№ 3942
[населено място] 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110153842 по описа за 2021 година
Предявени са искове от Ж. Г. ХР. срещу [фирма] за осъждането на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
- сумата 1038.69 лева, включваща: 806.03 лева - главница за доставена топлоенергия,
7.16 лева - законна лихва за периода 15.03.2021 г. - 05.07.2021 г., 140.92 лева - неолихвяеми
вземания и 75.00 лева – разноски, което се установява от запорно съобщение на л. 12 от
делото, както и сумата от 9.58 лв., внесена от ищеца в кантората на ЧСИ Х. на 06.08.2021 г.,
като получена без правно основание по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х.,
образувано по молба на ответното дружество по изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по ч. гр.
дело № 14685/2021 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането. При евентуалност
претендира сумата като вреди от неправомерните действия на ответника, чрез иницииране
на принудително изпълнение на вече погасено право;
- сумата 392.10 лв., включваща 292.10 лева - събрани такси и разноски съгласно
Тарифата за ЧСИ по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и 100,00 лева -
присъдени от ЧСИ в полза на взискателя разноски по изп. д. № 20218630401735 по описа на
ЧСИ С. Х., представляваща вреди, нанесени от неправомерните действия на ответника, чрез
иницииране на принудително изпълнение на вече погасено право, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на завеждане на исковата молба до изплащане на
вземането. При евентуалност претендира сумата от 100 лв. като получена без правно
основание от взискателя;
- сумата от 250 лева - заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, ведно
1
със законната лихва, считано от датата на извършеното плащане - 06.07.2021 г. до
изплащане на вземането, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на образувано по молба на ответното дружество изп. д. № 20218630401735 по
описа на ЧСИ С. Х.;
- сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на образувано по молба на ответника изп. д. № 20218630401735 по описа
на ЧСИ С. Х. и наложени запори в [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.08.2021 г. - датата на връчването на съобщението за образуваното
изпълнително дело на ищеца, до датата на окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 06.08.2021 г., в кантората на ЧСИ Х. получил съобщение с изх.
№ 21247/21.06.2021 г. за образувано срещу него изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ
С. Х., както и за наложени запори върху банковите му сметки. Изпълнителното дело било
инициирано по молба на ответника с вх. № от 16.06.2021 г., въз основа на изпълнителен
лист от 20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 14685/2021 г. по описа на СРС. Към датата на
образуването на изпълнителното дело - 16.06.2021 г., изпълняемото право по изпълнителния
лист твърди, че вече е било погасено. Задължението било изпълнено с четири отделни
платежни нареждания от 26.05.2021 г. по сметка на [фирма]. Твърди, че сумата е събрана
повторно без основание, както и, че претърпял имуществени вреди за заплатени такси и
разноски, вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство,
както и, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснение и
негативните емоции. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е възстановил сумата от 1 249.55 лв., която
му е преведена от ЧСИ. Относно иска за неимуществени вреди оспорва да е налице
фактическия състав на претенцията. Липсвала причинна връзка и причинени вреди. Моли да
се отхвърлят претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД, чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД;
С протоколно определение от 05.04.2022 г. са отделени като безспорни и признати
между страните следните обстоятелства: че сумите по изпълнителен лист по ч. гр. д. №
14685/2021 г. са погасени изцяло от длъжника преди датата на образуване на изп. д.
20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. – 16.06.2021 г., както и, че са възстановени сумите,
събрани по изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х. в размер на общо 1430.79
лева, като възстановената сума е постъпила по банковата сметка на ищеца на 05.10.2021
година.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1038.69 лева:
Сумата в размер на 1038.69 лв. е формирана, както следва 806.03 лева - главница за
2
доставена топлоенергия, 7.16 лева - законна лихва за периода 15.03.2021 г. - 05.07.2021 г.,
140.92 лева - неолихвяеми вземания и 75.00 лева – разноски, което се установява от запорно
съобщение на л. 12 от делото, както и сумата от 9.58 лв., внесена от ищеца в кантората на
ЧСИ Х. на 06.08.2021 г.
Представено е преводно нареждане, с което на 05.10.2021 г. е платена на ищеца
сумата в общ размер на 1430.79 лв. от ЧСИ Х., която сума включва и претендираната сума в
размер на 1038.69 лв. /л. 102/. Видно от платежно нареждане на 04.10.2021 г. ответникът е
възстановил по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. сумата в размер общо на
1249.55 лв. /л. 35/. Исковата молба е заведена на 15.09.2021 г.
Ищецът не оспорва постъпилото плащане, поради което с протоколно определение от
05.04.2022 г. е отделено за безспорно и признато между страните обстоятелството, че са
възстановени сумите, събрани по изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х. в
размер на общо 1430.79 лева, като възстановената сума е постъпила по банковата сметка на
ищеца на 05.10.2021 година.
Дължимата сума, предмет на настоящото производство е заплатена хода на
производството, с което е погасено задължението на ответника, както и спорното право.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради
което искът за главницата в размер на 1038.69 лева следва да се отхвърли. Върху
главницата, която е платена в хода на процеса се дължи законна лихва за забава за периода
от дата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до плащането на сумата. Съгласно чл.
75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка,
задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Оттук и законна
лихва върху платена в хода на процеса главница в размер на 1038.69 лв. се дължи за периода
15.09.2021 г. до 05.10.2021 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК с електронен
калкулатор е в размер на 6.06 лв.
Доколкото искът се отхвърля поради плащане в хода на процеса, а не като
неоснователен, то не следва да се разглежда предявеният евентуален иск.
По иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 392.10 лв.:
В съдебно заседание на 05.04.2022 г. е конкретизирано, че законна лихва върху
сумата 292.10 лева - събрани такси и разноски съгласно Тарифата за ЧСИ по изп. д. №
20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и сумата от 100,00 лева - присъдени от ЧСИ в полза
на взискателя разноски по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. се претендира
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. От запорно
съобщение на л. 12 се установява, че таксите и разноски по изпълнението, съгласно
Тарифата към ЗЧСИ е 292.10 лв., а разноските на взискателя по изпълнителното
производство са 100 лв.
Представено е преводно нареждане, с което на 05.10.2021 г. е платена на ищеца
сумата в общ размер на 1430.79 лв. от ЧСИ Х., която сума включва всички суми събрани в
хода на изпълнителното производство, вкл. и претендираната сума в размер на 392.10 лв.
3
/сборът от сумата 1038.69 лева и сумата от 392.10 лв. е равен на 1430.79 лв./. Исковата
молба е заведена на 15.09.2021 г.
Ищецът не оспорва постъпилото плащане, поради което с протоколно определение от
05.04.2022 г. е отделено за безспорно и признато между страните обстоятелството, че са
възстановени сумите, събрани по изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х. в
размер на общо 1430.79 лева, като възстановената сума е постъпила по банковата сметка на
ищеца на 05.10.2021 година.
Дължимата сума в размер на 392.10 лв. е заплатена хода на производството, с което е
погасено задължението на ответника, както и спорното право. Предвид нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което искът за главницата в
размер на 392.10 лв. следва да се отхвърли. Върху главницата, която е платена в хода на
процеса се дължи законна лихва за забава за периода от дата на подаване на исковата молба
15.09.2021 г. до плащането на сумата. Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става
чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със
заверяване сметката на кредитора. Оттук и законна лихва върху платена в хода на процеса
главница в размер на 392.10 лв. се дължи за периода 15.09.2021 г. до 05.10.2021 г., която
определена по реда на чл. 162 ГПК с електронен калкулатор е в размер на 2.29 лв.
Доколкото искът се отхвърля поради плащане в хода на процеса, а не като
неоснователен, то не следва да се разглежда предявеният евентуален иск.
По иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 250 лв.:
Претендират се имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в
хода на воденото срещу него изпълнително производство. В доказателствена тежест на
ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване вследствие
на противоправното поведение на служител на ответника е образувано № 20218630401735
по описа на ЧСИ С. Х. след погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист, да
са настъпили вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и твърдените противоправни действия, както и конкретния размер на
вредите.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Установява се по делото
противоправното поведение на служител на ответника. Видно и от представената от
ответника електронна кореспонденция задължението на длъжника е било погасено преди
датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство, а отделно е
допусната и грешка в суми, посочени в молбата за образуване – виж л. 36 от делото.
Процесният изпълнителен лист е издаден на 20.05.2021 г., а процесното
принудително изпълнително производство е образувано с молба с вх. № 34571 от 16.06.2021
г. след доброволното удовлетворяване на изпълняемото право на 26.05.2021 г. Въпреки това
4
изпълнение на материализираното в изпълнителния титул субективно право по искане на
ответника е образувано принудително изпълнително производство, по което са наложени
запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно
естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При доброволното изпълнение на
съществуващо задължение, образуването на изпълнително производство след това, по което
са използвани изпълнителни способи, то поведението на ответното дружество – чрез
неговите служители, противоречи на правилата, уреждащи добросъвестността при
упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Изпълняемото право
не е съществувало към момента образуване на изпълнителното дело, респ. образуването на
изпълнително дело за принудително изпълнение на парично притезание, което вече е
удовлетворено, по своето правно естество представлява противоправно поведение
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото/.
Вината за причиняването на вредите се предполага до доказване на противното – по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не е представил доказателства, които да оборват
презумпцията за вина.
Ищецът претендира сумата от 250 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
поради незаконосъобразните действия. По изпълнителното дело е представен договор за
правна защита и съдействие и доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв. – л. 82 от делото. Налага се извода, че е налице пряка причинна връзка
между заплатеното възнаграждение по изпълнителния процес и предприетите действия от
служител на ответника след доброволното удовлетворяване на изпълняемото право. Ищецът
не би заплатил адвокатски хонорар, респективно не би претърпяла вреди, ако не беше
образувано изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х.. Следователно по делото
се доказва, че имущественият разход /претърпяната загуба/ в размер на 250 лв. от ищеца за
заплатено адвокатско възнаграждение е настъпила поради предприетите противоправни
действия от страна на служител на ответника.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. Когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът
определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по
чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието
или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. Изложените
съображения в мотивите на ТР намират съответно приложение при всички хипотези, при
които като вреди от неправомерно поведение се претендират разноски за адвокатско
5
възнаграждение, направени в производство, в което няма възможност /поради неучастие на
делинквента и/или липса на процесуална възможност/ да се разгледа въпросът дали така
направените разноски са съразмерни на защитата, съдействието и сложността на действията,
за които е ангажиран упълномощеният представител.
В срока по чл. 131 ГПК не е направено възражение срещу размера на заплатеното в
хода на изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че съобразно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в случая е 200 лв. С оглед данните по делото,
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер с 25 % по-висок от минималния не
надвишава значително разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Размерът
на адвокатското възнаграждение се определя между страните по договора за правна защита
и съдействие, доказана е направата на разхода, налице е причинно-следствена връзка между
направения разход и неправомерното поведение на ответника. Уговарянето на адвокатско
възнаграждение в разумни граници не прекъсва наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и претърпяната имуществена загуба, наличието на
причинна връзка изключва възможността на съда в производството на деликтно основание
да намалява размера на направения разход, тъй като в случая е неприложима разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
По делото се установяват всички елементи от фактическия състав на претенцията.
Предявеният иск за имуществени вреди е основателен и ще се уважи в пълния претендиран
размер от 250 лв.
С оглед посоченото в исковата молба, а и конкретизацията в съдебно заседание на
05.04.2022 г., то по иска за сумата 250 лв. се претендира законната лихва, считано от датата
на извършеното плащане - 06.07.2021 г. до изплащане на вземането. При деликт
делинквентът изпада в забава от момента на осъществяване на непозволеното увреждане, а
относно имуществените загуби от момента на извършването на имуществения разход,
когато се претърпява материалната вреда, а не от датата на деликта. Необходимостта от
средства за възнаграждение за адвокат се модифицира в материална вреда в момента на
реализирането на разхода, на претърпяването на материалната загуба. При неосъществен в
цялост фактически състав, пораждащ правото на обезщетение за материалните вреди от
непозволено увреждане, отговорният не е в забава и не дължи обезщетение за забавено
плащане. С извършването на необходимия разход, фактическият състав, от който произтича
правото на обезщетение за този вид вреди е завършен и от този момент отговорният за
заплащането му изпада в забава без покана - по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Законната
лихва се дължи от момента на увреждането, което увреждане, в хипотезата на разходи като
вид претърпяна загуба, се реализира с извършването/заплащането на разхода и в този
момент вредата се проявява.
Т. е. претенцията за законна лихва е основателна от датата на направата на разхода
/датата, на която е заплатено адвокатското възнаграждение/ – 06.08.2021 г. – виж договор за
6
правна защита съдействие, удостоверяващ плащането на сумата, на л. 82 от делото.
По иска по чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди,
решението е постановено в съответствие с този принцип.
Ищецът твърди причинени му неудобства, стрес, притеснения. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване (физическа болка, душевно
страдание, неудобство и др.). Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. Доказаният в своето основание иск не може
да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание
и съдът е длъжен да определи неговия размер съгласно чл. 162 ГПК – виж решение №
316/14.10.2013 г. по гр. д. № 121/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 542/15.01.2013 г. по гр.
д. № 1568/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г.
на IV г. о. на ВКС.
По делото се установи противоправното поведение, изразяващо се в образуването на
изпълнително дело за принудително изпълнение на парично притезание, което вече е
удовлетворено. Противоправните действия на ответника, при всички положения са създали
неудобства и безпокойства на ищеца. В тази насока и свидетелските показания на свидетеля
Фадей Николов. От разпита на свидетеля се установява, че малко преди да замине за море по
банковите сметки на ищеца бил наложен запор във връзка с процесното изпълнително
производство. Ищецът бил неприятно изненадан, възмутен, притеснявал се, че е събрана
сума от него за задължения, които вече е заплатил. Съдът кредитира свидетелските
показания като логични и последователни.
От приложеното по делото копие от изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х.
се установява, че изпълнителното производство е образувано на 16.06.2021 г., като са
наложени запори по банковите сметки на ищеца. Запорът върху вземането на длъжника се
смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното
съобщение – чл. 450, ал. 3 във вр. с чл. 507 ГПК. В случая запорните съобщения са
изпратени на 21.06.2021 г., но са получени от третите лица на 06.07.2021 г. и 07.07.2021 г. –
виж л. 60 и 61 от изпълнителното дело. От запора наложен върху банкова сметка в
Обединена българска банка АД е преведена на 14.07.2021 г. по сметка на ЧСИ сумата от
1421.21 лв. А наложените запори са вдигнати от ЧСИ със съобщения, получено от третите
лица на 20.07.2021 г. – л. 70-71 от делото. Сумата, постъпила по изпълнителното дело от
7
наложения запор, е възстановена на длъжника с платежно нареждане от 05.10.2021 г.
Образуваното изпълнително производство след погасяване на дължимите суми и
наложените запори са оправдана предпоставка за възникване на основателни притеснения,
неудобства и безпокойства, още повече и, че те са възникнали непосредствено преди
планираната лятна почивка от страна на ищеца. Действията по изпълнителното дело при
всички положения са предизвикали притеснение и безпокойство у ищеца.
Съдът преценяйки всички относими обстоятелства по делото, а именно образуваното
изпълнително производство за вземания, които са погасени към датата на образуването му,
периодът, за който са наложени запорите, сумата до който размер са наложени запорите,
обстоятелството, че се е стигнало до реално изпълнение на запора. От друга страна, съдът
съобрази, че липсват данни по делото неудобствата причинени на ищеца да са с висок
интензитет. По делото не се установи на ищеца да са причинени по-сериозни емоционални и
психически преживявания. При преценка на всички относими обстоятелства, вкл. и
възрастта на ищеца и обществено-икономическите отношения към датата на увреждането,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 700 лв.
Определянето на по-висок размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства
по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта. Оттук и
претенцията ще се уважи за сумата в размер на 700 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 1500 лв. искът ще се отхвърли. Законна лихва се дължи от датата на увреждането
– чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Като законна последица върху уважения размер от иска ще се присъди
законна лихва от 06.08.2021 г. /съобразно диспозитивното начало/ до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора се дължат разноски по съразмерност. На ищеца се следват
разноски за уважените претенции и за тези отхвърлени поради плащане в хода на процеса, а
на ответника по съразмерност съобразно частичното отхвърляне на иска за обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищецът претендира разноски и представя доказателства за заплатена държавна такса
в размер на 135.69 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 730 лв. В
отговора на исковата молба се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. В договора за правна защита и съдействие е уговорено, че от
общо заплатената сума в размер на 730 лв. – 330 лв. са заплатени за иска по чл. 55 ЗЗД, а
останалите 400 лв. за исковете за непозволено увреждане. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, минималния размер на
адвокатското възнаграждение по иска по чл. 55 ЗЗД е 302.71 лв., а по исковете на основание
непозволено увреждане – 379.95 лв. Относно приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредбата -
8
определение № 150 от 06.04.2022 г. по ч. т. д. № 525/2022 г. на II т. о. на ВКС, определение
№ 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на II т. о. на ВКС, определение № 291 от
20.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1949/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 379 от 09.08.2019
г. по ч. т. д. № 3052/2018 г. на I т. о. на ВКС. Съдът съобрази правната и фактическа страна
на спора, обстоятелството, че е проведено едно открито съдебно заседание, извършените
процесуални действия, както и обстоятелството, че част от претенциите са платени в хода на
процеса. Оттук и възражението за прекомерност е основателно като претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер – общо по
претенциите 682.66 лв. По иска по чл. 55 ЗЗД е относима общо сумата за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 352.71 лв., доколкото искът е отхвърлен поради
плащане в хода на процеса, то цялата сума се следва на ищеца. По исковете по чл. 49 ЗЗД е
относимо общо сума в размер на 465.64 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, от която по съразмерност на ищеца се следва сумата от 291.74 лв. Или
общо на ищеца по съразмерност следва да се присъдят разноски в размер на 644.45 лв.
/352.71+291.74/.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 150 лв. По съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника за
разноски ще се присъди сумата от 37.73 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено
място] [улица], да заплати на Ж. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес : [населено място] [ж.к.],
законната лихва върху вземане в размер на сумата 1038.69 лева, получена без правно
основание сума по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х., образувано по молба
на ответното дружество по изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 14685/2021 г.
по описа на СРС, за периода от датата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до датата
на плащане на дължимата сума 05.10.2021 г., определена по реда на чл. 162 ГПК в размер на
6.06 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
1038.69 лева /включваща: 806.03 лева - главница за доставена топлоенергия, 7.16 лева -
законна лихва за периода 15.03.2021 г. - 05.07.2021 г., 140.92 лева - неолихвяеми вземания и
75.00 лева – разноски, което се установява от запорно съобщение на л. 12 от делото, както и
сумата от 9.58 лв., внесена от ищеца в кантората на ЧСИ Х. на 06.08.2021 г./,
представляваща получена без правно основание сума по изп. д. № 20218630401735 по описа
на ЧСИ С. Х., образувано по молба на ответното дружество по изпълнителен лист от
20.05.2021 г. по ч. гр. дело № 14685/2021 г. по описа на СРС, вземанията по който
изпълнителен лист са били доброволното удовлетворени към датата на образуване на
изпълнителното производство, поради плащането на сумата в размер на 1038.69 лв. в
хода на процеса.
9
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено
място] [улица], да заплати на Ж. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес : [населено място] [ж.к.],
законната лихва върху вземане в размер на сумата 392.10 лв. /събрани такси и разноски
съгласно Тарифата за ЧСИ и присъдени от ЧСИ в полза на взискателя разноски по изп. д. №
20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х./, представляваща вреди, нанесени от
неправомерните действия на служител на ответника, чрез иницииране на принудително
изпълнение на вече погасено право, за периода от датата на подаване на исковата молба
15.09.2021 г. до датата на плащане на дължимата сума 05.10.2021 г., определена по реда на
чл. 162 ГПК в размер на 2.29 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД за сумата от 392.10 лв., включваща 292.10 лева - събрани такси и разноски
съгласно Тарифата за ЧСИ по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и 100 лева -
присъдени от ЧСИ в полза на взискателя разноски по изп. д. № 20218630401735 по описа на
ЧСИ С. Х., представляваща вреди, нанесени от неправомерните действия на служител на
ответника, образуване на изпълнителното производство за вземания, които са доброволното
удовлетворени към датата на образуване на изпълнителното производство, поради
плащането на сумата в размер на 392.10 лв. в хода на процеса.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено
място] [улица], да заплати на Ж. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес : [населено място] [ж.к.],
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 250 лв. – представляваща
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20218630401735
по описа на ЧСИ С. Х., представляваща вреди, поради образуване на изп. д. №
20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. за вземания, които са доброволното удовлетворени
към датата на образуване на изпълнителното производство, ведно със законната лихва от
06.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 49 вр. чл.
45 вр. чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 700 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в безпокойство, притеснение и негативните емоции, поради образуване на
изпълнителното производство № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и наложени запори
в [банка] и [банка] за вземания, които са доброволното удовлетворени към датата на
образуване на изпълнителното производство, ведно със законната лихва от 06.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 700 лв. до пълния претендиран размер от 1500 лв.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено
място] [улица], да заплати на Ж. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес : [населено място] [ж.к.],
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 644.45 лв. - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
ОСЪЖДА Ж. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес : [населено място] [ж.к.], да заплати на
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 37.73 лв. - разноски по съразмерност за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
10
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11