Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                            гр.Ардино, 20.08.2014г.

                                                   В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

            Ардинският районен съд в публично заседание на двадесети четвърти юли, през две хиляди и четиридесета година в състав;

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ  ОСМАН,

 

При участието на секретаря К.  Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№  11/ 2014г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

   

            Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.

 

            В своята искова молба ищеца Е.Р.М., чрез адв.К.П. ***, заявява, че със ответницата Н.Б.Ф. са сключили гр.брак на 22.08.2000г., за което е бил съставен акт № 0006/ 22.08.2000г. на км.с.Горно прахово, общ. Ардино. Ищецът посочва, че от брака са имали родено едно дете- Д. Е.М. с ЕГН- **********.

В иска се твърди, че след сключването на брака са заживяли първоначално в дома на неговите родители в село Горно прахово, като през същата година той заминал за Р.Турция да работи, а ответницата е останала на същото място. През 2001г.  и ответницата е дошла в Турция и се събрали да живеят там. През 2005г. ответницата се върнала обратно в България за да роди, като на 18.01.2006г. се родило детето им Д., като през м.март ведно с детето са отишли отново в Турция при него. Ищецът заявява, че след известно време ответницата и детето им отново се върнали в България и за детето се грижели неговите родители, а те продължили да работят в Турция. Заявява, че неговият баща е пенсиониран учител и се заел отговорно да се грижи и възпитава детето им. Ищецът твърди, че редовно се връщал в България за общува с детето си и то с него. 

Ищецът твърди, че семейните им недоразумения са започнали в края на 2008г., като ответницата не се интересувала от детето, и само той е пътувал до България за да го вижда. Ответницата е започнала да укрива от него част от семейните доходи, като ги внасяла на свой личен влог, спряла да се грижи за него като съпруга и домакиня, започнала да лъже и не била искрена. Започнала да го пъди от дома им, и заживели отделени на маса и легло. Предизвиквала го, вдигала непрекъснати скандали за да стане положението непоправимо. Поискал да се върнат заедно в България за да се грижат за детето си, но ответницата е отказала. Тези недоразумения са довели до отчуждение, липса на обич и привързаност между тях, които му тежали изключително много. Заявява, че ответницата не общувала с него като с съпруг, обиждала го и пъдела, и най- много му тежала липсата на привързаност към детето.

Ищецът заявява, че не са успели да преодолеят отчуждението между тях, и затова през м.август 2010г. той се завърнал в България  и заживял при своите родители заедно с детето, като се надявал тя да се завърне и заживее с тях.  Ищецът твърди, че на 16.08.2012г. детето е било разходка с дядо си, когато е било отвлечено от ответницата с лека кола, и заминали за гр.Ардино, където ги открил и докато си търсел правата по законовия ред тя е извела детето нелегално в Турция. Било образувано наказателно дело срещу ответницата за деяние по чл.182 ал.1 от НК.

Така живеели разделени, той в България, а ответницата и детето в Турция. Ищецът твърди, че бракът им е бил дълбоко и непоправимо разстроен, и същият е бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално, поради и което следвало да се прекрати, т.к. не следвало да бъде продължен. Предвид на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между тях, по поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Ищецът в исковата молба не посочва семейно жилище, представляващо СИО, и не претендира ползването на такова. Претендира упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, но в исковата молба не се претендира издръжка на същото. Иска ответницата да преустанови носенето на неговото фамилно име, и да възстанови своето фамилно име. С исковата молба не предявени претенции ответницата да му заплати разноските по делото.

            В съдебно заседание се явява, и се представлява от адв.К.П., която поддържа иска, така, както е предявен  с развити доводи, и за първи път претендира издръжка в размер на 120 лева месечно и с определяне на съответен режим на лични отношения на ответницата с детето и претендира направени по делото разноски. Иска и спиране на производството по делото поради наличие на образувано нак.производство срещу ответница, както и поради наличието на гр.дело в Турция, което не било приключило с влязло в сила решение. Представя списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

            Ответницата в процедурата по чл.131 от ГПК не е установена на посоченият в исковата молба адрес, и на адреса по справката от МВР, поради и което е представлявана от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител- адв.М.Х. ***, който е представил писмен отговор, в който е оспорил претенцията на ищеца за предоставянето на него упражняване на родителските права спрямо детето им, както и направил съответни доказателствени искания. В съдебно заседание ответницата се явява лично и се представлява от адв.Д.Ш. ***, който намира исковата молба за неотговаряща на изискванията на чл.322 ал.2 от ГПК /същата нямала необходимото по закон съдържание- а именно не били поставени въпросите за личните отношения между детето и родителя, издръжката на детето, семейното жилище, и издръжката между съпрузите/. В представената писмена защита адв.Д.Ш. е развил разсъждения, че вина за разстройството на брака има ищеца, който имал укоримо брачно поведение, изразяващо се в нанасяне на побой, неизпълнение на съпружески задължения, неупражняване на редовна трудова дейност, неосигуряване на необходими за семейството доходи, извънбрачна връзка и др. претендира упражняване на род. права над детето т.к същото е било с установено местоживеене при майката, и респ. осъждане на ищеца да заплаща съответна издръжка и определяне на режим на лични отношения. Претендира ползването на апартамент в гр.Кърджали, който е бил режим на СИО, и представлявал семейно жилище. Не претендира за себе си издръжка, и иска да носи предбрачното си фамилно име. Представен е списък по чл.80 от ГПК.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0006 от 22.08.2000г. на Община- Ардино, се установява, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 22.08.2000г. в с.Горно прахово, общ.Ардино, като ответницата е приела да носи фамилното име Ф., а е била с предбрачно име М..

От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0013 от 24.01.2006г. на Община Ардино, се установява, че страните по астоящото производство са родители на детето Д. Е. М. с ЕГН- **********, роден на ***г. в гр.Ардино.

            Представен е социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”- Ардино, отдел “Закрила на детето”, в който е посочено, че не е могат да представят становище по делото, т.к., от 2012г. насам детето и майката/ ответницата по делото/ живеят в Турция, като среща и с ищеца не била проведена, т.к. същият работел в друго населено място и телефонът му бил изключен.

            Като доказателство по делото беше изискано ДП № 68/ 2012г. на РУП- Ардино, като от материали, приложени по настоящото гражданско производство  /постановление за образуване, постановление за спиране, постановление за възобновяване и протокол за разпит/ се установява, че същото е образувано на 18.04.2012г. срещу ответницата за деяние по чл.182 ал.1 от НК /за това, че същата през м.декември 2011г.  на неустановен адрес като родител е оставила малолетното си дете Д. Е. М. с ЕГН- **********, с постоянен адрес в с.Горно прахово, общ.Ардино ,намиращо се под родителска грижа, без надзор и достатъчно грижа и с това е създала опасност за физическо, душевно и морално развитие на детето. Производството по делото е било спряно на 09.01.2014г., и възобновено на 16.07.2014г., като на същата дата в качеството на свидетел е разпитана ответницата. Към момента на приключване на устните състезания по делото, производството по наказателното дело не е приключило. Установява се, че ответницата не е привлечена в качеството на обвиняем по това досъдебно производство, т.е., не й повдигнато обвинение за деяние по чл.182 ал.1 от НК.

            Като писмени доказателства са приложени съд.медицинско удостоверение от 2011г. и уведомителни писма /2бр./ от 2011г. на РУП- Ардино и РУП- Кърджали, от които е видно, че при извършено освидетелстване на ответницата са установени телесни увреждания, покриващи характеристиките на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, както и че по нейни жалби са извършени проверки, приключили с прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК преписка, поради липса на престъпления от общ характер.

            Приложено е удостоверение от 16.07.2014г. на нотариус К.Златанова, от което е видно, че същата е удостоверила на 27.06.2006г. декларация на ищеца по делото, който е изразил съгласие непълнолетното му дете Д. Е. М. с ЕГН- ********** да пътува до чужбина, придружено  от майка си- ответницата по настоящото производство.

            От легализиран превод на съдебно решение на турски съд в гр.Бурса, постановено на 21.01.2014г., е видно, че делото в Турция е образувано по иск на Е.Р.М. – ищеца по настоящото производство /Е.Г.- по турските документи/, предявен срещу ответницата по настоящото производство за връщане на детето Д., с правно основание Хагска конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международните отвличания на деца, което според ищеца е било незаконно прехвърлено в чужбина. Със съдебното искът на Е.М. за връщане на детето е отхвърлен, като мотивите на съда са, че родителят- ищец е дал своето съгласие за извеждане на  от Р.България, не е упражнявал ефективно родителските права, като за детето в България се грижели неговите родителите, и че не било в интерес на детето да бъде отделено от майката.

            От писмо № 1603-8/ 28.07.2014г. на Министерството на правосъдието е видно, че това решение е обжалвано пред турската касационна инстанция, пред която е била открита продедурата пред турският ВКС за касационното обжалване, поради и което се приема, че решението на турският съд в гр.Бурса, с което е отказано връщането на детето не е влязло в законна сила, е процедурата за връщане на детето не била приключила.                

            Разпитаният като свидетел Реджеб Ф.ов, баща на ищеца, посочва, че страните са сключили  брак през 2000г. и до края на същата година са живели в неговата къща в село Горно прахово, и били едно домакинство. В края на 2000г. синът му, и в началото на 2001г. ответницата, заминали за Турция. На 18.01.2006г. ответницата е родила детето в България, и около два месеца тя и детето са живели в Горно прахово, в къщата на свидетеля. През м.март същата Н. и детето се върнали в Турция, като с тях е заминала и съпругата на свидетеля, за да помага при отглеждането на детето, и там останала известно време. До 2010г. според свидетеля семейството на сина му е било добре, и между съпрузите е нямало проблеми. През същата година на внука му е бил издаден задграничен паспорт, и детето е било доведено в България при тях. Свидетелят сочи, че в периода 2008г.- 2009г. синът им се върнал в България и започнал работа тук, като заживял отново в тяхната къща в Горно прахово, и понякога оставал в Кърджали. Свидетелят сочи, че детето е било отвлечено насилствено от ответницата на 16.08.2011г., когато той го е бил извел на разходка, като след това тя го закара първоначално в село Башево, в къщата на брат си, а после в Айтос- при сестра си, и оттам нелегално е било изведено в Турция, където живеело и досега, като заявява, че ответницата не може да се грижи за детето. Отрича да са упражнявали насилие над ответницата, както и не са я били изгонили те. Заявява, че синът му е упълномощил ответницата да извежда детето. Не знаел синът му да има връзка с друга жена.

            Майката на ищеца, Ш. Ф., в своите показания като свидетел, сочи почти същите факти като съпруга си, като заявява, че също така, че те са отгледали детето или пък тя е ходила през три месеца в Турция за това, т.к. ответницата не е искала и не можела да го гледа. Заявява, че внучето им е било гледано добре от тях- като визира сина си и тях, като баба и дядо. Твърди, че синът й и ответницата са закупили жилище в Кърджали, но не конкретизира къде и кога.

            В показанията си сестрата на ответницата, а именно Зехрегюл Мюмюн, твърди, че страните са заедно от 1995г., а брак са сключили през 2000г., като са заживяли в Турция, и до 2009-2010г. отношенията им били много добри.  В този период Е. започнал да живее в двете държави за по няколко месеца, а парите ги давала сестра й, която работели на две места. Свидетелката твърди, че Е. е харчил парите по чужди жени. Сочи също така, че страните са закупили жилище в Кърджали, в който сестра й не е живяла, защото Е. не е позволявал това. След завръщането на Е. в България и сестра й се върнала, като била ангажирала транспорт за багажа им, с който е дошла в село Горно прахово, в дома на родителите на Е., а не в кърджалийското жилище, защото той така е пожелал. В село Горно прахово сестра й била набита, а багажът й бил иззет от Е. и родителите му, и тя е останала на улицата без багаж и без дом. Подала жалба в полицията в Ардино. През 2011г., когато е дошла при нея в Айтос е била в синини, като там е живяла с детето близо три месеца, след което е заминала за Турция. Там се настанила в апартамент на друга тяхна сестра, а условията за били много добри. Твърди също, че сестра й е добре осигурена, т.к. работела на две места. Детето към настоящият момент е бил в трети клас и е бил отличник. Заявява, че Е. води дело за род.права в Турция, и никога не е имал проблеми да се вижда с детето.

            По делото ответницата е дала обяснения по делото, в които в хронологичен ред описва фактите по случая, които не се различават от даденото в показанията на свидетелите, освен в няколко пункта. За разликата от първите двама свидетели, твърди, че спрямо нея е упражнено насилие от тях и сина им, за което е сезирал полицията. Детето е взела през 2011г., за което е уведомила Е., като дотогава са й създавали проблеми при срещи с детето- не са й позволявали, дори й нанесли побой. След като е взела детето е заживяла първоначално два месеца в село Башево при своите родители, а  след това е заминала в Айтос, при своята сестра, която имала по- добре условия. Е. бил дошъл и там и я заплашил с убийство и осакатяване. Ответницата заявява, че ищецът не се е грижел за детето им, а го е оставил при своите родители, а той самият е имал извънбрачни връзки с много жени. Е. бил завел дело в Турция за родителските права над детето, но е загубил делото. За жилището в Кърджали заявява, че закупено от двамата заедно, и е влизала в него, но като семейство не са живели в същото. Детето е било изведено по редовен начин от България, с необходимите документи, и за това Е. е бил уведомен от нея.  Детето в Турция е ходело на училище, създало си е среда, като тя самата е осигурявала необходимите условия за негово отглеждане, каквито баща е нямал, а и бил се дезинтересирал от детето- оставил го родителите си на село.

            От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина и на двамата.

Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на страните по делото, така и от показанията на свидетелите, а именно, че съпрузите, като семейство не живеят заедно от близо три години, и че бракът не може да просъществува повече. Безспорно е обстоятелството, че между страните са изчезнали добрите чувства на любов, уважение и взаимопомощ, характерни за всяка брачна връзка, и това е довело до едно отчуждение между тях. По отношение на вината за това състояние на брачните отношения, съдът намира, че и двете страни са допринесли със свои действия- двамата заживяли в различни жилища и държави, и предприели действия, нехарактерни за един брачен съюз, основан на принципите на равноправие, любов, уважение и взаимопомощ, което е довело до едно отчуждаване между тях, в резултат на което страните се разделили.

Съдът счита, че отговорност за това състояние на брака на страните е виновното поведение и на двамата съпрузи, които забравяйки за тежестите на брачния живот, са дали воля на своите негативни чувства, вместо да се опитат да предприемат конкретни стъпки за решаването на конфликтите ситуации. В този смисъл съдът приема, че страните по брачното дело със своето поведение са допринесли до загубване на взаимните чувства на любов и уважение, и са допринесли до разпада на тази брачна връзка. Т.е., по така описания начин, те, страните - като съпрузи, са изразили своето сериозно и непоколебимо желание за нежеланието си да бъдат едно семейство, както и че не поддържали помежду си нормални контакти по време на съвместното съжителство. Очевидно е, че съпрузите по гореописания брак живеейки, по този начин, не са положили достатъчно усилия за запазването или възраждането на същия, поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.

Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи, т.к. е налице от дезинтересованост на същите от семейството и по-между си.

Съдът, като установи, че от брака си страните имат родено едно дете намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна издръжка на децата, както следва;

Упражняването на родителските права над роденото от брака дете Д. следва да бъде предоставено на майката- ответницата по делото, като за бащата следва да се определи съответния режим на лични отношения. При определяне на тези мерки съдът се ръководи от интересите на детето, и възможностите на родителите- на следващо място. По делото се установи, че от лятото на 2011г. детето живее с майка си, първоначално в България- няколко месеца в село Башево, и няколко месеца в Айтос, а от две години е половина е в Турция, където е ученик. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че интересите на детето ще бъдат най- добре защитени, ако упражняването на родителските права се предостави на майката, като на бащата следва да се осигури съответната възможност за лични контакти с него, т.к., е еднакво важно за правилното съзряване, възпитание и отглеждане, редовният контакт с двамата родители.

Предвид това съдът намира, че упражняването на родителските права над роденото от брака дете Д. следва да се предоставят на майката, а бащата следва да се определи следният режим на лични отношения, а именно да вижда и да взема детето при себе си всяка последна събота и неделя на месеца за времето от 09,00 часа до 19,00 часа, с преспиване в съботната вечер, и един месец през годината, във време, което не съвпада със платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето следва да става в дома на майката, където и да се намира той. Съдът намира, че по този начин ще бъдат най-добре защитени правата и законните интереси на детето.

Съдът, предвид възрастта на детето намира, че за неговата издръжка са необходими по 200 лева месечно, от които половината следва да поеме бащата, а останалата част, ведно със неотменимите грижи по отглеждането и възпитанието на децата следва да се поемат от майката. Съобразно и това съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 100лева, считано от датата на образуване на делото в съда- 30.01.2014г., платими чрез неговата майка и законна представителка, до навършване на пълнолетие или настъпването на друга изменяваща и прекратяваща издръжката, причина.

Предвид изразеното от ищеца изрично искане ответницата да носи своетно предбрачното фамилно име след прекратяване на брака, както и желанието на последната, намира, че следва да се произнася по този въпрос. Съобразно това съдът намира ,че ответницата след прекратяване на брака следва да носи своето предбрачно фамилно име- Ф..

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че страните не притежават семейно жилище,  намира, че не следва да се произнася по този въпрос. Установи се, че след сключване на брака страните са заживяли в дома на родителите на ищеца, находящ се в село Горно прахово, а след това в Турция. По делото се събраха гласни доказателства, че страните имат закупен апартамент в Кърджали, но не се установи в него да са живели като семейство- няма и такива изявления, както в исковата молба, така и личните обяснения на ответницата.  Ето и защо съдът намира, че страните нямат семейно жилище по смисъла на Ск, и затова не следва и да се произнася по този въпрос.

Не са направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.

От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци, и предвид твърдо  изразеното от страните становище за прекратяване на брака им, съдът намира, че следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата.

Съдът, като взе предвид и горното, намира, че искането на адв.К.П., като процесуален представител на ищеца, за спиране на производството по настоящото дело, на основание чл.227 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, за неоснователно, т.к., делото в Р.Турция е с предмет- връщане на детето Д. от Р.Турция в Р.България, а досъдебното производство е за деяние по чл.182 ал.1 от НК- за оставяне на дете, намиращо се под родителски грижи без наздор, като от изхода на двете производства не зависи изхода на настоящото дело. И това е така, защото правното основание за образуване на настоящото дело през РС- Ардино е по подадена искова молба с правно основание чл. 49 от СК- т.е., брачен иск, с който са съединени исковете за упражняване на род.права, издръжка, семейно жилище, и фамилно име, които нямат общ предмет с този по посочените дела. В тази насока следва да се приеме, че съгласно представено като доказателство по делото удостоверение от нотариус К.Златанова / с район на действие – Кърджали/, ищецът по делото, като баща на детето Д. е дал своето съгласие с нотариално заверена декларация, за извеждането на детето в чужбина майката. Съобразно това се оставя без уважение това искане.

При този изход на делото страните следва да заплатят по сметка на съда сумата от 50 лева- определената окончателна държавна такса, от които ищецът е заплатил първоначално 25 лева, поради и което ответницата следва да заплати и сумата от 25 лева.

Следва ищецът да бъде осъден да заплати в полза на съда и следващата се държавна такса върху определения размер на издръжката на детето си, и същата е в размер на 144 лева.

При този изход на делото всяка една от страните следва да поеме разноските, които е направила по хода на делото.

            Водим от изложеното , съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И   :

           

ПРЕКРАТЯВА сключеният между Е.Р.М. с ЕГН- **********, с постоянен адрес с.Горно прахово, кв.”Шума” № 33, общ.Ардино, със съдебен адрес- адв.К.П. ***, и Н.Б.М. с ЕГН- **********, с постоянен адрес- с.Горно прахово, кв.”Шума” № 33, общ.Ардино, със съдебен адрес- адв.Д.Ш. ***, граждански брак с акт № 0006 от 22.08.2000г. на Община Ардино, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от брака дете- Д. Е.М. с ЕГН- **********, на майката- Н.Б.М. с ЕГН- **********, а за бащата Е.Р.М. с ЕГН- **********, създава следният режим на лични отношения с детето Д., както следва; да го вижда и взема при себе си всяка последна събота и неделя на месеца за времето от 09,00 часа до 19,00 часа /с преспиване в съботната вечер/, и един месец през годината, когато не съвпада със платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката.

            ОСЪЖДА Е.Р.М. с ЕГН- **********, да заплаща ежемесечна издръжка на своето дете  Д. Е.М. с ЕГН- **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.Б.М. с ЕГН- **********, в размер на 100 лева, считано от датата на завеждане на делото в съда- 30.01.2014г., до навършване на пълнолетие или настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на издръжката.

Съдът не произнася по въпроса за ползването на семейното жилище, поради липса на предмет и искане.

След прекратяването на брака фамилно име на ответницата Н.Б.М. с ЕГН- ********** , да стане А..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на адв.К.П., процесуален представител на ищеца, за спиране производството по настоящото дело.

            ОСЪЖДА Н.Б.М. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на съда, окончателна държавна такса в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА Е.Р.М. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 144 лева.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: