МОТИВИ :
Срещу подсъдимия К.Е.Г., роден на *** ***, живущ ***, *** гражданин, с ***
образование, ***, осъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 01.12.2009 г. в землището на
гр. Дряново, в съучастие като съизвършител с П.П.И. ***,
от отдел ***, имот с кадастрален номер 164013 – ДГФ, без редовно писмено
позволително сякъл и взел от горски фонд 4 /четири/
пространствени куб. м. дървета от дървесен вид “цер” и “благун”
на стойност 200 лв. /двеста лева/.
Срещу подсъдимия П.П.И., роден на *** ***, живущ ***, *** гражданин, с ***
образование, ***, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 01.12.2009 г. в
землището на гр. Дряново, в съучастие като съизвършител
с К.Е.Г. ***57оЗ, имот с кадастрален номер 164013 – ДГФ, без редовно писмено
позволително сякъл и взел от горски фонд 4 /четири/
пространствени куб. м. дървета от дървесен вид “цер” и “благун”
на стойност 200 лв. /двеста лева/.
Подсъдимите К.Е.Г. и П.П.И. заявяват, че са получили препис от
обвинителния акт на Дряновска районна прокуратура. Разбират повдигнатото
обвинение. Признават вината си и изразяват съжаление за стореното.
В наказателното производство не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане.
Чрез комплексна преценка на събраните по
делото доказателства - ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка
на същите с обясненията на подсъдимите, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
Подсъдимият П.П.И. не е осъждан. Подсъдимият К.Е.Г. е осъждан многократно. С Присъда
№ 77/20.06.2006 г. по НОХД № 48/2006 г. на РС Дряново, влязла в сила на 05.07.2006
г., за извършено през неустановен ден на м. април 2005 г. престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК подсъдимият К.Г. е осъден на три
месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. По други две дела е наказан да изтърпи наказания – пробация.
Двамата
подсъдими живеят в гр. Дряново и се познават. На 01.12.2009 г. обв. П.И. решил да извърши сеч на дърва за огрев, въпреки,
че не притежава редовно писмено позволително. Същият ден П.И. срещнал случайно обв. К.Г. и му предложил да отсекат няколко куб. метра
дърва за огрев. Г. се съгласил. Двамата подсъдими, използвайки отсъствието на
своите родители, впрегнали две каруци теглени от коне, собственост на бащите им
Е.Г. и П.И. и отишли в гората, в землището на гр. Дряново, местността “Манга”. От отдел ***, имот с
кадастрален номер 164013 – държавен горски фонд подсъдимите отсекли четири
пространствени куб. м. дървета от дървесен вид “цер” и “благун”,
като използвали моторен трион, черен на цвят с жълти пластмаси отстрани, с шина
и верига, сериен номер 70600, собственост на св. П.И. /баща на обв. П.И./. Преустановили сечта, тъй като стартерът на
триона се счупил. П.П.И. и К.Е.Г. натоварили дървесината в двете каруци и се
отправили към дома на обв. П.И. ***. Там, по време на
разтоварването пристигнали служители на РУ на МВР гр. Дряново и ГСУ Дряново при
ДГС Плачковци, които задържали подсъдимите и иззели дървесината и моторния
трион.
Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва. Установява по несъмнен и
категоричен начин чрез съпоставка на обясненията на подсъдимите К.Е.Г. /л. 23 от НОХД № 35/2010 г. и л. 31 и 32 от
ДП/ и П.П.И. /л. 24 от НОХД № 35/2010
г./, с писмените и гласни доказателства - показанията на свидетелите Г.Б.Д.
/л. 24 от НОХД № 35/2010 г./, С.П.П. /л. 25 от НОХД № 35/2010 г./, И.А.И. /л. 25 от НОХД № 35/2010 г./, Е.А.Г. /л. 25 от НОХД № 35/2010 г./, Б.С.М. /л. 36 от НОХД № 35/2010 г./, заверено
копие от карта на отдел ***, имот с кадастрален номер 164013 – ДГФ в землището
на гр. Дряново /л. 8 от ДП, протокол
за оглед на местопроизшествие с дата 01.12.2009 г. и фотоалбум /л. 9 - 12 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие с дата 01.12.2009 г. и фотоалбум /л. 13 - 15 от ДП/, протокол за следствен експеримент с дата
01.12.2009 г. /л. 16 - 20 от ДП/,
протокол за отговорно пазене с дата 01.12.2009 г. /л. 41 от ДП/, протокол за доброволно предаване с дата 01.12.2009 г.
/л. 42 от ДП/.
От заключението на вещото лице М.Т.Т. /л.44 от НОХД № 35/2010 г./, което не се оспори
от страните и което съдът възприе като правилно и обосновано се установи, че:
Обемът на отсечената дървесина е четири пространствени кубически метра дърва за
огрев от дървесен вид “цер” и “благун”. Въпреки, че
горепосочените дървесни видове са от семейството на дъбовете, те не притежават
особено добри качества на строителен материал и се използват основно за дърва
за огрев. Пазарната им стойност към момента на деянието е в размер на 200 лева
общо.
Изслушани в съдебно заседание, подсъдимите П.П.И. и К.Е.Г., както и
свидетелите Г.Б.Д., С.П.П., И.А. И. Б.С.М. разпознаха веществените
доказателства четири пространствени куб. м. дърва от вида “цер” и “благун”, находящи се на
съхранение в ГСУ гр. Дряново и моторен трион, черен на цвят с жълти пластмаси
отстрани, с шина и верига, сериен номер 70600 и счупен стартер. Относно
дървесината се установи, че същата е отрязана и извозена от подсъдимите по
начина, описан в обвинителния акт. Относно моторния трион се установи, че
същият е собственост на св. П.П.И. ***. Подсъдимите са го използвали за да
извършат сечта.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
По отношение на подсъдимия К.Е.Г. :
След като на 01.12.2009 г. в землището на гр. Дряново, в съучастие като съизвършител с П.П.И. ***, от отдел ***, имот с кадастрален
номер 164013 – ДГФ, без редовно писмено позволително сякъл и взел от горски
фонд 4 /четири/ пространствени куб.
м. дървета от дървесен вид “цер” и “благун” на
стойност 200 лв. /двеста лева/, действайки
при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият К.Г. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, в извършването на което съдът го
призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. К.Г.
е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния
му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки настъпването
на тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект – стопанските отношения в
Република България.
При определяне размера на наказанието
за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства : Средна степен на обществена опасност на престъпното
деяние, с оглед стойността на изсечения и взет от горски фонд дървен материал и
начина на извършване; Средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид предишните му осъждания; Обв. К.Г. изразява
съжаление за стореното и обещава за в бъдеще да не извършва противоправни
деяния; Подсъдимият съдейства активно за разкриване на обективната истина; Деянието
е извършено след предварително сговаряне и провеждане на съответна подготовка
/набавяне на превоз, технически средства/; Мотив за извършване на престъплението
е лошото материално и семейно положение на К.Г.; Младостта на подсъдимия. В
случая, превес имат смекчаващите вината обстоятелства.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива. Наказание лишаване от свобода, близко
до минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 235, ал. 1 от НК би било достатъчно
за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция. Предвид изложеното,
съдът осъди обв. К.Г. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в затворническо общежитие “открит” тип при първоначален “общ” режим на
изтърпяване и ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ в полза на държавата. Наложеното наказание глоба е в минимален размер
и е съобразено с тежкото материално положение на подсъдимия Г..
По отношение на обв. К.Г. не следва да намерят
приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед правилата на чл. 86,
ал. 1, т. 1 от НК, Г. е реабилитиран по право относно осъждането по НОХД
№ 48/2006 г. на РС Дряново. Ново условно осъждане обаче не би имало никакъв
превантивен и превъзпитаващ ефект по отношение на дееца. Г. е извършил
престъплението само няколко месеца, след като е изтекъл тригодишния изпитателен
срок, определен с присъдата по НОХД № 48/2006 г. на РС Дряново. Ясно е, че условното
осъждане не може да мотивира дееца да спазва установения в страна правов ред.
Не са постигнали целите си и наказанията “пробация”,
наложени с другите две присъди на ДРС.
По отношение на обв. К.Г. са неприложими
разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй като същият е осъждан, а предвиденото в
закона наказание за това умишлено деяние е до шест години лишаване от свобода.
По отношение на обв. К.Г. са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава
вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви
като такова обстоятелство.
Няма осъждания, които да налагат приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия К.Г. наказания ще бъдат постигнати
най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причини за извършване на престъплението са стремежа към облагодетелстване по
незаконен начин, незачитането на установения в страната правов ред и слабите волеви
задръжки на подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия К.Г. да заплати чрез Дряновски районен съд сума в размер
на 10 лв. - разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
По отношение на подсъдимия П.П.И. :
След като на 01.12.2009 г. в землището на гр. Дряново, в съучастие като съизвършител с К.Е.Г. ***57оЗ, имот с кадастрален номер
164013 – ДГФ, без редовно писмено позволително сякъл и взел от горски фонд 4 /четири/ пространствени куб. м. дървета
от дървесен вид “цер” и “благун” на стойност 200 лв.
/двеста лева/, действайки при форма на
вина - пряк умисъл, подсъдимият П.И. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, в извършването на което съдът го
призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. П.И.
е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния
му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки настъпването
на тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект – стопанските отношения в
Република България.
При определяне размера на наказанието
за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства : Средна степен на обществена опасност на престъпното
деяние, с оглед стойността на изсечения и взет от горски фонд дървен материал и
начина на извършване; Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид предишните му осъждания; Обв. П.И. изразява
съжаление за стореното и обещава за в бъдеще да не извършва противоправни
деяния; Подсъдимият съдейства активно за разкриване на обективната истина;
Деянието е извършено след предварително сговаряне и провеждане на съответна
подготовка /набавяне на превоз, технически средства/; П.И. е инициатор на
деянието; Мотив за извършване на престъплението е лошото материално и семейно
положение на П.И.; Младостта на подсъдимия. В случая, превес имат смекчаващите
вината обстоятелства.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива. Наказание лишаване от свобода, близко
до минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 235, ал. 1 от НК би било достатъчно
за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция. Предвид изложеното,
съдът осъди обв. П.И. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ в полза на държавата. Наложеното наказание глоба е в минимален размер
и е съобразено с тежкото материално положение на подсъдимия И..
Обв. П.И. не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Наложеното наказание лишаване
от свобода е в размер на една година /т. е. по-малко от три години/. Съдът намери,
че за постигане целите на превенцията и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието. По
отношение на подсъдимия И. институтът на условното осъждане би постигнал
предвидените в закона цели. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК
съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на обв. П.И. са неприложими
разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй като предвиденото в закона наказание за това
умишлено деяние е до шест години лишаване от свобода.
По отношение на обв. П.И. са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава
вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви
като такова обстоятелство.
Няма осъждания, които да налагат приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия П.И. наказания ще бъдат постигнати най-ефективно целите
на чл. 36 от НК.
Причини за извършване на престъплението са стремежа към облагодетелстване по
незаконен начин, незачитането на установения в страната правов ред и слабите волеви
задръжки на подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия П.И. да заплати чрез Дряновски районен съд сума в размер
на 10 лв. - разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
На основание чл. 235, ал. 7 от НК съдът ОТНЕ в полза на държавата
веществените доказателства – 4 /четири/
пространствени куб. м. дърва от вида “цер” и “благун”,
находящи се на съхранение в ГСУ гр. Дряново.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, вещественото доказателство – моторен трион, черен на цвят с
жълти пластмаси отстрани, с шина и верига, сериен номер 70600 и счупен стартер
да се върне на свидетеля П.П.И. ***. Макар да е послужило за извършване на
престъплението, това веществено доказателство не е собственост на подсъдимите.
Негов собственик е бащата на обв. П.И. – св. П.П.И.. Последният
не е знаел, че неговите кон, каруца и моторен трион се използват от сина му за
извършването на престъпление.
В този смисъл е произнесената присъда.
Районен съдия :
Съдебни заседатели : 1.
2.