Решение по дело №1705/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1632
Дата: 5 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110201705
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

         ……………………. /05.09.2019 г., гр. Варна

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                          

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1705 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на А.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 9 срещу Наказателно постановление № 19 – 0819 – 000090 от 30.01.2019 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че около 23:30 часа на 10.01.2019 г. в гр. Варна, по бул. „Ян Хунияди“ в посока на движение към бул. „Сливница“, управлява собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 8089 РА, като на кръстовището на бул. „Ян Хунияди“ и бул. „Цар Освободител“ преминава на червен (неразрешен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         Жалбоподателят А.И.С. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че е преминал с автомобила си на кръстовището на бул. „Ян Хунияди“ и бул. „Цар Освободител“ около 20 – 30 минути след часа, описан в обстоятелствената част на наказателното постановление, което твърдение на административно – наказващия орган е довело до ограничаване правото му на защита. Също така подчертава, че непосредствено след неговия автомобил се е движело друго МПС и в случай, че е бил спрял преди да навлезе в цитираното кръстовище е имало вероятност да се предизвика пътно – транспортно произшествие, тъй като и пътната настилка била изключително хлъзгава в него момент. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

         В проведеното на 08.07.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1705 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят А.И.С. се явява лично и със своя процесуален представител адв. Д. ***, които поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за отмяна на наказателното постановление, като адв. Й. поставя акцент в своята пледоария, че административно – наказващия орган е следвало да съхрани видеозаписите от служебния автомобил на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, от които е можело да се види, че не е извършвано административно нарушение.

         Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството по НАХД № 1705 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на проведените две открити съдебни заседание по делото.

                 

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

         Около 23:30 часа на 10.01.2019 г. жалбоподателят А.И.С. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 8089 РА по бул. „Ян Хунияди“ в гр. Варна в посока на движение към бул. „Сливница“.

         На кръстовището на бул. „Ян Хунияди“ с бул. „Цар Освободител“ жалбоподателят С. навлязъл в кръстовището на червен (неразрешен) сигнал на светофарната уредба, която си функционирала съвсем нормално и продължил движението си по бул. „Ян Хунияди“.

         Непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя С. станали свидетелите С.П.Ф. и Д.И.Д. – служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в този район на града и се намирали в служебен автомобил на същото това кръстовище.

         Полицейските служители застигнали автомобила, управляван от жалбоподателя С. и св. Ф. съставил на жалбоподателя С. акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 30.01.2019 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя С. „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

 

         По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното.

         На първо място съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С.  П.Ф. и Д.И.Д. като последователни, логични, взаимнодопълващи се. Двамата свидетели потвърдиха (при това изключително категорично), че са преки очевидци на действията на жалбоподателя С., който не само е навлязъл, а и е преминал кръстовището на бул. „Ян Хунияди“ и бул. „Цар Освободител“ на неразрешен (червен на цвят) сигнал на светофарната уредба.

         Следва да се обърне специално внимание на показанията на двамата свидетели, които също така категорично посочиха, че автомобила на жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на червен, а не на жълт цвят на светофарната уредба. В самата въззивна жалба се навеждат твърдения за това, че жалбоподателят е бил принуден да навлезе в кръстовището на жълт цвят на светофарната уредба, тъй като зад него се е движел друг автомобил и е могло да се случи ПТП, но следва да се подчертае, че подобни доказателства, които да подкрепят тезата на жалбоподателя липсват. Нещо повече – наличните гласни доказателства по делото категорично и безусловно опровергават неговата версия за случилото се в нощта на 10.01.2019 г.

         Освен това св. Д. потвърди пред съда, че пътната настилка е била суха, което обстоятелство опровергава и второто твърдение на жалбоподателя, че тъй като пътната настилка била хлъзгава имало опасност от възникване на ПТП, ако бил спрял рязко преди светофараната уредба. В крайна сметка едно подобно твърдение от страна на жалбоподателя е и обществено неприемливо, доколкото по неговата логика винаги при хлъзгава пътна настилка, едно МПС ще има право да преминава на жълт сигнал на светофарна уредба, което няма как да се приеме като серизоно твърдение от съда.

         Още повече, че възниква и логичния въпрос защо при условие, че пътната настилка е била хлъзгава (както твърди жалбоподателя), той самият не е управлявал автомобила с такава скорост, която би му позволила да спре плавно на светофарната уредба.

         Поради гореизложените съображения и кредитирайки изцяло показанията на двамата служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съдът намира за установено категорично от фактическа страна, че жалбоподателят С. около 23:30 часа на 10.01.2019 г. управлявайки лек автомобил с рег. № В 8089 РА по бул. „Ян Хунияди“ в гр. Варна в посока на движение към бул. „Сливница“ е навлязъл и преминал кръстовището на бул. „Ян Хунияди“ и бул. „Цар Освободител“ на червен (неразрешен) сигнал на светофарната уредба.

         Само за по – голяма прецизност следва да се отбележат два момента – единственото разминаване в показанията на двамата свидетели е кой от тях е управлявал служебния автомобил – който въпрос според съда в случая е ирелевантен за нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя С. и това разминаване в показанията не е особено съществено за съставомерните факти на административното нарушение.

         Забелязва се също така, че в обстоятелствената част на АУАН е вписано, че нарушението е извършено около 23:50 часа, а в обстоятелствената част на наказателното постановление е прието, че нарушението е извършено в около 23:30 часа, но в крайна сметка в случая става въпрос от разминаване около 20 минутки, което не е особено съществено и в никакъв случай не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, тъй като процесния случай е само един единствен през тази нощ.

         Съдът не може да сподели за основателно и другото възражение срещу съставения АУАН, че административно – наказващият орган не е съхранил видеозаписа от служебния автомобил, поради което и нарушението остава недоказано. В крайна сметка св. Д. обясни, че видеозаписите се съхраняват само месец, но според съда наличните гласни доказателства са напълно достатъчни да се направи обоснован извод за извършено нарушение.

         Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

         В случая от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установява, че жалбоподателят С. е нарушил на 10.01.2019 г. посочената нормативна разпоредба, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5. т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда строго фиксиран размер на административното наказание за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно „глоба“ в размер на 100 лева. Административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с размера на санкцията при индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                        Р Е Ш И:

 

         Потвърждава Наказателно постановление № 19 – 0819 – 000090 от 30.01.2019 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на А.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 9, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че около 23:30 часа на 10.01.2019 г. в гр. Варна, по бул. „Ян Хунияди“ в посока на движение към бул. „Сливница“, управлява собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 8089 РА, като на кръстовището на бул. „Ян Хунияди“ и бул. „Цар Освободител“ преминава на червен (неразрешен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                          

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: