Р Е Ш Е Н И Е
№ 262586/8.10.2021г.
гр.Варна, 8.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №7130/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „В.и к." ООД твърди, че в качеството си на
В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, предоставя В и К услуги на ответника Т.Т. за имот на адрес ***, който в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида с клиентски номер *** (включващ задълженията по
партида с абонатен номер *** и задълженията по партида с абонатен номер ***),
като ответникът не е заплащал ползваната услуга в срок въпреки, че съгласно
чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава.
На 03.04.2019г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до ВРС срещу Т.Т., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№5279/2019г.
по описа на ВРС, ГК-48 състав.
Съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Т. да заплати на кредитора
(сега ищец) сумата от 794.23лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 07.06.2017г. до 06.03.2019г., отчитани по
партида с абонатен номер ***, и сумата от 383.13лв., представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 31.05.2017г. до 06.03.2019г.,
отчитани по партида с абонатен номер ***; сумата от 71.39лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 794.23лв., дължима за периода от
07.08.2017г. до 26.03.2019г., и сумата от 26.46лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 383.13лв., дължима за периода от 31.08.2017г. до
26.03.2019г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-03.04.2019г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв.
На 10.06.2020г. заявителят бил уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД предявява иск да се приеме за
установено, че Т.Т., в качеството си на потребител на
В и К услуги, ползвани на адрес гр.Варна, ***му дължи следните суми: 794.23лв.
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 07.06.2017г. до 06.03.2019г., отчитани по партида с абонатен номер ***,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 03.04.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 71.39лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава за плащане на главницата от 794.23лв. за периода от
07.08.2017г. до 26.03.2019г., 383.13лв., представляваща сбор от незаплатени
главници за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2017г. до 06.03.2019г.,
отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от
26.46лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата
от 383.13лв. за периода от 31.08.2017г. до 26.03.2019г., за които суми е
издадена заповед № 2783 от 04.04.2019г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 5279/2019г. по описа на ВРС и да се присъдят,
сторени от ищеца в разноски в заповедното и исковото производства.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК чрез назначеният си
особен представител е подал отговор, в който сочи, че оспорва иска, като
твърди, че между страните не е имало надлежно възникнало договорно отношение и
липсва писмена форма на договора. Оспорва дължимостта
на задължението, тъй като твърди, че ищцовото
дружество не е спазило процедурата относно реда за отчитане на количествата
питейна вода посочен в общите условия на ВиК Варна,
раздел 2, чп.22- чл.24. Твърди, че в представените
недобори има несъответствия, а освен това водомера отчитащ потреблението не е
бил изправен.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си
основание чл.422 от ГПК.
По делото е приложено ч.гр.д.№5279/2019г. на ВРС в
рамките на което по заявление на настоящия ищец е осъден ответника да му
заплати
794.23лв. представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани В и К услуги за периода от 07.06.2017г. до 06.03.2019г., отчитани
по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 71.39лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
794.23лв. за периода от 07.08.2017г. до 26.03.2019г.,
383.13лв., представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2017г. до 06.03.2019г., отчитани
по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 26.46лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
383.13лв. за периода от 31.08.2017г. до 26.03.2019г.
Съдът намира, че по същество ищецът претендира
заплащане на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода. В тежест на ответника е да докаже възникване на
задължението за плащане и размера на задължението, като в тежест на ищеца е да
докаже плащане или друго правопогасяващи или правоизключващи факти.
От представената от ищеца разпечатка от Агенция по
вписвания Варна се установява, че ответника е собственик на 2/3ид.ч. от имота
за чието водоснабдяване ищецът иска да му бъде заплатено. Ответника не е оборил
презумпцията, че в качеството си на собственик на по-голямата част от имота е и
негов владелец, като това по силата на чл.2 от ОУ на ищеца го прави и
потребител на ВиК услуги. Представената справка от
община Варна, че на адреса има регистрирани две лица, от които едното е
ответника не променя извода за неговата пълна отговорност, тъй като от
представените карнети водени от ищеца за адреса се
установява, че като потребител е вписан ответника и той макар и в редки случаи
се е подписвал именно като такъв в тях. Твърденията на особения представител на
ответника, че между страните няма подписан договор за доставка на ВиК услуги са несъстоятелни, тъй като договорът е
неформален и писмената му форма може само да подпомогне доказването му, но не е
форма за валидност. Вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е посочило, че
определените суми за ползваната услуга са правилно начислени. Разпитаните по
делото двама свидетели на ищеца които са и негови служители са посочили, че
отчитането на ползваните количества вода в жилището е проблемно, като
собственика макар, че е бил уведомен за изтеклата гаранция за метрологичната
точност на водомера си не е осигурил възможност за подмяната му, а освен това е
имало и случай на възпрепятстване отчитането на водомерите.
При това положение решаващия състав намира, че
правилно служителите на ищеца са преминали към служебно начисляване на чл.49 от
ОУ, като от извършените вписвания в представените карнети
се установява, че те периодично са били допускани до водомера, но той е бил в
състояние което не е позволявало установяване на евентуално отчетената от него
вода, тъй като е бил замърсен отвътре.
Видно от съдържанието на същите карнети ищецът
е осъществявал коректно редовни записвания по тях. От друга страна твърдението
за липса на плащане е твърдение за отрицателен факт който би следвало да се
обори от ответника и да се докаже от него чрез доказателства за извършени
плащания.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че
ищецът е извършил правилно служебно начисление на ползвана ВиК
услуга от ответника като предявеният иск се явява доказан по основание и размер
и следва да бъде уважен изцяло, като се присъдят и сторените в исковото и
заповедното производства разноски възлизащи съответно на 75лв. по заповедното
производство и 874.50лв. в исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Т.И.Т. ЕГН********** *** ДЪЛЖИ НА ищеца ”В. И К.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. Б. Р. следните суми:
794.23лв. представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани В и К услуги за периода от 07.06.2017г. до 06.03.2019г., отчитани
по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 71.39лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
794.23лв. за периода от 07.08.2017г. до 26.03.2019г.,
383.13лв., представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2017г. до 06.03.2019г., отчитани
по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 26.46лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
383.13лв. за периода от 31.08.2017г. до 26.03.2019г.
суми присъдени по ч.гр.д.№5279/2020 на ВРС, 48 състав
на осн.чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ”В. И К.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** сумите 75лв.
разноски по заповедното производство и 874.50лв. разноски в исковото
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения
по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: