Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
Гр. Перник, 10.12.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 518 по описа на Административен съд – Перник за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от управителя К.А.Д., чрез
адвокат А.Н. ***, със съдебен адрес *** против Ревизионен акт (РА) № Р-22221719007130-091-001/06.04.2020
година, издаден от Г.М.В.-Н.***– началник на сектор, възложител на ревизията и
П.Н.Г.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 1021 от 29.06.2020 година на Н.К.К.***– директор на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) С.*** при Централно
управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) С.***. С оспорвания
РА на дружеството са установени допълнителни задължения по Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на *** лева за данъчен период месец
09.2019 година, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен
кредит.
Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт е
неправилен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Във връзка с отказа да се признае правото на
приспадане на данъчен кредит се излагат доводи, че заключенията в РА, че „***“,
ЕООД не е доказало придобиването на стоките, с които да извърши последващи
доставки към „***“ ЕООД, са необосновани и в противоречие с представените в
хода на административното производство доказателства. В тази връзка се твърди,
че липсата на доставка не може да се твърди или предполага и да се базира
единствено на косвени доказателства, а трябва да бъде доказана по безспорен
начин в ревизията посредством надлежни доказателствени средства, като
същевременно ревизираното лице е представило всички документи и доказателства, доказващи
реалност на доставката по спорната фактура. Навеждат се доводи, че не е
задължение на ревизираното лице да извършва проверки относно това дали негов
доставчик е извършил данъчни нарушения, дали разполага с кадрова и техническа
обезпеченост, дали адресът, на който е вписан в ТР, е реален, дали е данъчно
задължено лице по ЗДДС, като в тази връзка се твърди и, че непризнаването на
данъчен кредит по процесната доставка е в нарушение не само на разпоредбите на
ЗДДС, но е и в противоречие с практиката на Съда на Европейски съюз (СЕС). Сочи
се, че установяването на произхода на стоките, предмет на процесните сделки, не
е сред обективните критерии за наличието на доставка на стока по смисъла на чл.
6, ал. 1 от ЗДДС, а в разпоредбите на ЗДДС, отнасящи се до правото на
приспадане на данъчен кредит, не е регламентирано изискване да бъде установен
произходът на стоката, т. е. това не е предпоставка за признаването на право на
данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не
обуславя извод, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на
доставка, съответно не са осъществени реални доставки на тази стока. Във връзка
с извършената вътреобщностна доставка на стоки (ВОДС) в жалбата се излагат
доводи, че дружеството е представило доказателства за извършването на ВОДС,
поради което изводите за нереалност на декларираните ВОДС към Г. под
идентификационния номер на британското дружество „***“ LTD
поради липса на доставка на процесните стоки от прекия доставчик „***“ ЕООД, са неоснователни и противоречат на
представените в хода на ревизията доказателства и на материалния закон, а
основанието за непризнаване на ВОДС е свързано с ненамирането на контрагента от
британската данъчна администрация. В тази връзка се излагат доводи, че липсата
на данни за деклариране на вътреобщностно придобиване (ВОП) и заплащане на ДДС
по него в друга държава членка не води до извод за неосъществена ВОДС, тъй като
законът не въвежда такава предпоставка за признаването й. Пледира се, че ВОДС е
осъществена, а по преписката са представени
документи, които категорично доказват, че процесните стоки са напуснали
територията на Република България, а именно – съпътстващата процесната фактура
товарителница, надлежно подписана от ревизираното дружество – изпращач, от
превозвача и от получателя, съдържаща необходимите реквизити по чл. 6 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, т. е. годен транспортен
документ. Допълва се още, че липсата на данни за преминаване на посочените в ЧМР
МПС през ГКПП, преценено съвкупно с останалите доказателства, не може да
обоснове извод за неосъществена ВОДС от страна на ревизираното дружество, тъй
като данните в АИС “Граничен контрол” са непълни. По тези и други, подробно
изложени в жалбата съображения, искането към съда е да отмени процесния
ревизионния акт като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 16.11.2020 година,
жалбоподателят редовно призован, не се представлява. В писмена молба от К.А.Д.
– управител на „***“ ЕООД, гр. П.***, се заявява, че не се възразява срещу
даване ход на делото в отсъствие на представител на жалбоподателя, поддържа
жалба и се излагат подробни доводи по същество. Претендират се направените по
делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 16.11.2020 година,
ответникът – директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт А.К., която моли съда да остави жалбата
без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 16.11.2020 година
Окръжна прокуратура П., редовно уведомена, се представлява от прокурор Р. Р.,
която счита жалбата за неоснователна, а оспореният ревизионен акт за правилен и
законосъобразен.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по
изложените в същата доводи.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административното производство по издаване на
оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-22221719007130-020-001/07.11.2019 година, издадена от Г. М. В. – Н., на
длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП С.*** (оправомощена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед
№ РД-01-818/10.05.2019 година на директора на ТД на НАП С.***), е възложено
извършването на ревизия на „***“ ЕООД,
за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2019
година до 30.09.2019 година. За извършването на ревизията е определен
тримесечен срок от връчването на заповедта, което видно от приложената по
делото разписка (лист 25), е извършено по електронен път на 14.11.2019 година
по реда на чл. 29, ал. 4, във връзка с чл. 30, ал. 6 от ДОПК на обявения от
жалбоподателя електронен адрес.
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №
Р-22221719007130-020-002/12.02.2020 година, също издадена от Г. М. В. – Н.***,
срокът за приключване на ревизията е продължен до 13.03.2020 година. Тази
заповед отново е връчена по реда на чл. 29, ал. 4, във връзка с чл. 30, ал. 6
от ДОПК на 09.03.2020 година (разписка на лист 23 от делото).
Процесната ревизия е първа за спорния период и вид
задължение, като на дружеството е извършвана предходна проверка по прихващане и
възстановяване за месец 09.2019 година по повод деклариран ДДС в клетка 81 на
справката – декларация по ЗДДС за данъчен период 09.2018 година по фактура №
**********/29.09.2019 година с ДО 20 500.00 лева и ДДС *** лева с доставчик
„***“ ЕООД, (доклад на лист 142 от делото), довела до образуване на процесното
ревизионно производство.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-22221719007130-092-001/12.03.2020 година, връчен електронно на
ревизираното лице на 19.03.2020 година (разписка на лист 31 от делото).
В РД е установено от проверяващите органи по
приходите, че дружеството – жалбоподател е регистрирано в Агенцията по
вписванията на 14.06.2019 година с ЕИК *** с едноличен собственик на капитала
П.А. М. и управител – М. Н. А.***, с извършвана дейност през ревизирания период
– посредническа дейност при покупко – продажба на различни стоки, в случая
дишащ латекс, която дейност е упражнявана в офис в гр. П.***. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС, считано от 08.07.2019 година.
Въз основа на изискани от дружеството писмени
обяснения, търговски и счетоводни документи, относими към извършените и
получени доставки и въз основа на извършени в хода на ревизията насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК на прекия
доставчик „***“ ЕООД и на „***“ ЕООД – предходен доставчик на ревизираното
дружество, обективирани в Протоколи за извършени насрещни проверки (ПИНП),
съответно с № П-22221719196902-141-001/17.12.2019 година (лист 68 от делото) и
№ П-22220520022697-141-001/11.03.2020 година (лист 51 от делото) в РД е прието
следното: По отношение организацията на счетоводната отчетност и счетоводната
политика на ревизираното дружество в РД е констатирано, че формата на
счетоводството на дружеството осигурява синхронизирано хронологично и
систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане, а счетоводната
политика се извършва чрез текущо счетоводно отчитане в съответствие със ЗСч и
национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Въз
основа на анализ на счетоводството на дружеството и оборотна ведомост за месец
09.2020 година в РД е посочено, че в хода на ревизията не са събрани данни за
наличие на активи, собственост на дружеството, с които да извършва дейността,
за наличие на собствени складови помещения и търговски обекти или извършени
разходи за наем за декларирани складови помещения, както и за начина на
финансиране на дружеството, с цел извършване на търговска дейност, няма и
назначени лица на трудови договори. За извършените доставки и начисления данък
(продажби) е установено в РД, че в дневника за продажби през ревизирания период
„***“ ЕООД е декларирало извършването на ВОД за данъчен период 01.09.2019
година – 30.09.2019 година с получател „***” LTD с VIN ***
на стойност *** лева, с предмет на доставка на 820 кофи по 12 литра дишащ
латекс. От представените документи за извършената ВОД – инвойс фактура от
29.09.2019 година (лист 130 от делото); договор за доставка от 29.09.2019
година; потвърждение на английски език (лист 131 от делото), от което не е
видно къде и от кого е получена стоката; ЧМР (лист 132 от делото), в което за
изпращач е посочено „***“ ЕООД, а за получател „***” LTD, е установено, че латексът е натоварен на 29.09.2019
година от адрес в гр. С.***, ул. „***“ № *** и разтоварен на 30.09.2019 г. в
гр. К., Г., като в представения
документ за потвърждаване получаването на стоката не е посочено място на
разтоварване. За превозвач е посочено „***“ ЕООД, в което дружество няма
назначени работници на длъжност „шофьори“, дружеството няма декларирани
собствени превози средства съгласно справка в информационната система на НАП.
Превозът е осъществен с МПС с рег. № ***/***,собственост на „***“ ЕООД, което
има назначено едно лице на трудов договор на длъжност „работник по поддръжка на
пътища“. Установено е въз основа на справка в информационната система на Агенция
“Митници”, че през периода 15.09.2019 година – 15.10.2019 година, няма
регистрирани преминавания през граничните пунктове на Република България на МПС
с рег. № *** и № ***. В хода на ревизия на „***“ ЕООД и въз основа на извършен
обмен на информация с държава членка на ЕС – В., е установено, че „***” LTD е с предмет на ВОД – гипсови плоскости,
каменна минерална вата, влагоустойчив импрегниран гипсокартон и фасадна боя, а
в отговор е посочено, че проверка по молбата не може да бъде извършена, защото
дейността на дружеството е прекратена на 30.11.2019 година. Така установеното е
обосновало извод в РД, че няма доказателства, че от страна на „***“ ЕООД е
извършена ВОД за „***“ LTD, съгласно изискванията на чл. 45 от ППЗДС.
Относно получените доставки и данъчния кредит
(покупки), въз основа на извършена насрещна проверка на „***“ ЕООД за доказване
реалността на декларираната от ревизираното дружество получена доставка по
фактура № **********/29.09.2019 година, въз основа на изискани документи и след
проверка в информационния масив на НАП е установено, че почти всички покупки на
„***“ ЕООД са извършени от дерегистрирани по ДДС доставчици, дружеството има
задължения за ДДС и за задължителни осигурителни вноски в особено големи
размери, има назначено само едно лице на трудов договор, СД за ДДС за период м.
09.2019 година е с резултат ДДС за внасяне в размер на *** лева, който данък не
е внесен към този момент. Установено е въз основа на извършена проверка на
дневника за продажби на „***“ ЕООД, че през месец 09.2019 година дружеството
декларира продажби и към други лица, които от своя страна декларират ВОД към „***“ LTD
и ДДС за възстановяване.
Въз основа на представените от „***“ ЕООД
доказателства (фактура № 12/29.09.2019 година на стойност *** лева и ДДС в
размер на *** лева от предходен доставчик „***“ ЕООД, с предмет на доставката
също 820 броя кофи от 12 литра дишащ латекс и договор за доставка на 820 броя
кофи от 12 литра дишащ латекс), с цел доказване на реалността на извършените
доставки към „***“ ЕООД от „***” ЕООД, е извършена насрещна проверка на
„***“ЕООД, като са изискани документи с цел доказване достоверността на
фактурираната доставка с фактура № 12/29.09.2019 година. Изисканите от „***“
ЕООД първични документи, счетоводни регистри, писмени обяснения и други
документи с цел доказване на фактурираната доставка с фактура № 12/29.09.2019
година, не са представени в хода на проверката. Във връзка с това в РД е
прието, че „***“ ЕООД не може да докаже, че реално е извършил фактурираните
доставки, за да могат същите да бъдат декларирани като получени от „***“ ЕООД.
На тези основания ревизиращият екип е отказал да
признае на „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактура №
**********/29.09.2019 година в размер на *** лева, независимо, че е притежател
на същата. Посочено е, че фактурата, като частен документ, удостоверяващ
фактически състав, обуславящ изгодни за задълженото лице правни последици –
формиране на данъчен кредит, преценена ведно с всички доказателства, събрани в
хода на ревизията, не доказва реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, съответно не доказва възникнали данъчни събития, които да формират право
на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС за получателя по същата. На
основание посоченото е извършена корекция на данъчната основа на получените
доставки и ползвания данъчен кредит от „***“ ЕООД, както и е направен извод, че
„***“ ЕООД, не е получател на 820 кофи дишащ латекс от „***“ ЕООД, за да бъдат
същите и предмет на ВОД.
Във връзка тези констатации в РД е прието, че за
данъчен период 01.09.2019 година до 30.09.2019 година, за който подадена е
справка – декларация вх. № 22171712110/08.10.2019 година с резултат – ДДС за
възстановяване в размер на *** лева на основание констатациите в т. 3. 1 от
доклада и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2
от ЗДДС, ревизиращият орган отказва на „***“ ЕООД правото на приспадане на
данъчен кредит по фактура с №
**********/29.09.2019 годна на стойност *** лева и ДДС, в размер на *** лева, с
предмет на доставка 820 броя кофи от 12 литра латекс, дишащ.
Въз основа на издадения РД, в срока по чл. 119, ал. 2
от ДОПК, е издаден ревизионен акт (РА) № Р-22221719007130-091-001/06.04.2020
година, предмет на настоящия съдебен контрол. С процесния РА е установено, че
„***“ ЕООД не е подало възражение срещу съставения РД, неразделна част от РА. С
РА са приети за потвърдени фактическите констатациите и правни изводи,
обосновали РД и за посочените в същия период и размер на непризнат данъчен
кредит.
С оспорения РА е прието, че през ревизирания период
„***“ ЕООД е декларирало извършена ВОД на стоки, представляващи дишащ латекс.
Въз основа на констатациите в РД за извършените доставки и начисления данък
(продажби) е прието от фактическа и правна страна, че няма доказателства, че от
страна на „***“ ЕООД е извършена ВОДС, поради което няма доказано ВОДС за „***“
LTD с VIN ***, съгласно изискванията на чл. 45 от ППЗДДС.
Въз основа на констатациите в РД за получените
доставки и данъчния кредит (покупки), е възприет от фактическа стана резултатът
от извършените насрещни проверки, описан в РД, въз основа на което от правна
страна, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС във връзка с
чл. 6, чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, ревизиращия екип е отказал на „***“ ЕООД
правото на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лева за ревизирания
данъчен период – 01.09.2019 година до 30.09.2019 година по фактура с №
**********/29.09.2019 година, издадена от „***“ ЕООД.
РА е връчен на ревизираното дружество на 07.04.2020
година (разписка на лист 12 от делото). В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК
издаденият РА е обжалван от „***“ ЕООД пред директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ
на НАП.
С Решение № 1021 от 29.06.2020 година, постановено в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е
потвърдил РА в цялост. Това решение е постановено от компетентен орган, в
изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
С Определение от 07.08.2020 година, постановено в
закрито съдебно заседание по настоящото административно дело, съдебният състав
е разпределил доказателствената тежест между страните. В проведените по делото
съдебни заседания на 14.09.2020 година и на 19.10.2020 година съдът, предвид
пасивното процесуално поведение на жалбоподателя във връзка с така
разпределената доказателствена тежест, даде възможност на оспорващия да
организира защитата си, от която последният не се възползва. С писмена молба
вх. № 3409 от 12.11.2020 година управителя на „***“ ЕООД, заявява, че няма да
сочи нови доказателства, няма доказателствени искания, не възразява
административната преписка да бъде приета.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения индивидуален административен
акт, достигна до следните правни изводи.
Не се установяват пороци, обосноваващи нищожността на
РА.
Същият е издаден от компетентен орган в кръга на
определените му в закона правомощия.
Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички задължителни
реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК, поради което същият не
страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива,
компрометиращи компетентността на издателите му.
РА съдържа и мотиви, обосноваващи от фактическа и
правна страна неговото издаване. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК неразделна
част от ревизионния акт е ревизионният доклад, като в случая издателите на РА
изрично са препратили към мотивите на РД, който, съгласно трайно установената
съдебна практика, изпълнява функцията на мотиви към РА.
В хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Същото, съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22221719007130-020-001/07.11.2019 година, издадена от компетентен орган по
чл. 112, ал. 2, т. 1 – орган по приходите – служител в Отдел „Ревизии“ към
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.*** – Г. М. В. – Н., на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в Отдел „Ревизии“ към Дирекция „Контрол“при ТД на НАП С.***,
което се установява от Заповед № РД-01-818/10.05.2019 година на и. д. директор
на ТД на НАП С.*** (лист 20 от делото). Заповедта е със задължителното
съдържание по чл. 113, ал. 1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с
данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – т. 5 от ДОПК, определени са поименно и по длъжност
ревизиращите органи по приходите, конкретизирани са ревизираните задължения по
ЗДДС и ревизираният период, даден е 1-месечен срок за извършване на ревизията
съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал.
1, изр. 1 от ДОПК.
Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със
Заповед № Р-22221719007130-020-002/12.02.2020 година, издадена на основание чл.
113, ал. 3 от ДОПК от органа, възложил ревизията. И двете заповеди са сведени
до знанието на ревизираното лице по надлежния ред, което е удостоверено с
приложените към преписката разписки за електронно връчване.
В рамките на ревизията, от жалбоподателя, на основание
чл. 37, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ДОПК, са изискани доказателства по нейния
предмет, включително относно спорната доставка. Инициирани са насрещни проверки
на доставчиците по чл. 45, ал. 1 ДОПК, като протоколите (ПИНП) с приложенията
са приобщени по преписката. Служебно са извършени справки по информационните
масиви на НАП за същите доставчици. Събрани са данни от данъчната администрация
на държава членка на ЕС – В.. По този начин доказателствената съвкупност е
формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални
действия.
Ревизията е извършена в срока, определен със ЗИЗВР. За
резултатите й е съставен Ревизионен доклад №
Р-22221719007130-092-001/12.03.2020 година, т. е. в 14-дневния срок от изтичане
на срока за извършване на ревизията съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата норма на чл. 117,
ал. 2, т. 1 – т. 10 от ДОПК и към него са приложени събраните в хода на
ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.
Относно приложението на материалния данъчен закон
съдът намира следното:
Предмет на спор в настоящото производство е реалното
извършване на документираната сделка по фактура № **********/29.09.2019 година
с ДО 20 500.00 лева и ДДС 4 100.00 лева с доставчик „***“ ЕООД, с предмет на
доставка 820 броя кофи от 12 литра латекс, дишащ, съответно непризнаването на
реалността на декларираната с инвойс вътреобщностна доставка (ВОД) на същите
стоки – 820 броя кофи от 12 литра латекс, дишащ, към „***“ LTD.
ДОПК не съдържа особени правила относно
разпределението на доказателствената тежест в производството по ревизия по
общия ред на чл. 112 – чл. 120 ДОПК.
Поради това субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в
АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „***“ ЕООД черпи право на приспадане на
данъчен кредит по спорната фактура, претендирайки го по съдебен ред след отказ
за признаването му по ревизионния акт, поради което, на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК и чл. 170, ал. 2 от АПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК, негова е
тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на
това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и
упражняването му. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността
на доставката по процесната фактура, издадена от „***“ ЕООД, съответно
реалността на доставката по инвойс фактурата, издадена от, тъй като той твърди
положителния факт, че такава е осъществени и именно в това твърдение се състои
възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе
пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в
съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ
орган, така и съдът имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Доказателствената тежест в производството е указана от
съда с Определението от 07.08.2020 година по настоящото административно дело.
То е връчено своевременно и надлежно на страните и така им е предоставена
възможност да предприемат съответните процесуални действия. Доказателства от
страна на жалбоподателя не бяха представени.
Относно отказаното на „***“ ЕООД право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 4100.00 лева за данъчен период – 01.09.2019
година до 30.09.2019 година по фактура № **********/29.09.2019 година, издадена
от „***“ ЕООД, с предмет на доставка 820 броя кофи от 12 литра латекс, дишащ:
Наличието на реална доставка е материалноправното изискване за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, съобразно нормите на правото на
Европейския съюз, а именно Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 година, относно
общата система данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), както
и съобразно нормите на националното законодателство. Липсата на доставка е основание
да се откаже това право поради нарушение на основни принципи на системата на
облагането с ДДС, а именно изискването за реална икономическа дейност и данъчен
неутралитет. Целта на облагането с ДДС е да бъдат освободени от данъчна тежест
само реалните търговски сделки. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС
„доставка на стока“ по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно прави върху стоката. Предвид съдържанието на
понятието, когато се касае за доставка на стоки е необходимо установяването на
редица относими обстоятелства, включително че ревизираното дружество е получило
стоки от съответния вид, количество и качество, че доставчикът е разполагал с
тези количества и видове стоки към момента на извършване на доставките, че е
било осигурено място за складиране, както необходимо е и установяването на
начина на транспортиране на тези стоки. Съгласно разпределената доказателствена
тежест с Определението от 07.08.2020 година по настоящото административно дело
и на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, изцяло в тежест на ревизирания субект е
да докаже твърдения от него благоприятен положителен факт, какъвто е наличието
на доставка на стока. Липсата на доставка е от категорията на отрицателните
факти. С оглед на това доказването, че доставка реално е извършена, може да се
извърши само посредством установяване на съвкупност от положителни
доказателствени факти, обосноваващи такъв извод.
От събраните в хода на административното
производство по издаване на спорния РА писмени доказателства, представени от
ревизираното лице, не се установява доставката по спорната фактура да е реално
извършена от издателя на фактурата „***“ ЕООД. Налице е фиктивен характер на
фактурираната сделка, който извод следва от анализа на събраните по административната
преписка доказателства. В потвърждение на заключението за наличие на фиктивно
фактуриране при липса на реална търговска сделка са именно обстоятелствата,
констатирани както във връзка с извършената насрещна проверка на доставчика по
спорната фактура и процесната стока „***“ ЕООД, така и с извършената насрещна
проверка на „***“ ЕООД – предходен доставчик на процесната стока – 820 броя
кофи от 12 литра дишащ латекс, към „***“ ЕООД, по фактура № 12/29.09.2019
година на стойност *** лева и ДДС в размер на *** лева. При извършената
насрещна проверка на „***“ ЕООД е установено, че дружеството отразява в
дневниците си за покупки доставки от предимно дерегистрирани по ЗДДС
доставчици, има задължения за ДДС и за задължителни осигурителни вноски в
особено големи размери, вкл. декларирания за внасяне ДДС за данъчен период
09.2019 година, като по данни на НАП, има назначено само едно лице на трудов
договор. При извършената насрещна проверка на „***“ ЕООД, е установено, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 26.06.2019 година и е дерегистрирано на
основание чл. 76 от ЗДДС от органите по приходите на 03.12.2019 година, като
същото декларира със СД в периода си на регистрация големи обороти на покупки и
продажби и малки суми за ДДС за внасяне, декларираният за внасяне ДДС за
периода 26.06.2019 година до дерегистрацията, не е внесен, а дружеството няма
назначени на трудов договор лица, поради което не е възможно е да се установи
и, че това дружество разполага с необходимия ресурс за осъществяване на
проверяваната доставка, т. е. не може да докаже, че реално е извършило
фактурираните доставки, за да могат същите да бъдат декларирани като реално
получени от „***“ ЕООД. Съответно не може да бъде доказано и, че като доставчик
по спорната фактура, последното реално е доставило стоката на жалбоподателя, за
която доставка последният претендира приспадане на данъчен кредит. Констатирано
още е, че доставчикът по спорната фактура „***“ ЕООД, е декларирало за данъчен
период 09.2019 година продажби – доставки, и към други лица, деклариращи от
своя страна също, подобно на жалбоподателя, ВОД към същия получател „***“ LTD,
за което дружество в производството е установено, че дейността му е прекратена
на 30.11.2019 година. Ето защо правилно приходната администрация е отказала
право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от „***“
ЕООД. От друга страна този извод не се опровергава от доказателства,
представени от жалбоподателя.
Поради всички изложени по – горе съображения се налага
изводът, че по процесната фактура № **********/29.09.2019 година, за доставка
на стока, издадена от издадена от „***“ ЕООД, за настоящия жалбоподател не е
възникнало правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а именно изискването за наличие на
реално извършена доставка, поради което така постановения отказ е
законосъобразен.
От друга страна относно реалността на декларираната с
инвойс фактура от 29.09.2019 година вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки - 820
броя кофи от 12 литра латекс, дишащ, към „***“ LTD, ревизиращият орган е приел,
че няма доказателства, че от страна на „***“ ЕООД е извършена ВОД за „***“ LTD
с VIN GB *********, съгласно изискванията на чл. 45 от ППЗДДС. Изводите са формирани след анализ на
всички събрани и представени в хода на ревизията доказателства от ревизираното
лице, от неговите доставчици, както и фактите и обстоятелствата, посочени от
данъчна администрация на В.*** в официално получен отговор на изпратено
запитване. Изводите са формирани на база събраните доказателства за (виж
решението на горестоящия АО 16-17-18). Безспорно е установено от събраните
доказателства, че произхода на стоката не е установен, цената по процесната
фактура не е платена, липсват доказателства за превоз на процесната стока – 820
кофи латекс, 12 литра, дишащ.
Легалната дефиниция на понятието „вътреобщностна
доставка на стоки“ се съдържа в разпоредбата па чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно
цитираната разпоредба вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по ЗДДС лице, или
на получателя от територията на страната до територията на друга държава
членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема, че не е
доказано наличието на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респективно,
правилно и законосъобразно за ревизирания период, на ревизираното лице са
определени допълнителни задължения по ЗДДС,
произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на
***лева за данъчния период месец 09.2019 година.
С оглед на изложените мотиви настоящия съдебен състав
намира, че обжалвания № Р-22221719007130-091-001/ 06.04.2020 година, издаден от
ПГ.М.В.-Н.***– началник на сектор, възложител на ревизията и П.Н.Г.– главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1021
от 29.06.2020 година на Н.К.К.***– директор на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП
С.***, се явява правилен и законосъобразен, поради правилното приложение на
материалния закон, с оглед на което така подадената жалба следва да се отхвърли
като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение направеното искане за присъждане на съдебни разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна
главен юрисконсулт А.К. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се уважи, като жалбоподателя заплати на ответника сумата от 517 (петстотин и
седемнадесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П.***, представлявано от управителя К.А.Д. против Ревизионен акт
(РА) № Р-22221719007130-091-001 / 06.04.2020 година, издаден от ПГ.М.В.-Н.***–
началник на сектор, възложител на ревизията и П.Н.Г.– главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1021 от 29.06.2020
година на Н.К.К.***– директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ (ОДОП) С.*** при Централно управление на Националната агенция за
приходите (ЦУ на НАП) С.***, с който на дружеството са установени допълнителни
задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на ***
лева за данъчен период месец 09.2019 година, произтичащи от непризнато право на
приспадане на данъчен кредит, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от управителя К.А.Д.
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП)
С.*** при Централно управление на НАП, със седалище и адрес на управление гр.
С.***, ул. „Аксаков“ № 21 съдебни разноски в размер на 517 (петстотин и
седемнадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: /П/