Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 60

гр. Видин, 31.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Десети март

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

39

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на И.В.У. *** против Решение № 420 от 09.12.2019 год., постановено по АНД № 990/2019 год. по описа на РС - Видин, с което е потвърдено НП № 05-06 от 31.05.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол“ Западна България – София към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на касатора, за нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от същия.

Поддържа се в жалбата, че постановеното от Районен съд - Видин решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че установената фактическа обстановка не отговаря на действителността, тъй като касатора е бил на р.Дунав но не за риба, а за жаби, улова на които в този период не е забранен. Ето защо в случая липсва предмет на нарушение.

Сочи се също така, че предвид погрешно уловената риба от 1300 гр., която веднага е била пусната във водата, явно се касае за маловажно деяние и е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се че в случая липсва умисъл и вина, а наличие на случайност, поради което налагането на „глоба“ от 1 500 лева се явява необосновано и несъразмерно.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС - Видин и да се отмени атакуваното Наказателно постановление.

Ответникът отдел „Рибарство и контрол“ Западна България – София към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки оспорва постъпилата касационна жалба и моли решението на ВРС, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на ОП Видин посочва, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като правилно и обосновано, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението, следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Безспорно се установява, че при рутинна проверка от служители на ИАРА, на 07.05.2019г. около 19,20 ч. при речен км.845, десен бряг на р.Дунав е констатирано, че касатора, в период на пълна забрана за риболов на пролетно-летни размножаващи се риби, обявена със Заповед № РД-376 от 12.04.2019г. на Министъра на МЗХГ, извършва любителски риболов на карагьоз/дунавска скумрия/ с една пръчка въдица с монтирано чепаре с шест риболовни куки в работно положение, под контрола и съзнателните действия на касатора с монтирана риболовна макара с корда.Установен е улов на 4 броя риби карагьоз с общо тегло 1,300 кг. При проверката касаторът представил билет за любителски риболов, валиден до 11.08.2019г..

Предвид констатираното св. А.Асенов - главен специалист, отдел „РК“ Западна България приел че касаторът е нарушил чл.32, ал.1 от ЗРА, за което съставил АУАН № 0008562, подписан от касатора с изричното отбелязване че няма възражения, че е виновен за забраната и че знае че е забранено.

Въз основа на АУАН и при установената фактическа обстановка Началник отдел „Рибарство и контрол“ Западна България – София към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА издал атакуваното Наказателно постановление № 05-06/31.05.2019г., с което на касатора на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

При тези данни първоинстанционния съд приел, че касаторът е допуснал нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА – основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по реда на чл.70, ал.1 от същия, поради което потвърдил атакуваното НП.

Касационната инстанция, независимо от лаконичните мотиви в атакуваното решение, напълно възприема извода на първоинстанционния съд по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.70, ал.1 от ЗРА за това, че лови риба в р.Дунав в период на забрана, в нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, според който законов текст се забранява уловът на риба и други водни организми във водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 през периода на тяхното размножаване, съгласно приложение №1.

За съставомерност на деянието законът изисква извършване на същото в период на забрана за улов на риба в размножителния период /арг. чл.32, ал.1 от ЗРА/. Налице е нормативно определяне на времетраенето на забраната в приложение №1 към ЗРА съобразно видовете риба и водностопански обекти, което задължава правоспособните лица за любителски риболов да познават законовите разпоредби. Допълнително в случая е издадена и заповед на Министъра на земеделието и храните, която въвежда визираната забрана.

Предвид изложеното безспорно се налага извода, че на 07.05.2019г. около 19,20 ч. при речен км.845, десен бряг на р.Дунав, касаторът, в период на пълна забрана за риболов на пролетно-летни размножаващи се риби, обявена със Заповед № РД-376 от 12.04.2019г. на Министъра на МЗХГ е извършвал любителски риболов на карагьоз/дунавска скумрия/ с една пръчка въдица с монтирано чепаре с шест риболовни куки в работно положение, като е уловил 4 броя риби карагьоз с общо тегло 1,300 кг.

Понятието „риболов“ от своя страна е дефинирано в §1, т.26 от ДР на ЗРА и в случая извършването му се установява по несъмнен начин, като наличието на хванат улов, какъвто в случая е установен, не е елемент от фактическия състав на деянието.

В тази връзка следва да се отбележи че Съдът приема за защитна тезата развита в касационната жалба че касаторът е ловил жаби, тъй като всички събрани по делото доказателства опровергават същата

Ето защо и настоящият състав намира, че повдигнатото административно обвинение срещу касатора е доказано и сочи на съставомерно от обективна и субективна страна деяние – административно нарушение по чл.70, ал.1 от ЗРА за неспазване правилото на чл.32, ал.1 от ЗРА.

Съдът счита и че конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. №1/2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай“ и критериите за определянето му, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК.

По аргумент от тази разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Количеството уловена риба и последващото й пускане не е смекчаващо отговорността обстоятелство за конкретното нарушение. От анализа на легалната дефиниция по §1, т.26 от ДР на ЗРА следва, че деянието, за което е санкциониран касатора може да бъде осъществено под няколко алтернативни изпълнителни форми и за съставомерността му е достатъчно извършване на риболов със съответните уреди в разрез с нормативните ограничения по чл. 32, ал.1 от ЗРА. Доходите на касатора и здравословното му състояние сами по себе си също не следва да бъдат ценени като обстоятелства, обосноваващи приложимостта на института на „маловажния случай“ на административно нарушение. Обстоятелството, че са касае за първо нарушение е съобразено от наказващия орган при определяне размера на административното наказание «глоба», който е минималния предвиден от закона размер.

По делото не се установяват особени признаци на нарушението по чл.70, ал.1 във връзка с чл.32, ал.1 от ЗРА, които да го отличават от типичните за този вид нарушения. Предвидената от законодателя защита, чрез високите по размер наказания, са обосновани с оглед основанията за забраната за риболов през размножителния период на рибите, целяща запазване на популацията. Засегнатите с деянието правнозначими отношения и интереси изключват квалифицирането на същото като маловажен случай.

В този смисъл преценката на наказващия орган е правилна и издаденото наказателно постановление, ангажиращо отговорността на нарушителя се явява законосъобразно.

По изложените съображения административният съд намира, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл. 222 от АПК, Административен съд - Видин

Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420 от 09.12.2019 год., постановено по АНД № 990/2019 год. по описа на РС - Видин, с което е потвърдено НП № 05-06 от 31.05.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол“ Западна България – София към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на И.В.У. ***, за нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от същия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                      /Н.Дончева/                                          /Н.Витков/

                                                                                               2.

                                                                                       /Б.Борисов/