Решение по дело №17392/2021 на Софийски районен съд
| Номер на акта: | Не е посочен |
| Дата: | 9 декември 2022 г. |
| Съдия: | Веселка Николова Йорданова |
| Дело: | 20211110217392 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 14 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Образувано е по жалба на Д.А.П. с ЕГН: **********, чрез адв.И.Н.Н. – САК, с адрес
за призоваване гр. /адрес/ срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020172 от
05.10.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.
104а от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление, като твърди, че те не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се
сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото на защита на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява. В
тази връзка се сочи липсата на пълно, точно и ясно описание на процесното нарушение,
както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, ОПП – СДВР, редовно
призована, не се явява, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата с изложените по нея доводи, като
акцентира, че в акта за установяване на административно нарушение липсва
регистрационния номер на автомобила, с който се твърди, че е извършено нарушението.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АВ бл.№
042606/28.08.2021 г. на И.Р.Т., командир на отделение при 07РУ – СДВР е установено, че на
същата дата /28.08.2021 г./, около 12.30 часа в гр. София, по бул.„Климент Охридски“, с
посока на движение от бул. „Андрей Ляпчев“ към ул. „Околовръстен път“ и срещу № 115,
жалб. Д.А.П. с ЕГН: ********** управлявала лек автомобил „М.Ц.220”, собственост на ЗК
„Лев Инс“ АД с БУЛСТАТ: /ххх/, като използвала мобилен телефон по време на управление
на автомобила без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП. В графата
„Обяснения и възражения” в АУАН жалб.Петрова написала, че не е използвала телефон по
време на движение.
На 31.08.2021 г. жалб.Петрова депозирала писмено възражение срещу акта за
установяване на административно нарушение, в което отново посочила, че не е използвала
мобилен телефон по време на управление на автомобила.
Междувременно на 30.08.2021 г. актосъставителят И.Р.Т. депозирал докладна
записка до Началника на 07 РУ –СДВР, в която отразил, че при съставянето на АУАН е
допусната техническа грешка, изразяваща се в пропуск да бъде посочен рег.номер на МПС,
който следва да се чете „/хххх/”.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 21-4332-020172/05.10.2021 г. на Началник група към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалб. Д.А.П., на основание чл.
1
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля И.Р.Т., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление по следните
съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В чл.42 от ЗАНН са посочени задължителните реквизити на
акта, сред които в т.4 фигурира описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. В настоящия случай описанието на нарушението
е започнало в съставения АУАН, след което е продължило в докладна записка
до Началника на 07 РУ –СДВР, в която е отразено, че при съставяне на акта е
допусната техническа грешка, както и че рег.№ на МПС следва да се чете
„/хххх/”. Видно от така приложената докладна записка в същата фигурира
подписа само на актосъставителя, но не и този на посочения свидетел –
очевидец, нито този на нарушителя. От показанията на актосъставителя
Тотев се установява, че същият е уведомил наказващия орган за отразеното в
докладната записка, но не и нарушителя. Липсват доказателства
съдържанието на докладната записка да е било предявено на нарушителя, за
да се запознае с него. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се
предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му, респ. да го
подпише. В настоящия случай нарушителят не е запознат с отразеното в
докладната записка. В този смисъл е нарушена разпоредбата на чл.43 от
ЗАНН, която е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлеченото към административно - наказателна отговорност лице, в чието
съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което
се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Така
допуснатото административно нарушение не би могло да бъде коригирано,
тъй като не е от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, именно поради обстоятелството, че е довело до
ограничаване правата на жалбоподателя в административно - наказателното
2
производство.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че неоснователно е била
ангажирана административно–наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
3