Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .12.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Анна Димитрова
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 2872 по описа на съда за 2019 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Хит дизайн доор”
ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Р.Р. чрез пълномощника
му адв.В.И. ***, против Решение №1643/09.09.2019г по НАХД №2303/2019г по описа
на ВРС, 45 с-в, с което е изменено издаденото от началника на отдел „Оперативни
дейности” – Варна в ЦУ на НАП-София НП №428826-F476803/15.03.2019г чрез
редуциране размера на наложената на дружеството Имуществена санкция на
осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС – от 700лв. на 500лв. Релевирано е основанието
по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че в случая не са
събрани доказателства за съзнателно извършени действия от служителя, опериращ с
касата, за въвеждане или извеждане на пари в нея, каквото е изискването на
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г, или пък че установената като разлика сума не
е била начална, както и не са изложени съображения защо АНО е приел, че няма
виновно поведение на продавач-консултанта и не е ангажирал неговата
отговорност. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и
на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание дружеството-касатор
се представлява от адв.И., който поддържа изцяло жалбата на сочените в нея
основания, и настоява за уважаването й.
Ответната страна НАП-София чрез процесуалния си
представител ст.ю.к. Диана Петрова оспорва жалбата с писмена молба, излага
мотиви за законосъобразност на решението на ВРС, и настоява да отхвърлянето на
жалбата против него като неоснователна и с аргумент, че с нея не са изложени
съображения, различни от релевираните и обсъдени от въззивния съд.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 05.03.2019г свидетелите С.Г.и П.Б-.– инспектори по
приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка в магазин за врати на ул.”***,
стопанисван от „Хит Дизайн Доор” ЕООД. В хода й бил изведен междинен финансов
отчет от монтираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ „Daisy Expert 01 Kl”
с ИН по ФУ DY256034 и ФП 36545955, според който реализираният до момент оборот
бил в размер на 1619.00лв, като във ФУ била отчетена промяна на касовата
наличност чрез операцията „служебно въведени” – за сумата 100лв. Същевременно
изброената касова наличност била в размер на 1619.10лв. съобразно описа,
изготвен от продавач-консултантна. Така била установена отрицателна разлика в
размер на 100лв., за които във ФУ липсвало отразяване „служебно изведени”. Тези
констатации били отразени в съставения ПИП от деня на проверката, към който
били приложени дневния фоннасво отчет, опис на паричните средства и
декларацията на продавач-консултанта – лице, работещо по трудово правоотношение.
За установеното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ – за
това, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби
да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ чрез операцията „служебно изведени суми”, компетентното
длъжностно лице –св.Горев, съставил АУАН против дружеството на 13.03.2019г.,
предявен чрез упълномощено от дружеството лице; тогава и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН писмени възражения не постъпили. Въз основа на акта било издадено и НП
от 15.04.2019г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението, и на осн.185 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 700лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в предвидените за това срокове, съдържат
минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити по чл.42,
респ.чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно и подробно описание на нарушението със
съставомерните му признаци, а в производството по издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.
По приложението на материалния закон ВРС приел, че неотразяването на всяка
промянва в касовата наличност представлява нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ, за което следва ангажиране на отговорността по чл.185
ал.2 от ЗДДС. Въззивният съд посочил, че касовата
наличност се формира от средствата, постъпили от продажби за съответния ден, тези,
с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. В началото на деня в касовата книга, съотв. във ФУ, се отбелязва
сумата, с която се започва работа в обекта за деня, без значение как тя е
формирана и за какво ще се използва през работния ден. В случая АНО правилно е приел,
че се касае за сума, която не е приход на търговеца, но не е надлежно отразени
чрез операцията „служебно изведени суми”, и е приел, че търговецът да бъде санкциониран
по чл.185 ал.2 от ЗДДС (ненадлежна отчетност на ФУ), но с по - леката санкция,
предвидена в чл.185 ал.1, по аргумент от изр.2 на текста, поради липса на
неотразени приходи.Така въззивният съд приел, че нарушението е безспорно
доказано и правилно квалифицирано, като при това правилно е определен и
субектът му – данъчно задължено лице по см.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.,
в качеството му на търговец.
По-нататък съдът обсъдил възраженията на настоящия
касатор, че нарушението се дължи на виновното поведение на
продавач-консултанта, и го отхвърлил като неоснователно. В тази насока посочил,
че административнонаказателната отговорност на ЕООД –
юридическо лице е безвиновна, поради което при ангажиране на същата
на търговски дружества за осъществени от тях административни нарушения въпросът
за вината изобщо не се изследва; нещо повече – с разпоредбата на чл.185 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС изрично е предвидено ангажиране на отговорността на самото
дружество – ДЗЛ чрез налагане на имуществена санкция.
На следващо място съдът преценил като неоснователно
искането случаят да бъде квалифициран като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, като
посочил, че нормата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни
за лицата, използващи фискални устройства, и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент, а всяка разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Същевременно
съдът приел, че от събраните по делото
доказателства не се установява процесното нарушение да разкрива значително
по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид
предвид факта, че се касае за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. В тази насока
съдът посочил, че в случая АНО е отчел липсата на неотразени приходи в резултат
на нарушението, и е приложил разпоредбата на чл.185 ал.2, изр.2 от ЗДДС,
предвиждаща по-лека наказуемост в такива случаи, т.е. че липсаа на вреди за
фиска вече е отчетено от законодателя при преценка на обществената опасност на
деянията от посочения вид, поради което не може да се отчете и като
самостоятелно, отделно смегчаващо отговорността обстоятелство.
В заключение, по отношение справедливостта на наложената санкция съдът
посочил, че АНО не е съобразил правилата на чл.27 от ЗАНН и не е изложил мотиви относно размера й, но приел, че същата се явява прекомерно
висока спрямо извършеното от нарушителя и счел, че размера на наказанието
следва да се намали до предвидения в закона минимум от 500лв. В този
смисъл с проверяваното си решение въззивният съд изменил НП.
Настоящият касационен състав преценява така
достигнатите правни изводи от предходния за доказателствено обвързани и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2
изр.2 от АПК.
Възраженията на касатора възпроизвеждат дословно тези
по въззивната жалба, обсъдени са и мотивирано са отхвърлени от ВРС като
неоснователни. В допълнение на изложените от предходния състав мотиви относно
безвиновната обективна отговорност на дружеството-търговец, предвидена от
законодателя за осъществени нарушения от този вид, следва да бъде посочено, че
дружеството носи отговорност и за организацията на дейността си по начин,
недопускащ извършване на нарушения от служителите му от една страна, а от друга
– след като изрично е посочен от закона като субект на отговорността по чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, евентуалното наказване на продавач-консултанта за същото
нарушение няма да доведе до отпадане отговорността на дружеството.
На следващо място следва да бъде изяснено, че при
отразен от ФУ оборот от 1619.00лв. и служебно въведена сума от 100.00лв, към
момента на проверката касовата наличност би следвало да е в размер на
1719.00лв. – така, както е отчетена в междинния финансов отчет. Вместо това
касовата наличност е в размер на 1619.00лв., т.е. 100лв. от касата липсват,
което означава, че са били физически изведени от там, а по друг начин освен с
целенасочени действия на конкретно физическо лице това не може да стане.
Формулирано по различен начин – самите фактически констатации за отрицателната
разлика между касовата и отчетената от ФУ наличност доказват извършването на
такива действия, поради което за съставомерността на нарушението не е нужно установяването
им по друг начин.
В заключение на
изложеното настоящият съдебен състав намира, че проверяваното решение на ВРС не е обременено с
наведените касационни пороци; други основания за ревизия или отмяна на
решението не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл.218
ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата против него като неоснователна.
Така мотивиран и
съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1643/09.09.2019г
по НАХД №2303/2019г по описа на ВРС, 45 с-в, с което е изменено издаденото от
началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на НАП-София НП №428826-F476803/15.03.2019г
чрез редуциране размера на наложената на „Хит дизайн доор” ЕООД – Варна, ЕИК
*********, Имуществена санкция на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС – от 700лв.
на 500лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.