Р
Е Ш Е Н И Е
462/16.7.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.
Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3343
по описа за 2019 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
В исковата си молба, ищецът Г.С.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Н.
от ВАК, излага, че с Решение №287/29.03.2018 г., постановено по гр.д.№2990/2017
г. по описа на Районен съд Шумен, съдът е допуснал до делба, при равни квоти,
между страните –ищцата и ответника Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
недвижим имот,
представляващ ГАРАЖ №12, със
застроена площ от 20.48 кв.м., построен в парцел I,
в кв. 176 по плана на гр. Шумен, с идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на
Шумен, находящ се в сграда с идентификатор 8340.666.35.16, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.666.35.16.11; под обекта
- няма; над обекта - 83510.666.35.16.24. По същото дело е постановено и Решение
№690/11.07.2018 г., с което същият имот е изнесен на публична продан, а
ответникът, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, е осъден да заплати на ищцата сума
в размер на 261, 72 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е
лишена ищцата предвид ползването на целия имот от ответника, считано за периода
от 06.11.2017 г. до 22.05.2018 г. Ищцата сочи, че страните са придобили правото
на собственост върху имота по врене на сключения между тях граждански брак,
който е прекратен с развод. Твърди се в молбата, че ответникът продължава да
ползва целия имот, въпреки отправената от ищцата изрична покана за предоставяне
на ключ от гаража. Ответникът бил получил поканата на 27.06.2019 г. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да
ѝ заплати сумата от 680, 00 лева, по 40, 00 лв. за всеки
месец, представляваща дължимото от ответника обезщетение за ползата, от която е
лишена ищцата от ползването на нейната ½ идеална част от ГАРАЖ №12, със
застроена площ от 20.48 кв.м., построен в парцел I,
в кв. 176 по плана на гр. Шумен, с идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на
Шумен, находящ се в сграда с идентификатор 8340.666.35.16, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.666.35.16.11; под обекта
- няма; над обекта - 83510.666.35.16.24, считано за периода oт 22.05.2018 г. до
06.11.2019 г. Претендира и разноски. В хода на делото ищецът поддържа
претенцията си, като е допуснато изменение размера на иска, като същият се
счита предявен за сума от 760, 64 лева.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът представя писмен отговор по молбата, в който изразява аргументи за
неоснователност на иска. Излага становище за неоснователност на иска, като
претендира присъждане на извършените по делото разноски.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът от фактическа страна намира за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че същите са бивши съпрузи, като бракът между тях е
прекратен с Решение №166/14.08.2015 г., постановено по гр.д.№372/2015 г. по
описа на Районен съд Велики Преслав. Видно от Решение №287/29.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№2990/2017 г. по описа на Районен съд Шумен, съдът е
допуснал до делба, при равни квоти между страните –ищцата и ответника, недвижим имот, представляващ ГАРАЖ №12, със застроена площ от
20.48 кв.м., построен в парцел I, в кв. 176 по плана на
гр. Шумен, с идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на Шумен, находящ се в
сграда с идентификатор 8340.666.35.16, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 83510.666.35.16.11; под обекта - няма; над обекта -
83510.666.35.16.24. По същото дело е постановено и Решение №690/11.07.2018 г.,
с което същият имот е изнесен на публична продан, а ответникът, на основание
чл.31, ал.2 от ЗС, е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 261, 72 лева,
представляваща обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата предвид
ползването на целия имот от ответника, считано за периода от 06.11.2017 г. до
22.05.2018 г. От представения по делото частно заверен препис от НА за дарение
на идеална част от недвижим имот №150, том VI, рег.№6619, дело №725
от 2017 г. по описа на нотариус Миглена Атанасова, вписан в НК под №709,
безспорно се установи, че на 13.11.2017 г. ответникът е прехвърлил
собствеността върху притежаваната към него момент ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот на Десислава Руменова Симеонова. От документите, приложени по
гр.д.№2990/2017 г. по описа на ШРС, също става ясно, че още в хода на делбеното
производство, в срока за отговор на исковата молба, ответникът е заявил, че
вече не е съсобственик на имота, поради което е поискал в производството, като
трето лице да бъде включен новия съсобственик, дъщеря на страните Десислава
Руменова Симеонова. Доколкото правоприемството е настъпило в хода на процеса за
делба на имота, производството е продължило с участието на първоначалните
страни, които са и страни в настоящото производство /арг. от чл.226, ал.1 от ГПК/. От събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите М.Т.
и Д. Р., се установи, че от около две години, ответникът не ползва гаража, като
ключ за гаража има ищцата и новия съсобственик. Свидетелката Р. ясно заяви, че
от пролетта на 2018 г. не е паркирала кола в гаража, тъй като в последния са
поместени на съхранение както нейни вещи, така и вещи на ищцата, нейна майка.
Подобни по смисъл са и показанията на изслушания по искане на ищеца свидетел,
който заяви, че след месец май 2018 г. не е виждал автомобил в гаража, като в
гаража имало други машини и стари мебели.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл.31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Текстът на чл.31, ал.2 от ЗС гласи, че когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. От изложеното се налага изводът, че за уважаване на иска е
необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: да е налице
съсобственост между страните по отношение на вещ или имот през исковия период,
за който се претендира обезщетението; един или някой от съсобствениците да си
служат с общата вещ, а останалите – не, респективно да си служат по-малко,
отколкото им се полага според притежаваните дялове; лишеният от ползването
съсобственик да е отправил към този, който си служи с вещта, писмено поискване
за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Съгласно текста на
разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В
случая тези предпоставки не са налице. Безспорно се установи, че ответникът,
считано от 13.11.2017 г. не
притежава право на собственост върху имота, т.е. не следва да отговаря като
съсобственик срещу претенция в разглеждания смисъл. Действително същият, на
24.06.2019 г. е получил от ищцата изрична покана за предаване на ключ от имота,
респ. за заплащане на обезщетение срещу ползването, но още при отговора на тази
покана ответникът е заявил, че за посочения период не е съсобственик, а такъв е
неговата дъщеря /документи, приложени на стр. 30, 31 от делото, неоспорени от
ищцата/. На следващо място, по делото се установи, че след прехвърляне на идеалната
си част от имота, ищецът е спрял ползването му.
Поради гореизложеното,
съдът стига до извода, че така предявен, искът е изцяло неоснователен и следва
да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, в размер
на 300.00 лева.
Водим от горното,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Н. от
ВАК, срещу Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
осъдителен иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на сума в
размер на 760, 64 лева /седемстотин и шестдесет лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължимото от ответника обезщетение
за ползата, от която е лишена ищцата от ползването на нейната ½ идеална
част от ГАРАЖ №12, със застроена площ от 20.48 кв.м., построен в парцел I,
в кв. 176 по плана на гр. Шумен, с идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на
Шумен, находящ се в сграда с идентификатор 8340.666.35.16, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.666.35.16.11; под обекта
- няма; над обекта - 83510.666.35.16.24, считано за периода oт 22.05.2018 г. до
06.11.2019 г.
ОСЪЖДА Г.С.Х.,
ЕГН **********,***, чрез адв. М.Н. от ВАК, да заплати на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 300.00 лева /триста лева/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: