№ 402
гр. Варна, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Дончева
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500318 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е
образувано по частна жалба на СТ. Т. Н. и Б. Т. Н., подадена чрез адв. Х.Х.,
против определение № 221 от 08.06.2022 г., постановено по в.гр.д. №
103/2021 г.на 103/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е
върната подадената от Й.К.Н., заместена от правоприемниците си -
настоящите жалбоподатели СТ. Т. Н. и Б. Т. Н., въззивна жалба против
решение № 113/10.06.2019, постановено по гр. дело № 223/2016 г. на Районен
съд, гр. Дулово и е прекратено производството по гр. дело № 103/2021 г. по
описа на Силистренски окръжен съд.
Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност –
незаконосъобразност на определението на окръжния съд, като са молили
отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
производството по него.
Частната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от
обжалване на прекратителното определение като неизгодно за тях, редовна е
и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните
съображения:
Производството пред окръжния съд е било образувано по въззивна
жалба на Й.К.Н. против решение № 113/10.06.2019г., постановено по гр. дело
№ 223/2016 г. на Районен съд, гр. Дулово, с което е допусната делба между
съсобственици. С определение № 59/ 28.01.2022 г., окръжния съд след като е
приел, че новоконституираните на мястото на починал ответник наследници
П.Д.П. и М.Д.Д. са се установили трайно в Англия и няма данни за адресите
по местоживеенето им понастоящем и няма данни да са в трудови
правоотношения е приложил чл. 47, ал.6 ГПК, като е разпоредил съобщенията
1
до тях да се приложат по делото и да им се назначат особени представители
на разноски на въззивницата – ищца. Съдът е определил възнаграждение от
по 300 лв. за всеки особен представител по реда на чл.7, ал.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения като е задължил
Й.К.Н. да внесе сумата в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението е
връчено на адв. Х. на 07.02.2022 г. С молба от същата дата (07.02.2022 г.)
последният е посочил, че въззивницата е починала на 28.01.2022 г., а с друга
молба от същата дата, в качеството на процесуален представител (приложил е
пълномощно) и на наследниците С.Н. и Б.Н. е поискал конституирането им
като въззивници на мястото на починалата. С определение №76 от 07.02.2022
г., съдът е прекратил производството срещу починалата въззивница и на
нейно място е конституирал като въззивници двамата наследници.
Междувременно адв. Х. е изразил несъгласие с констатациите на окръжния
съд в предходните определения за приложението на чл. 47, ал.6 ГПК и
назначаване на особени представители на ответници и с две молби е заявил
доказателствени искания в тази връзка, по които съдът се е произнесъл. С
определение № 221/08.06.2022 г., окръжният съд като е приел, че в срока,
считано от връчване на съобщението на адв. Х. (07.02.2022 г.), указанията за
внасяне на сумата от 600 лв. за назначаване на особените представители на
двамата ответници не са били изпълнени, е върнал въззивната жалба и е
прекратил производството по делото.
По делото въззивницата не е подавала молба за освобождаване от
заплащане на такси и разноски (в жалбата не се и сочи конкретна такава),
поради което е неоснователно оплакването в жалбата за липсата на
произнасяне по такова. Неоснователни са и оплакванията за липсата на
предпоставки за назначаване от окръжния съд на особени представители на
двамата ответници по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, предвид че в съобщенията до
тях е конкретно установено от съответните длъжностни лица, че лицата
живеят в Англия. При събраните данни на 17.01.2022 г. за П.Д.П. от съседка и
от братовчедка– данни официално удостоверени от длъжностното лице по
призоваването в съобщението и при липсата на друг адрес в България
(справка служебно извършена от съда в НБД), както и на месторабота в
България (при данни от НАП), не се прилага правилото за три посещения на
адреса с интервал от по седмица – хипотеза изрично предвидена в чл. 47, ал.1,
пр.последно. Същото важи и за ответника Младен Димитров, като
удостоверяването за него е сторено на 18.01.2022 г. от длъжностното лице в
кметство с.Окорш. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за
погрешно определяне и на размера на адвокатското възнаграждение в
хипотезите по чл. 47, ал.6 ГПК (оплакванията са за неприложимост на
Наредба 1/2004 г), тъй като приложение намира чл. 36, ал.2 от ЗПП и
съответно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - така в т.6 ТР 6/2013 г. на ОСГТК. Основателни, обаче са
останалите оплаквания на жалбоподателите. Задължението за внасяне на
възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника е
2
приравнено на нередовност на исковата молба (то е във връзка с хода на
въззивното производство), като указанията следва да бъдат връчени на
страната, както и същата следва да бъде предупредена за неблагоприятните
последици от неизпълнението, т.е. за връщане на жалбата и за прекратяване
на производството. В случая указанията не са връчени на
новоконституираните наследници на въззивницата и те не са предупредени за
последиците. Това е така, тъй като въззивницата е починала (на 28.01.2022 г.)
преди връчване на съобщението на 07.02.2022 г. на адвокат Х.– последният с
прекратена представителна власт поради смъртта на упълномощителката, а
съобщение с указанията изобщо не е връчвано на новоконституираните
наследници на въззивницата, вкл. и чрез адв. Х. с учредена към този момент
представителна власт за тях. В този смисъл не е било налице неизпълнено в
срока задължение на въззивниците за внасяне на възнаграждение за
назначаване на особени представители на ответниците, а от това следва че
липсват предпоставките за връщане на въззивната жалба и прекратяване на
въззивното производство.
Определението на окръжния съд, като постановяващо различен от
горния резултат следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд
за продължаване на производството.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 221 от 08.06.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 103/2021 г.на 103/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3