РЕШЕНИЕ№
262074
гр. Пловдив, 22.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4701 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.С.В. против “Кредит
Тайм” ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***/18.12.2018 г. е
недействителен, поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва,
както и на основание чл. 22 ЗПК. В случай на отхвърляне на главния иск, в
условията на евентуалност, е съединен и установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
клаузата за неустойка, уговорена в чл. 3 от процесния договор, както и клаузата
на чл. 4 от договора са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави и
накърняват договорното равноправие между страните.
Ищецът твърди,
че между страните е сключен договор за
паричен заем № ***/18.12.2018 г., по силата на който в полза на ищеца –
кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 800 лв. при фиксиран
лихвен процент по заема от 37, 04 % и годишен процент на разходите от 44, 47 %,
платим на 12 двуседмични погасителни вноски, с размер на двуседмичната погасителна
вноска от 73 лв. В клаузата на чл. 3 и чл. 4 от договора било установено
задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на
запис на заповед или поръчителство, което да отговаря на изискванията,
установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното
обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на
324 лв., платима на вноски, ведно с
главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план, с
размер на всяка вноска от 52, 72 лв. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по
кредита, но счита, че не дължи плащания, тъй като договорът е нищожен. Счита,
че клаузата за възнаградителна лихва, установяваща, че годишният лихвен процент
е от 37, 04 %, противоречи на добрите нрави и води до неравновесие на правата и
задълженията на страните. Счита, че с оглед краткия срок за погасяване на
задължението по договора за кредит, размерът на възнаградителната лихва е
установен в разрез с нормите на добросъвестността. Твърди, че тази клауза е
нищожна, тъй като възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен
съд. Твърди, че тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, и
последната не може да се замени на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, това
обстоятелство води до недействителност на целия договор за заем. счита, че е
неприложима и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като не може да се
приеме, че договорът за заем би могъл да бъде сключен без недействителната му
част, с оглед възмездния характер на възникналото между страните
правоотношение. Сочи, че установената в договора за кредит неустойка
представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало
да бъде включен при определя на годишния процент на разходите на основание чл.
19, ал. 1 ЗПК. Поради невключването й в годишния процент на разходите,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение ГПР, което води до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното
водило до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че не е изпълнено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като потребителят е бил заблуден
относно действителния размер на възнаградителната лихва в разрез с изискванията
на добросъвестността. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, а именно – Общите условия към договора да бъдат подписани от потребителя. В
условията на евентуалност излага съображения за нищожност клаузата за неустойка
като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК “Кредит
Тайм” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че условията на договора се уговорят
индивидуално в преговори между страните, като кредитополучателя може да влияе
на тези условия. Счита, че не са налице специалните основания за
недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК. Оспорва установената в
договора за кредит неустойка да е недействителна, тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си за осигуряване на обезпечение, което е довело до нейното
начисляване. За това свое задължение ищецът бил уведомен с получаване на
стандартния европейски формуляр, в който смисъл с подписване на договора е взел
информирано решение. В случая сочи, че нито се твърди, нито се представят
доказателства, че длъжникът е изпълнил задължението си за осигуряване на
обезпечение по договора за кредит. Счита за неоснователно и възражението за
прекомерност на неустойката. Оспорва твърдението на ищеца, че не подписал
общите условия към договора за кредит. Счита, че уговорката за възнаградителна
лихва е установена в съответствие с нормите на добросъвестността, като
размерите са в рамките на лихвите по кредитите към датата на сключване на
договора. С допълнителна молба сочи, че вземанията по договора са прехвърлени в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ по силата на Рамков договор за
прехвърляне на вземания с Приложение № 1 от 14.08.2019 г. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на
клаузата за неустойка, който да се разгледа при условията на евентуалност. По предявените установителни
искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба
основания за недействителност на договора за потребителски кредит на основание
чл. 22 ЗПК, а именно – поради сключването му в нарушение на изискванията,
установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Това е така, тъй
като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по
иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск
или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца А.С.В. и
‚Кредтайм“ ЕООД е сключен договор
за паричен заем № *** от 18.12.2018 г., по силата на който ответникът е поел
задължение да предостави на ищеца сумата от 800 лв., срещу насрещното
задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно
ползване финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва и неустойка
или сумата от 800 лв. на една 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от
100 лв., в която вноска е включено и задължение за неустойка. Установено е, че
размерът на погасителните вноски е от 73 лв., ако в последните не е включено
задължение за заплащане на неустойка. Посочена е датата на плащане на първата
погасителна вноска – 01.01.2019 г. Пп делото е представен погасителен план, в
който е установен падежът на всяка погасителна вноска, размер на вноската без
неустойка от 73 лв. и оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение от 27
лв., или общ размер на вноската от 100 лв.
Установен
е годишен лихвен процент от 37, 04 % и годишен процент на разходите от 44, 47 %,
като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на
разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения
в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани
разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение.
В
Раздел 3 от договора е установено задължение за заплащане на неустойка по т.
16.3. от Общите условия в общ размер от 324 лв., като в Раздел 4 е установено
задължение за предоставяне на обезпечение – запис на заповед или поръчители,
отговарящи на условията по т. 11 от Общите условия. Установено е , че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по т.
11.5.3. от Общите условия, заемателят дължи неустойка в размер от 324 лв.,
която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от пагасителните вноски, като към
нея се добавя сума в размер на 100 лв.
С
разпоредбата на т. 11.5. от Общите условия към договора страните са постигнали
съгласие, че заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора
да обезпечи задължението си с осигуряване на две физически лица, които да
отговарят солидарно за задължението, като в разпоредбата на т. 11.5.2. от ОУ е
установено, че поръчителите следва да отговарят на следните условия: дееспособно
лице, с навършена 25-годишна възраст; минимален осигурителен брутен доход през
последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора, от 1 500 лв. на
месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди
сключване на договора; стабилна кредитна история и предложеният поръчител да не
е активен потребител на заемни продукти на дружеството или поръчител по друг
паричен заем, предоставен от заемодателя.
С
оглед така установените обстоятелства от приложените по делото писмени
доказателствени средства, съдът намира, че между страните са постигнали
съгласие относно гореизложените клаузи на договора за кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
В
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти.
С
клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Вещото
лице по допуснатата по делото и приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, е установило, че размерът на предоставената
главница е от 800 лв., като е установена възнаградителна лихва от 76 лв. и е
начислена неустойка от 324 лв. Вещото лице е посочило задължението по вноски и
пера. Експертизата е установила, че размерът на законната лихва за периода от
18.12.2018 г. до 04.06.2019 г. е 10 %, или за сумата от 20, 44 лв., изчислен по
отношение на главницата, а размерът на възнаградителната лихва по договора е за
сумата от 76 лв., която надвишава размера на законната лихва с 55, 56 лв.
Вещото лице е установило, че размерът на приложимия годишен процент на
разходите, при включване в него на задължението за неустойка, е от 333, 43 %,
като оскъпяването на кредита е с 118, 96 %.
Договорът
за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на
потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него
се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване
на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира
се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс,
предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод
(възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се
включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя –
арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане
на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Законът
за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България
за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на
който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения
по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В съображение
32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация относно
лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се сключва
договорът за кредит. По време на договорното правоотношение потребителят следва
допълнително да бъде информиран за изменения в променливия лихвен процент и за
причинените от тях изменения в плащанията.
В чл.
10, б. „е“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно лихвения процент, условията за прилагането на лихвения процент и
показателя или базовия лихвен процент, приложим за първоначалния лихвен
процент, ако има такъв, както и периодите, условията и процедурите за промяна
на лихвения процент, както и ако при различни обстоятелства се прилагат
различните лихвени проценти, горепосочената информация за всички приложими
лихвени проценти.
Тази
разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която
държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на
разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в
изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за
кредит.
В
случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема цитираната от ищеца съдебна
практика, съгласно която недействителна, поради противоречие с добрите нрави, е
уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва по
необезпечени кредити. Съдът намира, че установения в договора лихвен процент от
37, 04 % е установен в съответствие с нормите на добросъвестността, доколкото
като норматив относно максималният размер на годишния лихвен процент следва да
се вземе предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въпреки
това съдът намира, че в случая при тълкуване на Закона за потребителския кредит
в светлината на цитираната Директива, при сключване на договора е допуснато
соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК относно минималното
необходимо съдържание.
Това
е така, тъй като в договора за кредит е посочен размерът на установената
възнаградителна лихва в процентно съотношение от 37, 04 %, без да е установен
действителният размер на задължението с посочване на неговата левова
равностойност. Клаузите на договора са неясни по отношение на конкретните
задължения на заемополучателя и общия размер на сумата, която следва да бъде
погасена, тъй като размерът на
договорната лихва, не е изводим дори при тълкуване на клаузите на договора. За
да достигне до този извод съдът съобрази, че в договора е посочен размерът на предоставения
кредит от 800 лв., като същевременно е установено, че общото задължение по
кредита, след включване на задължението за възнаградителна лихва и неустойка е
в същия размер от 800 лв., като обаче е посочено, че в този случай размерът на
погасителната вноска е 100 лв., т.е. при 12 месечни погасителни вноски следва
да се върне сумата от 1 200 лв. Следователно, дори за съда, при тълкуване
на разпоредбите на договора, не може да се установи каква е левовата
равностойност на дължимата договорна лихва и съответно дали лихвения процент е
правилно приложен. В този смисъл не може да се осъществи преценка дали размерът
на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за
заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на
представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността,
с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие
на парични средства срещу възнаграждение.
В
този смисъл следва да се посочи, че размерът на начислената възнаградителна
лихва се установява едва със съдействието на специалист – вещо лице, което при
изготвяне на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза е установило, че
е начислена договорна лихва от 76 лв., при предоставена главница от 800 лв.,
което води до абсолютна неяснота на договора, като при поемане на задължението
потребителят не е информиран за размера на задължението и дължимата
възнаградителна лихва, която е посочена само в процентно съотношение към
главницата.
Съдът
намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. е
осигуряване на максимална информираност на потребителите, при сключване на
договори за кредит при условия, които са отнапред установени от икономически
по-силната страна в правоотношението. Следователно и при нарушение на
разпоредбите, установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на
задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния казус
такава неяснота е налице по отношение на приложимия лихвен процент, поради
което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
По
така изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск за
установяване недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 е основателен, поради което не следва да се
пристъпва към изследване и на останалите сочени от ищеца основания за
недействителност на договора. Не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност установителен иск за установяване
недействителността на клаузата за неустойка.
В производството по
делото ищеца е бил защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В
производството по делото са предявени два иска – един главен и един при
условията на евентуалност, като предвид основателността на главния
установителен иск следва да се присъди възнаграждение само по отношение на
главния иск, доколкото вторият иск е съединен при условията на евентуалност и
по него не следва да се определя самостоятелно възнаграждение. По така изложените
съображения на адвоката се следва възнаграждение за един иск от 314 лв., което
съдът определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие – ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.
Предвид изхода на правния спор – уважен е
предявения главен иск, и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството по делото с определение от 11.06.2020 г., следва ответникът да бъде осъден на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ размер от 170
лв., от които 50 лв. – дължима в производството държавна такса и сумата от 120
лв. – депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от А.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, против „Кредит Тайм“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 1 А,
ул. „Анна Ахматова“ № 9, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за паричен заем №
***/18.12.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 1 А, ул. „Анна Ахматова“
№ 9, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на ***, сумата от 314
лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по гр.д. № 4701/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 1 А, ул. „Анна
Ахматова“ № 9, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 170 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 4701/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ