Решение по дело №465/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 14

гр.Кюстендил, 18.01.2021г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№465/2020г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Д.Е.А. ***, съдебен адрес ***, адвокат В. З. оспорва решение №13/23.09.2020г. на директора на 02 СУ „Акад.Емилиян Станев“ - София за предоставяне на достъп до обществена информация. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, свързани с непълнота на неговото съдържание във връзка с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ. Претендират се  разноски.

                Ответникът в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

                Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                Производството по издаването на оспорения акт е започнало по заявление за достъп до обществена информация вх.№4565/11.09.2020г. на Д.Е.А.. Иска се предоставяне на информация за причините за изплащането и размера на сумите, както и  за произхода на финансовите средства, а именно дали тези средства са общински, републикански, ЕС, изплатени от училището на сдружения и фондации по ЗЮЛНЦ, търговски дружества и физически лица за 2017 година (без информация за плащания за финансови операции с гриф държавна тайна или класифицирани по закона, без плащания породени от трудови договори, социални плащания и подпомагания и без лични данни)  или за времето от 1 януари 2017г. до 31 декември 2017г., т.е. за цялата бюджетна и финансова година. Като форма за предоставяне на обществената информация е посочена тази по чл.26, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДОИ – преглед на оригиналите на първичните счетоводни, касови и банкови документи и при нужда – предоставяне на част от документите на електронен носител.

С оспорения акт е разрешен достъп до обществената информация, съдържаща се в подаденото заявление, като е посочено, че същата ще бъде предоставена след конкретизиране на начина на предоставяне.

Решението е изпратено на заявителя по пощата с известие за доставяне и получено от А. на 01.10.2020г.

               С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /жалбата е подадена по пощата на 15.10.2020г./, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

                 Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. Съгласно легалната дефиниция в чл.2, ал.1 от ЗДОИ „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти по чл.3. В обхвата на понятието попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти. Разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния архивен фонд на РБългария.

След анализа на сочените законови разпоредби относно реализацията на обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, съдът приема, че заявлението на Д.А. е депозирано до задължен субект по см. на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Исканата от жалбоподателя информация е обществена – служебна по см. на чл.11 от ЗДОИ, доколкото се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органа.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директорът на средно общинско училище, който представлява училището, в писмена форма и при спазване на изискването на чл.28, ал.2 от ЗДОИ. Решението е връчено на заявителя при хипотезата на чл.34, ал.3, пр.2 от ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ компетентният административен орган се произнася по искането за достъп до обществена информация с акт в писмена форма - решение, което следва да съдържа определени реквизити. Това са степента на осигурения достъп до исканата обществена информация; срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация; мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация; формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация. Видно от съдържанието на решение №13/23.09.2020г. е, че е разрешен достъп до информацията, предмет на заявление  вх.№4565/11.09.2020г. Т.е. органът в писмена форма е предоставил информация, но съдът приема, че тя не е в обема, вида и формата за предоставяне, поискана от заявителя. Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са изчерпателно изброени в чл.26, ал.1 от ЗДОИ, като в случая заявителя е избрал безпротиворечиво тази по т.1 като основна и евентуално тази по т.4 от закона – преглед на оригиналните счетоводни документи. Съгласно чл.27, ал.1 от ЗДОИ органът е длъжен да се съобрази с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато: 1. за нея няма техническа възможност; 2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. В случая информацията по заявлението е предоставена, но формулировката е обща, без обаче да са изчерпателно посочени кои счетоводни документи се предоставят; срокът, за който се предоставят; мястото, където ще се предостави информацията и формата, под която ще се предостави. Липсата на основни реквизити на акта, които законът въвежда като задължителни възпрепятства възможността, както на заявителя да разбере удовлетворява ли се искането му за предоставяне на достъп до поисканата информация, така и на съда да извърши контрол за законосъобразност реално предоставена ли е или не обществената информация, предмет на заявлението. Налице е порок на решението, който води до извод за незаконосъобразността му.  Съдът ще го отмени и ще върне преписката на органа за ново произнасяне, като съобрази изискванията на чл.34, ал.1 от ЗДОИ във връзка със съдържанието на решението и мотивите на съдебния акт.

С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски на оспорващия, на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 510 лв. – 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение №13/23.09.2020г. на директора на 02 СУ „Акад.Емилиян Станев“ - София за предоставяне на достъп до обществена информация.

ВРЪЩА преписката на директора на 02 СУ „Акад.Емилиян Станев“ - София за ново произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх.№4565/11.09.2020г. на Д.Е.А. *** при изпълнение на указанията на съда за правилното приложение на закона.

ОСЪЖДА 02 СУ „Акад.Емилиян Станев“ – София, ул.“Генерал Суворов“ №36 да заплати на Д.Е.А. *** съдебни разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет/.

                  Решението е окончателно.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: