ПРОТОКОЛ
№ 740
гр. Варна, 23.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900229 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:09 часа се явиха:
Ищците К. Т. К. и С. Т. К. , редовно призовани, явяват се лично в
съдебно заседание, представляват се от адвокат Б. Б., редовно упълномощен
и приет от съда от днес.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва молба-становище вх. № 28276/20.11.2023 г. от
ответника, чрез адв. М. Г., с която моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие.
Няма възражения по доклада.
Запознат е със съдебно психиатричната експертиза, моли да бъде
приета, поставя въпроси към вещото лице.
По отношение на допуснатите свидетели, с цел процесуална икономия,
да бъдат разпитани по желание на ищцовата страна 2-ма от тях. Поставя
въпроси към свидетелите.
Няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
Изразява се становище по същество. Моли за присъждане на разноски.
Моли за копие от протокол от днешно съдебно заседание да бъде
изпратено на посочен имейл.
В случай, че ищецът претендира адвокатско възнаграждение
1
надвишаващо минималното възнаграждение предвидено по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави
възражение за прекомерност и моли да бъде намалено до предвидения
минимум.
Сочи се списък на разноските.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Б.: Поддържам така подадената искова молба, оспорвам отговора
във втората част, която приема, че искът е неоснователен по основание и
размер. Изложил съм съображения в тази насока.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, приканва страните към
спогодба.
АДВ. Б.: Извървяхме процедурата, която е необходима съобразно
Търговския закон и Закона за застраховането. Предявили сме иск пред тях, те
са отказали неговото заплащане. Към настоящия момент нямаме предложение
за спогодба, независимо, че приемат, че са налице условията на чл. 300 и
основания за преразглеждане въпроса за вината.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1418 от 13.10.2023 год., както следва:
Производството е образувано по предявени
от К. Т. К. – Ф. срещу „Бул Инс" АД иск с правно основание чл. 432 от
КЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата 70 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на
бабата на ищцата – К. Т. С., настъпила в следствие на виновно причинено от
М. С.ов Д. ПТП на 30.10.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка
2
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/****** със
срок на действие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на деликта – 30.10.2020г. до окончателното
й изплащане.
от С. Т. К. срещу „Бул Инс" АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ да
бъде осъден ответника да заплати сумата 70 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на
бабата на ищцата – К. Т. С., настъпила в следствие на виновно причинено от
М. С.ов Д. ПТП на 30.10.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/****** със
срок на действие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на деликта – 30.10.2020г. до окончателното
й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. на 7-8 км. на път П-29
Варна - Добрич настъпило ПТП. Лек автомобил „Мерцедес”, модел „ЦЛК 200
компресор“ рег. № ******, управляван от водачът М. С.ов Д., поради висока
скорост и мократа пътна настилка задната му част презавила, автомобилът се
преплъзнал странично и застанал почти перпендикулярно на пътното платно,
като навлязъл почти косо в лентата за насрещно движение. В този момент там
се е намирал лек автомобил „Рено Канго“ с рег. №******, управляван от Н.С.
и с пътници С. К. на предната седалка и К. С. на задната седалка. Шофьорът
Н.С. задействал спирачката и предприел отклоняване на волана леко в дясно,
но въпреки това последвал удар на пътната лента за гр. Варна – челен за лек
автомобил „Рено Канго“ и дясно страничен за лек автомобил „Мерцедес“. В
следствие на ПТП била причинена смъртта на К. С., баба на всяка една от
двете ищци.
Срещу виновният водач М. Д. било образувано досъдебно
производство, като с присъда № 50/12.09.2022г., постановена по НОХД №
746/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в законна сила,
последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил
смъртта на К. Т. С., С.С.С. и средни телесни повреди на С. Й. К. и Н.Й.С.,
поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Излага се, че ищците са имали силна връзка с баба си, били са
изключително привързани към нея. Тя ги е отгледала като малки, готвила им
е, гледала е и техните деца. Редовно двете ищци посещавали баба си и се
чували по телефон. В следствие на загубата си ищците са претърпели болки и
страдания и към настоящия момент продължават да тъжат и скърбят за своята
баба.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Д. е имало
сключена застрахователна полица № BG/02/****** със срок на действие от
3
14.01.2020г. до 13.01.2021г.
Към ответника били отправени две застрахователни претенции, който
отказал да заплати обезщетение в размер на 70 000.00лв. за всяка ищца.
По изложените съображения претендира осъждане на ответника да
заплати процесните суми за преживените болки и страдания, както и
сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Бул Инс" АД в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявените искове по
основание и размер.
Признава наличието на застрахователно правоотношение досежно
„Мерцедес”, модел „ЦЛК 200 компресор“ рег. № ******. Ответникът оспорва
твърденията на ищците за наличието на изключителна близост с тяхната баба,
както и претърпените болки и страдания от нейната смърт. Посочва се, че и
други роднини на починалата са предявили претенции, в това число и нейната
сестра Г.Х..
В отговора е направен анализ на съдебната практика. Отделно
ответникът се позовава на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ,
съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 от КЗ се определя до 5 000.00лв. В случай, че съдът счете, че исковете са
установени по своето основание и размер ответникът прави възражение за
съпричиняване, тъй като починалата К. С. е пътувала без предпазен колан,
което е допринесло за настъпване на смъртта й, поради което се иска
намаляване на определеното обезщетение с 30%.
Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на деликта
– 30.10.2020г. Същата би била основателна от датата на поканата –
18.05.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищците, че
носят доказателствената тежест да докажат, че на посочената дата е
настъпило ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила
смъртта на К. С., че починалото лице е баба на всяка една от ищците, че в
следствие на смъртта на баба им, те са изпитали болки, страдания, скръб,
мъка, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за
застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи
отговорността му, в това число и съпричиняване от страна на починалата К.
С., тъй като същата е пътувала без предпазен колан.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че на 30.10.2020г. на 7-8 км. на път П-29 Варна - Добрич е настъпило
4
ПТП между лек автомобил „Мерцедес”, модел „ЦЛК 200 компресор“ рег. №
******, управляван от водачът М. С.ов Д. и лек автомобил „Рено Канго“ с
рег. №****** управляван от Н.С. и с пътници С. К. на предната седалка и К.
С. на задната седалка;
че за автомобила на водача Д. е имало сключена застрахователна полица
№ BG/02/****** със срок на действие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г.
АДВ. Б.: Нямаме възражения по доклада, моля да се обяви за
окончателен.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1418 от 13.10.2023 год. като окончателен доклад по делото.
АДВ. Б.: Моля да приемете представените с исковата молба писмени
доказателства.
Моля да приемете епикриза по отношение на доверителката ми К. Т.,
която в следствие на претърпения стрес, който е изживяла, е получила болест
на Крон, както и по отношение на нейното психично състояние, три броя
амбулаторни листи, които моля да приобщите към доказателствата по делото.
Представям два броя снимки, от които е видно, че семейството е
сплотено.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
такива, както и представените в днешно съдебно заседание, като допустими и
относими към предмета на спора, последните установяващи здравословното
състояние на ищцата К. К..
Досежно представените от ищците снимки в днешно съдебно заседание,
доколкото същите не представляват писмени доказателства, а веществени
такива, тяхното приобщаване по отношение на фактите, които установяват,
следва да бъде извършено чрез оглед.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
5
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Удостоверение за раждане на К. Т. К.; Удостоверение за
раждане на С. Т. К.; Препис-извлечение от Акт за смърт № 2174/01.11.2020 г.;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1020-1390 от
30.10.2020 г.; Присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД № 746/2022 г. по описа на
ОС-Варна; Решение № 4/11.01.2023 г. по в.НОХД № 318/2022 г. по описа на
АпС-Варна; Уведомление до ЗД „Бул Инс“ – 2 бр. ведно с известие за
доставяне – 2 бр.; Писмо изх. № НЩ-3250/18.05.2022 г.; Писмо изх. № НЩ-
3251/18.05.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: Съобщение по т.д. № 174/2023 г. по описа на ОС-
Варна; Определение № 527/05.04.2023 г. по т.д. № 174/2023 г. по описа на ОС-
Варна; Искова молба от Герга Т. Хаджидимитрова; Писмо изх. №
1202/25.04.2023 г.; Писмо вх. № 04-313261/11.05.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представените от ищците писмени документи, както следва: Епикриза от
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна за К. Т. К.; Амбулаторен лист №
232129073495 от 31.07.2023 г.; Амбулаторен лист № 001490 от 31.10.2022 г.;
Амбулаторен лист № 22304D069CD7 от 31.10.2022 г.;
ДОПУСКА оглед на два броя снимки, които СЪДЪТ означава на гърба
с номер 1 и 2, както следва:
Сн. № 1: На нея се виждат двете ищци К. К. и С. Т., заедно с възрастна
дама в рокля на цветя синьо и бяло;
Сн. № 2: От ляво на дясно: жена с черна блуза, за която ищцата К. К.
уточнява, че е тяхната вуйна. До нея, с червена блуза е възрастната дама,
която съвпада с дамата от сн. № 1 - пострадалата К. С.. До нея, с червена
блуза и златна брошка е жена, за която ищцата К. К. уточнява, че е нейната
майка. Зад К. С. е синът й, съпруг на жената с черната блуза. Двете деца на
снимката са децата на К. К..
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 27531 от 13.11.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психиатричната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Д-р С. В. В. - 46 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
6
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице В.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. Б.: На какво се базира вашето заключение.
Вещо лице В.: Заключението се базира основно на проведените
интервюта с дамите, поради липса на медицински документи, относно
тяхното психично състояние. На база на това което съм имал на
разположение.
На въпроси на адв. Б.: В заключението твърдите, че К. К. е получила
заболяване на болест на Крон. Възможно ли е да бъде в следствие на силния
стрес в следствие на внезапната смърт на нейната баба, с която са били много
близки, както и последващите заболявания на нервната система, световъртеж
и т.н., удостоверени в медицински документи, които днес представих.
Вещо лице В.: Патогенезата на болест на Крон е комплексна и
ненапълно уточнена. Възможно е, теоретично, стресът да играе някаква роля
в патогенезата на заболяването, но не може да бъде направена категорична
причинно-следствена връзка. Да, възможно е, стресът се явява рисков фактор
за това заболяване, но не директно причинно-следствено свързан с него.
На въпроси на адв. Б.: Във връзка с проведените разговори с ищците
казвате, че не се установява остра стресова реакция или настъпило психично
разстройство в следствие на смъртта. Същевременно, в обстоятелствената
част и в кориците на делото се намира обстоятелство, че става дума за
внезапна смърт, т.е. не е когато човек се залежи, се очаква неговата кончина,
обикновено човек психически се наглася към това обстоятелство, докато
внезапната смърт и ако се установи, че са били в тежък стрес, в следствие на
такава внезапна шокова вест от това, че тяхната баба е починала, това ще
промени ли вашето заключение.
Вещо лице В.: Безспорно внезапната загуба се приема по-тежко и е по
стресогенно от очакваната такава. Това съм го отразил в обстоятелствената
част, но остра стресова реакция представлява диагноза по международната
класификация на болестите, 10-а ревизия. Тя има много специфични
характеристики, а не просто някой да преживее стрес.
Острата стресова реакция настъпва обикновено при събития, които
могат да причинят сериозен стрес, примерно живото застрашаващи събития,
събития, които са склонни да причинят голяма вреда на лицето. Възможно е
да настъпи и при внезапна голяма загуба, свързан с голям емоционален стрес.
При острата стресова реакция, първоначално имаме едно състояние на
зашеметеност, т.е. най-често лицето първоначално не е в състояние да взема
решения и да предприема целенасочени действия. Най-често, след това
7
състояние настъпва или оттегляне, отдръпване от средата, където лицето
продължава да не е в състояние да приема сигналите от заобикалящата среда
или точно обратното, може да настъпи хаотични действия, прекалена
психомоторна възбуда и т.н. Такива неща няма. Световъртежът е друго нещо,
той е неврологичен симптом.
Световъртежът не е симптом на острата стресова реакция, а
неврологичен симптом. Би могъл да се получи при високо психично
напрежение или тревожност, но може да се получи и при други състояния,
свързани с други неща. При повишена тревожност има хора, които ще кажат
„зави ми се свят“. Но при световъртеж трябва да се изключат много други
соматични обективни състояния, преди да кажем, че този световъртеж е с
психогенен произход.
На въпроси на адв. Б.: Ако в кориците на делото няма друга ситуация,
която би могла да доведе до този световъртеж, бихте ли могли да приемете,
че той е в следствие на този шок.
Вещо лице В.: Не съм запознат с тези документи, не знам към коя дата
са, не съм изучавал тези документи.
Световъртежът е неспецифичен симптом, той може да се дължи на
изключително много състояния. Няма как да кажем, че ако някой има
световъртеж задължително е преживял значителен стрес.
На въпроси на адв. Б.: Казвате, че не е установено психично
разстройство, кои са признаците му.
Вещо лице В.: Обикновено за да се приеме, че някой страда от някакво
разстройство, следва да има симптоми. Ако човек няма симптоми на дадено
заболяване приемаме, че не страда от такова. В случая нямаме симптоми,
които да отговарят на критериите за психично разстройство.
В следствие на стрес може да се получат около 20 заболявания. Няма
симптоми актуални на нито едно от тях в момента.
На въпроси, поставени с молба вх. № 28276/20.11.2023 г. от адв. Г.,
пълномощник на ответника:
1. Беше ли установено състояние на депресия у освидетелстваните ищци.
Вещо лице В.: Депресия като психично заболяване не можем да
установим, защото липсва медицинска документация в тази насока, но от
друга страна, депресия като емоционално състояние, т.е. като подтиснато
настроение, а не като болест, със сигурност е имало и това е част от траурната
реакция, която съм описал подробно в експертизата.
2. Установената траурна реакция нормална/обичайна реакция ли
8
представлява, при среща на освидетелстван със смъртта на близък.
Вещо лице В.: Обичайно е когато загубим близък да преживеем
траурна реакция. Тя би могла да бъде с различна тежест и продължителност.
Конкретно в техния случай, въпреки, че не може да се каже колко точно
време е продължила, е била над средния интензитет и продължителност,
именно поради внезапността на събитието и близката им връзка.
3. Към датата на провеждане на експертизата може ли да се каже, че
освидетелстваните са емоционално възстановени и спокойни.
Вещо лице В.: Към датата на провеждане на експертизата мога да кажа,
че не страдат от психични заболявания в клиничния смисъл на думата.
Естествено, когато загубим близък човек никога не настъпва период, в който
да не скърбим за него и да не ни интересува, но настъпва период, в който
приемаме реалността, не се мъчим да я променим и де факто скръбта по
загубата не се отразява на нашето функциониране. Т.е., те със сигурност още
скърбят от загубата на баба си, но това вече не се отразява на тяхното
ежедневие.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 400.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 400.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно психиатрична експертиза в размер на 400.00 лв., от бюджета на съда.
(Издаден РКО)
АДВ. Б.: Оспорвам приетата съдебно психиатрична експертиза. Същата
не отговаря на основни въпроси и ми се струва, че е невярна. Моля да
допуснете нова, с вещи лица психиатър и психолог, които и на база събраните
в днешно съдебно заседание доказателства, да дадат заключение относно
това: налице ли е била към момента на настъпване на смъртта и към
настоящия момент остра стресова реакция и настъпило ли е психическо
9
разстройство в следствие на смъртта на толкова близък човек. Моля да се
имат предвид и представените днес писмени доказателства, както и да се имат
предвид гласните доказателства, които ще бъдат събрани днес.
СЪДЪТ намира за основателно искането на процесуалния представител
на ищците за допускане на повторна съдебно психиатрична експертиза, с
оглед на това, че в днешно съдебно заседание се представиха писмени
доказателства, които не са взети предвид при изготвяне на първоначалната
експертиза, като същата следва да бъде изменена в комплексна и в състава на
вещите лица да участва и вещо лице психолог.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, с вещи лица психолог и психиатър, които след преглед на
ищците и запознаване със събраните в днешно съдебно заседание
доказателства, да дадат заключение по следните въпроси:
1. Как се е отразила смъртта на К. С. върху психичното здраве на ищците,
преживяли ли са остра стресова реакция и душевно разстройство, довели
до промяна в социалното и емоционално им функциониране?
2. С каква продължителност и при какви симптоми е реакцията на ищците
към смъртта на баба им, как се е отразила на психиката и ежедневието
им? Налице ли са симптоми на тревожност, потиснато настроение,
отдръпване от заобикалящата действителност, нарушен сън, кошмарни
съновидения и др.?
3. Какво е състоянието на ищците към настоящия момент?
4. Налице ли е била към момента на настъпване на смъртта и към
настоящия момент остра стресова реакция и настъпило ли е психическо
разстройство в следствие на смъртта на К. С.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на
400.00лв., вносим от бюджета на съда.
Вещите лица ще бъдат определени в закрито съдебно заседание.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищците свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Н.Й.С., ЕГН: **********, 61 г., български гражданин,
неженен, неосъждан, вуйчо на ищците К. Т. К. и С. Т. К..
СЪДЪТ уведомява свидетеля С. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят С.: Имам лично дело с „Бул Инс“. Желая да дам показания
10
и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят С.: Брат съм на майката на К. и С..
Моята майка почина на 30.10.2020 г., два часа след катастрофата, която
беше около 17 часа.
Ние бяхме сплотено семейство, винаги сме били заедно със семейството
на сестра ми. Аз не съм семеен. Израснахме заедно и покрай децата. Майка
ми и баща ми бяхме преки участници в това, заедно отглеждахме децата,
заедно им се радвахме. Това продължи докато те пораснаха, а и след това.
Сестра ми като роди К. и С. живееше във Варна. Майка ми и баща ми
живееха на село. Майка ми е родена на село и живя там до 2011 г. После
построих една къща, в района на фабрика „Христо Ботев“ и тя дойде да живее
във Варна, при нас. Имаше самостоятелна стая. Аз живея на друго място.
Къщата я бях изградил така, за да има удобства за две семейства. Майка ми
живееше в едната част, а родителите на жена ми живееха в другата част.
Посещавахме ги всеки ден. К. и С. ходеха на гости на баба си като малки, на
село, през седмица, заедно с родителите си, а лятото и сами понякога. Във
Варна майка ми ги е гледала по малко, но на село ги гледаше. След като майка
ми дойде да живее във Варна връзката между племенниците ми майка ми се
засили повече, понеже вече имаха възможност да бъдат повече заедно. В
последните 10 години връзката между тях се засили по причина, че бяха
близко.
Моята майка помагаше за отглеждането на К. и С. когато бяха малки.
После помагаше за отглеждане на правнуците, техните деца.
Всички празници прекарвахме заедно, Коледа, Заговезни, именни дни,
рождени дни. Присъстваха цялото семейство – сестра ми със съпруга й, двете
ми племенници, техните деца, съпрузите им, аз с жената, с която живея, и се
събирахме 13 човека. Майка ми присъстваше задължително. Събирахме се на
лозе, аз имам лозе, на което съм направил условия за събиране. Сестра ми има
подобно на Боровец, там сме се събирали лятото. На Коледа, Заговезни сме се
събирали в апартамента на сестра ми и в апартамента, в който живея с жена
ми, но по-рядко. Най често в сестра ми сме се събирали.
К. и С. са подарявали на баба си за празници дрехи. Тя, въпреки
напредналата си възраст, изглеждаше добре, беше много жизнена и се
обличаше добре.
Майка ми помагаше и за отглеждането на децата на К. и С.. Когато се
родиха, ние ги поехме с грижи, с помощи, майка ми също участваше в тези
неща, много се радваше, че може да помага. Оставяли са ги при нея да ги
гледа, познават я, свикнали са с нея.
СЪДЪТ предявява на свидетеля С. снимка № 2.
11
Свидетелят С.: Тук вероятно празнуваме моя рожден ден, защото
мисля, че сме в битово заведение, а аз празнувам така. На снимката са майка
ми, сестра ми, децата на К. - Т. и В. и аз, и жена ми. Мисля, че поводът е
някакво събиране.
Моята майка почина в следствие на катастрофата. К. и С. веднага
разбраха за катастрофата. В момента на катастрофата, когато аз се съвзех след
катастрофата, излязох от колата, линейките бяха вече там, гледам сестра ми
говори по телефона, тя предупреди всички. Аз също предупредих жена ми за
катастрофата. После разбрах, че К. веднага е хукнала с малката си дъщеря с
автомобила към мястото на катастрофата, оставила е някъде автомобила и е
оставила детето си вътре, заключено в автомобила и е хукнала да бяга нагоре.
После това дете дълго време заекваше. Мисля, че беше в следствие на това.
Нас ни приеха в Спешно отделение, но поддържахме връзка по
телефона. К. със С., говорехме непрекъснато, те бяха пред болницата.
В първия момент скриха от нас, че майка е починала, щадяха ни в този
момент. Ние също бяхме много зле и с опасност за живота, когато ни приеха.
К. и С. организираха погребението на баба си, защото ние бяхме в
болницата. Поддържахме връзка по телефона, но основната грижа за
погребението беше тяхна. Знам, че имаха доста разправии с погребална
агенция, за уреждане на хладилна зала, защото майка ми стоя доста време,
около седмица преди да бъде погребана. Очакваше се да се съвземем, за да
можем да присъстваме на погребението, но това не се случи. Те я погребаха
сами.
Губят ми се тия моменти, не си спомням К. да е получавала шок, а и
едва ли са ни ги казали тези неща, за да не ни притесняват.
При всички поводи, когато се виждаме, споменаваме и майка ми, това е
най-малкото. Веднага след събитията всички бяхме в шок, особено К., тя има
по-лабилна психика и много трудно се справи със ситуацията.
К. не ми ги казва тези неща. Аз ги научавам тези неща отпосле, от
сестра ми. Тя ми казва „знаеш ли К. как е зле, С. как реагира“.
Състоянието на К. и С., когато се събираме на помен скърбят, не бих
казал чак да плачат.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищците свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Б. З. Б., ЕГН: **********, 52 г., български гражданин,
неженен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността
12
по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Б.: Познавам К. и С. от около 30 г., познавам родителите
им. Семейни познати сме. Познавам тяхната баба К.. Много често съм виждал
двете сестри в нейна компания, бяха си много близки. На всеки един празник,
а и не само, баба им присъстваше. Постоянно се търсиха, баба им много им
помагаше за всичко, в отглеждането на техните деца. Всеки момент можеха
да разчитат на нея, защото баба им беше в много добро здравословно
състояние, много дейна, жизнена, можеше да се разчита за всичко на нея.
Баба им почина в следствие на катастрофата, която стана. К. ми звънна,
че е станала катастрофа с майка й, вуйчо й и баба й. Тръгнахме да отидем към
мястото на катастрофата. Нещата не се получиха, К.то тръгна напред сама,
после отидохме до болницата, там чакахме много време докато излязат
резултатите.
Докато чакахме пред болницата, първо излезе един лекар, каза, че има
смъртен случай, не каза кой е. Не каза кой е, каза по-късно. След това каза, че
баба й е починала. К. направо рухна, изведнъж, вода й давахме, придържахме
я. Не припадна, но много тежко го преживя, наплискахме я с вода,
придържахме я, плачеше силно. С. също беше там. С. по същия начин, но
малко по се държеше. Не че не го преживява, но тя е по-малко емоционална.
К. много го преживява.
По принцип аз и К. организирахме погребението, беше Ковид, понеже
майка й остана в болница, не се знаеше какво е тяхното състояние, кога могат
да излязат, да присъстват на погребение, ходихме да търсим хладилна камера,
беше много сложно, нямаше камера, обиколихме няколко места. К. не беше в
много добро състояние, преживяваше това. Постоянно, като се сетеше и
плачеше, беше много притеснена, не знаеше още състоянието и на майка си, и
на вуйчо си, за баба й беше много мъчно, казваше „загубих баба, загубих
баба, няма да я видя“, повтаряше постоянно.
Малко след това К. започна да има някакви проблеми със стомаха.
Иначе главоболие имаше често, тръгна по лекари, откриха й някакви
заболявания.
Към днешния ден, все още на всяко събиране постоянно това повтарят
„баба, ако беше жива, сега щеше да е с нас“ и колкото и да е хубав повода, се
разстройват. К.то пак започва да плаче. Без значение дали е рожден ден, Нова
Година, понеже постоянно бяха заедно. Семейството им е много сплотено.
На въпроси, поставени с молба вх. № 28276/20.11.2023 г. от адв. Г.,
пълномощник на ответника:
Свидетелят Б.: К. и С. живеят във Варна, в различни домакинства. Баба
13
им живееше във Варна. Преди това беше в с. Дяково. Не са живеели заедно в
едно домакинство, посещаваха често къщата на село. Майката и бащата на К.
имаха участие в отглеждането и образованието им, баба им също, много им
помагаше. Докато на К. майка й все още работеше, баба им помагаше. После
помагаше и за децата на С. и К..
С. и К. не са били зависими финансово от баба си, но на празници
винаги им даваше и парички. Физически и емоционално имаха нужда от баба
си, постоянно се търсеха.
Родителите на С. и К. са живи. С. и К. са се виждали с баба си повече от
веднъж седмично, не само заради децата. Те бяха така, айде да вечеряме
заедно, ходеха да вземат бабата да вечеря в тях. Не само празнични вечери.
Преди инцидента не се сещам кога последно са видели баба си.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищците свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Х.Н.Н., ЕГН: **********, 46 г., български гражданин,
неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката Н.: Познавам К. и С. от първи клас. Започнахме да учим
заедно със С.. Познавам семейството от много години, в много близка връзка
съм с момичетата, кръстница съм на детето на С.. Познавам баба К. от самото
начало, когато започнах приятелски отношения с тях. Бяха неразделни, това е
много силна семейна връзка която има в тяхното семейство, те са много
семейство, защото непрекъснато си ходят на гости.
Баба К. много им помагаше, първо когато живееше на село, те
непрекъснато ходеха при нея. Помагаше им с продукти, животни гледаше.
След това в годините, около 2011 г., за Коледа, за първи път дойде във Варна,
в една къща, която Н. беше построил и след това започна постоянно да им
помага, тъй като и двете момичета се разведоха в един етап, а все още леля Т.
работеше, те разчитаха основно на баба К., когато се налагаше да оставят
малкото дете на К. при бабата, за да ходи на тренировки голямото дете.
Много често баба К. им беше като втора майка, разчитаха на нея,
здрава, жизнена, през цялото време не съм чула да има здравословен проблем,
по скоро леля Т. имаше здравословни проблеми, но баба К. – не.
Баба К. почина от катастрофа, когато са се връщали от с. Дяково, с
пълна кола, е била притисната по някакъв начин. Много нелепа смърт,
14
неочаквано, стресова за всички.
Когато баба им почина, всички бяха в огромен шок, защото никой не
предполагаше, че такова нещо може да ги застигне. Имам преки впечатления
от тяхното състояние по-късно. Отидох в С. и тя ми каза, че баба им е
починала, майка им в много тежко състояние в болницата, вуйчо им също.
Плачеше, трепереше, не беше на себе си. Само С. видях към него момент.
Мисля, че много трудно могат да преживеят това нещо. Все още не
могат да го преживеят. Няма как, това е много тежко събитие, аз съм им
много близка и самата аз знам, че го преживяха изключително трудно, не са
го преживели още. Винаги, когато започнат да коментират помежду си
случката, те се разстройват и казват, че този инцидент е много нелеп и не е
трябвало по този начин за загубят баба си, защото тя им е била опора. Два,
три пъти на месец се случва, по-скоро за това докъде са стигнали нещата,
какво се случва. Вървят дела за катастрофата, аз примерно се интересувам
какво се случва и те когато започнат да разказват са емоционално тъжни,
страдат за това, какво се случва. Често говорим и виждам, че все още не са
преодолели тази загуба.
На въпроси, поставени с молба вх. № 28276/20.11.2023 г. от адв. Г.,
пълномощник на ответника:
Свидетелката Н.: К. и С. сега живеят в кв. Трошево, във Варна,
апартаментите им са на 300 м една от друга.
Баба им К. живееше в с. Дяково. Не съм ходила там. От майката на
двете момичета, когато съм я канила на мое събитие, тя казва, че майка й ги
чака в Дяково и трябва да отидем. Те ходеха непрекъснато, когато тя не е
дежурна, събота, неделя, или когато имаха събитие в града, ходеха да я
вземат. Ходиха да я вземат ако имат събитие в града. От 2011 г. баба им
живееше във Варна, под автогара, имат къща, която Н. построи.
С. и К. не са живели в една къща с баба си, но ходеха постоянно при
нея, децата им ходеха. К. ходеше да оставя малкото дете за да може да води
голямото на тренировки.
Майката и бащата на К. и С. работеха. Леля Т. някъде около 2018 г. се
пенсионира. До това време те много разчитаха на помощта на баба К. за
отглеждането, възпитанието и ученето на децата. След като майка им се
пенсионира, това беше кратък период, може би 6-8 месеца, в който леля Т. са
пенсионира и след това баба им загина.
Знам, че баба им ги е гледала като малки, но не съм свидетел.
С. и К. не са били зависими финансово от баба си, но тя много им
помагаше с продукти, материално от рентите, от нивите.
Родителите на С. и К. са живи.
15
При всяка възможност С. и К. са се виждали с баба си. Не знам колко
пъти, но те бяха непрекъснато заедно, сплотено семейство са, такива са ми
впечатленията.
Не знам кога последно са се видели с баба си.
Свидетелката беше освободена и напусна съдебната зала.
АДВ. Б.: Нямаме други искания. Не държа на разпита на четвъртия
свидетел. Моля да бъдат издадени удостоверения на двете ищци и свидетеля
Б. за пред работодател, с оглед отсъствието им от работа.
СЪДЪТ намира, че след изготвяне на протокол от днешно съдебно
заседание, препис от същия следва да бъде изпратен на ответната страна по
посочения имейл, предвид направеното в становището искане.
Следва да бъдат издадени съдебни удостоверения в полза на К. Т. К. и
С. Т. К., както и за свидетеля Б. З. Б., които да послужат пред работодател,
удостоверяващи явяването им в съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗПРАТИ протокол от днешно съдебно заседание на адв. М. Г.,
пълномощник на ответника, на посочения в молба-становище вх. №
28276/20.11.2023 г. имейл: ******
ДА СЕ ИЗДАДАТ на К. Т. К., С. Т. К. и Б. З. Б., съдебни
удостоверения, които да послужат пред работодател, удостоверяващи
явяването им в днешно съдебно заседание.
За изготвяне на допуснатата по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза СЪДЪТ намира, че делото следва
да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 16.01.2024 год. от 10:00 часа, за която дата и час ищците се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание, а ответното дружество е
уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:07
16
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17