му при
2
задължение за предоставяне на данъчна фактура на стойността на плащането, а по силата на
чл. 7 плащането се извършва в брой.
Установява се от представените от ищеца и неоспорени от ответника 2 бр. разходни
касови ордери, че възложителят е дал на изпълнителя за ремонт на апартамента на ул.
„*******, т.е. по договора, авансово сума в общ размер на 13 900 лв., както следва: на
05.05.2022 г. – сумата от 13 000 лв. – за труд и материали; на 03.06.2022 г. – сумата от 900 лв.
– за материали.
Ищецът навежда довод, че договорът е надлежно развален от него поради пълно
неизпълнение от ответника. Ответникът не твърди да е изпълнил изцяло или частично
задълженията си по договора, а и по делото не са представени доказателства в тази насока,
въпреки че с Определение № 13210/20.03.2025 г. са му дадени указания от съда. Поради това
съдът приема, че в случая е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответника по
договора.
Представена е Покана за доброволно изпълнение, адресирана от ищеца до ответника,
в която първият е посочил, че поради липса на изпълнени дейности по договора счита същия
за прекратен от 01.07.2022 г., като претендира от изпълнителя сумата от 17 100 лв.,
включваща платените по договора 13 900 лв. и дължима съгласно чл. 15 от него сума за
неизпълнение. В поканата ясно е изразена волята на възложителя да развали договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, но по делото не се
установява същата да е достигнала до ответника нито преди, нито в хода на настоящото
производство.
Отговорността на длъжника за неизпълнение съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД действително
се поражда след изпращане на покана за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на
подходящ срок договорът ще се счита за развален. Исковата молба обаче има значението на
покана, при положение че към момента на постановяване на решението правоотношенията
между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор. В
трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с която се претендират
по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно предупреждение и
волеизявление за разваляне на договора. Щом реално няма изпълнение, самото предявяване
на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване препис от исковата молба /в
този смисъл – Решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО/. Ето
защо съдът намира, че в случая ищецът в качеството си на възложител надлежно е упражнил
с подаването на исковата молба възникналото за него като изправна страна право да развали
сключения с ответника договор.
Развалянето на договора има обратно действие /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/, поради което с
развалянето му отпада основанието за получаване от ответника на сумата от 13 900 лв. и той
дължи да я върне на възложителя по разваления договор в пълен размер, ведно със законната
лихва върху нея за периода от 05.11.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на
валидна неустоечна клауза; че е изправна страна по договора; настъпване на предпоставките
за претендиране на неустойката; размера на дължимата неустойка.
Съгласно чл. 15 от договора при неспазване на сроковете по чл. 8, ал. 1 по вина на
изпълнителя същият дължи на възложителя неустойка в размер на 1 % от стойността по чл.
2, ал. 1 от договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от същата стойност, която
се удържа от него при окончателно плащане по договора.
В ТР № 7/13.11.2014 г. по д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че не се дължи
неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
3
длъжника, а дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Процесният договор не е за продължително или периодично изпълнение. За
продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато в течение на определено
време длъжникът трябва да извършва или да не извършва еднакви по същество
престационни действия. Договорът за предоставяне на определен вид услуги, включително
извършване на СМР, може да бъде определен като такъв за продължително или периодично
изпълнение, само ако изпълнителят е поел задължението да извършва една и съща по вид
дейност през целия срок на договора, но не и когато изпълнителят е поел задължение да
извършва различни по естеството си дейности в различните етапи на строителството.
Технологичният срок за изпълнение на СМР не характеризира договора като такъв за
продължително изпълнение. Безспорно е, че изпълнителят на строителните работи не
действа еднократно, а предприема верига от действия, но тя не съставлява продължително
или периодично изпълнение, а еднократни различни действия по изпълнение на основното
задължение, т. е. договорът е резултативен по своя характер. Плащанията по тези договори
също не следва да оказват влияние на характера на договора независимо дали са еднократни
или на етапи/траншове. Договорът цели краен резултат и този резултат като крайна цел на
договора изисква технически, фактически и правни действия и време, в което съвкупността
от действия да се осъществят с цел постигане на определения резултат /в този смисъл –
Определение № 970/17.04.2024 г. по т. д. № 1591/2023 г. на ВКС, II ТО/.
В случая се претендира неустойка за забавено изпълнение на договор за извършване
на СМР, който е развален, като неговото разваляне има обратно действие. Следователно с
обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание, и остава
единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение.
Така е, защото при развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение
въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с
изпълнението. Потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за
продължително или за периодично изпълнение, с обратна сила заличава осъществилата се
до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на
страните по нея.
Ето защо в случая на ищеца не се дължи неустойка за забава, каквато единствено се
претендира от него, поради което искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от исковете и възлизащи общо на 2 945.82 лв., както следва: 556 лв. –
държавна такса; 2 389.82 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Въпреки неоснователността на единия от исковете на ответника не следва да се
присъждат разноски, защото той нито е поискал, нито е доказал извършването на разходи по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. *************, да заплати на М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********** основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 сумата от 13 900 лв., получена на отпаднало
основание – по развален Договор за възлагане изпълнението на СМР от 07.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК сумата от 2 945.82 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 200 лв. – неустойка за забава по чл. 15 от Договор за
възлагане изпълнението на СМР от 07.03.2022 г. за периода от 30.06.2022 г. до 05.11.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5